С какво ви дразнят свекървите – 72

А тези, които са далече, още повече ги изнудват. Ако родителите на двамата са в двата края на страната, а те по средата, какво да правят? Не може у едните за обяд, при другите за вечеря. Не може и само при едните всеки път. За това всяка година уговорката за момента. Идеалния вариант.
Ние както казах, за тази Коледа ще събираме и от двете страни роднините. Не ми тежи да приготвя всичко, имаме си повод и даже ми е приятно и се радвам. Но даже и не мисля да го правя традиция.

Ма ко, спомена, че сте новодомци. Нека ви е честито! Да ви е пълна къщата с всичко по много!

Права си, че като  родата е в различни населени места, а младите в трето, трудно става.
На мен съдбата ми отне в последно време най-скъпи на сърцето ми хора, но пък съм от щастливците дето децата им са близо. За това благодаря на Бога!

Затова се казва, че всяко семейство е със своите традиции.
За мен Бъдни вечер е най-специалната вечер в годината. Винаги съм я празнувала по един и същи начин и изобщо не ми е скучно. Всичките ми приятели я празнуват с родителите си също. Първият ден на Коледа отново е за семейството в разширен вариант.
Всеки да празнува според разбиранията си и без намеси.
Единствено някак не приемам на тези хубави празници някой родител да остава сам.

Не само родител. Кофти е на празник човек да е сам.

Така е, затова нека помислим за близките хора около нас, да не са сами на празниците.

На първата си Коледа големият ми син беше на 8 месеца, нямахме кола и си прекарахме празника в София. На следващата година се метнахме на влака и се прибрахме в родния ни град, за да прекараме празника с близките си. Отседнахме у свекървата, както е "редно". За друго и дума не можеше да става, у нашите отскачахме на гости. Майка ми, която беше именничка на Коледа ни покани на гости, като изрично ме помоли да се уговоря със свекърите кога не е за тях проблем да отидем у нашите - на обяд или на вечеря, за да отпразнуваме и с тях Коледа и именният ден на майка ми. И така разбирам се със свекърите, че у тях ще бъдем на Бъдни вечер и на Коледа на обяд, а у нашите, ще отидем на Коледа на вечеря. Така и става. Минават и заминават празниците. Няколко години по-късно в някакъв измислен скандал, който свекървата ми е спретнала ми се вменява като вина, че на гореописаните празници, те са били изоставени в най-важният момент - вечерята на Коледа и ние сме предпочели моите родители пред тях.  
Седях и гледах като тресната - бяхме у тях десетина дни, с тях бяхме на Бъдни вечер и на Коледа на обяд, у нашите ходихме само на Коледа вечерта и на кратки гостувания за по няколко часа и пак те били пренебрегнатите? Моята свекърва има множество такива изпълнения. Тя каквото прави за нас, не го прави, за да ни улесни или зарадва. Тя го прави, за да се издига в собствените си и в чуждите очи./за нея е от първостепенно значение какво ще кажат хората/. Затова и нищо не искам да прави за мен, нито да ми готви, нито да ми гледа децата, нито никаква друга помощ. Защото това, че е направила нещо за нас, според нея й дава основание да се бърка в живота ни, да ни командва и да изисква подчинение.
Прекарала съм със свекърите си повече празници, отколкото бих искала. Само и само мир да има. И някак си все така се извъртат нещата, че те са пренебрегнатите и горките. Мир така и не настъпва. Неам нерви вече! Реших да си гледам собствения рахат. И аз съм човек, и аз душа нося.

Баща ми прекарва последните години сам празниците. Той е инвалид, трудно му е да пътува през зимата, а на нас ни е невъзможно. Може и да му е мъчно, но като идва у дома и вижда, че и на нас въобще не ни е лесно и приема нещата такива каквито са.
Големият ми син си идва след сесия за празниците и иска само да спи и да яде през ваканцията. Въобще не иска да мръдне от вкъщи. Малкият пък се чувства най-спокоен у дома. Щом той е спокоен и ние с мъжът ми се спокойни. Място за гости у нас няма, още по-малко за такива дето ми лазят по нервите. Празници, непразници, това е положението.

!Yellow, всеки си знае положението и затова универсална рецепта за правилно изкарване на празниците няма, което обезсмисля тръшкането на тема "традиции и така трябва".

Благодаря, Каг!
А, точно.
Дори и въпроса да не опира до имане и нямане на възможност, може пък на човек само да му се излежава и да си почива по празниците и нищо да не прави. Има пълното право и на това.
Има хора с натоварена работа, които виждат семействата си само когато има повече почивни дни. Разбирам желанието им да са просто заедно и трапези и обичаи да са последното нещо, за което да мислят.

Така е, Уиш, обаче КАГ взе да обяснява какви сме будали тези, дето не искаме свекървата да ни "улесни".
Аз между другото съм я канила свекървата да ми помага, когато се роди второто ни дете. Изписаха ни с бебето на 22 декември, тя беше дошла два дни по-рано. Вкъщи трябваше само да се наглежда големият ми син, тогава на 9г и да се мине с една прахосмукачка преди да се прибера с бебето. Всичко друго си бях приготвила. А познайте какво ядохме на Бъдни вечер - сарми от Кенар, готова питка и баница от отсрещната баничарница. Ей, така, за да ми покаже, че тя владее положението. Аз вдигнах рамене и казах добре, обаче на мъжът ми му стана много криво. Майка му е дошла, а пък на масата ще има храна отвън, а не домашна. След това всяка година мъкне чантите, ако не идват се натиска да праща домашно сготвено, обаче тогава реши да се прави на интересна.  И всъщност тъпото в цялата ситуация беше, че я поканих, за да сготви за празника на любимият си син и любимото си /дотогава единствено/ внуче.Аз въобще нямах нужда от нейната помощ, нито за бебето, нито за домакинстването, защото мога да кажа, че мъжът ми е от помагащите.

