Добре дошли бъдещи мамчета! Август 2017

Не знам какво да те посъветвам.Писна ми от тези направления,все едно ги молиш за милиони.

Накрая на годината нямат направления, момичета. Моят лл ми е роднина, никога не ми отказва нищо, но нямаше да ми даде. Каза март и декември не ми отпускат почти никакви, а което пуснат свършва, за 2 дни.
Платих си, но нали АГ ми е много разбрано и добро човече, вместо пълна такса от 30 лв ми взе 15, защото така или иначе съм негова пациентка.
След НГ се разбрахме да взема най-обикновено направление, защото е рано на 9-ката.

Е ще си опитам късмета .. ако не стане да сме живи и здрави ..

И аз съм на преглед на 27-ми, макар че за мен май е доста рано. Но пък снощи си взех направление от личния лекар без проблем, макар че се бях настроила да ми откаже Така че опитайте и вие, пък може и да ви дадат.

Мен ме подразни моя,че изтъкна паталогична бременност.За мен едното няма общо с другото.

Момичета какво е женска консултация?

И аз не мога да се оплача от свекървата. Е, мога, винаги може да се намери нещо, но като цяло е много добър и грижовен човек. Двете с майка ми са готини, но както бях споделила в другата отчетна - едната е много страхлива, другата прекалено безстрашна, щом се отнася до бебето. Перфектната баба сигурно е микс между двете   Примерно майка ми го кара през просото - абе дай му на това дете луканчица, виж, че те гледа, нищо, че няма зъби. Пусни го това бебе малко голо да си полази, да си усети тялото, нищо му няма, не е толкова хладно. А ако оставя свеки още ще храни Мила с пюренца, все едно е на 6 месеца, нищо, че вече е на година и 2 месеца. А парченце да и даде в ръката абсурд, щяла да се задави. И алергиите дебнат навсякъде, най-добре само картофи да яде И според нея Мила никога не е достатъчно облечена, даже, когато навън е 35 градуса...

Но и двете ако ги оставя с инструкции ги следват идеално. Но майка ми е в България, а свеки не идва много много, защото си има и тя неща на главата и не ми се случва често да ги инструктирам. Но предполагам като дойде второто бебе няма да имам избор...

Аз успях да се уредя с час за първи преглед преди Коледа - в петък, ще съм 5 г.с и 2-3 дни по единия онлайн калкулатор. Само че не мисля, че онлайн ме смятат точно, защото повечето калкулатори смятат с 28 дневен цикъл, моят е 26. И овулацията ми или е била доста ранна или по-късна и с това пак мисля, че няма как да залагам на калкулатор. А при предната бременност имах цикъл точно 28 дни, с овулация точно на 14-тия ден (засичана) като по книга и си знаех по-добре от гинеколога кога е станало това бебе, но сега и аз чакам с нетърпение да видя какво ще каже.

