Как се запознахте с партньорa ви....

Ние се запознахме на миналата Нова година на купон, на мен изобщо не ми беше до мъже и запознанства тогава, но той настоятелно идваше да ме заговаря. Личеше си, че няма опит в свалянето на жени, ставаше ми неловко от разговорите с него и го отбягвах.  Накрая  решихме да си ходим една част от хората, успяхме да спрем едно такси по случайност, но за него и още едно момче нямаше място вътре. Казахме им чао и той ме попита "Ъъъъ, Р, имаш ли фейсбук?" при което аз отвърнах "С. ще ти го даде!" Качих се в таксито и отпрашихме  Сигурно е било доста грубо от моя страна, обаче наистина не ми беше до мъже тогава, всички ми  бяха адски черни в очите...  прати ми приятелство във фейсбук, писа ми, покани ме да излезнем на по чай (което първо ме впечатли, обикновено канят на кафе), но му отказах... и той търпеливо ме чакаше около месец докато се престраша да излезна с него, през което време само си пишехме и се чувахме от време на време. После се видяхме и се загаджихме... и така. Нищо интересно.  Но първоначалното ми впечатление за него беше, че е огромен сухар без чувство за хумор, изглеждаше ми супер странна птица...Общите ни познати  не ми казаха нищо особено за него освен "адски интелигентен човек", пък аз нямах никакви такива особени впечатления за него. С времето обаче се оказа, че има страхотно чувство за хумор и действително е най-интелигентният човек, когото някога съм срещала на тази възраст. Винаги ме изумява с нестандартния си начин на мислене, не е като хората, които съм срещала досега. Не е най-романтичния, в някои отношения мога да го определя като пън, но ми взима закуска сутрин, готви ми, първо на мен ми слага ядене, носи ми чантата като ми тежи... Щастливи сме почти една година вече...  Живот и здраве след около още една година се надявам да заживеем заедно. 

Със съпруга запознанството беше нарочна среща, уговорена от моя роднина и негов познат. Не бях впечатлена, той- много и мълча, гледайки ме изпитателно. Видях само, че е стеснителен и говорих само с моята роднина и неговия познат. Не се съгласих да си дам тел. номер.
След около 6 месеца, след едно сериозно разочарование от друга връзка, съпроводена със съвместно живеене и с уговорка за брак,както и да е - реших от яд да направя нещо необичайно - обадих се на роднината и й казах да  даде моя тел. номер на "онзи", но и че имам условие- да ме заведе на театър, защото ми се ходи . Обади ми се, но НЕ ме покани на театър, подразних се и като излязохме, бях резервирана, даже и се позаяждах, така започна период на студено и недотам възпитано държание от моя страна и доста отстъпчивост и търпение от негова. На него етап нищо не се случи. Минаха години, аз имах и други връзки в тези години. Виждали сме се отвреме- навреме/ по негова инициатива/ за по кафе и торта, пазаруване, услуги си правехме...нищо особено.
Накрая ми бе поставен ултиматум, че повече нямало да ме чака- аз бях леко стресирана, защото не бях гледала "в тая посока по неговия начин", поядосах се, че видите ли, някой ме притиска, но поразмислих и се дадох за "негов ужас". За съжаление, няма романтично в нашето запознанство.

Каква тъжна история Дано поне да завърши щастливо и в крайна сметка да заживеете заедно Това с "грешния футболен отбор" не е фатално



Камея, не съжалявай, че "няма романтично". Нали сте си заедно, това е най- важното

Еее чак пък тъжна, недей така   

 
Няма, няма.
Стига само историите да продължават
Ми че то направо ще спра с индийските сериали

Тема за любовта няма как да подмина .
Ние се запознахме в Елмаз, дори не знам дали съществува още този сайт. Аз го намерих първа. На снимката той беше седнал на една светлозелена полянка, със суитчър, обърнат в полупрофил и загадъчно усмихнат. Още бях в една почти само сексуална връзка с друг, която много ме тормозеше и си търсех някого, с когото да се утешавам. Та, заговорихме се, разменихме скайп и се започна едно писане. Направи ми впечатление на човек с много добра обща култура, широко скроен, много добър психолог. Той веднага усети, че има друг и че нещата там не вървят. Първа среща- ужас. Въобще не ми хареса. Появи се със стари очила, от тези големите, някакъв раздърпан пуловер и износени дънки. През цялото време бърбореше безспирно, направо като монолог и мен изобщо не ме включи в разговора. Каза ми, че китките на ръцете ми били дебели, което много ме обиди, защото не е вярно. А накрая ме накара и аз да си платя своята част от сметката, въпреки, че той ме беше поканил. И реших да не излизам никога повече с него. Само, че покрай грижите с другия мъж много имах нужда от някой друг до мен. И така, вторият път се уговорихме да бягаме, а третият- да караме колело. На третата среща все едно бях излязла с нов човек. Той си беше сложил лещи и видях хубавите му топли кафяви очи. Беше с един оранжев суитчър по него, които ги подчертаваха. Имаше страхотни мускулести прасци. На едно кръстовище, при ляв завой един шофьор на камион ме засече и аз много се уплаших. Той дойде до мен и ме гушна без думи. Видях, че може да е много мил и грижовен. Май в този момент нещата се обърнаха. След това приключих връзката си с другия. Не одобрявам положения с паралелни връзки. След две години се оженихме и шест години сме щастливи заедно, а вече имаме и детенце. След това разбрах, че когато се притеснява бърбори много, а в нормално състояние е страхотен слушател.
Иначе не е романтик. По- скоро е по практичните неща, но за сметка на това в мен има романтика и за двамата .

