Искам да кажа ... (96)_14.11. - 20.11.

За телефоните ако ми трябва казвам и вземам, но не за да ровя и шпионирам. В джобовете им не обичам да бъркам и редовно пера разни неща, като най-зле е като изпера някоя салфетка 

Стана ми интересен филма, сега го пуснах да се тегли-

Личните вещи за това се наричат лични, защото други хора не би трябвало да ровят в тях.
С мъжа ми не си пипаме телефоните, в редки случаи когато звъни някой от семейството може да вдигна аз неговия, или той моя...но след изрично разрешение.

По джобове също никога не бъркам и редовно пера разни неща.

И ние не си бъркаме нито в телефоните, нито в компютрите. В джобове бъркам преди пране, защото ми е писнало да пера пари, бележки и какво ли не, но така или иначе дрехите ги взимам от коша, не му ровя в гардероба. За съжаление имам познати, които ровят из личните вещи на половинките си, включително и използват общ профил в социалните мрежи, пак заради някакви техни си притеснения и съмнения.Не го разбирам аз това, то ако си нямаме доверие, къде сме тръгнали изобщо?

Не ровя в телефон. И той не го прави. Дори и да се обади някой общ познат, докато ММ е в банята и да искам не мога да вдигна.  Пробвах се и все в грешната посока плъзгам пръста. Айде, нема нужда.
Заинтригувахте ме с филма. 

Прочетох един смс преди 15 години аз и още ми държи Много вода изтече оттогава и нещата са се променили, но едно ми остана - не поглеждам чужди телефони


Виж, ФБ профила му ползвам, защото си нямам мой, а пък класната на детето поства разни неща, танцовия ми клуб също има ФБ група....Абе като заприритам за ФБ, ползвам неговия.

Моят мъж няма фейс. Компютрите той ги поддържа. Нямам притеснения, защото нищо не крия.
Не мога да си представя да ровя в портфейл, телефон или компютър, за да търся каквото и да е, самата аз няма да се чувствам добре. Относно джобовете след като е в коша, значи е за пране, като изпрах няколко флашки, вече сами си ги проверяват.

Много непрофесионално ми изглежда някой да го търси, аз да вдигна и да го викам, или детето да вдигне телефона и да каже "мамооо на телефона".
Случва се да водя служебни разговори у дома. Спирам звука на телевизора и ако има някой около мен пази тишина.
Никой не вдига чужди телефони! Ако не може да вдигне на момента, връща обаждане когато е удобно.

Това с профилите goshominkamarinkovi ми е меко казано странно. Като съм се омъжила да не съм загубила самоличност. Имам си мои приятели, съученици, колеги, които изобщо не познават мъжа ми. Имам си теми и разгори лични и ако някой споделя нещо е отвратително да се чете от друг. С две приятелки от чужбина основно в ФБ комуникираме, мъжът ми не би си помислил да ми нахлува така в пространството, не би било добре за него:)

Ау, belinda, и аз така с фейсбука. Моя е с името и ММ. Приватизирах му го. И точно там видях, чe вeчe й е коледно на Катето. Барнали са се.  

Телефона му вдигам само ако звънят майка му или баба му, защото ако той не вдигне звънят на мен. Той моя не го вдига, независимо кой звъни - само ако изрично помоля, защото не мога аз. Не ровя. Ползваме един компютър и си знаем всичките пароли, нямам притеснение ако прочете нещо, но не би ми станало приятно, ако го направи.

Ходих да мачкам бебе, което вече не е бебе, защото днес проходи  Много мило, толкова бързо върви времето... Правя сърчица за вечеря и чакам съпружието да се наработи...

Как сте? Много сте изписали уикенда, не прочетох всичко. Ние изкарахме страхотно. С приятели винаги е прекрасно!

Едно време, в началото на връзката ми много ровех из тела и компа на ММ. Ревнива бях. Слава Богу, промених се. Сега изобщо не съм и съм много щастлива. Онова чувство беше отвратително, все да се съмняваш, да те човърка. Не, че ми е давал повод, не знам защо така. Един път прочетох един смс, който гласеше нещо от сорта "Мило, липсваш ми, аз си пека дупето на плажа, времето е супер" и направо ми премаля, викам Край някой бургаски парцал, отивам в съседната стая ( в студ. град бяхме тогава) и само демонстративно му подадох телефона. Той го взе, погледна го и влезе най-невъзмутимо обратно в стаята, без дума да продума. Аз направо щях да експлоадирам. Треперя като лист и мозъкът ми работи, почвам да събирам багажа, ще се прибирам в Ямбол при мама. По едно време той идва с една такава особена физиономия, леко подсмихната. Вика "Кво става?", загрижено едно такова. А аз "прибирам се вкъщи! Сбогом!" Като ме прегърна силно и започна да се смее, направо щях да почина, защото веднага зацепих каква грешка е станала. Малко преди това, едно момче помоли да ползва телефона му и явно е пратил съобщение на приятелката си, коятоп беше на почивка в Турция, ли Гърция ли, не си спомням вече. И тя му върнала СМС-а. Мощен рев на облекчение последва, с прегръдки и целувки и от тогава знам, че аз съм най-прекрасната и обичана от него! Нямам и капка съмнение и ми е толкова хубаво!

Обещах да се отчета.
Два метра шал се получи. Оплетох го за има-няма 30 минути 
Грозничък стана. Ама това е.


Цял следобед нямахме ток. Каква беше тази авария по никое време. Слънчево, почти топло, грам вятър няма. Ама и тия от Еон нагли колкото щеш. Три пъти им звънях 

Не ровя в телефона на ММ, той в моя- още по-малко. Никакъв го няма с технологиите. Лаптоп всеки си има и си го ползва индивидуално. На младежа телефона ми е все под ръка, понякога му чета някакви глупости, които си пишат, ама още са безобидни. Има какво да се прочете в моята кореспонденция,но не е нещо драматично и много скандално  , а и обикновено разчиствам. И двамата не сме ревниви  . На принципа -на сила хубост не става, сме.
Моите родители, слава Богу, не са много сантиментални и никак ревливи, или поне пред мен се държат, че аз съм със слаб ангел и веднага надувам гайдата, ако видя някой от тях разстроен.
Руми,браво на вас  ,умятни момичета сте! Тази прежда ми прилича на зелени гризки "Зайо Байо"  .

 Маре, Коледно ми е вече, да Още малко и ще започнем изнасянето към нашия апартамент, та се надявам по Коледа вече да сме там
Не ровя в чужди телефони, мейли или фейсбуци, мъжа ми още по-малко.Който и да ми звъни никога няма да вдигне, мрази да говори по телефона, супер уравновесен и спокоен е.Даваме си свобода и си имаме доверие.И на мен са ми смешни общите профили във фейса

Коте, искам да и прибера на дребната книжките и пъзелите, ще търся в Айко.

Водихме 8 деца на хандбал мач - немските шампиони срещу вторите в класирането. Нещо като мач Левски-ЦСКА, емоциите подобни, джангър велик. Снимала съм, та чак съм се оляла - близо 700 снимки са, ужас някакъв. Утре ще пусна няколко, сега съм скапана. Номер 2 каза, че това му е най-великото парти за РД в живота, та и аз доволен, въпреки нервите по дечурлигата. Сънннннн.

Браво. Значи е оздравял и партито е обрало точките!
Сега внимавай- другата година партито трябва да надмине тазгодишното!