Есен е цветна, красива, септемврийче навън не се спира - тема 10

Нашите караници често приключват с извинение от негова страна. Обикновено е виновен. Някой път много се ядосвам, ама лесно ми минава. Ако не бях толкова оптимистично настроена по характер, и не се бях научила да го отсвирвам, предвид неговия  желаещ да командори всичко и всички нрав, едва ли щяхме да тъчем платното вече 16 години. Отделно не коментирам ревнивостта му. Много е ревнив, много. До такава степен, че у нас майстор (мъж), без негово присъствие, не влиза. Луда работа.

Аз вече се върнах на работа. Малкия като че ли свикна с яслата. Сутрин се понацупи, но не плаче. От тази седмица вече е по цял ден. Декември и началото на януари ходи по половин ден и си го вземах на обед.

Това е чудесно. Сигурно има и други малки като него в групата?

Мен най-много ме е страх да не се разболяват, от приобщаване и свикване не ме е страх

При нас никой не отстъпва, никой не поема вината и тежестта да се извинява, просто обсъждаме проблема трезво и всеки си казва критериите и възраженията, съответно търсим решение, което да е удовлетворяващо и за двете страни. Т.е. и двамата правим равен компромис и си стискаме ръцете на средното положение. Не се е случвало само единият да прави компромис.

Може би номерът е да не се премълчава и търпи, защото тогава изведнъж много му се насъбира на човек и избухва. По-практично е да се дава сигнал при първото нещо, което не е ок и да се търси как да се изглади.

Много сте готини  Явно нистина сте един за друг и е чудесно как сте израснали до нивото, в което ще имате повече хармония в отношенията.

bibi76, браво на малкият юнак! Дано да си ходи с желание и да се чувства добре в яслата!

А ние пък си се извиняваме. Сигурно сме най-извиняващите се хора  Случвало ни се е да се скараме лошо, но обикновено единия от нас после се извинява и другия го следва в извиненията като казва за сеоите грешки в ситуацията и ... така си минават тези моменти. Вече трябва да се съобразяваме обаче, да не се караме пред децата. Те не са длъжни да преживяват нашите драми.

Абсолютно. Вики започва да плаче, ако повишим тон. Какво остава за каране. А ако се прегърнем или целунем, тя надава глас и идва между нас ... иска и тя ))

При нас пък гушкането е много сложно. Ако се прегърнем, малката идва между нас и започва да бута баща си да се отдалечи от мен  и тя да се намести на неговото място.
Същото прави ако се занимавам с каката. Хваща ми главата и я обръща към себе си 
Иска само нея да гушкам, не ме дава на други.

Сега като се замисля, каката на тази възраст също заставаше между мен и мъжа ми и ни буташе с двете си ръце, да за се отдалечим. Дали е нещо нормално  Има ли други деца, които да правят така?

При нас също Криско идва като се прегърнем или целунем в баща му.Много държи аз да гушкам него, дори и да го целунем двамата  

Ние явно сме някакво изключение, защото Вяра ни хваща главите и ни кара да се целуваме. Даже веднъж чакахме пред лекарския кабинет, пълен коридор и тя като започна да ни бута да се целуваме и докато не се случиха нещата не миряса това дете  . Станахме атракция и хората много ни се радваха 

При нас никой не отстъпва, никой не поема вината и тежестта да се извинява, просто обсъждаме проблема трезво и всеки си казва критериите и възраженията, съответно търсим решение, което да е удовлетворяващо и за двете страни. Т.е. и двамата правим равен компромис и си стискаме ръцете на средното положение. Не се е случвало само единият да прави компромис.

