A сега накъде?

  • 17 051
  • 244
# 90
Не знам дали ще ти помогна при нас е обратното. Мъжът ми има много приятели и ходи редовно да разпуска. Аз съм вманиачен майка и след работа изцяло се занимавам с децата. До скоро бях в някаква депресия от децата. Голямото беше и все още е доста проблемно малкото е все още малко и  често пищи ако не стане на неговото. Та аз лично нямам никакво желание да ходя никъде заради децата. Ако има на кой да ги оставя с удоволствие но свекърва ми гледа малкия за да ходя на работа. Абсурд е да го гледа и в извън работното ми време. Големият ми син му вися над главата за да си пише домашните уикендите имаме да довършване неща от школата по английски и време дори за една вечеря насаме нямаме.  По принцип не се оплаквам децата няма да са все малки. Но като ти чета поста се радвам че мъжа ми си има личен живот че на фона на целия ми стрес ако почне и той да ми бучи и направо ще се гръмна.
Виж целия пост
# 91
При такова отношение нищо чудно, че не искаш да му пускаш.
Даже се чудя как може да искаш да прекарваш време с него. И въобще да сте заедно.
Нещо кардинално трябва да промениш.
Ти впрочем работиш ли? Ако не разбирам защо ти се налага да го търпиш.
Виж целия пост
# 92
Ти впрочем работиш ли? Ако не разбирам защо ти се налага да го търпиш.

Работя, да. И даже изкарвам повече пари от него- винаги е било така Simple Smile Казвам го не в някаква друга връзка, а в смисъл, че съм напълно самостоятелна финансово и реално няма ''основание'' да ми шефства от тази гледна точка. Бюджетът ни е напълно общ и споделен.
Виж целия пост
# 93
Авторката, мъжът ти бие ли те? Прочетох в един от постовете ти, че ако ти му правиш забележка ще си събираш зъбите, говори ти нагло на момиченце, държи си като типичен мрънкалник, наглее, каква ,че те наказва и това ме навява на мисълта дали не си подложена на насилие.

Имало е физическо измерение на гнева, да. Не точно бой, но стискане до посиняване/полилавяване, скубане, бутане. Аз не съм останала длъжна в тези моменти, да си призная  Tired

За мене и емоционалният тормоз е не по-малко значителен от физическия. честно казано еднакво ме е боляло като ме скубал и ме е наричал к*рва, нищожество, кръгла нула и т.н. Виж, моето ''речниково богатство'' в това отношение не е богато и се е ограничавало до ''гадняр' и ''простак''.
С този отговор темата можем да я заключим. Никой няма право да унижава, с думи или физически, някой друг. Багажчето и вратата. Аз го направих на 33 и съжалих, че не съм го направила поне 10 години по-рано, все се самозалъгвах с децата, че имали нужда от двама родители. Е, прокопсаха много повече след развода. Аз също.
Виж целия пост
# 94
Авторке, защо го търпиш въобще този? Мислиш ли че и на детето си правиш добро така, предполагам е ставало свидетел/слушател на обиди от страна на мъжа ти. Щом си и финансово независима, наистина не виждам логика. Ти си по-малка от мен, а звучиш супер уморена, без мечти, без желание за нищо по-добро. Млада си, промени си живота - постави му условия и или ги приема или да си ходи. Под условия имам предвид да поема равна част от домашните задължения, да не си позволява да те унижава и т.н.  Hug
Виж целия пост
# 95
Ти впрочем работиш ли? Ако не разбирам защо ти се налага да го търпиш.

Работя, да. И даже изкарвам повече пари от него- винаги е било така Simple Smile Казвам го не в някаква друга връзка, а в смисъл, че съм напълно самостоятелна финансово и реално няма ''основание'' да ми шефства от тази гледна точка. Бюджетът ни е напълно общ и споделен.

Браво. А защо тогава търпиш такова отношение? Да нямаш стокхолмски синдром?
Помня, че писа за апартамента. Твой е. При следващо посягане направо го изхвърли. Да му дойде акъла на кой се дзвери.
И по назад някой те посъветва да обърнеш внимание на себе си. Излизай без него, след като той не иска. Защото хем мрънка, хем като дойде време да прекарате време заедно не иска.
И детето също няма да е лошо да го научиш да помага в къщната работа. Това даже ще е полезно не само за теб, но и за него. Да изгради характер и да се научи на труд.
Битовизмите също трябва да са общи. Не само ти да чистиш и готвиш.
Виж целия пост
# 96
Като така и така ставаш в 5,30, вместо да се спускаш в обслужване на семейството, направи нещо за себе си. Например започни да спортуваш по малко. Ще видиш как ще добиеш самочувствие, може да ти хрумнат и по-интересни идеи за прекарване на времето от чистене и подреждане. Просто направи нещо за себе си, защото ако сам човек не иска да си обърне внимание, другите също няма да му обърнат. А детето никога няма да ти благодари, че си му готвила пресен обяд всяка сутрин и си се лишавала от сън, така че това упражнение поне можеш с чиста съвест да си го спестиш.
Виж целия пост
# 97
Ти впрочем работиш ли? Ако не разбирам защо ти се налага да го търпиш.

