Париж - 13

Летяхме с Wizz Air – както казах целта ни бе да намерим билети с най-добри цени – ами смятам, че успяхме, защото пътуването ни излезе 270 лева за тримата (на мен, съпругата и сина ни) – отиване и връщане. Общо взето, не мога да отбележа нищо особено около самото пътуване – всичко се разви по разписание и без чрезвичайни ситуации. Оказа се, че и много други пътуващи са избрали нашия вариант за разглеждане на Града на любовта, тъй като голяма част от пътниците, с които летяхме към Париж, се върнаха с обратния полет...

Трябва да кажа, че планът ни бе предварително изготвен – специални благодарности искам да изкажа за това на всички вас и осбено на Роца и roje22, чиито препоръки ползвах при изготвянето му. Разбира се, в него претърпяха някои промени, но няма как да е така – все пак за първи път сме в Париж, нямаше и кой да ни „показва“ пътя, т.е. оправяхме се сами с картите.
   И така, по моя план трябваше да започнем приключението с посещение на Триумфалната арка. Тъй като бяхме отседнали у едни познати в предградието Nogent, които любезно ни бяха предложили гостоприемството си, „нашият“ транспорт до центъра на града бе RER A. Веднага ни споходи и първия ни късмет – на 25 януари бе измерено голямо замърсяване в региона на Париж и с цел стимулиране на пътуването с обществен транспорт, бе обявена промоциална цена от 3,80 евро на целодневен билет за ползване на всички видове транспорт – RER, метро и автобуси. Естествено – възползвахме се от офертата. Слязохме на спирката Charles de Gaulle-Etoile и се озовахме току пред Триумфалната арка, на самия Шанз-Елизе. Малко ни затрудни да намерим подлеза към нея, но все пак без гид, нормално е да направиш една-две обиколки около нея, докато се ориентираш (със съжаление констатирахме и че повечето указателни табели са на френски). Входът е 12 евро за възрастни, а за младежи до 26 години е безплатно. За наш късмет, в момента, когато се появихме пред гишето за билети, нямаше нито един човек опашка (не така беше, обаче, когато си тръгвахме – тогава имаше може би около 50 човека и още толкова преди контрола на входа). Тук се сблъскахме с нещо странно за нас, което се повтаряше във всеки един от обектите, които посетихме, че дори и в повечето големи магазини (включително и в Макдоналдс) – на входа задължително те проверяват за метални предмети и оръжие. Странно как седмица след нашето посещение в Лувъра се намъкна атентатора, който се прочу по целия свят с мачетето си.)
   За да стигнеш до върха на Триумфалната арка трябва да преодолееш едно вито стълбище, от което в един момент може да ти се завие свят. Денивелацията е около 50 метра, неприятното е че е доста тясно и малко клаустрофобично. Всичко това, обаче си струва гледката, която се открива от терасата на Арката – единственото, което не беше на наша страна, бе смога – но няма как хем да има евтини билети за транспорта, хем да няма смог. Няма пълно щастие!:))
   След като огледахме отвисоко Града на любовта и добихме бегла представа за това кое къде се намира, поехме с бодра крачка по знаковия булевард Шанз Елизе. Тук впечатление, лично на мен, ми направиха просяците. Въобще, Париж се оказа града с най-многото просяци (поне от местата, които съм посетил) – те са навсякъде – по площади, пред магазини, катедрали, музеи...
   След като обходихме целия Шанз Елизе, се озовахме на прочутия площад Конкорд. Може би поради студеното време той бе почти напълно празен, но въпреки това излъчваше някаква величественост. Тук трябва да отбележа, че това бе единственото място, където чухме и българска реч. Момчетата, които държат рикшите на Конкорд, се оказаха наши сънародници. Самите те се зарадваха много да видят българи и си поговорихме десетина минути, като не пропуснахме да се осведомим за някои неща, с които не бяхме много наясно.
