КГБ = Клуб на Готините Баби - 173.

Хули, намерих това, дано да съм налучкала лучника

http://www.kulinarno-joana.com/2009/12/onion-and-fish-pastry/

http://pep-4o.blogspot.bg/2009/12/d.html

Посрещнах си момичето, сега съм една щастливка 

Днес и въпросът с покупката на апартамента се реши - минаха през нотариуса и до седмица ще получат нот. акт. Трябва да се изчака само удостоверението за тежести. Вижда му се краят!
Оставям ви, бързам да си се нагледам на шерката, че от понеделник и двете сме на работа по цял ден.
 

Ееее, Мамси  Те това е. Благодарско 
Не съм чела назад. Днес ми беше особен ден. Ей сега отивам.

Добър вечер , дружина! 
Да се обадя набързо , че ми започват предаванията след малко. 
Снощи с още две семейства приятели изкарахме и Никулден и Конституцията.
Сутринта изпратих дедко , сега чакам да се обади ще си идва или ще
работи , че утре тук е пак празник - непорочното зачатие.
Та тъй празници да искаш. 
Е туй за сегИ.  Лека вечер! 

Мамси, добре завърнала се на дъщеря ти!
Дано тук и хареса и успее да свикне с обстановката.
Благодаря за рецептите - първата е на рибника от баба ми.
Може да го направя някога, но не знам как ще се справя с тестото.
Жабката, празнувай и заради нас. 
За готвенето - учила съм се сама или съм питала леля ми от Търново.
До 4ти кл. живеехме с дядо ми -учеше ме на лесни неща, да не умра от глад сама.
Майка ми не и се занимаваше много. С баща ми през седмицата понкога носеха храна от работата им. Или аз ходех след у-ще при майка ми. Работеше на Римската стена/сега там е съда/ и с трамвая от Лозенец беше лесно.  Ако нямаше готово - вечер мятахме пържоли на скарата със салата. Оживяхме без компоти и с минимум трушии. Имах желание да се уча, сама си бях купила книга за детско готвене "Какво да сготвя, когато мама я няма?" и пробвах по нея. Но ако баща ми беше в къщи все ми се подиграваше - как режа, какво бъркам. Ами отщяваше ми се и продуктите заминаваха в кофата. Дори и на 80 г. като стана и ме иронизираше как съм им сготвила и донесла нещо. После и Пламен продължи тази линия на поведение - само той знае, само неговото си признава. От време на време ми позволява да направя определени манджи - пълнени чушки, пилешко с ориз и таратор. Да, ама не - тази вечер ме обзе музата и си направих постно прясно зеле с малко ориз. Пуфтя и пръхтя докато се занимавах, но сега опита и заяви,че  утре ще си вземе за работа. Направих си и пица с блат от стар хляб и остатъци от хладилника. и тя му се видя вкусна.

 

Ох, още колко много има за цитиране от постовете ви!!!
 

Уникати сте, туйто!

 

С малко закъснение честитя Никулден на всички празнуващи - именяци, моряци, финансисти.
Много здраве и късмет!



Благодаря за поздравите за рождения ми ден.
Шпунци ме разкри.
Не обичам рождения си ден. Не, защото остарявам. По принцип не обичам празниците. Не знам дали за всички важи, но аз наистина попадам в някаква много голяма дупка и имам чувството, че ако никой не знае и не ми честити, ще издрапам по-бързо и лесно от нея.
Фло, напоследък ходя в София само по доктори. Последния, при когото ходих, е ревматолог от болница "Люлин". Постави ми диагноза мекотъканен болков синдром, каквото и да означава това. Сложих си една инжекция, която би трябвало да ми действа две-три седмици, но не би. Пия колаген, който  до сега също не ми действа по предназначение. Ама може пък да ми поопъне бръчките
След нова година ще ходя да ми сложат някакви инжекции. До тогава ще пия дексофен, ако много заболи и ще търпя.
Такива ми ти работи.

Лека и спокойна нощ ви пожелавам!

Добра вечер на тези, които още са будни!
Много съм доволна, че провокирах спомени и коя как се е учила да готви.
Първата ми манджа беше моята любима-доматена каша, която сготвих, когато бях около 10-11 г. Ама  тя стана толкова рядка, че майка ми я префасонира на нещо като доматена супа с ориз.
Моят баща също беше майстор-хлебар и беше началник на селската фурна. Та вече като женена, ме научи да точа. Беше ми на гости и четеше книга. А аз реших да точа кори за тиквеник. Той ме гледал, без аз да забележа. Корите ми ставаха като елипси, а не кръгли, доста дебели и залепващи за точилката. Ставаха накъсани  и безформени.  И той почна де ми казва направи така, ръсни брашно, за да не лепне, завърти така ..... и се научих. Да , ама един път преди Коледа отиваме на село с мъж ми и децата. Занесох тиквеник с точени кори и никак не беше лош. Да, ама майка също беше направила и то с готови кори. Ядат моите и ми казват, "Е това е тиквеник, а не като твоя". Е, познайте дали вече съм точила! Ще се трудя аз половин ден да точа, пък  те ще ми хвалят готовите кори! Сега точа само една сиропирана баница с мая.
А да меся съм гледала свекърва ми. Тя нямаше търпение да ме учи и казваше, че като гледам ще се науча, което естествено не стана. Та като станах самостоятелна домакиня почнах опитите-кога станало, кога не, понаучих се. А първият ми тутманик отиде на кокошките още суров и мъж ми видял как те го теглят с човките като ластици. Дълго ме подиграваше с тези "дъвки". После и тутманик правех сравнително приличен. Сега в града ни  има фурни, където го правят превъзходен и си купувам оттам при разни поводи.  Абе, какво да ви разказвам повече?! Уникална готвачка съм! Също и каквато съм цветарка.
Вече спирам, че ще стане много писател и малко читател. Иначе всичко съм прочела.
Здравче, благодаря за аплодисментите!  
И не се опитвайте да бъдете слънца. Никога няма да огреем навсякъде. По-лесно е да бъдем слънчогледи.
Иначе Валери Петров е ненадминат в римите и тънката ирония и самоирония.
Лека нощ, че още малко и ще стане Добро утро.

