Здравейте
Пускам си тук темата,защото в Семейни отношения ще получа доста критика,която в момента не ми е нужна...Търся съвет от хора,които са били в моето положение или подобно,които гледат децата си сами след раздялата.
С мъжа ми сме заедно отдавна.Заживяхме под един покрив преди девет години.И тогава имахме неразбирателство,но в последните години много се засили.Имаме дете на 5 години.Постоянно имаме разногласия,той ми е казвал,че не е щастлив,искал е и да си тръгне няколко пъти(последно преди дни),не получавал от мен уважението,което искал,интимността ни много куца от моя страна,защото причината е друг мъж.Сега тук ще вметна,че той се появи неочаквано в живота ми,аз го потърсих и чувствата ни са взаимни.Не сме имали някаква връзка кой знае каква,от няколко месеца се познаваме,но аз искам да бъда с него.Поради тази причина се отчуждих много спрямо мъжа ми,безразличен ми е,няма ги чувствата към него,които са били в началото.Имаме брак от преди да се роди детето.
Раздвоена съм!!!Не искам да продължавам да се залъгвам,че мога да съм щастлива в това семейство,не искам да губя времето и на съпруга ми(негови думи при последния спор между нас),искам щастие,което не усещам при сегашните обстоятелства.
Другия мъж не ме притиска за нищо.Той е на мнение да обмисля добре нещата и да направя крачка едва когато съм напълно готова за това.Аз съм наясно,че чувства към мъжа ми нямам,не съм щастлива с него и не искам да опитвам да бъда,защото това ме съсипва.Може би ми трябва време да реша,но искам да опитам с другия човек дали нещо ще се получи.Звучи детинско и безотговорно,защото не го познавам отдавна,но се придържам най-вече към факта,че не обичам съпруга си,което също само по себе си е причината да мисля за раздяла.
Тук идва и момента да кажа,че живеем с моите родители,които по никакъв начин не ни се месят,дори напротив,помагат ни много,без тях няма как да се справим.Неговите също помагат много.По стечение на обстоятелствата аз съм безработна в момента,търся работа,но детето ми е от по-често боледуващите,затова сега съм в това положение.Сигурно ще си помислите-тая не стига,че е безработна,че и се чуди какво да прави от скука,но не е така.И преди не бях щастлива,винаги сме били в обтегнати отношения с мъжа ми,не можа да ми приеме трудния характер,разбирам го,той също не бил щастлив,твърди,че ме обича,но мен това не ме прави щастлива.Имал е залитания и той,само виртуални уж,по неговите думи,за които разбрах наскоро и може би това още повече ме мотивира да вървя към щастието си и да допусна такива мисли.
Приемам всякакви мнения и съвети.Много ще са ми от полза.Ако нещо съм пропуснала ще отговарям и на въпроси.
Виж целия пост
Пускам си тук темата,защото в Семейни отношения ще получа доста критика,която в момента не ми е нужна...Търся съвет от хора,които са били в моето положение или подобно,които гледат децата си сами след раздялата.
С мъжа ми сме заедно отдавна.Заживяхме под един покрив преди девет години.И тогава имахме неразбирателство,но в последните години много се засили.Имаме дете на 5 години.Постоянно имаме разногласия,той ми е казвал,че не е щастлив,искал е и да си тръгне няколко пъти(последно преди дни),не получавал от мен уважението,което искал,интимността ни много куца от моя страна,защото причината е друг мъж.Сега тук ще вметна,че той се появи неочаквано в живота ми,аз го потърсих и чувствата ни са взаимни.Не сме имали някаква връзка кой знае каква,от няколко месеца се познаваме,но аз искам да бъда с него.Поради тази причина се отчуждих много спрямо мъжа ми,безразличен ми е,няма ги чувствата към него,които са били в началото.Имаме брак от преди да се роди детето.
Раздвоена съм!!!Не искам да продължавам да се залъгвам,че мога да съм щастлива в това семейство,не искам да губя времето и на съпруга ми(негови думи при последния спор между нас),искам щастие,което не усещам при сегашните обстоятелства.
Другия мъж не ме притиска за нищо.Той е на мнение да обмисля добре нещата и да направя крачка едва когато съм напълно готова за това.Аз съм наясно,че чувства към мъжа ми нямам,не съм щастлива с него и не искам да опитвам да бъда,защото това ме съсипва.Може би ми трябва време да реша,но искам да опитам с другия човек дали нещо ще се получи.Звучи детинско и безотговорно,защото не го познавам отдавна,но се придържам най-вече към факта,че не обичам съпруга си,което също само по себе си е причината да мисля за раздяла.
Тук идва и момента да кажа,че живеем с моите родители,които по никакъв начин не ни се месят,дори напротив,помагат ни много,без тях няма как да се справим.Неговите също помагат много.По стечение на обстоятелствата аз съм безработна в момента,търся работа,но детето ми е от по-често боледуващите,затова сега съм в това положение.Сигурно ще си помислите-тая не стига,че е безработна,че и се чуди какво да прави от скука,но не е така.И преди не бях щастлива,винаги сме били в обтегнати отношения с мъжа ми,не можа да ми приеме трудния характер,разбирам го,той също не бил щастлив,твърди,че ме обича,но мен това не ме прави щастлива.Имал е залитания и той,само виртуални уж,по неговите думи,за които разбрах наскоро и може би това още повече ме мотивира да вървя към щастието си и да допусна такива мисли.
Приемам всякакви мнения и съвети.Много ще са ми от полза.Ако нещо съм пропуснала ще отговарям и на въпроси.
Ми да опитва, аз повече няма какво да кажа. Да си я взима, халал да му е. 
Да не поддържа връзка с детето си е много показателно до колко би могло да се разчита на него за сериозни отношения и за бъдещ баща на твоето дете.