Здравейте,
В следващите редове, бих искал да разкажа накратко една сравнително често срещана история, и чрез нея да потърся съвет от по-улегналите личности.
Историята е следната:
Съученици/колеги (без особено значение) още незапознали се в един от първите учебни часове/лекции си разменят спонтанно погледи, по които става ясно, че ще я бъде! В случая мен и въпросната дама, която ще нарека от съображения за конфиденциалност - Х. Възниква засилен взаимен интерес, респективно уговаряне на среща. До тук нищо нередно.
Тогава аз бях без приятелка. Още на 2 -рата минута от срещата се изкуших да попитам дали си има приятел и отговорът беше положителен, но някак си твърде много я харесвах, че да си тръгна директо (което беше справедливото решение) или просто да проявя уважение, като приключа срещата сравнително бързо и не излизам повече с тази дама, а в учебното заведение сведа комуникацията с Х до официално-делова.
Напук на нещата в Х също се проявява неистов интерес в нея вечер от пътвата среща. Става късно, започва едно прибиране пеша към къщи, на сравнително голяма дистанция, на всичкото отгоре вали и дъжд. Двамата сме мокри и измръзнали, ама не ни пука особено. Знам кога и как и защо да целуна една дама, но този път се дистанцирах. Тук идва преломният момент. Толквоа решително и страстно, никоя дама досега не ме е целувала. И от там се почна с други срещи и една "потайно-забранена" авантюра. Стига се до момента, в който Х е толкова инициативна (въпреки споделените от нея угризения, заради партньора й), че ме кани на гости у тях. Отказвам полово сношение демонстративно (обаче не и обидно за нея), по невербален начин. Това бе единствения начин да проявя сериозно отношение към нея и да й покажа, че ми пука, не ми е за едното ***** , вместо да се обяснявам само на думи.
На следващия ден изведнъж в Х се проявява странно поведение. Почва да се държи с мен студено и да ми обяснява, че всичко трябва да приклчи. Хубаво, но няма логика. Развалила си е вече връзката и не е разбрала намека от вчерашната вечер. Приемам нещата и продължавам напред, без да я унижавам или да се държа грубо с нея. След няколко дена, в Х започва нова серия от ласки, без дори и да съм ги провокирал и историята се повтаря, завършвайки с нови молби да престана да я търся и, че всико трябва да приключи. На въпрос какво чувства за приятеля си отговаря по следния начин: "Обичам го, но ми се иска да остана сама понякога, въпреки че, не мога да го трая как диша понякога". За по-малко от минута, три различни отговора в един! Чудесно!
Започна да ми писва това дебилно непостоянство в нея, както и започнах да се отвращавам от ситуацията. Респективно, ограничих контактите си с нея и започнах да се държа с нея студено, но не и обидно. Естествено, Х реши да пробва и трети път с ласки, този път неуспешно. И от там се почнаха едни фасони, цупеници, Х реши, че вече не ме познава и все едно нищо не било. И така до ден днешен.
Отдавна съм преживял ситуацията самостоятелно, дори вече гледам с насмешка на нея. Същевременно ми е гузно за приятеля й, на когото се извинявам публично. Не пожелавам на никого да е от която и да е страна на тази драма. Че и двамата сме за бой с Х., също е вярно, но това което ме гризе е следното:
1) Ако някой попадне в така ситуация на моето място и дамата избере мен(него), как да има сигурност, че един ден няма да е на мястото на нищо неподозиращия й приятел?
2) Много по-тежки случаи има от този, с много по-драматични завършеци, но честно чувам обвинително как жени/мъже са такива и онакива и вече няма истински жени/мъже, а ето какви инфантилни, необмислени действия се случват, поради невъзможност за овладяване на сексуалните си нагони и липса на социална независимост на егото ни от обръжаващия ни свят. След подобна патова ситуация, как човек да се довери с най-скъпото си на партньора до него за създаване на семейство ?
3) Как човек да възпитава децата си на уважение и да не цапат с л**** обкръжаващите ги личности, когато именно тези личности правят обратното ?
4) Как едно време нашите баби и дядовци са си били верни до гроб, без такива простотии? Каква е тайната или всичко това е един мит?
Виж целия пост
В следващите редове, бих искал да разкажа накратко една сравнително често срещана история, и чрез нея да потърся съвет от по-улегналите личности.
