Истината за Дядо Коледа

Aз разбрах в трети клас, нито бях обидена на нашите, нито на децата, които ми съобщиха, вече почти целия клас знаеше, успяхме и да се изпокараме.   Магията не изчезна за мен, някакси сама се досещах и съмнявах в някакви неща.

Но за сметка на това се чувствах много глупава и няколко месеца подред, когато се "фукахме" с това кога сме разбрали за Дядо Коледа, защото това явно беше някакво велико постижение, мен ме беше срам да казвам. Сега, разбира се, ми е смешно, че изобщо ме е притеснявало това.


Не знам някой друг да се е чувствал така или да е обърнал внимание, че "късно" е научил за несъщаствуването на Дядо Коледа.
Никога не знаеш точно кое нещо ще направи впечатление на детето ти, защо и колко ще го притесни това.

Е, като не искате приятни изживявания,настроение и малко приятна магия на фона на истинския живот ,казвайте ,че го няма!
То в  живота хората се препъват да ви правят хубави неща и добрини и са супер добри с децата ви!!!


Докато са малки им е хубаво да го има,като пораснат сами разбират истината.За къде бързате .Всичко с времето си.

Абсолютно си права, Бела, който не казва на децата си, че Дядо Коледа съществува, не иска изобщо, ама по никакъв начин приятни изживявания, настроение и приятни емоции (вече уточнихме, че няма въображение, съзидателност, а човешките му ценности са на абсолютната нула).

Човек може направо да го хване срам да каже, че иска децата му да вярват в ДК, като чете полетите на мисълта на някои потребители в темата.

Абе не знам, ама вчера в детската една майка забрани на госпожите да говорят на дъщеря й за ДК, да я питат за писмо с желания и т.н., че да не й създават идоли. Ама днес детето май е изявило желание и то да си напише писмото.

Звучи като да е вярваща християнка с това "създаване на идоли", а за християните ДК не е опция. Имам предвид тези, които се водят по църковната догма, иначе вярващи в някакъв личен миш-маш има много, даже са преобладаващи.

Аз съм вярваща православна,но не бих направила това  Това е голяма крайност.

И аз не бих забранявала на хората около детето ми да говорят, каквото си искат по темата за ДК; още по-малко специално да ходя в градината и така да го изолирам, но хората сме различни.

И аз не бих.
Идеята е детето да знае защо дядо Коледа не е добре дошъл у дома, а не да се предупреждава Света да внимава с дребното.

Чак "не е добре дошъл у дома" ми идва твърде драматично. Моето мнение е, че никак не е задължително родителите да твърдят, че той съществува и това по никакъв начин не пречи на щастливото и изпълнено с веселие, въображение и любов детство. Така че, ако детето ми се обърне към мен за потвърждение има ли, няма ли, ще му кажа истината - че е красива приказка, и няма да обвързвам коледния празник, дух и атмосфера с вярата в ДК. И ще го предупредя да не спори с приятелчетата си, защото на повечето от тях мама и тати им казват, че има, докато не пораснат малко.  Толкоз. Ама специално да изнасям лекции на тема маркетинг, символи и психология на масите - не мисля. Ще изчакам да стане на 13.   

И аз така 

Преди не беше популярен Дядо Коледа, Дядо Мраз и задължително трябваше да кажеш стихче или да изпееш песничка. Важно е децата да вярва, че доброто би им се отплатило

Здравейте,
Искам да ви разкажа една случка от вчера. По традиция заведох децата на коледното представление в кукления театър, а след пиесата децата посрещнаха Дядо Коледа и получиха своите подаръци, старателно опаковани и надписани от родителите. Но пред нас две дечица на възраст 8-9 и около 2 годинки получиха от добрия старец две празни подаръчни кутийки. Майката им каза, че в тях могат да си слагат разни работи. Голямото само преглътна, но малкото гледаше невярващо празната кутийка, отваряше я и я затваряше, с надеждата, че там все пак има подарък. Накрая осъзна истината и се разплака. Майката си тръгна с голямото, а детенцето, плачейки подтичваше след нея.
Не знам защо тази майка постъпи така. Защо в кутийките нямаше поне една фибичка или пръстенче - струват стотинки?
Защо не изведе децата, а им подари празни кутийки?

Тази случка много ме разстрои, защото си спомних моето детство. Получих подаръците си преди Нова година у дома, а на самия празник с майка ми бяхме край София на хотел. Тя ме предупреди, че няма да получа нищо повече и, че ще има и други деца, които няма да получат подаръци. Никога не са ме лъгали, че Дядо Мраз носи подаръците, но аз бях единственото дете на празничната вечеря, което остана без подарък. Вечерта ми беше провалена, не от недоимък, а от несъобразителността на моите родители да ми купят поне една книжка, тогава книжките струваха стотинки. А аз до последно вярвах и се надявах.

Никога не бих причинила подобно унижение на моите деца, а и на себе си. Щом имам пари да ги заведа на Коледно тържество ще намеря начин да им осигуря и някакви подаръци, колкото и дребни да са. Или просто няма да ги водя. Или ще ги изведа преди тази част и ще им кажа, че представлението е техния подарък, а другия ще го получат у дома на Коледа.

Мъчно ми е за децата. Странна майка  .

Ужасно! Не мога да разбера как им дава сърце на някои хора да развалят празника на децата?!

Да се надяваме, че майката има странно чувство за хумор и децата ги очакваше страхотен подарък в къщи.