Есен е цветна, красива, септемврийче навън не се спира - тема 10

  • 63 793
  • 696
# 375
Благодаря, момичета  Hug На мама много й харесва новото умение на дъщеричката й. Последната, като я гледам, също се забавлява с него  Simple Smile
Виж целия пост
# 376
Не знам от кога не съм се включвала...нещо нямам време.  ooooh!

Честити ходещи крачета на Вики! Много по-различни са децата като проходят.  Grinning А като започнат да тичат... Mr. Green

Не се тревожете, момичета за дечицата! Много бързо ще свикнат с промените, а и нали са в сигурни ръце. Аз честно казано се притеснявам от яслата и ще я пропуснем. Но и за градината имам опасения...пфу.

И моят много яде понякога и се учудвам от количествата.....пример от закуската 2 банана и 1/3 кофичка кисело мляко, а малко по-късно и 2 мандарини.




Виж целия пост
# 377
Моето яде мандарини само ако са стриктно обелени.

Много му доскучава вкъщи. Дано утре времето не е много валежно, за да излезем някъде за час. Не мога да изисквам от него да е постоянно кротък, и да не прави бели. Ми то на милата душица всичко й омръзна вкъщи. Пък и вече батковците са на училище, и няма кого да понапердашва и поскубва. Скука, казвам ви ..
Виж целия пост
# 378
Скуката ражда най-добрите идеи за игри  Laughing
Аз пък съм изненадана от себе си, че предпочитам да сме вкъщи. Навън направо ме изправя на нокти. Все за нещо ще ревне и ще се затръшка, все към улицата ще тича, все в някоя локва ще се хвърли да бърка с ръце  Rolling Eyes все някой фас ще лапне  Rolling Eyes А как яде сняг! Като невидяла. Страшно дебнене, очите ми са на 4 и ми е много напрегнато. И пак през 3 минути ще има рев заради насилствено отнетата ценност. Това е твърде много за моята конформистка натура  Laughing
 Аз предпочитам да има тишина и спокойствие и всеки да си играе кротко. Или не толкова кротко, но да си играе.
При нас още е на дневен ред криенето по кухненските шкафове. Влиза вътре и се затваря. Обожава да си играе с картофи  Joy Носи ги в торбичка, търкаля ги по земята, удря ги един в друг... Каквото ти душа иска. Обича да чука с чукчето за пържоли. По пода. И такива разни.
Много интересно си намира с какво да се забавлява самичка и повечето неща са безопасни и устойчини на бебешки атаки. Е, с времето сме оставили само такива неща в нейната траектория, всичко друго е вдигнато на високо и заключено.
Вчера се научи да се покатерва на стол и така достига кухненския плот, на който често има ножове  Confused Вече гледам да не оставям столове в кухнята, но пак нещо ще измисли скоро...
Виж целия пост
# 379
У дома кухня+трапезария+хол са в едно помещение. Нашият се научи отдавна да си придърпва столовете, и да се качва по тях пред мивката. И вътре почва да бърника, и да си мокри ръцете. Намира разни чинии, вилици и прочие.
Това е единият проблем.
По-страшното е, че от столовете се качва на масата.

От известно време у нас столовите не стоят на краката си... Като ги обърна да са легнали - нито може да ги избута до мивктата, нито да се покатери по тях и върху масата.
Обаче като припълзи и се заклещва.
Виж целия пост
# 380
Олеле, ти защо не спиш по това време!?
Виж целия пост
# 381
Здравейте момичета  Hug

И малкия се катери по столовете и пипа по масата. Нещо имаме ние проблем с хрането напоследък. С много уговорки е - и при двамата. Няколко седмици вече е така. Каката отказва да яде сама и иска аз да я храня, той пък иска сам, самоче само бърка в чинията и разсипва всичко навсякъде. Нямам време и нерви да чистя постоянно разсипани манджи.
За капак каката тази нощ беше с разстройство и повръщане. Днес съвсем няма да яде. Дано да й мине бързо.

