КГБ = Клуб на Готините Баби - 173.

              Привет,момичета кокичета! /Гледам,че в моита градинка вече се подават връхчетата на кокиченцата  /
              Приемам критиката,че съм лаконична и липсваща,но ми е приятно,че не сте ме забравили. Аз,като Джили,гледам малко да се откъсна от нета,играя на тръстиката по някоя игричка докато спят ,а в къщи съм на романтична вълна.Бе,изкукала бабата! Гледам си филмчета на лапчо опънала се пред камината на диванчето и "примък-отмък"  Давам нареждания за манджите и се включвам само когато ММ иска консултация.
              Като прочетох за кой как се е учил да готви се сетих,че като млада булка отивам при свеки и тя ми дава задачката едно тесто да го направя на питка към 6 ч вечерта и да я опека та да е готова като се върнат от лозето.Почвам аз с ентусиазъм,ама НЕ - става многолистно тесто и хич не се получава това дето трябва да е! ММ гледа и явно не вярва на очете си или мисли,че се бъзикам и като ревнах се усети да помогне .Направо си я направи той,а свеки ме хвалииииии ,а той се подсмихва.

         

Ех, бе Маринка, какво слънце си ти!
С ред и половина ми стопли душата!
Как да не те обича човек!

А стихотворениетооооооо - няма нужда от думи..

Грети, а на теб ти благодаря за "подтика" да си припомним първите стъпки в тази толкова женска дейност - готвенето. Да нахраниш някого винаги е било нещо много специално за мен, нещо даже библейско има в това - да нахраниш гладния. Винаги много съм обичала и храната, и готвенето, и съдовете, и продуктите, и очакването от крайния резултат, и самия процес - всичко, свързано с храната. Дори бурканчетата с подправките обичам, всички съдове, в които държа продукти също обичам да са ми хубави на мен - предпочитам ги тумбести и и с плавни линии,  не обичам ръбати.
А цветовете обичам топли, меки и вкусни.
В шести клас като бях, бабата на една приятелка от махалата ме научи на една манджичка, която обичаме и до днес - задушават се две глави лук или една връзка пресен, няколко тънкоципести чушки се нарязват, после два-три домата обелени нарязани си добавят, щипка сол, половин връзка магданоз и това е цялата манджа. Можех да пържа и яйца с луканка, преди да се оженя. Това бяха двете манджи, дето ги можех.
А Пенка Чолчева я мразя Реших да правя торта по нейна рецепта, точно бях отишла снаха у ММ. Беше останал грис от бебето и аз да го оползотворя, намерих в нейната книга рецепта за торта с грис. Вече имах известен кулинарен опит и ми направи впечатление, че в рецептата няма нито мляко, нито вода - нищо течно, което да развари гриса, но, викам си, коя съм аз, коя е Пенка Чолчева. Изсипах сместа във формата за печене, после изкарах готовия блат - грисът паднал на дъното и се получила една твърда кора, а отгоре яйцата и захарта - като пандишпан. А свекър ми до мен, седи и гледа, той по цял ден стоеше при мен в кухнята. Реших да сиропирам, че да омекне тази кора отдолу. Направих сироп, сложих му ром за аромат. Вечерта се прибра мъжът ми, аз му казвам, че направих торта, ама май не става за ядене, а свекър ми добавя със смях, че тази торта и "кучетата няма да ядат". Моят като й седна - половината торта изяде и каза, че е екстра (какво да прави, горкият, спасява семейната чест ) Аз вече така се бях притеснила и изнервила, че едвам го изчаках да се наяде и веднага го юрнах да излезем някъде, исках да се махна оттам. Обаче той каза, че не може да шофира след толкова ром Оказа се, че в притеснението съм ливнала бая ром.
И после дълго време имаше майтапи - "да не стане като с оная торта". После още веднъж пробвах нещо от Пенка Чолчева, пак не ми се получи и повече не отворих нейната книга.

Да е честита на Здравка свидната щерчица!
Много здраве и щастие й пожелавам!