Май нещо не сте се доразбрали, станало е просто недоразумение. Ти каза ли и: "каня те на гости да ни стотвиш/да сготвиш на сина си." ? Или и каза "ела да гледаш 9 годишния и да пуснеш прахосмукачка"? Ако второто, тя това е направила. A мъжът ти в болницата с теб ли беше през цялото време? Нямаше ли време той да сготви? Също се чудя, не е ли обидно за свекървите да им казват: ела ни на гости, за да сготвиш. Кой купи готовите сърми и баници?  Ако бях на мястото на свекървата, щях и аз да купя готова храна, ако някой ми каже: ела на гости да ни сготвиш, вместо да ме помоли и попита нормално дали имам против да помогна с готвенето. Май много подобни дрязги идват от проблеми с общуването. А вменяването на вина, че сте ги изоставили когато не сте, е тъпо от нейна страна.  Мисля, че е свикнала да е център на внимание.

Аз пък друго се чудя, от 22ри до 24ти толкова ли не се е проговорило в тази къща и не се е обсъдило какво ще се прави по празниците! Ще се празнуват ли тази година, няма ли, ще се готви ли, ако се готви - какво? Два дни мълчахте ли си само? Ти, мъжът ти, майка му?
Не си представям подобно целодневно и двудневно мълчание в един дом, а аз не съм от много приказливите. Все по някоя приказка си разменят хората, дори и да не са си мили особено. За времето, за бебето, за готвене, за пазаруване.
Иначе, че е досадно все да се съобразяваш с другите и да правиш нещо, което не искаш, досадно е. Понякога става и нетърпимо.

За мен е съвсем нормално по празниците да се говори - кой какво ще приготви, все пак е празник за всички, бива ли един да се товари с цялата софра.
Нова Година ще я празнуваме 20 души, от снощи правихме списък кой ще пече мръвчоци, кой ще готви за децата и т.н.
Няма как да стане да поканя друг у нас да готви и да чисти, знаете как изкукуригвам на тая тема. 

Е, така де, всичко това беше изговорено на 22-ри. Аз само казах добре. Мъжът ми защо нищо не каза, не знам. Не съм го питала, нито съм натяквала, че майка му еди какво си.
Защо аз не казах нищо е може би въпросът? Не възразих, защото същата пролет те идваха в София заради здравословните проблеми на свекър ми и тогава свекървата настояваше да взема сина ни от училище след като се върне от болницата, въпреки, че ние си имахме жена, която да го взема. Обаче тя като скокна - ама как така ще давате пари, ето аз съм тука, ще го прибирам детето и т.н. и ние се съгласихме. Да обаче след като се прибрали вкъщи, тя срещнала приятел на мъжа ми и му обяснявала как сме я КАРАЛИ да взема детето от училище и тя трябвало да тича между болницата и училището и видите ли какви сме нахални да я експлоатираме Е тогава се зарекох, че от тук нататък нищо няма да я моля да прави, колкото реши - толкова.
Иначе тя като идва за коледа обикновено носи - кекс, баница, тиквеник и баклава / по една тава/, зелеви сарми една тенджера, пълнени чушки с боб, руска салата поне кило и половина, постни лозови сърми и отделно е купила мезета, луканка, ядки, сирене, кашкавал, огромно количество сладки неща за децата и още, и още. Никога не идва с под 15 кг храна. И ако й кажеш, че не е необходимо да носи всичко това, тя започва да обяснява как на празника се ядат тези храни и тя толкова се радва да ги донесе за нас
Освен това сто пъти сме й казвали, че е хубаво, че носи домашна храна, но няма нужда от нещата, които така или иначе могат да се купят и от магазина в София. Но то като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша?

Колко познато звучи. Имам близка приятелка с подобна свекърва. Колко празници й отрови с това си държание, не е истина.

Точно казано, по цял ден съм на работа, нямаме време да се видим, та ми е точно до пътуване, за да се видя с неговите родители и да се натоварвам и по празниците. Да им слушам глупостите, колко били зле финансово, със здравето и с каквото там се сетите.
Обаждам й се да й честитя РД, тя почва по телефона да ме занимава с глупости - "Ами то дано свършва тази година, че ето все болести, все безпаричие, не ни стигат"  Знаете ли колко ме интересуват техните проблеми, имам си достатъчно свои.  От един месец сме все от нещо болни у нас, вече с още един кредит заради нея, и постоянно се караме за пари, а на мен не ми минава, и знам, че не съм права сигурно, но някак си, все му го натяквам. Обаче не съм я занимавала, защото няма с какво да ми помогне, значи няма смисъл да я товаря с наште проблеми.
И после защо не искам да ходим у тях, ето затова. То и зимата там условията не са много за ходене, студ голям, та да рискувам да се довършим с поредната настинка за НГ, не благодаря.
Сирена нали е казала ела да ни помагаш, това се предполага, че включва и готвенето за Бъдни вечер.  Аз понеже си познавам стоката им казах, докато не се възстановя от операцията да не ми идват, та отложих момента с 15 дена, поне да мога да им сготвя, изчистя и т.н. Толкова ли не си ги познавате вече тези свекърви, дали може или не може да разчитате на тях за нещо.