Тълпи от мигранти към Европа- какво ще последва от това? ТЕМА 2

Мигрантите в светлината на Библията - автор: ПРОТ. АНДРЕЙ ТКАЧОВ
От гледна точка на западноевропейците мигрантите от мюсюлманските страни са нещастни люде, които до края на живота си трябва да благодарят за позволението да живеят в старата – и толкова зализана – Европа. А виж, от гледна точка на самите мюсюлмани-мигранти европейците не са нищо друго освен едни абсолютни безбожници, неизвестно защо ползващи се с нечувани битови блага. Несъвпадението във възгледите е крещящо. Едните: “Ние ви съжаляваме и вие трябва да ни бъдете благодарни за това”. Другите (или поне мнозина от тях): “Ние ви презираме и сме сигурни, че такива като вас не трябва да живеят”. Оттук брадвите, ножовете, бомбите, автоматите и обезумелият камион. Асимилация няма да има, нека да си го кажем направо. Ще има война (която вече върви). Ще го има онова неизбежно химическо съскане и взаимоотхвърляне, което става, когато се срещат вода и киселина. При това от едната страна, от страната на европейските аборигени, това ще бъде война за размитите и безжизнени либерални ценности, безвкусни като белтъка на яйце (толерантност, джендер, права). А от друга – конкретна война на носители на определени религиозни идеи за победата на своя мироглед (Бог разрешава – Бог забранява. Край!). И, между другото, това съвременно явление има един много ярък библейски аналог.

Евреите по времето на Йосиф влезли в Египет като едно голямо бедуинско семейство, спасяващо се от глада. За няколко века те се разраснали до мащабите на голям народ, който вече не пасял стада, а бил впрегнат да работи по строежите. (Вижте етническия състав на строителите по московските обекти и отбележете още едно съвпадение). След това бил Изходът и скитанията, по време на които евреите вече не били нито пастири, нито строители. Те били скитници и воини. Излезлите от Египет умирали, ту защото били наказвани за роптанието си, ту по естествени причини. Раждали се нови. Тъкмо последните трябвало да завоюват Ханаан. Хората, превзели под водачеството на Иисус Навин “Обетованата земя”, били откъснати от културното творчество и уседналия живот. Те не строели, не сеели, не прибирали реколтата, не се занимавали със занаяти. Само скитали и воювали.

Няколко поколения мъже, забравили изобщо какво е да ореш и да строиш!

А при това те трябвало да се заселят в страна, в която имало къщи и пътища, градини и лозя, басейни и кладенци. Тоест получавало се, че прашният бедуин и скитник имал от Бога заповед да завладее земя, на която от векове са живяли земеделци и лозари, ковачи и тъкачи, лекари и търговци.

Вярно, евреите имали нещо, което ханаанците не притежавали. Това бил религиозният закон, получен на Синай, заповедта да се боят от Господа през всеки ден от живота си и да изпълняват всичко написано в книгата на Закона. А за ханаанците бил характерен процъфтяващият разврат, колкото културно префинен, толкова и гнусен. Ритуална проституция, както женска, така и мъжка. Жертви, принасяни на бесове, касти от жреци, празници, отбелязвани с оргии. Имало и секс с животни, и гадания, и викане на мъртви. Сенчестите горички били места на ритуален разврат, в долините прекарвали младенци през огън. Всичко онова, за което Господ в Писанието казал на евреите: “Не постъпвайте според обичаите на народите на тази земя. Не повтаряйте гнусотиите им, защото заради тези гнусотии Аз ги прогонвам оттам. Рисунки на тялото си не правете. Мъртъвци не викайте. Врачки измежду вас не дръжте. С мъж като с жена не лягайте. Със скот не се сношавайте. Ако ли пък започнете да правите това, ако се научите на лошо, то тогава и Аз ще ви изгоня от земята, в която тече мляко и мед. Бойте се от Господа. А сега влезте и овладейте тази земя, живейте в къщи, които не сте построили. Яжте плодове, които не сте посели”.

