Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

  • 69 937
  • 979
# 120
В момента търсиш ли работа?
Виж целия пост
# 121
В момента търсиш ли работа?
Да
Виж целия пост
# 122
Да,мислила съм при евентуален развод какво може да стане.Наясно съм и с новия закон,мислено и разгледано от всички страни.
И аз мисля,че трябва работа най напред да започна и чак след това да мисля за раздяла,ако искам да ми е една идея по леко.
[/b]Това добре, но работила ли си откакто имате дете? Поне с 1000 лв заплата, която да стига за двама ви с детето?

Знаеш ли колко по-леко ще ти е оправяща се сама с дете , без мама и тате и мъж, който е баща на това дете и му пука за него? Ако си го пробвала и си се оправила сама в жилище без помощ и самостоятелна напълно с дете и къща, мога да те посъветвам да се развеждаш.

 
Стана ми жал за мъжа ти. Наврян при тъст и тъща 9 години, с изстинала жена, издържащ и даващ си парите в един дом и на една жена, която няма търпение да го изхвърли от живота си заради друг.  Cry


Хаха,1 000-ка,разсмя ме искрено  Laughing
Не ми се цитират цифри,но хайде...500-600 лв.,с раб.време от 8 до 17 и събота през събота е на работа от 8 до 13 като за това се мърмори,че е изморен,искал спокойствие вечер и през почивните дни.С малко дете спокойствие е малко разтегливо понятие,но той иска спокойствие.
И пак да те попитам същите въпроси от по-горния ми пост.

След като си отговориш на тях ще видиш колко по-лесно и спокойно ще ти е сама.
Или ти си смяташ да си останеш при мама и тате и да не си на квартира, а те да ти доглеждат детето след у-ще и лятната ваканция?
Има чувството, че някои хора дори не знаят какво е да си независим и самостоятелен.

 ooooh!
Виж целия пост
# 123
Това, че търсиш вече работа, е добре. Аз досега бях с впечатлението, че само мислиш как трябва да почнеш работа, а не, че си предприела някаква стъпка. Оттам-нататък едно по едно нещата като се отмятат и евентуално всичко ще си дойде на мястото.
Но сам човек с дете не е лесно. Но пък и няма да имаш време да ти е скучно. Simple Smile
Виж целия пост
# 124
Смятам,че ще ме подкрепят родителите ми,разбира се.
Също смятам,че след като и на мъжа ми му минават мисли за раздяла ще се разберем,не вярвам да има скандали,но не знам той как ги вижда нещата,ако се разделим.Не сме говорили какво мисли да предприеме,ако наистина се разделим и си тръгне.
Аз за себе си ги виждам така: работа,независимост,спокойствие и грижа за детето.Другото е Божа работа.Аз не търся друг баща за детето или заместник на мъжа ми за момента.Другия за момента ми е на заден план,предвид проблемите,които трябва да реша.Едва тогава бих се впуснала в някаква връзка,но без големи надежди.Все пак нищо не се знае...
Имам самочувствието,че ще се справя.
Ами ето, имаш отговор на всички въпроси.
Седнете и поговорете. Веднъж, два пъти, колкото е нужно. И вземете решението заедно. Дори раздялата да е само временна, тя може да бъде много отрезвяваща.
Пожелавам ви късмет! Дано вземете най-доброто решение  и за трима ви!
Виж целия пост
# 125
А защо не останеш на първо време само с детето при вашите. „
Моето дете е на 3. От една година си го гледам сама. Буквално сама. Няма баби, татко и я взима един път в седмицата. Това е. Като е болна, работя от вкъщи. Не е от болнавите обаче.
Оправям се- със сметки, заем и ипотека.
Важно е да имаш цел и желание.

Да останеш с мъжа ти е абсурд. То е ясно. Да отидеш при другия обаче е лудост.


Кари, много съжалявам, че нещата се развиват така при вас  Tired
Виж целия пост
# 126
Пак казвам,не мисля да ходя при другия в никой случай.Не сме стигнали до такъв етап чак да ходя при него.Просто се появи в живота ми,искам да опитам с него,което не значи да заживявам с него.
Виж целия пост
# 127
Какво разбираш под това да опиташ с новия?
Виж целия пост
# 128
Точно,че зависимостта е съвсем не толкова голяма.Не искам да говоря с цифри за семейния бюджет,но реално аз лични пари нямам.Има пари,които са за детето и до там.Една малка част ползвам за себе си и то за елементарни нужди.
А за ядене, плащане на сметки, пари за необходимото в дома, пари за облекло и обувки и т.н. кой осигурява? Джобните са ясно защо са толкова малко - само за детето.
Намери си работа, не за да станеш финансово независима, а за да започнеш живот, различен от общуване с детето само. Тогава ще се почувстваш вече по-добре и като голям човек. А след това може и да погледнеш с други очи на мъжа си и отношенията ви да станат по-нормални.
Сега си копаш в идеалистичния свет, който си си изградила след 5 години майчинство.
Виж целия пост
# 129
Не изчетох цялата тема- доста нападки и безсмислени коментари видях в първите страници....
Едно мнение по даден въпрос може да се изкаже и без лични нападки. Никой не е съвършен. Всеки може да направи грешка относно партньора- свидетелство за това - дела за развод  всеки ден, навсякъде!

Яни, за мен, фактът , че не го обичаш, че се държите едва ли не като съквартиранти и че се е стигнало до там да говорите и двамата за раздяла-говори много. На 29 години си, при раздяла няма да останеш дърта мома с едно дете, гаранция.

Труден характер-НЯМА такова животно. Ти нямаш труден характер.

Всички останали неща- като кой какво плащал, ама ти не работиш, ама пък родителите ти са вглеждане и търсене за задълбочаване на проблема или търсене на извинение.

А какво ще стане при бъдеща раздяла с новия е божа работа. Не може да знаем. НО съм съгласна , че има нещо съмнително в този човек щом не поддържа връзка с детето си.
Виж целия пост
# 130


Труден характер-НЯМА такова животно. Ти нямаш труден характер.
А какво има?
Виж целия пост
# 131
За другия- Има неприемане на характера на партньора и изкача с номера той има труден характер, не го разбирам.

За мен- Има повече егоизъм от страна на човека, който иска да се налага по някакъв начин и се определя като труден характер, не ме разбират.

Всичко е компромиси и от двете страни- мисля, че сме съгласни повечето с това.

Когато се постигне някакъв баланс в отношенията, "трудните" характери изчезват.
Виж целия пост
# 132
Какво разбираш под това да опиташ с новия?
Да имаме връзка,да видим дали ще си паснем като двойка,характери,разбирания за живота.
Виж целия пост
# 133
Какво разбираш под това да опиташ с новия?
Да имаме връзка,да видим дали ще си паснем като двойка,характери,разбирания за живота.
Тези неща не бяхте ли ги отиграли с мъжа ти преди брака? Защото, каквото и да напасваш преди съвместното съжителство, действителността е мааалко по различна. Желая ти успех,  каквото и да предприемеш.

Виж целия пост
# 134
Да,и точно там ми е грешката... Вярвах,че с времето ще се разбираме,въпреки различията и имахме добри периоди,но за кратко.
Ясно ми е много добре,че дори и всичко да е цветя и рози във връзка стои по различен начин при съвместно съжителство.Грешката ми е компромисите,които съм правила и продължавам,въпреки убежденията си,че е безсмислено вече...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия