Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Днес Нургюл празнува рожден ден! Да е жива и здрава!

С племенника си от днешния сет




И с колегите си




Голяяямо интервю с Тюлин Йозен

Tülin Özen: Artık kadınların yazması gerekiyor!








А Вилдан е получила покана от Русия. Тя ще замине за там през април, където ще се срещне с почитатели и ще даде интервю пред руски медии. Причината за поканата разбира се е ролята й на Хюмашах Султан във ВВ Кьосем.

Vildan Atasever'e Rusya'dan davet




п.п. Изгледах епизода на вентилатор (нямам време за целите епизоди  ), спирам на по-интересните и важни сцени. Хареса ми, ама нищо не разбрах от финала.    Рано му е на Мурад да умира, не че това е от значение за Шахин.

Великолепна Нургюл във фрагмана!    И в епизода! Въобще навсякъде!

Здравейте!
Ако все още приемате желаещи за обсъждане на „Кьосем“, присъединявам се и аз. Вярно, че сериалът клони към финал, но при мен всичко се случи в малко обратен ред. Следя „Кьосем“ от началото, започнах го заради Берен Саат. Тогава нямах представа, че с  „Великолепният век“ са едно цяло не само според общото заглавие, но и според общия фокус – жените и тяхната роля в двореца, поставян последователно при смяната на историческите епохи. Разбира се, без ощетяване на султаните мъже, които и без това с имената и делата си бележат същите тези исторически епохи. Но и при едните, и при другите човекът е другата половина на историческата личност. Едва след първия сезон на „Кьосем“ гледах началото - епохата на Сюлейман и Хюрем, а сега имам намерение да гледам до финала.

Последният еп. предлага много интересни моменти за обсъждане: Кьосем, която позволи раздялата на майка от нейните деца и така постави династията и държавата над майчинството; Айше видяхме в една различна светлина и защо взе със себе си децата; имаше много по темата майки и дъщери; Баязид – Гюлбахар – Синан и още други.
 
Но като за запознанство ви предлагам моя прочит на много символичната сцена с Мурад в блатото, която преминава през целия 46 еп. От това обяснение на Зарани може да и стане още по-неясно, но да опитаме. Напълно възможно е да има и друг начин за организиране на видяното и извеждане на смисъл.
Аз виждам сцената изцяло под заглавието „Да умреш, докато си още жив“. Такива са и други герои: Силяхдар, самата Кьосем, но от техните разкази разбираме, че тяхната друга половинка, отнасяща в отвъдното душата им, е любимият, т.е. друг човек. При Мурад става дума за смъртта на една и продължаването на живота от друга негова същност, непрестанната борба между които разпалва неговия неконтролируем гняв.
Кои са двамата Мурад и какво още ни казват със сцената в блатото? На помощ идва всичко, което знаем за Мурад от втори сезон дотук.
В началото виждаме Мурад след смъртта на Гевхерхан. Картината и монологът са в синхрон; Мурад прави самооценка, върви през гората отчаян, следва призив - „Ела!“ Този Мурад е самокритичен: „Всичко това е заради мен.“; той чувства: страда, крещи. Това е частта от Мурад, която вижда спасение като се хваща за зелената клонка и с това напомня Мурад от любовта с Фария край стария чинар: подобното се държи в подобното. Камерата прави акцент върху пръстена на ръката, посегнала към зеленото, чувстващото: това е душата  на султана, която го прави жив и страдащ човек; също като  клончето, останало зелено само на върха, тази душа върви към своя край.
Душата на Мурад, сгърчена от страшна душевна болка, виждаме в следваща сцена в гората след смъртта на Айше и децата:











На финала ни показват повторение на сцената от началото и нейно продължение, което дава възможност за цялостен прочит. Сега виждаме, че Мурад следва конник, който разпознава като конника от неговия сън, постоянен противник, тревожещ съзнанието му. Това, което прави впечатление е мотивът „следване“, но за него по-нататък.
Първо: опит за идентифициране кой кой е? Към края на сцената виждаме, че става дума за двама Мурад. Единият, този, който следва конника и влиза, за да изчезне в блатото, е чувстващата жива половина, душата на Мурад, лицето, което сме виждали дотук; може да се мисли, че този Мурад досега е имал превез. Другият Мурад отначало е без лице; постепенно той открива пред нас същото лице, но безизразно, без много мимики, студено. Двамата Мурад са в различни позиции: единият е долу, в ниското, погледът му през цялото време е обърнат нагоре към втория Мурад, който слязъл от коня, остава отново „горе“ и гледа отвисоко. Визуалното описание на втория Мурад е много изразително: тежи контрастът между черната дреха и белотата на ръцете, което придава студенина, строгост и безжизненост. Отсъстват каквито и да е знаци, напр. пръстен на ръката. Пълен синхрон между властното движение на дясната ръка (на която при хващането на клонката видяхме пръстена на ръката на „душата“ Мурад), насочваща в няколко такта надолу и потъване на другия Мурад в блатото в същия ритъм. Мурад в ролята на господар надделява и остава единственият Мурад във видимия свят. Сцената завършва с едва изразена чрез мимика на безжизненото лице високомерна усмивка. Така сцената онагледи заглавието на епизода: „Да умреш, оставайки (бидейки, докато си) жив“: умря душата, остана жив Мурад без душа.
         