Може би номерът е да не се премълчава и търпи, защото тогава изведнъж много му се насъбира на човек и избухва.
[/quote]

Юна, защо описваш извинението като тежест? Няма нищо по-нормално от това да кажеш "извинявай", когато осъзнаваш, че не си постъпил добре. Това аз не го тълкувам като правене на компромис. Друг е въпросът дали изобщо разбираш, че си сбъркал /или както SEPTEMVRIIKA казва "всеки си мисли, че е прав"/ и дали можеш да произнесеш "извинявай". Аз лично много се затруднявам в това отношение /знам, че все съм права  / и не ми прави чест, но ...
Почти никога не се извинявам след кавга и това изключително вбесява мъжа ми. "Вечната ми правда" е един от дразнещите го фактори във взаимоотношенията ни. Работя по въпроса, но засега нямам напредък    

Колкото до гушкането между двама ни/трима ни ... то не може да се нарече точно такова. Вики идва в мен и аха да се прегърнем и баща й да я целуне и тя завърта глава, започни да шава и иска да слиза. Като по-мъничка беше по-гушлива. Сега само раздава некоординирани шамари /понякога така гали  /. Само че аз имам толкова голяма нужда да ме прегърне като нормален човек с ръце, обвити около врата. Дали ще дойде някога това време   Мислите ли, че може да се промени, като поотрасне или ще си остане такава, знак ли е, че ще е по-студена Като спи също не се гушка, никога не я е успокоявала прегръдката ми или да ми хване ръката. Само се върти, мята и бута всичко, което се опре до нея  

Това е било много сладко 
При нас малкия ревнува дори от котката.Ако тя дойде да се гушне в някой, нашият идва и я избутва.

По прнцип аз също съм почти винаги права и трудно се извинявам, но се научих, когато размисля и видя, че не съм.ММ също се извинява макар и трудно.Аз обаче не съм от спокойните и смирени хора и когато избухне той се развиквам и аз, та става пълна лудница.
За кавгите пред детето сте напълно прави.Опитвам се по всякакъв начин да не са пред него или поне да не са на висок тон.Иначе, когато и двамата сме спокойни сядаме и обсъждаме нещата, но има моменти, в които някой е нервен и избухва.

Може да е заради естеството на караниците ни  Те не са за неща, когато някой не е постъпил добре. Тогава си казваме извинявай без никакъв проблем, то е като проява на учтивост и даже не го правим на въпрос.
Караме се за неща, за които никой не е виновен, а просто имаме разногласия какво изискваме от другия.

Иначе например не сме се обиждали. Никога не сме си казвали груби или обидни думи.

Но пък наскоро имахме серия скандали с каката. Тя е страшно импулсивна, нищо общо с нашите спокойни натури, и като кресне, като започне да ръмжи, да тръшка врати и да кряка.... Малката веднага се втурва да я имитира, започва да пищи пронизително след нея, застава в поза Ф, размахва пръст... Освен, че е смешно, е и много тъжно и сега съм забранила повишаването на тон вкъщи, защото не искам малката да го смята за валидна форма на комуникация. Че много лош пример ѝ даваме така, а тя веднага попива.

Моля ви, никакви крясъци пред децата. Стресирани се, стават агресивни или започва т да си блъскат главата като моето. Направо е страшно да не я спука. Аз се старая да внимаваме

И моят Емо не дава да гушкам нито батко му нито мъжа м и. Като види веднага идва и се бута между нас и се долепя до мен. Да не говоря, че даже и ги потупва с ръце да се отдалечат от мен. Много е сладък когато иска внимание Отняколко дни отново се е присетил и казва "мама". Бях почнала да се притеснявам щото ме наричаше все кака Вашите мъници говорят ли по някоя думичка? Ние сме с няколко думи в речника- мама, тати, баба,кака, топка, иж (виж), ама-ам, баубау и до тук. Иначе разбира всичко какво му говоря и горе долу изпълнява ако го накатам да направи нещо.

И ние сме с десетина думички от доста време насам. Бърбори много, но на негов си език. Като по-малък не се гушкаше, но сега взе да става гушлив.Даже ме целува. И ревнува от каката и тя от него.