Ето тази картина от свещената история рискува да се повтори с най-ярките си черти – а всъщност вече се и повтаря – в бившата християнска Европа. Каквито и грешки и заблуди да има във вярата на мюсюлманските мигранти, далеч не всичко във вярата им е лъжливо. Лъжливото се вижда само ако съпоставим вярата им с Евангелието. Но ако я съпоставим с либералния катехизис и моралните възгледи на съвременния Запад, се вижда тъкмо лъжата на последния. Мюсюлманите изглеждат по-приемливо. Мюсюлманинът вярва в бъдещия живот, в ада и рая. Това са за него непоклатими, макар и незрими засега реалности. Европеецът пък се смее на подобна “архаика”. За мюсюлманина тялото е онова, което ще възкръсне в Последния ден. Тялото не бива да се развращава приживе и да се изгаря посмъртно. За европееца – тъкмо обратното: развратът приживе е норма, а след смъртта изгаряш в пламъците без мисъл за възкресението. Мюсюлманинът не цени повече от всичко друго собствения си биологичен живот и още по-малко биологичния живот на своя идеологически противник. Над всичко за него са законите на Всевишния – тъй, както ги разбира той. Затова не го е страх нито да умира, нито да убива. Европеецът пък не познава други ценности освен биологичното си съществуване. Срещата очи в очи с култура, която гледа по друг начин на смъртта, е за европееца страшна и непоносима. В тази среща той губи от самото начало.

И това е само една малка част от сблъсъка между тях. Следват и половите извращения, и отказът от деца, и абортите, и порнографията, и безсрамно разголените жени по улиците. Всички онези неща, които предизвикват у мигрантите омраза и религиозен гняв. Да, те са пришълци в чужда страна. Те са “навлеци”. Но – хайде да оставим вече това. Край. Те са вече тук. “Не можеш да се печеш без гащи пред очите на хората”, казват те, нахълтвайки шумно на нудисткия плаж с ножове в ръце. И ето – започва спор между ням и глух. Европеецът възмутено повдига вежди: “Как смеете да ни учите? Та нали ние ви подслонихме?”. На което Юсуф или Али без много-много да му мисли отговаря: “Вие правите онова, което не бива да се прави. Нямате нито вяра, нито срам, нито съвест. Вие не просто ни поканихте на гости. Преди това вие разрушихте с бомби нашите градове. Само почакайте, ще ви научим ние вас да почитате Бога”. И колкото да ни е жал за Курт или за Фриц, бъдещето май е на страната на Юсуф или Али.

Жените, опипани на площада пред Кьолнската катедрала – това не е само хулиганство. Жената е първият трофей на завоевателя. Най-разбираемият, най-знаковият трофей.

“Пред очите на противника да насилваш жените му – това е щастието”, е казал Чингис хан. Оттогава малко неща са се променили в психологията на победителите.

И бъркането в пазвите на немкините в центъра на града и в присъствието на мъжете трябва да се разчете като послание: “Вие сте слабаци. Ние ще правим с вас каквото поискаме. Имаме право на това”. Изобщо “унизените жени от Изтока” – това са жени, за които се тревожат множество мъже: бащата, чичото, братята, съпругът, след това синовете. За европейската жена не се тревожи никой. Както се оказа, дори полицията и дори в Германия. И жените първи, както винаги, усещат гибелта на своята цивилизация. Усещат я с кожата си.

Недалеч е денят, когато арабите и африканците ще поискат да живеят не в мизерните лагери и миграционни центрове, а в апартаментите на днешните стопани. Ще поискат да живеят така, както са живели предишните стопани, но не заедно с тях, а вместо тях. Разбира се, за поддържането на европейския комфорт са нужни знания и труд. Нужни са електричари, лекари, инженери, пилоти. Нужни са стотици професии и приемственост на реда и властта. И затова бъдещето на Европа тъне в мрак. Повечето мигранти няма да искат да се учат и да работят. Повечето ще искат да завземат чуждото насила, да стъпчат миниатюрния ръкотворен рай така, както някога Атила стъпка и ограби Рим. Какво ще стане по-нататък, това не ги интересува. Те са само брадва в ръката на Онзи, Който сече, а брадвата не е свикнала да се замисля. Защото мигрантите са тъкмо онзи “бич Божи” за Европа, какъвто са били някога варварите за Вечния град. Дори ако се развратят по европейски (защото те се развращават в Европа), пришълците няма да станат толерантни. Те ще си останат религиозно мотивирани чужденци, изпитващи мистична омраза към белите безбожници, затлъстели и затъпели.