Добро утро, милимоички.
Прицънцурвам се ( така ли се казваше?) към кафенцето на Дидиа - първо пиша, а после ще почета пропуснатото.
Със сигурност съм пропуснала-
да честитя Никулден на всички имали празник - именници, моряци, банкери.
Ако съм пропуснала и други радостни поводи- да са живи и здрави празнувалите.

При мен вече края на годината се усеща. В квадратчетата на календара е като кръстословица, но все още има непопълнени празни полета, които си чакат задачките. Ще ми се да попитам нещо срещичка предпразнична ще има ли, но като не смея да предложа дата ( щото знае ли се, какво кога ще изскокне...) си трайкам....

Вън е як студ, поне в София, обличайте се и се пазете.
Връщам се назад по страниците и като си допия кафето, ставам.

Топъл, приятен и успешен ден - от мен за вас.

 Добро утро и от мен!
И аз се прицънцурвам - тенкю, Диде, ама поне едно редче напиши

 Грети и аз имам издънки И друг път съм разказвала как правих за първи път дунапренена торта като кандидат-снаха.Ама не бях съвсем виновна - тя се пече в ел. тенджера \ с реотани на капака \, а аз не попитах дали имат такава. Наложи се да я сложа в обикновена. А печката "Бисер" от комбинираните на ток и дърва. Опърли се отгоре, а отдолу бълбука. Ами сега Връща се свеки \ тогава кандидат-свеки\ , набоде я на няколко места, доизпече я и я заля със сироп - стана чудесно реване Ама после поне 10 години ММ като започна да правя нещо все напомняше: Да не стане на реване После имахме две ел. тенджери, ама кел файда! Сега гледам, че тези тенджери се завръщат, а моите седят на село. Не, че ще се разготвя в тях....
 
Джили и при нас е много студено. Гледам в АБВто: в момента -3, усеща се като -7! Аз това не мога да го разбера Щом се усеща като -7, значи е -7! Но за утре и в събота го дават малко по-топло!
 Хайде да ни е топло на душите!

В живота винаги ще липсва нещо!
Пари, любов, приятел, вещи...
И пълно щастие не съществува!
Кого да лъжем? Не си струва!
И слава Богу, че така е!
За липсите сега наздраве!
Без всяка до една подред
не бихме мръднали напред!
Мадлен Алгафари


Гледам вчера /не съм чета тогава/ сте разказвали за първите си готварски подвизи. Моите родители бяха доста заети и от 10-годишна ваканциите почти аз готвех за обяд – миш-маш и боб ги редувах.  Когато щях да се женя и да заминавам в далечен град сама , започнах да записвам в тетрадка всичко , което се готвеше в съответния ден ( после ми беше в помощ). В Шумен бях много щастлива , когато пуснаха в книжарниците горварската книга на Пенка Чолчева – тя ми беше буквара. После всичко стана рутина. Но 1992година , когато майка беше в интензивното с инфаркт , аз и казах “Всичко ме научи , само да точа не знам”. Тя ми продиктува рецептата за тестото и каза “Като изляза от болницата , ще ти покажа”. Вечерта тя умря.И аз не се научих. Доскоро нямах смелост да правя тесто с мая.Все си мислех, че няма да втаса. Откакто пробвах с /любимата ми/ турска мая – всичко ми се получава.

Тази сутрин ми беше много тегаво и дори си мислех , че нямам сила и да ви се обадя. Но като ви прочетох , живнах и вече всичко тегаво ми мина. Обичам ви.

Добрутро в студения четвъртък! Ще се  затопли, къде ще ходи. Душичката, душичката е важна, дръжте се с нея! Ето за вас, нежни мои красавици!
 




Ихичка, прегръдка! 

 
Ха наздраве за здравето на свидното ми чедо и неговите Христови годинки!

 

Здравче желая на дъщеричката ти да живее дълго и щастливо, обичана ,успяла и с късмет.


 У нас е голям купон с дечурлигите.
 Пуснах си подаръчето по Еконт. Нека другарчето ми пише като го получи.
 Сега ми се отвори възможност.