Добър ден! Честит празник на бившите студенти,  а на сегашните пожелавам хубав празник и успешна сесия!
Кога, къде, с кого  и как  изкарахте първия ви студентски празник?
Моят беше в ресторанта на хотел Рила в Дупница. Бях с моя съпруг, тогава гадже и със състудентите ми от учителския институт. Беше чудесно!
Здравче, честито и всички хубави неща да се излеят върху чедото ти!
Можем да продължим и с кулинарните ни "приключения". Ето приключението на  Янчето  с дунапренената торта и на Светълчо с  тортата по книга са  били повод да си правят мили шегички с мъжете им   години наред. Светълчо, браво на мъжа ти за "апетита" точно в този момент!
Друга дружка пък е била в "тегаво" настроение и темата я е разведрила. Дано и на Тану да помогне с болежките.
Дидия, браво на мъжлето ти! Така се прави от истински другар в живота.
Иха, аз изглеждам също като тези бабки като се кача на колелото. Ама пък като имам книжка , а не карам кола, велосипедът ми е много удобно превозно средство.
Маринке, поетесо наша, пак си извадила прекрасно стихотворение!
Джили, и при нас слънце, ама як студ! Вътре на топло и това е спасението.
Шпунц, децата носят най-голямата ни радост! Да са ни живи и здрави!

И моето подаръче замина вече. И аз като Шпуци моля другарчето да ми се обади като пристигне армагана.


Здравче, да ти е жива и здрава Дорчето и щастлив да и е пътят!

Ето съъъм!
Тази сутрин станах навреме ( защото преди няколко дни леко се успах ) грабнах в движение от кафето на ДИДИА, помислих си защо ли не пише. Дидия, бях ти направила едно предложение, ама ако четеш през един постовете, моя е попаднал в тия дето не са прочетени
Слънчева МАРИНКА, е възхищавам ти се от къде ги изнамираш тия стихове. Аз ли съм много емоционална, та все ме стяга гърлото, като ги прочета, ама е факт! А гледам, че и на други влияят така. Малко ми е да ти кажа БЛАГОДАРЯ. Ще ти кажа ОБИЧАМ ТЕ. И аз като Светълчо
А ти мила ми дружке СВЕТЪЛЧО ме разсмя с твоята грисова торта.  Пенка Чолчева!!!
Спомних си, как аз като млада булка реших да направя кадаиф, ама вместо него съм купила някакво чехско фиде, което на вид беше съвсем като кадаифа. Та наредих го, сложих му счукани орехи, полях го с масълце и след като го залях със сиропа стана живо чудо-започна да се влачи онова ми ти фиде, подобно на ластик за гащи, а аз гледам ей така В свекървината къща само дядото на Николай и аз. Всички на работа, а аз исках да ги изненадам, като се върнат. Е да, ама не! Дядото беше много мой човек и ме накара да изсипя " кулинарната неудача" на кокошките и се разбрахме да не казваме на никого. За домашните направих кекс.
Колега ИВЕ, много ми е приятно, като си чета постовете, а за фон имам красива музика. 
ГРЕТИ, ти пък ме върна в едно отдавна минало време, когато още нямаше сватби и готварски неволи, а изживявахме студентските си години. Ех, колко хубави години бяха!!! Имаше и зор, когато се зададеше сесия, ама през другото време не беше лошо, въпреки, че само Ивлин може най-добре да ме разбере, колко много имахме да учим... Помните ли летните и есенни студентски бригади? Е хубаво ли беше? Смело ще кажа ДА! През деня работа, а вечерта купон-момчетата запалят огън, някой дрънка на китара, друг припява...На вилата все още пазя една стъклена ваза, оцеляла през годините, която получих пред строя, като ударник. Ей, от малка съм си работна! Есенните бригади бяха хубави и с това, че цялото село се събираше на площада, да изпраща войниците си в казармата.Т.н. новобрански вечери. Опъваха се едни трапези и на най-лично място настаняваха студентите.  Голяма веселба! Скарата дими, пекът се кебапчета и разни мръвки, виното в тубите, ракия, колкото искате... Убавиня!
Първият ми студентски празник беше в ресторанта на Аерогарата. Баща ми беше доста строг , а може и ревнив да е бил, та имахме уговорка да дойде и да ме прибере в полунощ. Абе също като Пепеляшка-и без това бях с абитуриентския си тоалет: Дълга бяла рокля, със златна шевица, дълги ръкавици, бяла пелерина...Повеселих се малко и когато започна да става най-интересното, пилота дойде и си ме прибра.
ШПУНЦИ, как няма да е весело у вас. Да са живи и здрави дечицата, на дечицата родителите, че и баба и дядо, ааа и вуйчо!
ИХИЧКА. браво на Мадлен Алгафари и на теб
ЯНЕ, за теб е торбата с прегръдките днес. По-точно за теб и за Анжи
ТАНУ, миличка, този път и аз като теб малко на патерици, честит ти празник. Най вече ти желая здраве!
Сватя ДЖИЛИ, антуриумът ми прецъфтя, ама ти да си свежарка. Радвам ти се на зачестилите контакти с нас.
ЖАБКЕ, за теб съм се притеснила , как ще смогнете да издържите на толкова празници? Или плаша куче с наденица . Весели се, нека ти е " хорошо"
АЙША, готви си каквото ти се яде. Аз много обичам пиле фрикасе, също пиле с грах. В началото се съобразявах с либето, че той ги недолюбваше тези манджички, ама напоследък като сготвя, ме подяжда по малко.
МАМСИ, честита ти радост! Кой е като теб сега-имаш си младежка компания! А рецептата ще си я препиша. Струва ми се, че ще е вкусище. Аз пък правя един рибен пирог, по руска рецепта, от сестрата на моя приятел Володя. В " дрожевое" тесто ( тесто замесено с мая) се увират парчета по-тлъста риба, пекут се във фурната и става мммм, вкуснятина
ХУЛИ, да запретваме ръкави и да го направим този лучник, или рибник, нищо, че Никулден мина. Ти си добре, че зетчето рибар ще донесе рибка, ама аз ще разчитам на магазина
Е, хайде сега читателки, четете. Нека ви е гот!
Липсва ми БОРЯНА. Покажи се, че се съм зарИвала...
Докато се натуткам и Доби ме изпревари. Ами тъй де, хората напишат по ред, по два и толкоз, а аз нали съм Мара подробната, и ей ме на-роман написах.

