Гласът на разума, но европейските политици са оглупели до крайност и няма надежда да се усетят и да спрат безумната си политика:
Буалем Сансал: Джихадизмът е само едно от лицата на ислямизма
http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/bualem-sansal-dz … ata-na-islyamizma
Франция и Европа са в ситуация, която се усложнява ужасно с всеки изминал месец. В ход са три повече или по-малко свързани явления. Първото е ислямизмът, или политическият ислям, който има радикално крило и умерено крило. Той откровено е в завоевателен поход, не в държавите, в които нищо не може да направи, а в територии: квартали, които се превръщат в земи на шариата, от момента, в който населението им стане предимно мюсюлманско, места в администрацията и политиката, видими символични инструменти (религиозни знаци, надписи “халал”, използването на арабски за сметка на френски език). Достатъчно е да си погледне кариерното развитие на високопоставените представители на това течение (Съюзът на Ислямските организации във Франция, например) и на тяхното наследство, за да се изчисли колко е доходоносно това завладяване.
Второто явление е джихадисткият ислямизъм, който има призванието да “наказва”. Причините за този гняв срещу Франция са широко обяснени в джихадистката литература. Завладяването не е неговата истинска цел, а разрушаването на една публично поругана цивилизация и създаването на предмостия.
Третото е безшумната експанзия на исляма. Това е най-слабо познатото явление. То е подкрепяно силно от мюсюлманските страни и от големите ислямски организации (Организацията за ислямско сътрудничество). Целта е вкореняването на сунитския ислям в Европа. Резултатът е забележителен: ислямът се развива във всички сегменти, по-бързо, отколкото в арабските страни, където доминиращият ислямизъм пречи на разгръщането му, или в черна Афика и Америка, където евангелисти пречат на проникването му.
Във Франция аргументираното осъзнаване, както подобава, съществува само в рамките на службите за сигурност и на специалистите, но с това, което знаят, те не успяват да убедят политическата власт в необходимостта да се заемат с проблема във всичките му измерения. По време на президентската кампания Макрон показа, че не познава проблема номер едно на Франция. В Мали той направи някои изявления, които показват, че е бил добре информиран. Остава само да го убедят, че във Франция проблемът е същият и така ще се предотврати един “петгодишен мандат за нищо”. В рамките на населението, все още сме на първия стадий, този на страха. Говорят му само за тероризъм и само по време на атентатите. Опасяват се от крайности и други амалгами.
Виж целия пост
Буалем Сансал: Джихадизмът е само едно от лицата на ислямизма
http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/bualem-sansal-dz … ata-na-islyamizma
Франция и Европа са в ситуация, която се усложнява ужасно с всеки изминал месец. В ход са три повече или по-малко свързани явления. Първото е ислямизмът, или политическият ислям, който има радикално крило и умерено крило. Той откровено е в завоевателен поход, не в държавите, в които нищо не може да направи, а в територии: квартали, които се превръщат в земи на шариата, от момента, в който населението им стане предимно мюсюлманско, места в администрацията и политиката, видими символични инструменти (религиозни знаци, надписи “халал”, използването на арабски за сметка на френски език). Достатъчно е да си погледне кариерното развитие на високопоставените представители на това течение (Съюзът на Ислямските организации във Франция, например) и на тяхното наследство, за да се изчисли колко е доходоносно това завладяване.
Второто явление е джихадисткият ислямизъм, който има призванието да “наказва”. Причините за този гняв срещу Франция са широко обяснени в джихадистката литература. Завладяването не е неговата истинска цел, а разрушаването на една публично поругана цивилизация и създаването на предмостия.
Третото е безшумната експанзия на исляма. Това е най-слабо познатото явление. То е подкрепяно силно от мюсюлманските страни и от големите ислямски организации (Организацията за ислямско сътрудничество). Целта е вкореняването на сунитския ислям в Европа. Резултатът е забележителен: ислямът се развива във всички сегменти, по-бързо, отколкото в арабските страни, където доминиращият ислямизъм пречи на разгръщането му, или в черна Афика и Америка, където евангелисти пречат на проникването му.
Във Франция аргументираното осъзнаване, както подобава, съществува само в рамките на службите за сигурност и на специалистите, но с това, което знаят, те не успяват да убедят политическата власт в необходимостта да се заемат с проблема във всичките му измерения. По време на президентската кампания Макрон показа, че не познава проблема номер едно на Франция. В Мали той направи някои изявления, които показват, че е бил добре информиран. Остава само да го убедят, че във Франция проблемът е същият и така ще се предотврати един “петгодишен мандат за нищо”. В рамките на населението, все още сме на първия стадий, този на страха. Говорят му само за тероризъм и само по време на атентатите. Опасяват се от крайности и други амалгами.
Което не значи че няма и много свестни православни свещеници. И разбира се че има отзовани за педофилия и други престъпления (кражба на църковни пари например) свещеници,и то не един. Доста случаи имаше изнесени в пресата напсоледък. Но определено не едостатъчноза момента, няма какво да се лъжем. Поне се започна дасеправи нещо по въпроса.
, взаимствана от арабския свят. Тук в Стокхолм не се употребява често, поне аз от швед не съм я чула, за разлика от Южна Швеция, където е в широка употреба.. 