Като чета такива истории и все си мисля .. какво нещо е съдбата  

Ние се запознахме на купон за 8ми декември - аз от единия край на България, той от другия , купонът посредата   И така вече 8 години   А като се сетя, че ми беше едно от трите партита за 8ми декември в онази година и хич не мислех да ходя

Романтика - не обичам клишета (не харесвам рози, не пия шампанско и ми се драйфа от изтъркани неща), та му е много трудно   Най-много обичам малки му жестове без повод - звънни, че има изненада за мен и се появява с Kinder Surprise   Помня как ми беше залепил звезди (от светещите в тъмното) на целия таван в една стара квартира   Та все се шегуваме как моя мъж не сваля звезди от небето, само лепи звези по тавана  

  
Не съм сама значи.  Случвало ми се е честичко да пристига по някой момък, убеден ,че цяла вечер го гледам и все се чудех как да му призная, че и да го гледам , не е като да го виждам 
Проблем беше и в обратния случай - гледаш някой така на далеч и ти се струва хубав, хубав .. а като се приближиш и се заричаш, че другия път ще си носиш очилата 

И ние така. Като дори не помня кога точно сме се запознавали, защото на онзи 15 септември емоциите ми бяха в повече - желаното училище, ще ми хареса ли новият клас, кой ще ни преподава. В интерес на истината, помня как се запознах със свекърва ми и има снимка в техния албум как тя си говори с мен, а после и с моята майка.  Понеже съм изключително лош физиономист, трябваше да дойде средата на октомври, за да започна да се ориентирам из водовъртежа от нови лица, та някъде тогава започнах да го различавам. 

Вече сме заедно 13 години и много неща изживяхме заедно - тийн годините, университет, започване на първата работа, сега заедно градим кариера. Не бих заменила това за нищо.

Романтичен е, но вече не съм съвсем анонимна във форума и май ще запазя са себе си конкретните разкази.

На един купон, като студенти. Бях отишла с колега който много харесвах и още няколко колеги.  Там срещнах него - нахален, забавен и очарователен. Целувахме се, споделихме бутилка и се отзовах в леглото му , като преди това вървяхме пеш по Варненските улици, натискахме се, ядохме и шкембе чорба и се сдобихме с нова бутилка . Два дни изкарахме в леглото му и след това си тръгнах-той не бе моят тип, като външност и , като интереси. Странното е , че започна да ме търси и лека по-лека влезе в живота ми. Така вече 20 години, две деца и наистина прекрасен живот .

Ние в аха.бг се запознахме.Тъкмо си бях направила профил,убивах скуката докато  се възстановявам от катастрофа.Та видяло ме говедото,поогледало ми профила и видял,че процента на отговорите ми е много нисък и се зачудил как да ме подхване,че да му отговоря.Посъветвал се със зет си и седнали да ме омагьосват  В това време аз блажено си спя.Събуждам се по някое време,проверявам си профила и имам коментар на една от снимките ми,от преди няколко минути написан."Как може да си качиш такава снимка каква си рошава" и едно емотиконче,дето върти очи.Побеснях,ама побеснях.И му написах коментар на неговата снимка "Бебешоче сладко" и емотиконче,което повръща  И се заформи скандал,около 48 часа непрестанно размяна на остри реплики ,провокации и не толкова тънки намеци.И лека по лека започнахме да си пишем нормално,той се извини.Говорихме си много,на всякакви темми.Даже ме попита дали искам да сме заедно и аз на шега казах "да".На 11тия ден дойде в моя град да ме види.На сбогуване направи опит да ме целуне,при което се врътнах на пети и му казах,че прекалява.Той дойде пак.Тоя път ме гушна само за секунди.И така идваше всеки ден и напредваше по малко.Моите родители междувременно се разделиха,и така стана че една нощ събрах багажа и с майка ми отидохме в София.Там стояхме двете точно 10 дни,преди тя да се прибере като кралица у дома.Той/мм/ ми вика ти оставаш с мен и така.На 40тия ден от онзи съдбоносен миг,в който си писахме за първи път заживяхме заедно.Минаха 6 години от тогава.Брак,2 деца..живота си върви.

Не съм си давала сметка, че има толкова много успешни връзки от сайтове за запознанства. Да, не всички са побъркани и луди, не е невъзможно да се създаде връзка, но някак си процента на намерилите щастие по този начин  и споделили тук, е учудващо висок. 