   Тъй като вече умирахме от студ, спонтанно решихме да прекараме следобеда на топло, а къде можем да го направим ако не в Лувъра. Почти на бегом преминахме през градината Тюйлери (през лятото сигурно тук е много красиво, но сега всичко беше някакси мрачно и пусто...) и след като си направихме малко снимки пред малката Триумфална арка се озовахме на входа на най-големия музей в света. Билетчето за Лувъра е 15 евро (за младежи до 26 години и тук беше безплатно). Само бяхме чували за него, но на място наистина впечатленията надхвърлят очакванията. Видяхме Венера Милоска, видяхме Нике, видяхме и Мона Лиза. Честно казано Мадоната изглеждаше някак невзрачно сред всичките тези огромни платна, разположени в залите около нея. Въпреки това, обаче, тълпата около нея бе най-голяма. Повече от половината посетители бяха азиатци – въобще в самия Париж се оказа, че „бъка“ от туристи от Азия.
   Нещо което забравих да отбележа още в началото – във всички обекти, които посетихме, снимането беше разрешено и не се заплащаше допълнително. Нещо, за което туристът може само да си мечтае в други дестинации.
   Когато напуснахме сградата на Лувъра вече започваше да се здрачава и решихме да се прибираме. Тук стана малко объркване. По план график трябваше да отидем в най-голямата станция Chatelet Les Halles, но в тъмното влезнахме в първия най-близък подлез, на който имаше надпис RER, и се озовахме в малката спирка на метрото Louvre Rivoli. След доста продължителен разговор, в който общо взето никой не разбираше другия, чернокожото момиче на информацията успя да ни „осветли“, че трябва да хванем метрото и да слезем на следващата спирка, която е нашата цел.
   Оттук нататък никакви проблеми не сме имали по прибирането и благополучно финиширахме у нашите познати в Нужон около 19.00 часа.
   Аз бях повече от доволен – за първи път стъпвахме в Париж, бяхме сам-самички и не се изгубихме! Това безспорно ми даде голяма увереност и след вечеря съставих програмата и маршрутите за следващите два дни.

Първоначалната ни цел за този ден бе Парижката Света Богородица. За целта с RER A отидохме да станция Chatelet Les Halles и оттам, след като пресякохме Сена се озовахме на по-големия от двата острова, където се намира и катедралата Нотр Дам. Минахме покрай сградите на Министерството на правосъдието (величествена) и покрай тази полицията и се озовахме на площадчето точно срещу величестваната снага на катедралата. Входът е безплатен за всички посетители, но тъй като опашката бе доста голяма и вървеше доста мудно, се задоволихме само да направим някоя и друга снимка и продължихме по набелязания от снощи план. Нашата следваща набелязана цел бе Пантеона. Само че пътьом се „нанизахме“ на още две непредвидени такива. Пресякохме отново Сена, само че този път в южна посока и не след дълго се озовахме пред една красива катедрала – оказа се    че това е St-Severin. Тук решихме да влезем и да разгледаме. За наше щастие службата тъкмо започваше – около 20 човека в бели дрехи подредени в 2 колони (предполагам свещеници) обиколиха помещението и се наредиха пред олтара. През цялото това време те пееха нещо, което естествено ние не разбирахме, но всичко бе много красиво. Нямахме много време и решихме, че сме видяли достатъчно. Следващата ни „непредвидена“ цел се оказа Сорбоната. Въобще и не предполагахме, че ще минем покрай нея насочвайки се към Пантеона. Дълга, внушителна сграда – впрочем, в центъра на Париж повечето са такива. Разминавахме се със студенти от цял свят, като отново трябва да отбележа, че имаше много от азиатски произход. Оттук до Пантеона е около 5 минути. Самият Пантеон е огромен и величествен. Пред него бяха насядали още студенти – директно на паветата, все едно бяха на някоя полянка.
   Направихме дежурните снимки и се отправихме в западна посока към Люксембургските градини. Е, тези градини най ми харесаха – ще се повторя, че може би лятото Тюйлери и Марсово поле ще изглеждат другояче, но от трите парка, най-много ми хареса определено в Люксембургския. Студената зима бе дала отпечатъка си и тук – езерото беше замръзнало и по него се разхождаха птиците, които чакаха хората да им хвърлят нещо за ядене. Дворецът срещу езерото е също много впечатляващ. В този парк видяхме и много спортуващи хора – има няколко тенис-корта и много „бегачи“. Въобще французите се оказаха странен народ – когато денят е работен постоянно бързат за някъде, а в почивните си дни – тичат за здраве. Не видях нито един местен да ходи бавно и лежерно. Затова сигурно и почти не срещнахме дебел французин.