Историята е следната:
Съученици/колеги (без особено значение) още незапознали се в един от първите учебни часове/лекции си разменят спонтанно погледи, по които става ясно, че ще я бъде! В случая мен и въпросната дама, която ще нарека от съображения за конфиденциалност - Х. Възниква засилен взаимен интерес, респективно уговаряне на среща. До тук нищо нередно.
Тогава аз бях без приятелка. Още на 2 -рата минута от срещата се изкуших да попитам дали си има приятел и отговорът беше положителен, но някак си твърде много я харесвах, че да си тръгна директо (което беше справедливото решение) или просто да проявя уважение, като приключа срещата сравнително бързо и не излизам повече с тази дама, а в учебното заведение сведа комуникацията с Х до официално-делова.
Напук на нещата в Х също се проявява неистов интерес в нея вечер от пътвата среща. Става късно, започва едно прибиране пеша към къщи, на сравнително голяма дистанция, на всичкото отгоре вали и дъжд. Двамата сме мокри и измръзнали, ама не ни пука особено. Знам кога и как и защо да целуна една дама, но този път се дистанцирах. Тук идва преломният момент. Толквоа решително и страстно, никоя дама досега не ме е целувала. И от там се почна с други срещи и една "потайно-забранена" авантюра. Стига се до момента, в който Х е толкова инициативна (въпреки споделените от нея угризения, заради партньора й), че ме кани на гости у тях. Отказвам полово сношение демонстративно (обаче не и обидно за нея), по невербален начин. Това бе единствения начин да проявя сериозно отношение към нея и да й покажа, че ми пука, не ми е за едното ***** , вместо да се обяснявам само на думи.
На следващия ден изведнъж в Х се проявява странно поведение. Почва да се държи с мен студено и да ми обяснява, че всичко трябва да приклчи. Хубаво, но няма логика. Развалила си е вече връзката и не е разбрала намека от вчерашната вечер. Приемам нещата и продължавам напред, без да я унижавам или да се държа грубо с нея. След няколко дена, в Х започва нова серия от ласки, без дори и да съм ги провокирал и историята се повтаря, завършвайки с нови молби да престана да я търся и, че всико трябва да приключи. На въпрос какво чувства за приятеля си отговаря по следния начин: "Обичам го, но ми се иска да остана сама понякога, въпреки че, не мога да го трая как диша понякога". За по-малко от минута, три различни отговора в един! Чудесно!
Започна да ми писва това дебилно непостоянство в нея, както и започнах да се отвращавам от ситуацията. Респективно, ограничих контактите си с нея и започнах да се държа с нея студено, но не и обидно. Естествено, Х реши да пробва и трети път с ласки, този път неуспешно. И от там се почнаха едни фасони, цупеници, Х реши, че вече не ме познава и все едно нищо не било. И така до ден днешен.
Отдавна съм преживял ситуацията самостоятелно, дори вече гледам с насмешка на нея. Същевременно ми е гузно за приятеля й, на когото се извинявам публично. Не пожелавам на никого да е от която и да е страна на тази драма. Че и двамата сме за бой с Х., също е вярно, но това което ме гризе е следното:
1) Ако някой попадне в така ситуация на моето място и дамата избере мен(него), как да има сигурност, че един ден няма да е на мястото на нищо неподозиращия й приятел?
2) Много по-тежки случаи има от този, с много по-драматични завършеци, но честно чувам обвинително как жени/мъже са такива и онакива и вече няма истински жени/мъже, а ето какви инфантилни, необмислени действия се случват, поради невъзможност за овладяване на сексуалните си нагони и липса на социална независимост на егото ни от обръжаващия ни свят. След подобна патова ситуация, как човек да се довери с най-скъпото си на партньора до него за създаване на семейство ?
3) Как човек да възпитава децата си на уважение и да не цапат с л**** обкръжаващите ги личности, когато именно тези личности правят обратното ?
4) Как едно време нашите баби и дядовци са си били верни до гроб, без такива простотии? Каква е тайната или всичко това е един мит?
, ситуацията ти е с изход, който си намерил сам - не е твоя човек. Като те връхлети твоето момиче, ще можеш да напишеш само едно изречение - обичам я. 