Има, има. Сестра ми има такава връзка 3 години, голяма любов беше. После друга, живяха заедно година. Сега също е така, живеят си задружно от година 

И на мен основно са ми от там връзките - или от някой чат (преди 15 години), или от фейсбук (миналата година).

Една бивша вече моя колежка ми предложи да ходя на разходка с нея, нейното гадже и някакъв негов колега, за да не му е скучно на него. Идеята беше да ходим да гледаме звездите. Отидохме (аз без никакви намерения и очаквания), гледахме звездите, но мен ме изядоха комарите и се преместихме в тяхното жилище да пием коктейли. Пихме, спахме заедно и на другия ден аз отидох на море.
Когато се върнах (болна) се чудех какво да правя, намерих му фейсбука и му писах.
Заведе ме на Витоша на нощна разходка на първата ни среща. Аз умрях от студ, защото бях само по една рокля, но той веднага ми намери суитчър да се облека 
И вече 2.5г. си живеем заедно от тогава 

edit
А за най-романтичното нещо-на 14 февруари ми беше направил пътека от асансьора до леглото от рози  и свещи, на леглото голямо сърце от рози ,посредата книжка с панделка и 3 рози върху нея. Жестът беше много мил, още повече при положение че си беше дал последните пари за всичкото това

забелязала съм, 4е с вси4ки по-важни мъже в живота си съм се запознавала по някаква слу4айност. има ли слу4айност, има и съдбовност. Това е моя принцип. същото важи и за работата ми. изобщо 4овек наистина ако е отворен, му се слу4ват неща, без да насилва.

заради това най-добре е 4овек да се отпусне и да живее максимално пълноценно, и да казва "да" на възможности и опции. Примерно с тоя сегашния, преди няколко години си говорихме в офиса с колегите , винаги имаме сбирка на кафе преди да по4нем работа. та си говоря с един колега, с който се заяждахме и му казвам, 4е веднъж седми4но кардио не е достатъ4но. той ме попита колко пъти изобщо съм ти4ала, аз му казах, 4е си ти4ам поне два три. тогава един друг колега, който пък си ме харесваше, ми каза да отида да ти4ам с еди коя си група по бягане, за да имам компания, той също ходел. и аз отидох веднага въпреки, 4е нямах даже връхна дреха, само нещата за фитнес. и там се запознах със сегашния си мъж, който го караха да ти4а винаги с мен, защото бях доста по-бавна от другите. ако не бях подела този разговор на кафето със заядливия си колега, ако ония другия не ме беше поканил, ако не бях бавна в ти4ането или пък не бях отишла с фитнес дрехите си, сега нямаше да има кой да ме издържа...

с друга голяма любов се запознах пак слу4айно на рожден ден на приятели --приятел на приятели мои. аз закъснях защото се бях загубила и с въпросния тип се сблъскахме по стълбите, пред вратата, буквално дойдохме заедно.
той нямал 4иста тениска и заради това беше обле4ен много елегантно с риза и си се загледахме при влизане. после пък се оказа, 4е съм си забравила клю4овете или абе нещо имаше и нямаше как да се прибера, и отидохме няколко 4овека при въпросния токущо познат, и после аз останах да спя у тях, поради липса на опции. Още тогава си имаше супер привли4ане, но си бях съвсем добро дете и се забихме 4ак ан втората среща.


Друга голяма моя любов, май най-продължителната ми връзка, тогава пък съвсем млада, още в софия, ме викна една рпиятелка на събиране на общи приятели, и пак се засякохме на идване и той ме замери със снежна топка и аз си казах егати кретена. в заведението се наложи да седна между него и моята приятелка. той ме игнорираше цяла ве4ер и дефакто аз си говорих само с моята приятелка, с която и по принцип си говорихме ежедневно. след края оба4е предложи тримата да продължим да пием по домашному и аз живеех сама. поканих ги в нас. но нямахме пари за такси, и ходихме пеш около 4ас в най-големия студ. взехме водка май селект и степ4ета и цяла нощ пихме, при положение, 4е нито аз нито той пием. после аз се опитах да го целуна и той ми каза "ама какво правиш" и мен ми стана супер неудобно. после като тръгваше му се извиних, а после пък след няколко дена той ми писа, 4е не можел да спре да мисли за мен и ме покани пак с моята приятелка и един негов приятел да гледаме филми, но двамата светещи се изнизаха.

От тук вадя правилото: запознанство винаги слу4айно, никога да не се отказват никога предложения за излизане, и общо взето нещата трябва да се развиват с хубави темпове, демек до втората среща да е ясно, 4е се харесвате.

мои неуда4ни връзки:
1. ходатайстване: ама има тукедно самотно мом4е тинтири минтири
2. колеги, с които работите на едно работно място
3. приятели , които се познавате от много време, но нещата никога не са ставали, после слу4айно стават.
4. женени колеги