ÖLENE KADAR - новият проект на нашите любимци Енгин Акюрек и Фахрие Евджен - т.1

И изобщо винаги, когато ходи като разбрицана ладия  - поради сантиметрите

Разлика с нектарен мед.

Между коментирания манов мед и нектарен мед съществува разлика не само по отношение начина на добиване, но и по отношение на химичния състав. Суровина за приготвянето на мановия мед е така наречената мана. Отделя се чрез някои видове насекоми, паразитиращи върху листата на растенията, отделящи мана – дъб, липа, бор, круша, вишна, ела, смърч и други.

манов мед
Мановият мед е тъмен и гъст и рядко кристализира

От местата, където насекомите правят пробиви за изсмукване на мана, дълго време се отделя сок. След попадането й в храносмилателната система полезните вещества от нея, не се отделят напълно чрез отделителната система, а част от тях остават в организма на насекомото и се усвояват от него.

Нектарният мед се добива от нектара на растенията, с който пчелите се хранят. Маната е богата на вода – възлиза на около 60% от веществата, съдържащи се в нея. Богата е на захари, от които захароза и фруктоза. Отличават се високомолекулните захари, благоприятстващи кристализацията.

От четири до шест пъти повече са декстрините в мановия мед за разлика от тези в нектарния мед. В меда от мана тяхното действие е обратно на свързания с кристализация процес мелицитоза.

Декстрините са лесноусвоими от пчелите, които благодарение на специални ензими, ги разграждат в прости захари.

Отличителен белег на мановия мед е високото процентно съдържание на аминокиселини – аргинини, цистини, глицини, хистидини, лизини, метионини, както и аспарагинова киселина и глутаминова киселина.

манов мед
Така изглежда пита с манов мед

Минералите в ценния манов мед са около девет пъти повече от тези в нектарния мед. В мановия мед се откриват и киселини, типични за нектара – ябълчена, винена, лимонена, оксалова. Те участват в преработвателните процеси на маната и нектара.

По отношение на вкусовите качества за коментирания манов мед е установено, че по този показател почти няма отклонения от нектарния. Тръпчивият и леко горчив вкус също е типичен за мановия мед.

Друга отличителна черта между мановия мед и този от нектар е цветът. Първият вид се отличава с по-тъмен цвят, който е тъмно маслено зелено до черно. Наличието му в пчелните пити се установява при разпечатването на техните килийки. Освен по-тъмен мановият мед е и по-гъст, което обяснява по-трудното му центрофугиране.

Наличието на манов мед в килийки лесно се установява – питата се насочва към слънчевата светлина. Ясно се открояват по-тъмното и по-светлото съдържание в питата. По-светлият пълнеж представлява нектарния мед, а по-тъмния – мановия мед.

По-голямата хигроскопичност на този вид пчелен продукт е другият белег, отличаващ го от нектарния мед. Високата хигроскопичност обуславя бързото поглъщане на влага от околната среда и бързото прокисване на меда.

Поради високото минерално съдържания пчелният продукт от мана има не само по-висока хранителна стойност, но и по-висока цена от нектарния мед.

Що е мана от дъб?

Най-големи количества мана се отделят от широколистния растителен вид дъб. Тя представлява светла и прозрачна течност, която в течение на времето придобива тъмен цвят, достигащ до черно. Наситеността на цвета зависи от микрофлората в маната и периода на събирането й.

За маната от дъб е известно, че съдържа в изобилие полезни вещества и е най-ценен по отношение на лечебните си свойства медът, произведен от нея.

Спазвам правилата-  използвам независими източници и ги посочвам.

Даан от страст е обладан и бързо пали своя ван; със мацката си мюйебет ще си направят с манов мед. Ах, ида, мила моя  Селви, приготвяй медените делви...