ЗДРАВЧЕ, ДА ТИ Е ЖИВА И ЗДРАВА ЩЕРКАТА! НЕКА ЖИВОТЪТ ѝ  ДА Е ОБАГРЕН В РОЗОВО!


А на наш'та възраст може и тук таме лила

Хайде, останете си със здраве.

 Здравче-да е честита милата ти щерка!
Да е здрава и щастлива!

Ха сега -привет на всшчки момичета-кокичета
Дааа.И при нас са се показали кокиченцата!
Аз не помня първата си гозба,но от малка се научих да готвя.Не,че се е налагало.Просто се вэртях около баба.
Помня обаче първата си баница-месеница.
Рецептата прилежно записана от мама.
Точно вадя произведението от фурната и пристигат ММ и моя вуйчо.
Хапнаха си с апетит,вуйчо ме похвали.
Аз хвъркам от радост,защото баба е всепризната майсторица на тестени изделия,мава също.Та за това толкова се радвах на вуйчовата похвала.
Обачееее на другия ден баницата станала като камък.А бе с брадва да я сечеш
По-късно устонових че то трябволо тестото да втасва два пъти и т.н.
Сега и аз миновам за майсторица
Моите щерки не умеат да месят.
Вчера подредих прословутия ни килер.
Гордея се
Този път сам -саминка.Без щерки,без сестра ми.И най-интересното ,че ММ ми гласува доверие и не поглидна какно има в торбите за изхвърляне.
Може би защото беше зает или защото му намерих един забравен бинокъл и няколко ножа-все любими неща
Хайде до после

Фло ме изпреварила
Фло да ви съберем с бат Павли-да ядете грах и фрикасе
И аз ги недолюбвам.

Кари къде си?Драсни редче 
Борянчице и ти 
Отивам да си нагледам макароните на Хурна

        ЗДРАВЧЕ, ДА ТИ Е ЧЕСТИТА ДОРЧЕТО! ДА Е ЗДРАВА И КЪСМЕТЛИЙКА!

                     

 И аз се върнах назад в годините! Тези дни май все на връщане го ударихме! Първият студентски празник го  изкарахме  в Попово! Беше най-бедният ни празник, но и най-запомненият. Отидохме почти цялата група и бяхме в една стая без мебели \ на едната дружка родителите бяха купили къщичка и още не беше мебелирана \. Имаше няколко стола и щайги, от които направихме нещо като маса, постлана с вестници. Отгоре - кремвирши, трушия и безалкохолно. От приятели на колежката взехме грамофон и веселбата беше на мах - цяла нощ! Към сутринта огладняхме, ама вече нямаше нищо и тогава някой донесе гърне мед. Толкова вкусен мед не съм яла никога Дори ме има на снимка - с абитуриентската рокля и паничка с мед в ръце! Следващите години дори не помня къде празнувахме - бяхме все по заведения, но този първи празник няма да забравя никога!

Ехоо, ето съм, ,,барабар Петко с мъжете....'''
Веднъж и аз да вляза, когато има празник, а не все след ден-два... Но... този път четох, разговарях мислено с всички вас, но за писане време - йок.

Честит рожден ден на Теодора - милата дъщеричка  на Здравка-Мравка! Сърдечни пожелания за много здраве, любов и осъществени мечти!

На всички ви-топла, мързелива и уютна вечер.

Маринка, много читатели ще станем, затова си стои при писателите  
Айша, аз още я имам тази книга КАКВО ДА СГОТВИМ КОГАТО МАМА Я НЯМА.
Всички готварски книги, които съм купувала ги пазя и до сега. Имам към 6-7, отделно имам 3-4 тетрадки със записани рецепти. Първият ми тефтер съм започнала м. февруари 1982 год. В последно време пък направо принтирам рецептите и ги събирам в папки. Имам и едни комплекти като карти от чешкия център с рецепти.
Иха, имаш от мен голяма прегръдка   бих искала да се чувстваш добре, мило другарче  
Днес изпратих и последните поздр. картички и утре ще изпратя подаръка. Към понеделник, вторник ще е при получателката.
За сега спирам, ако има интересно за коментиране /и имам нет/ ще пиша пак  

Здравче, честит рожден ден на дъщеричката ти! Да е здрава, много щастлива и винаги обградена с много любов!
Посмях се на кулинарните ви умения...
ММ много обичаше имамбаялдъ ( консерва). Та редувахме я с лютеница и различен салам.
Бях си купила книга с рецепти, ама не ми се получаваха манджите....Ходех при една съседка леля Елка, да я гледам как готви.
Свекърите като ни идваха на гости си носеха продуктите и тя си ги готвеше ( сега и аз така ходя на гости при децата).
Днес ходих до Еконт да си изпратя подаръчето за милото другарче, но не ми приеха пратката без да има тел. на получателя, другата седмица ще го изпратя по пощата.
Спокойна нощ и сладки сънища.

Добра вечер и от мен.
Честита да е щерката на Здравчето, от здраве да не се отърве.
За мен малко не е добър деня, щото ММ се събуди и обяви, че е болен. И наистина е. Нали знаете, като е болен един мъж какво се случва   Аз миналата седмица бях с кръвно 210/130. Обикаля около мен като куче и само повтаря - обади се на дъщерите ти и да те вземат при тях.
Днес му излязох с неговите думи. Той ме гледа като треснат  
Разбира се, че си го обгрижвам, лекувам си го и смятам утре да е по-добре, нъл съм докторица, разбирам ги тия работи  
Пък като сте почнали с готварските умения... да си кажа и аз.
Баща ми почина, като бях на 10 години. Мама беше в потрес. А аз, копие на татко. Направиха ме с кака първа лигла на квартала. Знаех само да уча, да ходя на училище и на разните му там кръжоци и пеене. Ииии, най-голямото ми удоволствие - да легна на дивана с вирнати краци и книжка в ръка.
Е, да ама се залюбихме с ММ. Зима беше, студ на кутийки, не става за срещи пък и всяка вечер по кръчми не ни беше гот. И го заведох заврян зет.
Първата вечер мама се беше подготвила, ама на втората... Прибираме се в прилично време, къде 10 часа. Влизаме, мама си е легнала. Отивам и я питам - мамо, какво ще вечеряме. А тя, моля ви се ми казва.
Слушай ме сега щерко. До вчера аз имах семейство и ангажименти към него, сега си ти на ход.

