Прибрах се като охладен бройлер, гладна като вълк, но пък яко потръстичих, катоооо, като, каквото се сетите. Днес преди да тръгна за кабинета, написах "писмо", провокирана от поста на Джили. Какво ли не правих, как ли не го мъчих, е не можах да го изпратя. Ами значи така е трябвало да бъде.
ДЖИЛИ, звучиш ми тъжничко
, но не се отказвай-прави се на хубава. Нали преди всичко се разкрасяваме заради себе си? И сега един виц. Ще се радвам, ако успея да те накарам да се усмихнеш.Действието се развива в дома на семейна двойка преживяли заедно 39 - 40 години
Жената всеки ден се разкрасявала, издокарвала се с надеждата мъжът ѝ да я забележи. Е да, ама не. Един ден тя решила да надене на главата си противогаз. Речено сторено. Сложила противогаза и зачакала. Прибрал се мъжът ѝ и пак нищо. По едно време тя го попитала: Погледни ме. Не забелязваш ли нещо? Той съсредоточил поглед върху нея, мислил, мислил и накрая казал: Аааа, май си си оскубала веждите
Мъже! И за твоя музикален поздрав благодаря!ЛУСИ, ръкавици подарявах преди няколко години. Хубав подарък е това, полезен. Браво, че имаш воля да ходиш на фитнес. И аз като се стягах за сватбата на дъщерята, ходих 3 месеца. И като отида, и като заподскачат около мен ония ми ти девойчета, с дебелина на точилка, разваляха ми настроението. Един ден отидох по друго време и какво да видя. Залата пълна с такива като мен. Май ги бяха довели от някакъв дом. Е, попаднах си в свои води. Повдигна ми се самочувствието. Мина сватбата, спрях да ходя и да се мъча по уредите.
ГЪБКЕ, хареса ми идеята за спрея. Преди време ми се наложи да се мазна малко със спирала за мигли и бялата пътечка изчезна

БОРЯНЧЕ, ами такива са нещата от живота. Добре би било все да ни е празнично, ама и НЕпразнично се случва понякога.
МЕРИ, гледам и ти си се усмихнала, след като вече си знаеш другарчето
Благодаря за хубавите пожелания по повод празника ни.ЖАБКЕ, нямаш все още адрес, щото си далече. Стигнал е някъде до към Подуене. Ша доди...

И ИВЛИН се кефи. Браво!
ЯНЕ, много подходяща песен си ни избрала за днешното снежно време.

ДОБИ, не се кОси. Ще си ходиш ей такава гуджава, като синът на полка
. Може роман да напишат и за теб. 
А шапките на Ирина Сърдарева са страхотни. За сватбата на сина ми направи електриков тюрбан от копринено кадифе. За украса беше сложила една брошка, която много наподобяваше на танцуваща кобра. Казвам ѝ: Е сега вече никой няма да сбърка коя е свекървата. Сменихме брошката разбира се.
За сватбата на щерката ми направи шапка, от плата на роклята, с воалетка. Чудесен завършек на тоалета ми. Ходила съм в ателието ѝ, има много интересни шапки. Участва на изложби и по света. Харесвам жени с шапки. Много е шик. Не коментирам шапките "идиотки" 
Хайде пак се отплеснах, ама вие си ме знаете. Лека нощ, че утре съм първа смяна.

Аз докато се натуткам да разпратя адресите - ти вече и подаръка приготви. Трябва да те догонваме.

Мойто другарче е толкова емоционално , че вярвам каквото и да й поднеса ще е щастлива. И не от куртоазия , а си е такова Човечето ми.
