Искам да кажа ... (98)_28.11-04.12.

Малко съм скептична точно в пубертета да се успокои и смири

Аз пък имам точно такъв пример - от 7 до 13 племенницата ми беше ужас, след това стана съвсем разбрано дете.

Честита да е на Лято рожденичката!
Жива, здрава, весела и щастлива!

По проблема на Стейси: аз го разбрах така - че момчето не е в абстиненция и не иска да променя живота си - т.е. иска да си продължава по този начин, с редовни дози, които го държат във форма, но иска да смени местоживеенето, предполагам се надява, че в Англия ще печели повече, близките ще са далеч и няма да му опяват и ще може да си живее, както той си иска. Не виждам защо е заплаха "ако не ми дадете картата преди това, няма да замина никъде!" Ми да не заминава. Бъдете твърди, че ще му я дадете на летището и му кажете ясно защо - защото се опасяваме, че ще ни натовариш с нови дългове, едвам изплатихме старите, нямам ти доверие.

За боя и насилието и аз съм твърдо против - не мога да намеря оправдание. Даже много се дразня, когато чувам: щом те бият, и ти ще биеш или като те ударят, отвърни и ти с удар. Децата не знаят кога да спрат и се почва едно отвръщане...Била съм свидетел много пъти - понеже всеки от побойниците е учен вкъщи да "не се дава" и да отвръща, а и веднъж започнал, боят настървява и не се знае до какъв край ще се стигне.
И аз мисля, че децата трява да бъдат учени да решават конфликтите словесно, не юмручно и да се страни от агресивни деца.

Акашче, просто я учи да ти разказва всичко - как е минал целият ден. Като усетиш нещо ненаред, ще знаеш как да постъпиш, дори само заради това, че си й майка.

Добро утро!

Тук вали сняг от снощи, днес пътувахме час и половина от вкъщи до офиса! Избесняхме! Аз не толкова де..понеже спах   Ама все пак е неприятно.
Картинката е 7.30ч.пред блока:


Лято, не видях тортата, но да ти е жива и здрава рожденичката. На цялото семейство пожелавам новото начало, на новото място да донесе много положителни емоции, радост и щастие!

За децата не знам какво да кажа..мъчно ми е като чета, но наистина..живота е гаден, така или иначе. Аз също съм имала такива случки като малка, вече въпрос на характер е кой как ще ги преживее. На мен ще ми се къса сърцето ако детето ми се прибира омърлушено и тъжно. Не знам..нямам становище! Една моя колежка има един син, на 20-на години сега. Цял живот възпитаван да е мил, добър, честен..и в момента това момче страда от добрината си. Защото.. всички знаем, че не живеем в най-доброто време и място. За съжаление.

Виждам,чепо повечето въпроси има изразени мнения,но да се включа и  аз:

Стейси, аз мисля, че най-добрият вариант беше комуна, защото както споменах в друг пост, това е било най-ползотворното при случая,който познавам отблизо. Още- момчето трябва да разбере,че всъщност семейството му не е против него. Разбира се, не може да е възхитено, но да е готово да помага, а не да укорява. Да знае момчето, че  макар и да е допуснало непростима грешка, близките му са до него . За картата- по-добре да му я дадат в последния момент, но да не изглежда като санкция.

По другия въпрос- не разбрах много.
Обичам животните, като съм имала куче , което гледах 17 години- то беше подарък на майка ми, защото нейни близки нямаха възможност да го гледат. Второто куче взехме от регламентиран развъдник, но пак беше подарък. Едното коте взех от колежка- случайно котило и просто ме попита :"Искаш ли коте", а детето отдавна мечтаеше. И другото коте/ за жалост се случи непоправимото с него/ - мъжът ми го докара от улицата. Всички тези животни са били еднакво обгрижвани у дома, независимо, че някои от тях са расови, други- улични, трети- средна работа. Бих искала да зная повече, защото предстои вземане на още животни у дома- каква всъщност е разликата какво животно и по какъв начин ще доведеш в дома си?Мисля,  че за всички ще е интересно.