Здраво сте се разписали Аз за моята свеки какво да ви кажа... Бяхме много близки. Искрено мога да кажа, че си я обичах и нея и баща му на моя. Живяли сме 2 години заедно и никога една забележка не са ми направили или да са ми се месили в нещо. Но тя е норвежка, а баща му е италианец т.е. не са българи. И двамата са много весели и шеговити хора, приказливи. Това лято обаче се случи нещо, което много ме обиди. Купихме си къща и под техен натиск трябваше да подпиша договор, че ако се разделим няма да имам претенции за нищо. Този договор е валиден и след брака. Аз така или иначе нищо не съм вложила в тази къща, но е нормално да очакваш ако след години се разделим да остана да живея в дома си с децата си. Още повече, че тук си нямам никой и е страшно да имаш дете в чужда страна, без дом. Както и да е получи се недоразумение понеже моят го беше срам да ми каже да подпиша, а на техните казал, че ще ми даде документа. Накрая го намерих на масата в хола в 23 часа вечерта. Беше на норвежки, много страници и сложно написан. Аз няма как да подпиша нещо, което не разбирам. Бяха казали, че ще е на английски. Легнах си и на сутринта отидах да разхождам кучето. Прибирам се и заварвам луд скандал. Баща му крещеше, че нямал да си загуби парите заради мен и защо не съм подписала. Моят му каза да не ми крещи. Майка му стоеше и слушаше само, но до колкото я познавам тя е била инициатора. Просто у тях каквото тя каже това става. Техните ни бяха гаранти за къщата. Един вид ако ние не си плащаме на време те трябва да плащат. Добре, но аз не разбирам как те ще загубят пари ако аз не подпиша? Всичко беше от страх да не стане като при сина на сестрата на майка му, който имаше приятелка, построи къща и тя скъса с него и той трябваше да плаща половината къща на нея ако иска да живее там. Тук по закон било ако си купите имот и заживеете от самото начало заедно там е общо. Чух дори баща му да му казва, че моят не можел да си гледа интересите сам. Заплашиха ако не подпиша, че няма да се нанесем. Стигнах до там, че подписах документ без да съм го прочела, без да ми бъде даден шанс дори да го разбера. Беше ми много обидно. Майка му само каза:"Ами какъв е проблема? Каква е тази драма? Това е нещо нормално. И ние имаме договор." Да ама за мен не е нещо нормално понеже не съм норвежка. Особено начина, по който се отнесаха... Моят ме защити и каза на баща си да не ми вика. След като подписах все едно нищо не е станало. Да ама аз не мога така. Тези хора ми казваха, че ме обичат, прегръщаха ме, целуваха ме, казваха че съм им като дъщеря. В този момент аз разбрах, че аз никога няма да съм част от това семейство и всичко е един фарс. Дръпнах се и не ги търсих. Те казваха, че съм им липсвала. Питат защо не идвам вече често, защо не пиша на майка му... Еми не мога да се преструвам. От този момент аз вече очаквам всичко от тях. Не знам може би и аз имам вина, че съм по-чувствителна, но се затворих в себе си от страх да не ме наранят пак. Даже казах на баща му веднъж, че сега разбирам, че всичко което са правели за нас е било само за сина им и ако беше друго момиче пак така щяха да се държат. Той отрече. Просто нещо се счупи в мен. Иначе много са ни помагали. Почти всичко в нас е от тях. На почивки са ни водели и какво ли не. Сега ме е страх на 24ти като им кажем как ще реагират, защото аз няма да получавам майчински понеже нямам необходимия стаж. Но ще получа еднократна помощ, която е в размер от 12 000 лв. Майка му беше казала веднъж, че трябва да имаме дете чак когато имам стажа за да получавам помощи, но според мен тук представата за бедност въобще не е бедност. Ако едно дете няма маркови дрехи не значи, че е зле гледано. Друг е въпроса с нашите. Там ми се бъркат от всякъде. Радвам се, че съм далеч иначе щяха да ме побъркат.

Woman in red - отношението на свекърите ти не е добро, в смисъл ситуацията е сложна, неприятна и е трябвало по друг начин да я решат. Но самият договор наистина е нормално нещо. Щом ти не си вложила нищо в къщата и те са ви гаранти имат право на претенции. Може да си им страшно мила като дъщеря почти, но все пак истински син им е мъжът ти и е нормално да се опитват да подсигурят неговото бъдеще. Ако един ден недай си Боже се разделите представи си имаш нов мъж в жилището на бившия си, за което той (и евентуално родителите му) са платили. Ето такава ситуация се оптиват да избегнат. Особено, че имат такава ситуация в семейството вече. А и децата все пак биха прекарвали време и с баща си, аз познавам семейства, където детето е половината, да не и повечето време при баща си, защото майката много пътува заради работа. Тогава си стоят в дома си с баща си, а мама търси друг дом. В крайна сметка вероятно правят много от нещата наистина за сина си, независимо от жената до него, и това е най-нормалното. Но това всичкото наистина по никакъв начин не означава, че не те обичат и уважават. Едва ли чак на почивки биха ви водили, ако не те харесваха и обичаха. Мое мнение естествено и ми е пределно ясно, че човек, намиращ се в тази ситуация няма да се чувства особено добре, наистина е неприятна. Но ако се помисли рационално не са толкова криви в искането си, даже са прави. Просто е трябвало да го комуникират по друг начин.

Накратко - проследяване на бременността.

Мерси много. Сега трябва да видя гинеколога ми дали го прави, но предлагаше пакет някакъв. Сигурно е това. Лошото е че нямам идея как е на  чешки или английски.