Работя, да. И даже изкарвам повече пари от него- винаги е било така Simple Smile Казвам го не в някаква друга връзка, а в смисъл, че съм напълно самостоятелна финансово и реално няма ''основание'' да ми шефства от тази гледна точка. Бюджетът ни е напълно общ и споделен.
По принцип никой не одобрява такива съвети, но защо не го оставиш? Така, както описваш нещата в последните ти постове, без него може би ще ти е по-добре.  Tired
Виж целия пост
# 98
Леле, какви жени има!
Ами, не е луд този, който яде баницата...
Виж целия пост
# 99
Неочакван обрат. Чак конфузно.
Виж целия пост
# 100

По принцип никой не одобрява такива съвети, но защо не го оставиш? Така, както описваш нещата в последните ти постове, без него може би ще ти е по-добре.  Tired

Може би защото най-трудното нещо е да си кажеш - всичките ми усилия за това семейство като такова, са били напразни, не се е получило. Предполагам, че изисква време и се преминава през всички фази - мисля, че аз все още съм в тази ''ок, ще направя каквото трябва, ще поправя това, за което ме обвиняваш постоянно, само и само, за да видим дали ще потръгнат нещата".

Никога не е лесно да изоставиш нещо, в което си вложил целия себе си и всички усилия, жертви, любов и т.н. Предполагам, че когато стане 'лесно'', вече всичко отдавна е в миналото.

А и най-тежко е като има забъркани деца- за него ние двамата сме целия му свят, буквално. Бабите и дядовците пари дават да не се занимават с него. Ако ние се разделим, светът му ще се разруши на две.
Виж целия пост
# 101
Да, не е лесно. Трябва да си достатъчно зряла, за да поумнееш и да започнеш да уважаваш себе си. Не е лесно, но пък е хубаво. И животът изведнъж става по-добър за всички.
Виж целия пост
# 102
Неочакван обрат. Чак конфузно.


Очакван.
Нормална защитна реакция.
В такива теми, в които "кирливите ризи" се вадят в зависимост от това накъде върви темата, според мен става въпрос за откровени измислици.
Какво пречеше, всичко това да бъде накратко синтезирано в първия пост? Тогава и съветите, и посоката на темата щяха да са различни.
Виж целия пост
# 103
Авторката, мъжът ти бие ли те? Прочетох в един от постовете ти, че ако ти му правиш забележка ще си събираш зъбите, говори ти нагло на момиченце, държи си като типичен мрънкалник, наглее, каква ,че те наказва и това ме навява на мисълта дали не си подложена на насилие.

Имало е физическо измерение на гнева, да. Не точно бой, но стискане до посиняване/полилавяване, скубане, бутане. Аз не съм останала длъжна в тези моменти, да си призная  Tired

За мене и емоционалният тормоз е не по-малко значителен от физическия. честно казано еднакво ме е боляло като ме скубал и ме е наричал к*рва, нищожество, кръгла нула и т.н. Виж, моето ''речниково богатство'' в това отношение не е богато и се е ограничавало до ''гадняр' и ''простак''.

Аз официално си оттеглям всички предишни постове и съвети по темата.
Крайно е, да, а аз не давам крайни съвети, но този мъж няма място нито в твоя, нито в на детето ти живота.

Точно конфузно, Лоана.
Виж целия пост
# 104


А и най-тежко е като има забъркани деца- за него ние двамата сме целия му свят, буквално. Бабите и дядовците пари дават да не се занимават с него. Ако ние се разделим, светът му ще се разруши на две.
Ами замисли се дали не е добре да се разруши точно този свят, в който майка му е жертва на насилие и тормоз. Има два варианта ако останете в този формат – или и той да се включи в тормоза, или в пубертета да ковне един-два тупаника на баща си. И двете не са ок, според мен. Или строй мъжа си, или го разкарай, вместо да ставаш в 5.30 и да се оставяш да те бие и тормози. Повечето деца поне в около мен най-късно до 6 са деца на разведени или разделени родители, та няма твоето да е с нещо особено. В момента особените са тези, чиито родители не са се развеждали сега или преди, нямат деца от предишен брак. Та ако това е причината да търпиш хич не се и замисляй. Никой не заслужава тормоз, да знаеш.  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия