Искам да кажа ... (95)_07.11-13.11

При пилотите например, прегледите са от...до, всяка година, по два пъти. След 40 години и допълнителни прегледи. Също и внезапни тестове за употреба на психотропни вещества. Отиваш сутринта на работа и те чакат с иглата за венозна кръв Не че при всичко това онзи германеца не го бяха пропуснали, но...стават грешки.

И аз съм скептична и се подписвам под горното Според мен успешно ще се преминават тестовете и всичко ще е ок.
И аз гледам ББ, причиних си го съзнателно Болна съм и вече съм на АБ.

Във ВВС са 2пъти годишно, пълни прегледи и изследвания.
Отделно при нужда и преценка на командира, те изстрелват при психолога веднага.

Привет!
Бързам само да кажа на Жаки, че при поръчка до 30лв и тегло 1 кг, пратката отива в пощата. Ако надхвърля, в митница, но в Бургас поне за този тип пратки въпросната митническа служба е просто още едно гише в Централна поща.

После ще ви изчитам и отговарям по-подробно по подхванатите теми.

Гледах и аз клипа, нашите треньорки крещят, но нищо повече.
От 20 години работим заедно с ММ. Имаше един период от 7-8 години в които работех и на друго място, страхотен колектив.  Сега чак се чудя как съм издържала.
ММ замина тази вечер за Ямбол, на гости на приятел. Умирам си от яд, че малката има състезание след 2 седмици и утре има тренировка от която няма как да отсъства. А толкова ми се ходеше и на мен. Никога не съм ходила нито в Ямбол, нито в Сливен.

Не те познавам лично, но доколкото познавам форумното ти "аз", въобще не си и помислям, че би допуснала някой да издевателства така над детето ти. Просто е ужасно жалко, че това се приема за нормално...Щото детето не се оплаквало, видите ли, и "обичало" треньорката си...Стокхолмски синдром

Спортувах професионално 12 години. Никога треньор не си е позволил да удари мен или някоя съотборничка, дори когато бяхме на 9 години и сигурно сме ги вадили от равновесие с грешки. Викали са ни, факт! но да удрят 

Не допускам грубо отношение към детето ми от никого . Ако стана свидетел на такова, отивам и му го връщам същото,та и двойно на извършителя  .
 Унизително е отношението на треньорката, пренебрежително.  ...легенди се носят за суровите методи на трениране в художествената гимнастика...Аз не бих допуснала това да се случва с моето дете, но хора-разни.

Не можах да стигна до големия спорт, защото майка ми и баща ми категорично отказаха да вляза в спортното.
Но дотогава години спортувах, но нямам спомен да са ме удряли треньори, даже да са ме обиждали.
Сетих се обаче как приключих с народните танци. На една тренировка нещо измърморих(осми-девети клас да съм била) и хореографът накара оркестъра да замлъкне. Всички ме зяпнаха, все едно ще умирам. И като ме заобижда този ми ти човек! Хванах си чантичката и чао чао. Нищо, че тренирахме усилено за някакво фолклорно състезание след дни.
За момчето от стопа да кажа-моят мъж говори с него почти всеки ден по телефона. Бил настанен в дом. В неделя ще се срещнат и ще разберем дали говори верни неща. Кликва почти всеки ден на мъжа ми, нищо не иска. Само да го чуе и да разкаже как я кара. И работа търси-засега на парче я кара.

И още нещо да кажа. Завърших спортното училище в Пловдив. Неведнъж съм виждала бруталното отношение към гимнастичките. Тази методика на работа явно си е практика в този спорт. Много мога да говоря за художествената гимнастика в Пловдив.

Точно защото хора разни, а не можем да оставим физическото и психическо оцеляване на беззащитни деца в ръцете на разни хора и всеки да се оправя за себе си, държавата в лицето на компетентните органи е длъжна да се намеси. Да видим. Вие вярвате ли?

Предвид, че родителите не виждат нищо скандално и нередно, не виждам как обществото може да повлияе  Ще се пораздуха ден-два и до там. Чудя се те за какво седят по време на тренировка 

Много е лошо, когато нещо те тормози в работата... Все пак по-голямата част от деня ти минава там. Работила съм в изцяло женски колектив много години и беше много хубаво - бяхме приятелки, обичахме се и си помагахме, още съм близка с повечето. Но се случи после да работя на място с интриги, лицемерие и шеф, който пишеше "аЙрогара", "деЦки" и "швеЦки" и смяташе това за правилно. Спореше и трябваше да му се доказва, че е грешно.  Освен това държеше глава чесън в джоба си, против вируси и уроки. Бюрото му беше точно срещу моето, на половин метър разстояние. Отначало мислех, че закусва шкембе-чорба и затова така мирише, но после той се похвали и показа главата чесън от джоба си. Тормозех се много от атмосферата в стаята и от тъпия шеф, започнах да се чувствам зле, да получавам сърцебиене, измъчвах се, но не се сещах да напусна, докато мъжът ми не каза "ама за какво седиш там и се самоизтезаваш, не разбирам". И на мен ми светна, че мога да се махна. И се махнах. А след години ми се случи да напусна работа-мечта - хубав офис, добра заплата, свестен шеф, който ме цени - обаче нямаше работа. По цял ден се чудех какво да правя - четох, плетох, гимнастика правех, музика слушах, гости си канех, понякога даже си полягах следобяд на дивана с едно одеялце - но времето се точи влудяващо бавно, когато нямаш работа. Отначало ми беше супер - бях дошла от място, където се скъсвах от работа и не можех да си вдигна главата да  изпия едно кафе. Но след два месеца почивка взеха да ме хващат лудите. Издържах 10 месеца и напуснах. Почти никой не ме разбра. Всички ми казваха - ти си луда да напуснеш такава сладка "работа", що на мен не ми се падне такъв късмет.
 
Веднъж един възрастен човек ми каза, че щастие е, когато човек сутрин с удоволствие отива на работа и вечер с удоволствие се прибира вкъщи.
Простичка рецепта, но много истинска.

Янтра, много сладък малкият приложник и ми се струва, че ти е одрал кожата.
Моята госпожица на същата възраст правеше много интересни неща от сламки, тиксо и ролки от тоалетна хартия. Още пазя някои "творби". А и още по навик събирам ролките.

Стейси, много се развълнувах от новината за момчето. Благодаря ти, че сподели, все си мислех какво ли стана с него.

И Митко ме накара да се замисля - какво ли е наистина да загубиш любовта на някого, когото не можеш да спреш да обичаш...

Когато се нарушават правата на дете, тогава родителите нямат думата. Не може родителят да казва - нямам против детето ми да бъде малтретирано.

Абсолютно!