Skeeter, да ти кажа честно точно начинът, по който постъпиха ме обиди много. Иначе те нищо не са дали за купуването на къщата и това си е изцяло неговата къща, но представи си да си в чужбина сама, мислиш за деца и подпишеш документ, с който се отказваш от всякакви права, които ти се полагат по закон. Страшничко си е. Мен ме обиди това, че бяха го обработили когато аз бях се прибрала лятото в Бг и явно са очаквали той сам да говори с мен и да задейства всичко, но на него му беше неудобно. Според мен те са искали всичко да стане с негово настояване. Нямаха дори смелостта да ми дадат документа сами, след като те са го направили. Нямаха смелостта дори да поговорят с мен. Все пак натиска си беше изцяло от тях, не от сина им и след като е така е редно да говорят с мен. Аз не съм от тази страна нормално е да не разбирам законите им, нормално е да не е нормално за мен. Можеше да поговорят, да ми обяснят, да ми го преведат нали? Не беше нужно да е със скандали и заплахи. Според баща му един ден, когато плащам в тази къща те щели да сменят договора. Ама чакай малко това е между мен и сина му! Тази къща не е на баща му и той може и да е гарант, но и стотинка не е дал. Освен това аз от къде да знам, че ще го направят? Когато му казах, че не мога да знам дали един ден ще го направят той се обиди как можела съм да им нямам доверие. Ами на мен те имат ли ми доверие? Казват, че ми имали, но искат да подпиша, което показва, че ми нямат. Мен не ме беше страх ако се случи нещо сега, нито ми пука за материалното. Ако нещо стане хващам си багажа и се прибирам. Но ако родиш дете тук и стане нещо и се разделим с този договор аз се задължавам да напусна жилището веднага и оставам на улицата. Нямам право да се прибера в Бг с детето си без разрешението на бащата. И кой ще ми даде детето да е при мен като съм бездомна? Ей такива мисли ме налегнаха и се притесних. Аз нямам роднини тук за да отида при тях. Не че нямам доверие на моят, но този живот ми е показал, че хората се променят и не можеш да си сигурен в нищо. Иначе говорихме и му обясних и се разбрахме като забременея да сменим договора, за да имам някакви права, поне да мога да остана тук докато си намеря друг дом най-малкото. Помолих го да не казва на техните. За мен тези хора си показаха истинските лица. Аз плачех от незнание, бях объркана, не знаех какво подписвам, а те :"Ами какъв е проблема?" Видях ги в друга светлина, разбираш ли? Видях колко са материални и как един ден ако се разделим както много ме обичат няма да се сетят за мен и разбрах, че съм сама тук и че всичко е един фалш. Аз можех да го подпиша документа и по един нормален начин. Само че те едва ли осъзнаха какво направиха. Може би сега вече осъзнават след като виждат, че аз не съм същата, но не мога да се преструвам. Това няма начин да не се отрази и на отношенията им с детето ни понеже аз преди киснех по цели дни в тях, а сега ходя само когато се налага или има празници. С майка му споделях всичко, а сега не контактувам с нея освен когато се виждаме и не споделям лични неща. Те са добре дошли тук, но аз не ги каня и не настоявам. Жалко е но предпочитам да стоя на страна повече, за да не ме обидят отново. Благодарна съм им за всичко, но според мен то беше заради сина им. Както виждаш още ми е болна тема и ми е обидно.

Здравейте момичета,
И аз май съм от късметлийките с готини свекъри Свекито е мн мила и грижовна. Постоянно ми прави подаръци и много внимава и запомня какво харесвам например. Майка ми също е голям пич и никой не ни се меши в отношенията. Свекито мн ме обича Сиг. в това има пръст факта, че сме с еднакви имена и то име което не е супер разпространено. И сега от както сме женени с мм вече с нея сме и с еднакви фамили.
Аз днес бях при проф. Паскалева за тромбофилията и пак се сдухах. Две от мутациите ми са мн тежки и с тях сме доста застрашени и аз и бебето в трети теиместър. Имам чувството, че и отношението малко и беше скиптично, че тази бременност ще се развие. Всякаж искаше да ме отбие Резултатите от anti-xa и fibrinogen ми бяха адски ниски и само ми вдигна малко дозата фракси и каза, ако плода се развива до след нг да отида пак.
И аз нз от притеснение ли какво като стигнах в офиса, така ме заболя корема. Зверски разкъсващи болки в корема и стомаха. не мога да се изправя само свита като стоя ми е ОК. Викам си край все пак е извънматочна и се почна Реших да пия един чай мента за успокоение и изведнъж така ме задразни гърлото и вече си се чувствам болна. Цялата глава ми гори и след малко се прибирам да меря темп. Болките ме поотпуснаха, но все още не мога да се изправя. Страшни опувания и бодежи в стомаха и надолу:( Сега ще ходя за нош-па, кажете какво да си взема за превенция срещу задълбочено разболяване?

Снощи след поредния скандал със свекървата .. понеже се понапрегнах доста .. драх лисици цяла вечер .. и така ме болеше корема не ти е работа .. не взех никакви медикаменти понеже беше късно и не исках да безспокоя АГто .. но до сутринта не мигнах .. бебчетата може да са малки но явно усещат всичко и напомнят че трябва да мислим малко повечко за тях ..

В коя седмица ви казват да се запишете за женска консултация? Предния път се записах в 8, а сега лекаря, при който бях ми вика : ела към края на януари. Е, да, ама края на януари влизам в 3 месец, а ФМ, БХС, кръв, ала бала...нещо не ми се вързва. Но бях при него, защото моята лекарка е отпуска вече втори месец. Та мисля накрая пак да си ида при нея, макар че мислих да се запиша при този лекар, тъй като той ме започна.