Искам да кажа ... (95)_07.11-13.11

  • 65 092
  • 823
# 525
Напускала съм работа от лошо отношение на шефа. Обаче ми беше широко около врата.
Бих стояла в лоша среда, ако заплащането е добро. Не говоря за подмолни номера и интриги.
Виж целия пост
# 526
Заплащането е сериозен фактор, но пък не съм се разглезила така да се каже, ще се оправяме и с по-малко.  Още повече ме напряга това, че се преместихме в нов град точно преди да започна тук и се надявах, че ще създам приятелства сред колегите например, а така и не успяхме с ММ да намерим компания тук и ми е едно такова самотно и с тази обстановка всеки ден..не се чувствам добре.
Виж целия пост
# 527
Poliiii, успех с операцията.

Работила съм основно сама или в екип от 3-4човека.
Миналата година попаднах в голям колектив, нямах опит и простотията, интригите и всичко останало ме изненадаха. Държах дистанция, но и това не помогна. Не беше моята работа и вече не съм на това място.
Виж целия пост
# 528
Тонка, ти си късметлийка  Heart Eyes
И аз не бих се мръднала, ако и двете неща са ОК  Peace

Обаче....малко ме обхваща скуката от време на време  Embarassed
Виж целия пост
# 529
И аз сега стоя на гадна работа, заради добро заплащане, а като се сетя, че го избрах  Sick. Имах малко по-ниско заплащане и супер среда. Още ме  е яд!
Виж целия пост
# 530
Оф, Даун, аз пък преди години така напуснах едно място, за отида ужким на по-добро....... беше голямо прецакване.
Виж целия пост
# 531
Оф, Даун, аз пък преди години така напуснах едно място, за отида ужким на по-добро....... беше голямо прецакване.

Много е гадно  Sad. Аз се моля да излезе нещо, но пазара е много беден в момента.
Виж целия пост
# 532
След седмица, която ми се стори наситена като служебни събития като поне 3, най-вероятно и през уикенда ще имам служебни ангажименти. Обичам си работата, средата, заплатата, обаче сега съм просто уморена и най-много си обичам леглото.
Виж целия пост
# 533
Понякога и най-добрата заплата не е в състояние да компенсира вредната среда. Особено ако е за сметка на нервите и здравето. Човек има някакъв лимит на издръжливост. А обикновено сред колегите прекарваме по-голямата част от деня си.
Виж целия пост
# 534
Точно така. Миналата година го изпитах - ранното ставане и дългото пътуване до работата, както и самата работа ми се струваха песен, в сравнение с работната атмосфера и това и най-много ме измъчваше и изтощаваше - и физически и психически. В момента съм на друго място, сама - ами просто е несравнимо. Е, неприятен е моментът да няма с кого две приказки да си кажеш, но пък е за предпочитане пред интриганти, скатавки, скандалджии, мазници или смрадливци - в момента в работата на мъжа ми са пропищели от такъв колега.
Виж целия пост
# 535
Точно така. Миналата година го изпитах - ранното ставане и дългото пътуване до работата, както и самата работа ми се струваха песен, в сравнение с работната атмосфера и това и най-много ме измъчваше и изтощаваше - и физически и психически. В момента съм на друго място, сама - ами просто е несравнимо. Е, неприятен е моментът да няма с кого две приказки да си кажеш, но пък е за предпочитане пред интриганти, скатавки, скандалджии, мазници или смрадливци - в момента в работата на мъжа ми са пропищели от такъв колега.
И аз бях две години сама и си мечтаех за поне един колега независимо от пола. Господ чу молбата ми, но аз горещо се разкайвам за това си желание. Няма такъв отвратителен човек сигурно в света!
Виж целия пост
# 536
От началото на седмицата върви новината, как ежегодно ще подлагат учителите на психотестове.
Нямам спомен да сме я коментирали.
Какво е вашето мнение?
Днес няколко колежки споделиха доста притеснително поведение от страна на учителите на децата си, и се сетих за това.
Иначе, учителите са възмутени, разбира се...
Виж целия пост
# 537
Аз нямам голяма драма, но понякога ми е гадно. Шефовете са доволни, клиентите също, но не сме екип. Понеже знам, колко е трудно, но не и невъзможно да изградиш екип се чувствам зле.
Виж целия пост
# 538
Сесил, то почти няма нормални ...не само учители. Лудницата е навсякъде Laughing
Виж целия пост
# 539
2 пъти съм напускала работа. И двата пъти заради ужасна среда, провокирана от мениджмънта. Иначе си харесвах работата, парите бяха добри, с колегите се разбирах. Обаче идиотия пълна и издевателство.
При втората бях в положението на Поли - молех се да ме оперират, за да се махна. Буквално бях решила да рева пред лекаря, ако откаже, защото не искам да съм там. Извратена история. После си взех полагаемия болничен (6 месеца) и после напуснах. Не съм си намерила нервите и здравето на пътя.

Макар, че и никога не съм била притисната от обстоятелствата. Но на скоро си говорихме с мъжа ми, че човек може и с много и с малко, но в крайна сметка най-важно е здравето. И двамата имаме проблеми с нервите, а сме само на 30. Та, надявам се, винаги да имам свободата да си вдигна шапката и да си ходя, ако не ми харесва средата.

И аз мисля, че много хора са за психо тест и голяма част няма да го издържат  Laughing
Иначе конкретно за учителите мнение нямам, наблюдения скорошни - също.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия