Здравейте!!! Тази тема е за да обменим опит за осъзнатия сън и сънната парализа.
Осъзнат сън е сън, при който сънуващият е наясно, че сънува, докато сънят се случва.
Сънна парализа - е невъзможност да се извършват волеви движения, въпреки че осъзнаваш тялото си. Възниква при заспиване или събуждане.
Създавам тази тема, защото аз лично получавам такива епизоди над 20 години и скоро научих какво представляват. До преди дни си мислех че е просто начин по който протичат кошмарите при мен.
Аз ги получавам при заспиване, когато започвам да сънувам и сънят е кошмар, който ме плаши, но е доста истински. В даден момент съм наясно че това е сън и опитвам да се събудя и тогава се получава тази сънна парализа. Знам че съм будна, осъзнавам тялото си и дори "виждам" стаята, но очите ми са затворени и не мога да мръдна. Все едно че някой ми е залепил очите с лепило. Не мога да ги отворя и само си мисля че говоря или си мърдам ръцете и краката, а всъщност после разбирам че изобщо не съм мръднала. Освен това имам чувство че ми спира и дишането и че сърцето ми ще се пръсне, но след отваряне на очите нямам сърцебиене или учестено дишане.
Успявам да се събудя със страхотно съсредоточаване и усилие.
Моля ако някой има същите проблеми да сподели. Има ли някакви техники за да го преодолеем или да го избегнем.
Виж целия пост
Осъзнат сън е сън, при който сънуващият е наясно, че сънува, докато сънят се случва.
Сънна парализа - е невъзможност да се извършват волеви движения, въпреки че осъзнаваш тялото си. Възниква при заспиване или събуждане.
Създавам тази тема, защото аз лично получавам такива епизоди над 20 години и скоро научих какво представляват. До преди дни си мислех че е просто начин по който протичат кошмарите при мен.
Аз ги получавам при заспиване, когато започвам да сънувам и сънят е кошмар, който ме плаши, но е доста истински. В даден момент съм наясно че това е сън и опитвам да се събудя и тогава се получава тази сънна парализа. Знам че съм будна, осъзнавам тялото си и дори "виждам" стаята, но очите ми са затворени и не мога да мръдна. Все едно че някой ми е залепил очите с лепило. Не мога да ги отворя и само си мисля че говоря или си мърдам ръцете и краката, а всъщност после разбирам че изобщо не съм мръднала. Освен това имам чувство че ми спира и дишането и че сърцето ми ще се пръсне, но след отваряне на очите нямам сърцебиене или учестено дишане.
Успявам да се събудя със страхотно съсредоточаване и усилие.
Моля ако някой има същите проблеми да сподели. Има ли някакви техники за да го преодолеем или да го избегнем.