В Европа е възможно и следва да се очаква залитане надясно. Ултраси, фашизирана младеж, кипене на расизма, зараждащо се навсякъде, дори по пейките на стадионите. Но само по себе си това няма да спаси ситуацията.

Това ще бъде само една агония. Ситуацията може да се спаси само с връщане към изконната за Европа християнска религиозност. Победата може да се спечели само в духа. Но тъкмо тази единствена противоотрова е за жалост невъзможна. Европа няма сили за християнски ренесанс.

Белият богаташ от Запада ще бъде и за в бъдеще уверен, че има правото да си живее както иска и да прави каквото си иска. А злите бедняци с Корана в ръка ще настъпват, както пустинята настъпва срещу оазиса, ще превземат парче по парче жизнената територия, ще късат квартал след квартал, регион след регион. И на някой определен етап от рухването на европейския свят те ще престанат да се крият, да обясняват действията си и да се извиняват. Те просто ще започнат да прогонват европейците от домовете им с оръжие в ръка, да ги облагат с данъци, установени за неверниците, да устройват шериатски съдилища, да налагат със сила покривала на жените и тъй нататък. Те ще действат последователно и неумолимо. Процесът е необратим.

Всичко това засяга и нас. Трябва да преосмислим културната си зависимост от Запада. За вдишваните от нас пàри на разложението, довявани от страната на Залеза, е нужен християнски респиратор. И всичко, което е родила християнска Европа, трябва да обичаме и усвояваме. А роденото в постхристиянска Европа трябва да държим на разстояние и да проучваме предпазливо. И в много случаи да го отхвърляме след проучването. Възприемайки новостите на една изродена култура, ние ставаме също толкова уязвими като нея. Православната Русия е умеела да гради добросъседски отношения с мюсюлманите вътре в страната и извън нея. Те не просто са се страхували от нея, а са я уважавали – и е имало за какво. А постхристиянската Русия ще бъде също толкова слаба и уязвима, колкото слаб и уязвим е всеки егоист и безбожник пред лицето на религиозно мотивирания противник и неговата свръхцел.

Предстои ни да направим онова, което европейците не успяват и изглежда вече няма и да успеят. Мюсюлманите от XXI век имат, както виждаме, въпроси към християните от XXI век. Същността им е проста: “Къде е вашата святост? Къде ви е молитвата и постът? Къде ви е уважението към по-възрастните? Къде е вашата младеж: в идиотските нощни клубове или в спортните зали? Къде ви е семейството и здравият морал? Къде са ви традициите?”. И нашият отговор трябва да бъде достоен.

“Ето го нашия пост и нашите молитви. Ето я нашата взаимопомощ. Ето я нашата младеж. Ето ги семействата ни. Пазим всичко свое и се отнасяме с уважение към чуждото. Лекуваме раните от миналото и резултатите вече се виждат”. Ако този отговор има тежест и бъде подкрепен с факти, които не могат да се оспорят, то ще има и мир, и взаимно уважение. Не можеш да не уважаваш хората, които държат за родината, вярата и семейството, помагат на ближния, покланят се на Бога в дух и истина, уважават съседите си и ядат честно спечеления с пот на челото хляб. Ала нищо освен презрение не предизвикват хората, които нямат нищо такова. И в този последен случай земята под нозете на бившите стопани постепенно ще престане да бъде тяхна земя. Все още са в ред всички документи и завещания, но вече нещо се е разместило в основата и е започнало да се свлича към пропастта. Собствено това се и върши в Европа без особени шансове за поправяне на ситуацията. Собствено това и не трябва да допуснем у нас, за което все още имаме и ресурси, и време.