Акаша, според мен това са нормални неща. Аз също боледувах често и като се връщах в градината съм запомнила един израз:"Вчера дойде и почна"- казано с укоризнен тон от хлапенца като мен. Мине- не мине време - и пак сме приятелки.Не мисля, че трябва да се приемат толкова на сериозно детските неразбирателства. Вярно е, че децата са по-непосредствени отколкото би ни се искало, нямат задръжките на възрастните и нямат изработен рефлекс за лоялност. Но след неразбирателство много по-искрено се сдружават отново, просто дай време на детето и пак ще си има приятелки.

Мариат- предполагам,че е инцидентно сбиването и очевидно е породено от някакъв спор. Но насилието е сред най-неприемливите прояви и трябва да се пресече.Вярно, че има и насилие с думи, но винаги може да се реагира подобаващо и без физически прояви.

Sesylle, в нашия град има един магазин Леонардо, предполагам и при вас има нещо подобно- за красиви подаръчни стоки,предимно за дома. Има красиви поставки за чаши, не е задължително да са коледни.Аз, например бях харесала едни поставки за чаши с красиво петленце- а сега следва годината на петела. Със същия мотив имаше и чаши.Картинката беше много слънчева- като от детска книжка.Нещо такова мисля, че е подходящо за колежки. Аз също имам две колежки с които сме си разменяли подаръци, те са ми и по-близки.Подарявала съм стъклен свещник, комплект- домакинска престилка и ръкавици със закачлив мотив, красива шнола за коса , луксозни сапуни в кутия,книга с рецепти или свежо криминале за отдих през празничните дни.

Лято,честито и от мен за рожденичката- здраве и усмихнати дни!

И чести първи сняг на всички, аз само мокри улици успях да видя и няколко неизчистени коли.

Добро ви снежно утро:)
Оцеляхме след банкета, стояхме до 12 и дотогава всичко си беше наред. Сега малко ме е страх да ида и да чуя продължението дано са се държали на ниво.
Забавлявахме се, анимацията беше много весела, правихме Пееш или лъжеш и беше голям смях:) На мен ми се падна песен, на която не знам добре текста, ама го изиграх де:) Имаше игра с познай кой от колегите съм, също весела. Играха на онази игра със столовте в кръг и музика. Носиха яйца с лъжица в уста, предаваха си балон с устни изобщо много се разпуснаха, което беше и целта де.
Не мога да ви уведомя за най топ чалгата, защото тази година на мода беше Цеца:) Слушайте ся- Треп-треп-треп, трепни, трепни, ма самооо трепниии. Това се пусна барем осем пъти:))) по добре е от Фики, кво:)

Акаше, домъчня ми за малката, Мария ми беше така, въпреки че от две годишна е на градина, без ден пропуск, все беше в страни, не си намери приятели, за съжаление и в училище тръгна така. Едва сега от осми клас заформи някаква компания. Тя си е причината обаче, затворена е и все чакаше някой да я извика да си играе, все не искаше да се натрапва. Колко пъти и казвах просто да се присъедини към играта, не можела така, те си били по групи. Аз го изживях тежко всичко това. Най- странното е, че в къщи не и млъква устата, има страхотно чувство за хумор и за самоирония, забавна е, но само с нас. Навън и е трудно, въпреки че тази година видимо се разчупи, беше водеща на няколко училищни представления, сега ще прави скеч има подобрение, но сега на почти 16.
Опитай да говориш с малката, да и кажеш, че не е стамно да попита "може ли да поиграя с вас" ако едните откажат, другите ще се съгласят, просто да не стои самичка в ъгъла.

Ах, Жаки, обичам да чета като разказваш случки - толкова готино и забавно ги пресъздаваш - все едно бях там.