Аз започвам работа от другата седмица. Хем ми е притеснено, хем много ми се иска малко да разнообразя, да поработя, да се видя с хора.
Виж целия пост
# 382
Кате, успех с връщането на работа! Разкажи, моля те, как са се развили нещата, като си се върнала следващата седмица... Praynig аз се връщам от 1ви февруари...
Виж целия пост
# 383
Малко затишие в групата е станало. Майчета, аз да ви попитам случвало ли ви се е да кипнете, да се скарате с мъжа ви за някви дреболии и после как се сдобрявате
Виж целия пост
# 384
Малко затишие в групата е станало. Майчета, аз да ви попитам случвало ли ви се е да кипнете, да се скарате с мъжа ви за някви дреболии и после как се сдобрявате

Ха, редовно. Различно е сдобряването. Понякога си мълчим цяла вечер и от самосебе си минава напрежението. Друг път аз проговарям първа - по-рядко е това Simple Smile)), понякога той се извинява ... факт е, че ми се иска по-бързо да се разбираме, но досега нямаме особен напредък. Лошото е, че кано се ядосам или обидя и много лесно започвам да рева ... не успявам да се сдържа. И става една ...
Виж целия пост
# 385
Racel, честити крачета на Вики  Hug

При нас сдобряването е като ми се извини или като ми мине, което е по-трудно.Имам способността да не говоря с дни, ако е сериозно.
Виж целия пост
# 386
Имам способността да не говоря с дни, ако е сериозно.

То понякога от дреболии стават най-сериозните скандали  Confused  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 387
Мъжът ми е открил идеалната тактика. Скоро правим 18 години заедно  Laughing
Той самият си казва на момента какво му е и не се сърди. Като се замисля, никога до сега не се е сърдил. Не е защото аз не съм давала поводи, просто няма навика да задържа нещо в себе си. Ако е ядосан, избухва, но аз някак си проявявам разбиране към това и мисля, че никога не ми е пречило. Практично е, защото всеки на момента си казва какво мисли и за няколко минути разрешаваме спора.
Аз обаче много се сърдя и наистина мога с дни да се цупя. Той нищо не прави, мълчи си и чака да ми мине. Държи се нормално през това време, все едно изобщо не забелязва, че има нещо. Не пита какво има, защото не му се струва вероятно това да доведе до положителен развой  Laughing Просто си чака и на мен най-много на третия ден ми е минало и вече не изпитвам и грам гняв и си продължаваме с нормалните отношения.
Много е хитър. Нито извинения, нито разкаяние, нито нищене на ситуацията. Просто си трае и ме игнорира, когато съм кисела, докато и аз започна да се държа нормално и това е. Понякога това страшно ме дразни, но просто знам, че до няколко дни ще ми мине и нищо няма да постигна.

Като се замисля, не се сещам за нито един случай, в който единият от нас да се извинява на другия и това да е начинът, по който караницата да се разреши. Извиняваме се за някакви по-дребни неща, по-скоро като проява на учтивост, но при караница някой да иска "прошка" - никога не е било.
Виж целия пост
# 388
Само че единия все пак трябва да отстъпи, а всеки си мисли, че е прав
Виж целия пост
# 389
Интересна тема подхванахте Simple Smile ние сме заедно от 2004, тоест 12 години и неспособността да разрешаваме споровете си беше една от основните причини да се разведем. Преди се скарвахте, крещене, викане и после не си говорехме... по цяла седмица, че и повече... защото аз много се чупех и много трудно ми минаваше, той никога не се извиняваше и така си стояхме като непознати по над 7 дена... аз междувременно почвах да се чувствам ужасно, защото на втория ден ми минаваше, но чаках той да предприеме някаква стъпка, той не предприемаше нищо, аз започвах да се чувствам ужасно... и така реално като се скараме два пъти в месеца, се получаваше общо по половин месец да не си говорим. А аз съм човек, който не може без внимание, елементарни ласки, това ми влияеше ужасно на психиката и...се разведохме.
Сега вече много се променихме и благодарение на това сме пак заедно - сега издържаме скарани съвсем малко, максимум няколко часа и или аз, или той взима инициатива и се сдобряваме, или отивам да го гушна, или просто почвам да му говоря мило , или той идва да ме гушне. Той по принцип трудно и много рядко се извинява, но факт е, че вече и двамата коренно се пречупихме и коренно променихме поведението си в тези ситуации.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия