Поздравления 
Ще задобрееш още повече!
Виж целия пост
Ще задобрееш още повече! Страх от шофиране!
- Публикувана: 15 ноем. 2016, 15:30 ч.
- Последно мнение: 9 март 2017, 22:30 ч.
# 227
28 фев. 2017, 11:32 ч.
Браво на теб! 
Аз ще чакам почивния ден, че малко да намалее трафикът и ще се качвам да карам....
Виж целия пост
Аз ще чакам почивния ден, че малко да намалее трафикът и ще се качвам да карам....
# 228
28 фев. 2017, 15:14 ч.
Бравоооо, аз, като казвам, че мъжете пречат не ми вярвате 😂😂😂
Виж целия пост
# 229
1 март 2017, 06:17 ч.
Вчера му се обадих по телефона.
Казах му, че доста съм обикаляла и за грешките си.
А той се смее и ме пита- " И къде е сега колата паркирана? По средата на пътя ли?"
Отвърнах му, че е точно там, част от пътната маркировка.
До тук с шегите.
Днес и утре ще ходя на работа с нея. Разбира се, че ще тръгна по-рано.
Шефът ми е разбран човек и така ще мога да изляза и по-рано от работа.
За децата ми е още рано да ги возя.
Те просто не млъкват, само се карат и така се разсейвам.
Предпочитам ,като за начало ,да карам в тишина, дори без радио.
Виж целия пост
Вчера му се обадих по телефона.
Казах му, че доста съм обикаляла и за грешките си.
А той се смее и ме пита- " И къде е сега колата паркирана? По средата на пътя ли?"
Отвърнах му, че е точно там, част от пътната маркировка.
До тук с шегите.
Днес и утре ще ходя на работа с нея. Разбира се, че ще тръгна по-рано.
Шефът ми е разбран човек и така ще мога да изляза и по-рано от работа.
За децата ми е още рано да ги возя.
Те просто не млъкват, само се карат и така се разсейвам.
Предпочитам ,като за начало ,да карам в тишина, дори без радио.
# 230
1 март 2017, 14:37 ч.
Радио ли? Аз както не мога да говоря и да вървя едновременно защото не мога да се концентрирам, изобщо не си представям да стигна етап в шофирането, дето и радио да слушам. Затова и бях много впечатлена как на шофьорския изпит момичето преди мене седна и си пусна радиото много самоуверено. Гръмна там радио 'Веселина" или то е с хорА, не знам, чалга беше. Обаче колежката кара само 50 метра до първото кръстовище, влезна в него, спря да чака преди ляв завой и там остана. Нещо ѝ стана и повече не можа да мръдне, няколко минути стояхме на средата, инструкторът казва "хайде, колежке, колежке!..." Както и да е, и аз не бях много по-добре:-), макар и в тишина. Взех де, с 300 зора. Затова и не карам.
Виж целия пост
# 231
1 март 2017, 20:02 ч.
Когато стигнеш етапа да шофираш несъзнателно, значи вече си станала шофьор. Аз се почувствах шофьор когато осъзнах, че нямам спомен за преминаването през центъра на Варна в час пик докато говоря по телефона.
Виж целия пост
изобщо не си представям да стигна етап в шофирането, дето и радио да слушам.
Когато стигнеш етапа да шофираш несъзнателно, значи вече си станала шофьор. Аз се почувствах шофьор когато осъзнах, че нямам спомен за преминаването през центъра на Варна в час пик докато говоря по телефона.
# 232
1 март 2017, 20:41 ч.
... А именно карането ще те направи по-уверена и спокойна. Вчера се уверих, че бавно и славното каране е оптимално за нервите ми. Инструкторката ми за първи път слезе от колата доволна и щастлива
Виж целия пост
Радио ли? Аз както не мога да говоря и да вървя едновременно защото не мога да се концентрирам, изобщо не си представям да стигна етап в шофирането, дето и радио да слушам. Затова и бях много впечатлена как на шофьорския изпит момичето преди мене седна и си пусна радиото много самоуверено. Гръмна там радио 'Веселина" или то е с хорА, не знам, чалга беше. Обаче колежката кара само 50 метра до първото кръстовище, влезна в него, спря да чака преди ляв завой и там остана. Нещо ѝ стана и повече не можа да мръдне, няколко минути стояхме на средата, инструкторът казва "хайде, колежке, колежке!..." Както и да е, и аз не бях много по-добре:-), макар и в тишина. Взех де, с 300 зора. Затова и не карам.
# 233
2 март 2017, 06:50 ч.
То не било страшно.
Като си помисля, че тези чувства ги изпитвам, а хората в колите около мен, въобще не допускат за страховете ми, вече ми е по-спокойно. Никой не са го изяли, че му е изгаснала колата или пък се е забавил. Случва се и на опитните.Голяма работа, че ще отнеса някой клаксон. Но , съм по-уверена, когато карам без наставник, иначе се чувствам непрекъсната като малко дете, което го чакат само да направи грешка и да му се скарат. Вчера си се прибрах бавничко, като минах през центъра. Е, не сме голям град, но си имаме светофари. Даже през такива кръстовища ми е по-лесно да карам.Грешката, която установих, че съм направила е, че пак забравих светлините.
Но пък паркирах по-близо до тротоара, като за оценка 5. Сутринта две жени сякаш нарочно вървеха по средата на моята лента. Едната пресече без да се огледа, а метри по-надолу, друга нагло ме гледа и върви срещу мен. Като някоя самоубийца. 
В стремежа си буквално да я заобиколя като, че ли е някаква дупка на пътя, не се сетих да натисна клаксона и да я извадя от унеса. За това и съм по-предпазлива. И на мен веднъж се случи преди години да пресека така .
Виж целия пост
Като си помисля, че тези чувства ги изпитвам, а хората в колите около мен, въобще не допускат за страховете ми, вече ми е по-спокойно. Никой не са го изяли, че му е изгаснала колата или пък се е забавил. Случва се и на опитните.Голяма работа, че ще отнеса някой клаксон. Но , съм по-уверена, когато карам без наставник, иначе се чувствам непрекъсната като малко дете, което го чакат само да направи грешка и да му се скарат. Вчера си се прибрах бавничко, като минах през центъра. Е, не сме голям град, но си имаме светофари. Даже през такива кръстовища ми е по-лесно да карам.Грешката, която установих, че съм направила е, че пак забравих светлините.
Но пък паркирах по-близо до тротоара, като за оценка 5. Сутринта две жени сякаш нарочно вървеха по средата на моята лента. Едната пресече без да се огледа, а метри по-надолу, друга нагло ме гледа и върви срещу мен. Като някоя самоубийца. В стремежа си буквално да я заобиколя като, че ли е някаква дупка на пътя, не се сетих да натисна клаксона и да я извадя от унеса. За това и съм по-предпазлива. И на мен веднъж се случи преди години да пресека така . 
# 234
2 март 2017, 10:06 ч.
Мари, браво за престрашаването!
Най-добре човек кара сам, особено когато се чувства неуверен. Собствените мъже наистина лазят по нервите, аз избягвам да карам заедно с ММ в една кола. Има време и децата да караш, според мен е по-добре от гледна точка на риска да покараш известно време сама, да имаш усещането , че владееш колата.
Аз радио също не слушам по време на каране, разконцентрирам се, хем съм от повече от година активен шофьор.
Усещане за габарити има след повече практика.
Виж целия пост
Най-добре човек кара сам, особено когато се чувства неуверен. Собствените мъже наистина лазят по нервите, аз избягвам да карам заедно с ММ в една кола. Има време и децата да караш, според мен е по-добре от гледна точка на риска да покараш известно време сама, да имаш усещането , че владееш колата.
Аз радио също не слушам по време на каране, разконцентрирам се, хем съм от повече от година активен шофьор.
Усещане за габарити има след повече практика.
# 235
2 март 2017, 21:34 ч.
Виж целия пост
Цитат
Когато стигнеш етапа да шофираш несъзнателно, значи вече си станала шофьор.
# 236
6 март 2017, 21:41 ч.
Аз също мисля, че СОБСТВЕНИТЕ мъже мрънкат непрекъснато , когато жена им ги вози. Дали от страх, дали от мерак към мрънкането, дали за самочувствие...не знам.