Жаки, я кажи повече за тази игра- познай кой колега съм. Чудесно ще се впише в нашата коледна анимация 

Мари, и на мен ми се стори странно 2 пъти за един ден да налита на бой. Да няма някакъв друг проблем, който не споделя? Съдя по себе си, ако нещо съм под напрежение и най- малкото ме кара да паля  Много ме е страх от побоища, в нашето училище почина дете преди години, беше огромен шок за всички, едно невинно бутване и фатално падане...за секунди.

Стейси, за мен е голяма грешка това ходене в Англия. Дано родителите му да успеят да го пратят в комуна, докато се пооправи и откъсне от средата.

Акаша, много е неприятно да виждаш, че детето ти страда, но не и показвай и твоите реакции, за да не реши, че е нещо супер важно. Не е и ще премине. Не е нужно да е приятел с всички и всички да я харесват и трябва да се научи да го приема, както и спокойно да не харесва някой самата тя. Не е нужно да се нагрубяват, но аз смятам и, че не е нужно да ги насилваме да си общуват, просто защото са на една възраст или в една градина.

Сладкишите ги пропуснах, но видях тортата на Лято. Много апетитно ми изглежда и като поръсена от първи сняг.

Аз днес имах отвратителна среща с изключително арогантен човек. Успях да се сдържа, но почти ми се прииска да го прасна в лицето, а не си падам по насилието изобщо. Компанията му ни праща фактури, за работа, която не е свършена и не отговарят на договора. На тридесетата секунда от срещата, когато попитах на база на какво са издадени, ме заплаши с правни действия. Аз му казах, че няма проблем, аз искам да видя, с кой и кога е предоговорил условията. Абе, вдигнах кръвно. Добре че не бях сама и има свидетели, а за съжаление ще трябва да се занимавам с този наглец дълго време.

Мария, аз съм много против боевете, независимо от причината и подкрепям казаното от Белинда. Винаги съм учила моя да избягва саморазправа и да търси авторитет. Не знам как е в България, но тук почти всеки месец има смъртен случай или тежка травма от уж невинно счепкване, на младежи.

Благодаря на всички за съветите! Ще видим днес как е било, но както казах, днес не ми е толкова драматично. Изсънувах си го и ми поотмина. И пак да кажа, че ѝ говоря, тя знае, че не е нужно да е приятелка с всички. С Тони, Мони и Бони била, а с Цвети и Пети не, писах по-рано. И го приема за нормално, не иска с всички да е. Натъжена беше, че Мони я е излъгала, че ѝ е приятелка. Така се е почувствала, след случката вчера.
И никога не я насилвам да ходи да се вре при някой.   Напротив, ако видя, че детето не желае компанията ѝ я насърчавам да се отдели и да не досажда повече.

Жаки, интересно се е получило с тези игри.

Аз съм безумен карък.
Днес съм си облякла дългата пухена шуба, която е в бледо розово.
Първо докато съм чистила колата съм я и поизбърсала с него. В резултат- голямо сиво петно отпред.
Успях да го почистя с мокра кърпичка в офиса.
После си взимам горещ шоколад, стоя си до вратата и си мисля..."Сега ако някой отвори вратата преди мен, ще се стресна и ще си разлея шоколада върху мен".
Е, познайте...точно това се случи.
Колежка отваря, аз подскачам...шоколад потича по ръкава ми и земята. 

Сесили, я помисли числата за тотото моля 
По-ведро, шубата така или иначе вече е за пране 

И аз съм имала подобни случки 

Знаете ли тези работа с писмата до дядо Коледа. Знам, че имаше нещо такова, че реално се пише и се изпраща до някъде писмо, но до къде и какво става с него... Обещах ѝ тази вечер да пишем.

 blackcat6, хаха, да помисля, но и там късмет нямам.

Акаша, Бъллгарски пощи имат такава акция, но не знам подробности. Виж на сайта им, трябва да има информация.

Не знам точния адрес и аз, но всяка година поемам ангажимента лично да му го пратя 
После се старая да изпълня списъка