Божеее, толкова дълъг пост не бях писала никога, щом не зная как да продължа 
Ама ще ви доразкажа.
Значи поминахме със сухоежбина и на следващия ден реших да се взема уръце и да започна все пак да готвя.
Пълен провал във всяко едно отношение, докато свекър ми не ме "обиди" един ден. Свекървата в болница, а на него му се яде баница. А аз се перча - аз татко ще ти разточа баница . Той ме погледна и знаете ли какво ми каза ?
Кой знае каква баница ще направиш - да хапнеш и да плювнеш...
Така лиииии. Като се опретна тая ми ти Хули на другия ден... точих, хвърлях, точих хвърлях....
Накрая се получи, представяте ли си.
Стига ви толкова, щото прекалих.
Това ми е за една година 

Здравке, да ти е жива и здрава рожденничката!  
Да се разбирате и да слушате Йойо и двете!  
Честит 8ми декември на всички!
Първия 8ми декември, а и останалите изкарах в преподавателския бар на търновския университет/ВТУ/.
.......
По повод точенето на баници - никога не е било приоритет у нас. Харесвахме и си правехме с готови кори. Една роднина точеше и сме яли при нея - ами не ми харесваше, мазно и тежко. Питки сме правили с майка ми рядко, по повод. Тя много си следеше за кг. и фигурата и гледаше да сме на месо и салата. Десерта - пресен плод. Разни кремчета и малебита не се толерираха. и аз свикнах така да се храня, но кг. ми са двойно на нейните.   Та не е само до хранене, гена също има значение.

Е, много спомени разказвате и е много интересно. Колкото жени сме, толкова истории.  

Да ви кажа, преди да се омъжа можех да правя пица - страхотна, малко дебеличка, както вика Флото, но чудна! Редовно канех бъдещия ми мъж на гости на пица.   Един ден реших да направя палачинки, но никога дотогава не бях правила, а само гледала. У дома сестра ми, питам я нея, нищо, че е по-малка от мен, тя ги правеше перфектно. Тя се фръцна и рече сама да си ги правя, защото  излизала. Мале, като се притесних, ами сега. Ама, се справих и то идеално - даже с подхвърляе във въздуха. Оттогава не съм спирала да ги премятам тия палачики.   Като млада булка все питах по телефоа мама, и все правех нещо ново, по-завъртяно. Още в началото, в първите дни след сватбата пристигат свекърите заедно с лелята на ММ, без предупреждение, на вечеря. Бре, викам си, тия хора все така ли ще ме стрястат .  Добре, че бях сготвила сутринта, че работех до късно, прибирах се към 20.30 ч. Сложих вечерята руло стефани, вътре пълнежа беше освен варени моркови, пушено сирене и краставички, отгоре залято с винце. Е, много се хареса и се изяде, накрая свекърва ми си призна, че са се притесили дали няма да уморя от глад синчето, та затова са дошли на проверка. Ама, сега вече са се убедили, че ще го гледам добре.   А, аз си казах нещо на ум.  
А първият студетски празник беше в парк хотел Москва. Ние бяхме почти всички жени, имахме малко мъже, но атрактивни. След ресторанта слязохме долу в бара, та до сутринта танци и забава. Ех, младост.

Фло, Светле, чувствата са взаимни. Благодаря ви!  

Мери, трябва да има малко движение в темата, няма да се даваме на течението. Днес ти, утре аз. Читателите нещо май са повечко, от писателите, та малко да се раздвижат и те.   Зарязахме ние пътешествията, май ще ги подовим догодиа, живи и здрави!

А, ако знаете новото ми хоби - ще паднете! Рисуване, представете си, ще взема да се включа в поредния пленер, който ще направим. Разтоварва страхотно, направо съм като един истински творец - цялата в боя и с четка в уста, мислейки следващия щрих.  

Хайде, лека нощ!