Преди години, връщах мъжа си от едно гости , от център на града, до...нас. Седем километра. Валеше. И той като започна....няма спиране. Писна ми, спрях и казах :"Слизай! " И той взе, че слезе. Ясно ви е, че беше пийнал. Толкова бях пощуряла, че включих на първа и отпраших към къщи. Бързо се прибрах, / нали бях с кола/ и го зачаках. Чудех се в каква посока ще ми усучи врата. А той дойде след половин час, мокър и каза "голям номер ми скрои".
Сега, като тръгнем нанякъде го питам: "Ще караш или ще мърмориш?"
той отговаря:" Ще мърморя, но няма да слизам."
Виж целия пост
Преди години, връщах мъжа си от едно гости , от център на града, до...нас. Седем километра. Валеше. И той като започна....няма спиране. Писна ми, спрях и казах :"Слизай! " И той взе, че слезе. Ясно ви е, че беше пийнал. Толкова бях пощуряла, че включих на първа и отпраших към къщи. Бързо се прибрах, / нали бях с кола/ и го зачаках. Чудех се в каква посока ще ми усучи врата. А той дойде след половин час, мокър и каза "голям номер ми скрои".
Сега, като тръгнем нанякъде го питам: "Ще караш или ще мърмориш?"
той отговаря:" Ще мърморя, но няма да слизам."
# 237
8 март 2017, 08:32 ч.
Аз вече се отпуснах. Хубавато е , че съм в отпуск и спокойно си карам.
Вече 2ри ден возя децата до училище. Там става някакъв ад, но аз тръгвам по-ранко и съм си набелязала маршрут, по който по-лесно се измъквам. Даже свекърва ми днес ме похвали, след като в началото й беше малко притеснено. Нямаше начин да се пусна в шофирането, ако продължавах да карам с придружител. Заради едно " Сега на тротоара ли ще се качим ? " , след това на няколко пъти вземах десния завой, навлизайки в насрещната лента. А толкова лесно си го взимах преди това. Изчиствам го постепенно и се връщам към първоначалното си каране. Не бързам, през повечето време съм на 2ра, но и улиците са ни тесни и няма защо да се правя на състезател. Много е изнервящо да ти правят забележки, след като самия ти ги отчиташ. Пак ще повторя думите на една колежка. Няма нищо страшно в шофирането, нали спирачката ти е в краката.Тръгваш само, ако си сигурна, а не мислиш как по-бързо да се изнесеш ,за да се разкараш и да освободиш място на следващия. Така правя, не ми пука, че зад мен чакат коли да завият. Ще тръгна тогава, когато съм убедена, че имам време за менврата.
Виж целия пост
Аз вече се отпуснах. Хубавато е , че съм в отпуск и спокойно си карам.
Вече 2ри ден возя децата до училище. Там става някакъв ад, но аз тръгвам по-ранко и съм си набелязала маршрут, по който по-лесно се измъквам. Даже свекърва ми днес ме похвали, след като в началото й беше малко притеснено.
Нямаше начин да се пусна в шофирането, ако продължавах да карам с придружител. Заради едно " Сега на тротоара ли ще се качим ? " , след това на няколко пъти вземах десния завой, навлизайки в насрещната лента. А толкова лесно си го взимах преди това. Изчиствам го постепенно и се връщам към първоначалното си каране. Не бързам, през повечето време съм на 2ра, но и улиците са ни тесни и няма защо да се правя на състезател. Много е изнервящо да ти правят забележки, след като самия ти ги отчиташ. Пак ще повторя думите на една колежка. Няма нищо страшно в шофирането, нали спирачката ти е в краката.Тръгваш само, ако си сигурна, а не мислиш как по-бързо да се изнесеш ,за да се разкараш и да освободиш място на следващия. Така правя, не ми пука, че зад мен чакат коли да завият. Ще тръгна тогава, когато съм убедена, че имам време за менврата.
# 239
8 март 2017, 20:41 ч.
Ето това е! Мари същото го казва и моята инструкторка-като караш спокойно имаш време за всяка маневра, какво става зад теб, не е твой проблем (освен ако не идва линейка/пожарна и трябва да направиш място.
Виж целия пост
Препоръчани теми