.
Питам защо не си свършил това ,ами чакам да се прибереш че двамата да я свършим-дай ми това подай ми онова ,свети тук,дръж ми тук, очилата ми падат оправи ги,и така до безкрай

Аз като си върша работа никой не ми помага ,но при мъжете е с качулка













, нЕма време. На такъв зор съм, отдавна не съм била така. Но, надявам се да е само предпразично.





А народ-няма да ви казвам колко. Мъжете псуват системата, жените подсмърчат и мълчаливо страдат, абе кошмар
. Дойде и моя ред, всичко вървеше гладко, докато в един момент се оказа, че е изтекъл срока на електронния подпис. Мятам се на едно такси, а шАфьорчето един мургавичък, усмихнат и много говори. За 2 мАнути ми сне анамнезата и започна много уважително да ме нарича "госпожо доктор" Отивам в офис на Позитано да ми подновят джиджавката. Оказа се, че е минало повече от месец, от както е изтекъл срока и трябва да ми издадат нов електронен подпис. Таксито ме чака, аз бързам, но ударих на камък. Скужителката заявява, че при тях не фигурирам като Лекар по дентална медицина, а кАдър, занимаващ се с артистична и творческа дейност. Мили Боже, добре, че не ме водят като танцьорка на пилон и завеждаща ентусиазма сред мъжете посетители. Тооо аз, че съм си артистична личност е факт, ама чак пък толкова... Започвам да свалям звезди, вадя разни карти, с които да удостоверя що за птица съм, включително и картата от магазин Метро, където пред името ми се мъдри Д-р. Накрая дойде една по-възрастна служителка и оправи положението. Тичам на вън, мургавелко ме чака, оттам в кабинета. Вчера си забравих печата, та който има къс акъл, има дълги крака, в случая автоНобилни гуми. Взех и заветния печат и хайде пак към Касата. В помещение 2 на 3, чакат 20 души, наблъскани като шпроти ( рибки в консерва, подобни на цацата. Служителките изнервени, колегите, не по-малко. Карат се на един възрастничък колега, говорят му на компютърен език, а той безпомощно премигва, явно нищо не разбира ( да си призная, че и аз не разбирам особено за какво иде реч)и само повтаря: Синът ми подготви документите, да го питам ли какво е правил. Служителката мъдро заявява: Прости му Господи, той не знае какво прави. Е с това чашата преля, скочихме в защита на колегата. Оказа се, че освен, че ние не знаем какво става, ама и в Касата не са съвсем на ясно, та затова не искат да се отчитаме електронно, ами по стария начин. Идва моя ред и пак неудача. Оказа се, че една пациентка, далечна роднина от село ме е излъгала, че е осигурена, а се оказа, че не е. За отчетните месеци, почти 100 души проверих и само нея не, и вот тебе здрасти. Отново ме връщат при компютърния спец, да поправи Спецификацията и фактурата и пак бегом, защото от кабинета звънят записаните пациенти. Презаписвам часове, обяснявам защо не съм на работното си място, а на устата ми вече има пяна. И най-после се отчетох!!! Кошмарен ден
. Е това беше моята история с неочакван край. Сега релаксирам, сипах си Бейлис, а главата ми съвсем е празна... Просто ти - ши - наааа. Не мога да коментирам, но пък всичко съм прочела.
и после, лека нощ деца. 




Препоръчани теми