   Следващата ни цел бе Дома на инвалидите. Насочихме се отново на север към Сена и минахме покрай две много красиви катедрали – St-Sulplice и St-Germain des-Pres. След като стигнахме до реката, продължихме по южния ѝ бряг в посока запад. Минахме покрай музея Орси и покрай друга красива сграда, която впоследствие разбрахме, че била Двореца на Бурбоните, а днес се използва от Националното събрание (или по нашему Народното събрание). Преди да свърнем на юг към Дома на инвалидите си направихме задължителните снимки на вероятно най-красивия мост в Париж – а именно Моста Александър III. Самият Дом на инвалидите е комплекс от няколко музея, като входа за всеки от тях е на цена 5 евро. Решихме да не ги посещаваме, а само да разгледаме и снимаме сградите отвън, както и вътрешния двор с оръдията.
   Оттук поехме в посока северозапад и през Марсово поле (атмосферата в него бе почти толкова отчайваща, колкото и в градината Тюйлери) след половин час бавно ходене стигнахме до символа на Париж – Кулата на Айфел. Тук допуснахме единствения си гаф. Опашките за билети бяха две – една за асансьорите (доволно голяма и пълзяща като охлюв) и друга за стълбите (миниатюрна и бързо вървяща). Ние, като хора планинари, пък и какво ни е, така и така си се придвижвахме пеша цял ден, че даже и два, решихме, че ще превземем кулата по стълбите. Да, ама впоследствие се оказа, че по стълбите се стига само до второто ниво. Тъй че който иска да види Париж от по-голяма височина – единственият възможен вариант е асансьора. Да се знае!:) Цените на билетите да се качиш по стълбите са 7 евро за възрастен, 5 евро за 12-26 годишните и 3 евро за най-малките. За асансьора цената на възрастен мисля, че беше 11 евро, ама това само по спомени го казвам. На първото ниво имаше ресторанти, магазини и ледена пързалка, а на второто – ресторант. Не ни озориха стъпалата, ама аз поне имам страх от височини и ми беше малко подтискащо да се катеря по тези арматури. Умишлено избрахме да се качим на смрачаване, за да можем за видим Кулата в целия ѝ блясък. Наистина си струва гледката и бих ви препоръчал посещението да си го организирате, когато е тъмно.
   След като се разделихме с железния мастодонт, отново пресякохме Сена и се озовахме на площад Трокадеро. Нямахме много време за разглеждане и след няколко бързи снимки се насочихме към крайната ни цел за деня. А това беше началната ни цел от първия ден – Триумфалната арка. Оттам трябваше да хванем RER A, за да се приберем вкъщи. С любезното съдействие на няколко местни жители намерихме вярната посока и се прибрахме без особени проблеми.
   Това беше и най-натоварения ни ден. Оттук нататък бях сигурен, че ще изпълним плана си на 100 %.

Този ден бяхме решили да скитаме на север от Сена. По план-скица маршуртът ни бе с начална точка Базиликата Сакре Кьор. За целта хванахме RER A  и слязохме на станция Nation. Оттам се качихме на метрото – синята линия 6, – и се придвижме до спирка Anvers. Пропуснах да отбележа, че за втория и третия ден си взехме билети карнет – 10 бр. за 22 евро (с тях можеш да пътуваш до зона 3 включително, за другите зони и цената е друга). От Anvers тръгнахме на север и не след дълго си озовахме в подножието на Сакре Кьор. Гледката е наистина спираща дъха – хълма, качващото се по стъпалата множество от хора и на върха красивата бяла сграда на Базиликата. За тези, които не обичат да ходят или пък имат някакви затруднения, до върха може да се качите и с въжен кабинков лифт. Едно предупреждение – точно тук се навъртат най-много джебчии (предимно румънци), тъй че трябва да сте нащрек през цялото време! Самата църква е изключително красива не само отвън, но и вътре. Това е мястото, което може би ми направи най-голямо впечатление в Париж. Имах чувството, че струи някакво великолепие. С една дума – красотия!:)
   Входът за църквата е безплатен за всички, а ако искате да се качите на върха ѝ – плаща се по 6 евро на възрастен и 4 евро за младежи до 26 години. Ние решихме, че Париж сме го видяли достатъчно от високо и не се възползвахме от офертата.)
   След като погледахме малко една група от улични музиканти, се отправихме на запад по тесните улички на Монмартр и се потопихме в света на художниците. Площадчето Place du Tertre е една мини-галерия и сякаш те връща в един доста отдавна забравен свят на спокойствие и релакс.
   Оттук поехме отново към Anvers и след това тръгнахме на запад по Boulevard de Rochechouart, за да стигнем до следващата ни набелязана цел – площад Пигал. Ами, не бяхме особено впечатлени – след всичко което бяхме видяли досега, самият площад ни се стори малко невзрачен. След кратък размисъл хванахме една от уличките, които водят на юг, и не след дълго стигнахме до едно малко площадче с кръгово кръстовище около красив малък паметник на St-Georges. Малко по-надолу пък се „натъкнахме“ на нещо страхотно – катедралата St-Trinite. За мен това е най-красивата катедрала, който видяхме по време нашите обиколки. Огромна! Щракнахме ѝ солидна порция снимки и се отправихме към последната ни цел за деня – Операта.
   След десетина минути нормално ходене стигнахме и до нея. Операта определено е най-пищната сграда, която видяхме. Не са си пестили парите тия хора като са я строили.) За съжаление не можахме да влезем да я разгледаме и отвътре и се задоволихме да я обиколим и да се снимаме на фона ѝ.
   Тъй като имахме още свободно време, спонтанно решихме да посетим и още един близък обект, който бяхме само мернали отдалеч през първия ни ден – колоната със статуята на Наполеон. Разстоянието до площад Вандом се взима за 5-10 минути. Оттук се върнахме и покрай Операта стигнахме до станцията Auber, откъдето си хванахме „нашето“ влакче.
   Щастливи бяхме – видяхме всичко, което бяхме набелязали, при това без да ангажираме някого да ни развежда и да ни показва.

В деня на отпътуването решихме да си направим една мини-разходка в селцето Нужон, където бяхме отседнали, тъй като полетът ни бе чак вечерта и имахме достатъчно време за губене.
   Първоначално се поразходихме покрай река Марна (това е другата голяма река, която протича през Париж) и направихме снимки на лебедите, които плуват в спокойните ѝ води. След това минахме и покрай залата, в която снимат едни от най-популярните формати не само във Франция, но и в целия свят – Music Idol, X-Factor (във френските им варианти). Покрачихме малко и по местната главна улица. И завършихме разходката си в парка, който се намира в близост до станцията на RER A Nogent-sur-Marne. В него има изградени типични постройки на всички бивши френски колонии – Камбоджа, Тунис, Мадагаскар и т.н. Много странно изглеждаха. Имаше и някакви по-големи сгради, но тъй като всички надписи бяха на френски, успяхме да разчетем само, че това е бил някакъв изследователски център по агрономия и в него са работили хора, идващи от френските колонии. Лошото е, че всичко е доста занемарено и е започнало да се руши. Красив парк с нерадостно настояще...

Тъй като стана доста дълго, неминуемо трябва да има и епилог.
   Ако трябва да обобщя впечатленията си от Париж, то мога да кажа, че това е може би най-красивия град, който съм посетил досега, с най-забързаните хора и най-скъпата храна.) Е, ние не отидохме да ядем, а да разглеждаме... Видяхме почти всичко, което бяхме запланували – „изплъзна“ ни се само прословутия Мулен Руж (просто не можахме да го намерим, но и не сме си давали много зор, де), оставихме си и за следващия път – Версай, Евродисни, Дефанс... Пътеката, обаче, вече е утъпкана и, както се казва, видяхме, че ножът е дървен, и ще можем да се справим сами. Стига само да поискаме!:)
   В заключение искам да се извиня на тези, на които съм досадил с пространните си отклонения, да благодаря на тези, които са имали търпението да изчетат пътеписа ми от край до край, но най-вече се надявам да съм бил полезен на тези, които биха тръгнали по нашия път!:)