Скрит текст:
Ужас
Знам и по-ужасна история. Запознах се с една жена, позната на брат ми, говорихме малко. Работила за кратко в някаква организация, която се занимава със страните от третия свят - хуманитарни мисии, жалки опити за образоване и т.н. Ходила в Африка предимно. Имала някакви идеали да помага на бедните и гладните. Ами не искаше да говори много. Казва, че много неща не се казват и много не заслужават хуманитарна помощ, а няколко бомби отгоре. Попитах я защо, не иска да каже. Накрая ми разказа следната история. Деца на 6-7 години си играят. Предимно момчета, но имало две момичета. Отраснали на една улица, уж приятели. И изведнъж от скука ли от какво, взимат едно голямо шише и почнали да се гаврят с едното момиче. Как? Ами насила я съблекли и вкарвали и изкарвали шишето. То починало естествено след продължителни мъки. Последствия за децата - никакви. Убили и измъчвали момиченце, много важно. Това в африканска държава с предимно мюсюлманско население. Забравих името. И каза, че това било един не толкова фрапиращи случаи на насилие между деца. А за възрастните хич не и се говореше.
Децата на арабите са отврат. Знам че някой ще каже'' ма те са деца, как може така да пишеш''. но си нямат и идея що за гадове са. Срещам ги често по детските площадки. Нагли, агресивни и хитри до безобразие. Нахъсани да мразят белите деца и това си личи много я отношенията им към тях.
Ще ви разкажа за последния ми сблъсък с такива. Бяхме с малката на една детска площадка. Имаше групичка от 5-6 такиа деца. Възраста им беше от 2 до 10 г. Нямаше възрастен с тях. Явно живеят на близо. Голямите гледат малките. Тук има едни кръгли люлки, които събират повече от 3- 4 деца. Отиде моята дъщеря да се люлее. След малко взеха да прииждат от тях едно по едно и да се качват на люлката. По едно време слушам еднп пищене, един смях от там. Поглеждам люлката., голямите стоят прави на нея и люлеят толкова силно, че аха да се обърнат. По-малките лежат и пищят, а голямите се смеят. Изтичах аз, спрях люлката и какво да видя: моята дъщеря лежи в средата, цялото и лице и коса в плюнки. Само тя беше наплюта. КАк ми падна пердетето, не е истина. Питам кой я плю, мълчат и се хилят. И тя загубената се смее. Тя не схваща, че да те плюят е обидно , унизитешно и равно на бой. Голям рев, че си тръгнахме. Обяснения после, че това нещо не е хубаво, че ако някой те плюе, значи ти причинява насилие и че това не е игра и т. Н.
Аз хем си знам, че станат ли повече такива деца на площадката е време да се изнасяме, ма всичко стана за няма и 10 мин.
,
'''
Ще ви разкажа за последния ми сблъсък с такива. Бяхме с малката на една детска площадка. Имаше групичка от 5-6 такиа деца. Възраста им беше от 2 до 10 г. Нямаше възрастен с тях. Явно живеят на близо. Голямите гледат малките. Тук има едни кръгли люлки, които събират повече от 3- 4 деца. Отиде моята дъщеря да се люлее. След малко взеха да прииждат от тях едно по едно и да се качват на люлката. По едно време слушам еднп пищене, един смях от там. Поглеждам люлката., голямите стоят прави на нея и люлеят толкова силно, че аха да се обърнат. По-малките лежат и пищят, а голямите се смеят. Изтичах аз, спрях люлката и какво да видя: моята дъщеря лежи в средата, цялото и лице и коса в плюнки. Само тя беше наплюта. КАк ми падна пердетето, не е истина. Питам кой я плю, мълчат и се хилят. И тя загубената се смее. Тя не схваща, че да те плюят е обидно , унизитешно и равно на бой. Голям рев, че си тръгнахме. Обяснения после, че това нещо не е хубаво, че ако някой те плюе, значи ти причинява насилие и че това не е игра и т. Н.
Аз хем си знам, че станат ли повече такива деца на площадката е време да се изнасяме, ма всичко стана за няма и 10 мин.
,
'''
Ужас
Знам и по-ужасна история. Запознах се с една жена, позната на брат ми, говорихме малко. Работила за кратко в някаква организация, която се занимава със страните от третия свят - хуманитарни мисии, жалки опити за образоване и т.н. Ходила в Африка предимно. Имала някакви идеали да помага на бедните и гладните. Ами не искаше да говори много. Казва, че много неща не се казват и много не заслужават хуманитарна помощ, а няколко бомби отгоре. Попитах я защо, не иска да каже. Накрая ми разказа следната история. Деца на 6-7 години си играят. Предимно момчета, но имало две момичета. Отраснали на една улица, уж приятели. И изведнъж от скука ли от какво, взимат едно голямо шише и почнали да се гаврят с едното момиче. Как? Ами насила я съблекли и вкарвали и изкарвали шишето. То починало естествено след продължителни мъки. Последствия за децата - никакви. Убили и измъчвали момиченце, много важно. Това в африканска държава с предимно мюсюлманско население. Забравих името. И каза, че това било един не толкова фрапиращи случаи на насилие между деца. А за възрастните хич не и се говореше.
Шшшт, това са политически некоректни новини, току-виж изчезнали след малко.
Аз имам подобни наблюдения за тези дечица (средностатистическите) от няколкогодишен престой в такава държава. 
Точно си мислех,че никога няма да се покаже по тв както агресията на сирийските деца срещу канадските в Онтарио.Също разбирам,че рози няма да има нищо против да помага на ''бежанци''.Техните деца да бият нейните,а дори нечия забулена майка ако счупи крайник или каквото дойде на нейното дете,това е приемливо,понеже все пак агресорите бягат от война и абсолютно всичко им е простено.Ако нея я изнасилят групово също е нормално,все пак от войната са такива.
