Съвет-да се разделя ли с мъжа ми?

Не се чувствам значима в ничии очи и точно затова я пуснах темата,за да разбера гледната точка на четящите я.
Разбрах какво мислите за мен... Повечето не ме познавате,още повече пък да имаме отношения в други теми.Който е писал с мен в други теми е наясно какъв човек съм,малко или много си има реална преценка за мисленето ми.
Силвиана е усетила много точно всичко.Объркана съм и точно в това е трудността,която ме плаши.Дали ще ме подкрепят и помогнат близките ми като започна работа,ако се разделя с мъжа ми и т.н.

Да,още тогава...Това какво значи!?Че е късно за надежда,че някой се е променил и тепърва да го преоткриваме...
И да,нали това се опитвам.Да подготвя живота си за раздялата.Някои подскочиха "Ами хайде оставяй го,какво чакаш"...ако съм сама не бих се замислила,но в случая имам и дете,за което трябва да помисля и не съм в положение да виря нос точно сега.За много от вас това е използване,и на мен не ми харесва създалата се ситуация,но и няма да го спирам,ако още довечера реши да си ходи.Това са непредвидими неща т.е. неговите действия.Не знам какво му е в главата...
[/quote]Подкрепям идеята да се разделите щом нещата са  неудовлетворителни и за двама ви, но така, че стандарта на живот на детето да не пада значително.


В този форум винаги се е държало жената да е независима и да не зависи изцяло от мъжа ,защото при евентуална раздяла ще й е доста трудно. Аз отивам една идея по-надалече и пиша, че освен това то жената трябва да спре да бъде дете преди да реши да има дете и да може да се грижи за него без да разчита на баба/мама/тате да я спасяват и измъкват от всяка ситуация.

Детето ви е ваш общ ангажимент доживот и не разбирам защото трябва да те подкрепят мама и тате и да помагат с гледането на детето когато вие сами сте решили да имате планирано детето и да живеете по този начин знаейки изходните точки прекалено ясно.

Ако имаше добра работа с добри доходи, образование, дом/квартира в която да си се оправяла сама, самочувствие, че си се справяла и пак ще го направиш, то никога раздялата няма да те плаши. Освен ако не обичаш мъжа си и не искаш да го загубиш.

Работи в таза посока и създай възможности на детето и теб да живеете добре и самостоятелно без да чакаш валидизация, одобрение и подкрепа на всяка стъпка.
Надявам се, че си проучила курсове през изминалите дни и имаш план как да се случат нещата. 

iani87, този страх е абсолютно нормален, ако ще и да имаше и работа и всичко. Просто промяната, която замисляш, е огромна и плаши.
Според мен поговори с майка ти, кажи й как се чувстваш и какво мислиш да правиш. Виж и нейната настройка каква е, за да прецениш доколко можеш да разчиташ на нея и на баща ти. След като живеете заедно, сигурно и те забелязват активността и отношението на мъжа ти и могат да вземат отношение.

Временната раздяла с мъжа ти наистина е добра идея, но при положение, че родителите му са в друг град и той няма реално къде да отиде за 1-2-3 седмици, може би няма да му се стори угоден вариант. При окончателна раздяла все ще си дадете някакво време да си намери квартира и да си уредите нещата.

iani87 прочетох темата до някъде,после ми втръсна от монотонното набиване на едно и също.
Разбирам те добре.
Моето мнение е,че двама души,ако са изчерпали всичко хубаво помежду си е по-добре за всички да се разделят.Не разбирам тези драпания със зъби и нокти да се спаси бракът.Е какво да се спаси бе хора?!Ами ако връзката се е изчерпала,ако те вече не се обичат.Няма значение казвате.Стой си на гъ*ъ там до трето пришествие.Ужасно е това разбиране.
На мен му звучи като доживотен затвор!Така мисля.

Това просто не е така.
Особено при наличието на деца.

Нима?

Раздялата щеше да е в пъти по-лесна ако тези условия бяха налице. Или казвате, че зависима жена на 30, почти без никакъв стаж, без работа/ доходи и живееща при мама и тате с дете е по-лесния вариант? За кого?

Примерно тук където живея се изисква една двойка да е живяла две години разделени за да могат да получат легален развод, а и да се види какви условия и грижа осигурява всеки родител. Прави се за да има плавна промяна и детето да не усеща последиците на един развод, защото каквото и да си пишем възрастните се оправят, но децата са потърпевшите във всеки един вариант.

Въпрос на време е да се разделят и въобще не мисля, че ще са заедно дълго, но правя няколко опита да натъртя, че за нея и за детето ще е по-добре ако тя може да се справя сама и да му осигури нормалния стандарт за едно подрастващо дете-момче, което не може да спи с мама в детската й стая в училищна възраст..

Дилемата май се свежда до това, кой вариант ще е по-добър за детето... Там са й май притесненията на Яни, и е нормално да мисли кое как ще се отрази на детето. Дали е по-добре за него да е при двама родители, макар и отчуждени, или ще е по-добре при разделени, но спокойни родители Няма еднозначен отговор на този въпрос обаче, за съжаление...

Еми, при положение, че той казва, че като си тръгне ще напусне работата си и ще се върне при родителите си в друг град, това е сериозна заявка, да не река заплаха, че изобщо няма да вижда детето или да помага с нещо. Иначе модерните разводи вече са с гледане на детето 50/50 от двамата родители, което очевидно няма как да стане ако единия е в друг град. Когато единият родител е в друго населено място най-много да го вземе един уикенд месечно и накрая като любовника просто да спре изобщо да го взима с оправданието, че бившата не му го дава.

Това изобщо не е вярно във всички случаи. Естествено, че ако ти възложат нещо супер сложно и заплетено, можеш да откажеш задачата (то затова е и ФРИЙланс).

Oсвен това аз не предложих изрично и само да върши точно това.
Вариантите са доста.
Все има някакви интереси - насочва се към работа, свързана с тях. Ако се интересува от мода и аксесоари - има огромна ниша за такива проучвания, статийки, правене на анкети и тн. Ако се интересува от спорт и фитнес, здравословен живот и тн - още повече.
Наскоро ми попадна от сайта предложение за записване на аудио книга на български. Човекът си е написал книга, иска превод английски-->български и книгата да бъде прочетена с ясна дикция и записана на диктофон.
Това свръх сложно и непосилно ли е? Не мисля.

Ама аз само си хабя клавиатурата. На авторката дружно й дадохме доста идеи - тя просто си цикли на "Онеправдана съм, търся работа, ама няма."

Гугълче..разбрахме,че се справяш..недей поства и написаното от теб.

Barefoot Kontesa, разбира се, че щеше да й е по-лесно, ако тези неща бяха налице. Но не е вярно, че нямаше да я плаши раздялата. Има толкова много неща, които могат да се оплескат за един миг, дори да имаш работа и жилище и да се издържаш сам. Самата промяна в ежедневието не е нещо незначително и дори да виждаш съвсем ясно, че това е по-доброто решение, има известна доза страх от неизвестното.

А, това беше отдавна. И изобщо не се хваля, нито виждам кое му е похвалното. Всичките ми познати вършат нещо подобно (едни онлайн, други - навън). Имам колежки, които работеха три пъти повече от мен, за да си следват спокойно и се справяха много по-мъжки от мен.

Просто обяснявам защо авторката (ако наистина иска да работи нещо, а не си говори ей така) може да не отхвърля тази идея като непосилна, тъй като позволява да се изкарват пари от вкъщи, без да се налага да издирва гледачки щом детето е нон стоп болно. Ако иска де. Винаги може просто да разчита на мама и тате до последно.

Сега ще ти кажа - и бившият ми, и настоящият ми мъж можеха съвсем лесно да се впишат в горната картинка. Ама не се, защото зависи И от жената. Бившият ми стана бивш, понеже не искаше да се зори много много, а настоящия ми се зори, та ушите му пукат, щото му е ясно, че и той ще стане бивш. И жилище купи, макар че не искаше, ама хич, и той искаше да си е при мама на топло /в отделно жилище бяхме, но си беше негово, сиреч на мама му/, и той не искаше да сменя работа и искаше да си кюти на заплатата, спомената от авторката на темата.
Е да де, ама аз не съм легнала при свека /в моя случай при моите родители няма как/, под претекст че детето боледува, да си кютам и да си търся друг. Напротив, работя си, купихме си жилище, заплатата му се вдигна тройно и четворно за няколко години. И лично той ми е казвал, че нямало какво да го стимулира, а сега, като има семейство, вижда смисъл да се юрка. Така че, нещата се правят от двама. Бившият ми не видя смисъл. Същата жена, същото положение. Но тя докато кюта в мама няма как да иска от мъжа си каквото и да било. Че тя не е изискала, нито е участвала по никакъв начин. Да подаде и тя ръка, да мръдне и тя, да видим той дали ще се размърда.

И да се размърда не виждам голям смисъл.Няма да ми върне чувствата,които ги няма.
Има и други подробности,които не искам да развявам в публичен форум,просто се разминаваме и в интимен план.Освен детето и навикът да сме заедно сякаш нищо друго не ни свързва.Той твърди,че ме обича,но мисля,че и при него е навик.Обичал ме,затова стоял,но как може да обичаш и в същото време да си готов да се изпариш,да напуснеш работа от днес за утре и да решиш така проблема.

Каква е тая обич, Яни? Нито той, нито ти го обичаш.
А детето ви ще продължава да ви свързва. Само, че вие ще имате шанса да намерите щастието си поотделно.