 

   
Ако се върнем към първия еп., можем да определим двамата Мурад и по още един начин. Самият Мурад каза за себе си, че е „изгубил своя Мойсей и е останал насаме с фараона в себе си“. Според мен, тъкмо тази сцена ни показва финала на битката между душата, чувствителния, обичащ Мурад и този Мурад, който много добре са ни описали, създаден от събитията след смъртта на Ахмед, по време на регентството и от събитията през целия втори сезон. Вътрешната борба в Мурад какъв да бъде, в която везните наклоняват все повече към фараона; ставаме свидетели на окончателната му победа.
Темата за водача и тези, които вървят след него, присъства много силно. Въведена е първо чрез начина, по който Мурад върви през гората, а именно следвайки непознатия. Въведена е също  чрез горното самоопределяне на Мурад и пророка Мойсей, спасил от фараона еврейския народ и превел го през пустинята до Обетованата земя, както и чрез разказа на Яхя ефенди за султан  Селим I Явуз („Явуз“ (смел, жесток, суров), един от най-войнствените османски султани, който следвайки пророк Мохамед завладял много земи, вкл. Египет и  свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина. Върху Корана, изпратен на Селим Султан след Египетския поход, войните и духовните лица на Мурад положиха клетва за вярност в името на Аллах.
Яхя ефенди, който добре познава Мурад, му каза, че: „Ако вървите по верния път, Аллах няма да ви остави сам!“ И ето го този, който ще води Мурад: довел го до блатото, където душата Мурад потъна/умря, а остана „жив“ нечувстващият жесток фараон. Следите от неговите дела виждаме в епизода като златни чаши, от които пият жертвите: златото, най-яркият символ за богатство, път към отвъдното, вечност и безчувственост на фараона, използвано като материал за огромните му статуи. Златни чаши ни показват в началото и края на сцената с отравянето на Айше и децата; виждаме ги край Атике и Ибрахим; от златна чаша пие двойният образ на Силяхдар пред огледалото. Много злато в еп., в който от чувствителния обичащ  Мурад остава само един бездушен фараон.



Това, което веднага прави впечатление, е обратността на предводителството и следването на Мурад от Мурад, от една страна, и това в двете религии. Докато християните и мюсюлманите следват пеша този, който ги води през трудностите чрез любов и убеждение, (подчертано и за султан Селим I в разказа на Яхя, който върви пеша, защото пророкът също върви пеша), „фараонът“, който води, е на кон или стои изправен и с властни движения на ръката направлява, докато душата на Мурад се подчинява, върви пеша и наблюдава отдолу. Докато в религията любовта и равенството са водещи, превез в Мурад фараона имат силата и жестокостта. Но най-интересното: местата на този, който води и този, от когото бягат, в религиозните разкази и историята на Мурад са разменени. Мурад сякаш бяга в обратна посока от хората на вярата.
След кадъра, в който ни показаха сгърчената от болка душа на Мурад, камерата започна издигане нагоре и отвисоко ни показаха за пръв път един кадър, който в зачатък, все още без тлеещия огън и дим, напомня долния от заставката. Може би това ще е началото на истинския огън, който ще запали Мурад и в центъра на който  ще изгори самият той.



След този веднага следва друг кадър, в който изпъкват базиликата Света София и джамията на Султан Ахмед. Вероятно, за да ни подсетят за другото, истинското водачество и следване в изповядваните в двата храма религии.
След финала на еп. още по-вероятно изглежда замисълът на горния кадър от заставката да е замислен като тръгващ от този известен кадър на ежегодния хадж в Мека, където се събират вярващите, водени от вярата и духовното, но в кадъра от заставката, изпълнен вече със смисъла на Мурад: фараонът в него, който войните следват и който вместо успокоение на душата, носи огън, в който изгаря и самият Мурад..   



След 46 еп. може да се каже, че отдалечаването на Мурад от Ахмед и Кьосем е максимално – Мурад отива на другия край. В тюрбето Кьосем разказва на Мурад историята за спасяването на Ахмед; тя е поела високата цена заради любовта. Най-важното, което правя като извод от тази история е, че светът на Мурад, създаденото от Кьосем и Ахмед, тръгва от любовта. Сякаш се повтаря историята на Адам и Ева, създаването на света и смъртните човешки същества. Кьосем и Ахмед връщат двореца в някаква началност на човешкото и човека, непознаващ още двореца и сякаш започва ново летоброене. Сега, за да спаси този свят, Мурад отказва пазенето на равновесие, за което му говори Мустафа в кафеза, и махалото отиде в другата крайност. Човекът, „родил се“ в баща му, онова зелено дърво, израсло и преминало през него,  „умря“ в Мурад, за да се яви, сигурно в следващия еп. пред нас безчувственият и безжалостен Мурад с фараона в себе си.

Здравейте

Надявам се, че мога и аз да се включа в темата и коментарите по сериала .
Лучия, благодаря за резюмето! Очаква ни отново много тежка и интересна серия, а срещата в гората направо ме изуми. Явно Мурад ще сънува или халюцинира "разговаряйки" с брат си Осман. Видяхме, че вече посети Мустафа в Кафеза - единият от страховете му...да бъде изолиран от враговете си и разумът му да помътнее и да се изгуби. Сега може би идва време и за втория страх - да бъде линчуван и жестоко убит от предатели, както султан Осман II. Сигурно Мурад разговаря в мислите си с Осман, те бяха близки приживе, и сега, изпаднал в тежка тъга и мъка, на ръба на живота, Мурад ще "види" брат си и може би ще получи някои отговори. Какво ли ще разбере и дали това ще наклони везните към безжалостния Мурад или ще даде зрънце надежда за "умрелия" човек-Мурад, изпитващ състрадание, милост и цялата гама от чувства на един обикновен човек.

Ваня, благодаря ти! Напълно съм съгласна с теб и с твоето обяснение символиката е изключително ясна. Борбата между безжалостния Мурад ("фараона"/султана) и човека Мурад започна отдавна и везните клоняха ту в едната, ту в другата посока. Неправилното и тежко решение, при което желанието на едната сестра беше поставено пред това на другата, отключи редица от събития. Изказаната истина от Гевгерхан, думите и тъгата на Кьосем и най-вече смъртта на децата му "доубиха" човека-Мурад. Можеше да стане и обратното - да наклонят везните към доброто, но болката от загубата и най-тежкото, което може да изпита един родител изпепелиха душата на Мурад и остана гневът, безчувствеността и студенината. Изключително тежък момент беше сцената с Айше и децата. Видяхме отчаянието на една жена и майка. Тя избра да "вземе" децата със себе си, вместо да ги остава с Мурад в един студен свят и да бъдат жертви на гнева му. Страшното е, че тя предпочете да ги убие, пред това да изживеят живота си в двореца с баща им. Така наказа Мурад, това беше единственият начин, по който можеше да "достигне" до него, да го накара да страда. В предсмъртното си писмо, Айше изказва и това, което предстои да се случи...това, което тя видя в Мурад, промяната в него и отклонението му от справедливостта, милостта - "...защото знам, че един ден ти ще убиеш всички, които обичаш".
Фария за първи път действа необмислено и това доведе след себе си до жестоки последици...но и нейната мъка е голяма - не само загуби бебето, но и възможността въобще да бъде майка. Искаше да види лицето на Айше, казвайки й истината, искаше тя да страда, да знае какво я чака и да се измъчва. Жестоко е, за съжаление, но очаквано.
Интересни снимки и резюме - може би Баязид ще се опита да изиграе Касъм за това, че е видял Гюлбахар, но Касъм няма да изпусне този удобен момент да се опита окончателно да се отърве от Баязид. Интересно ми е, какъв ще е резултатът с гроба на Гюлбахар.

 

Лучия, здравей! Ето продължавам. За мен най-важното е да бъде разбран стила на един филм. Във ВВ също, но във ВВК вече много повече се използват символи, разни неща, взети от историята, фолклора, религията, преработени съответно за нуждите на сериала. Има филми, които разказват действителността едно към едно (или поне такъв е стремежът). Но в Кьосем без разбирането на символния „език“ на сериала не се разбира смисъла. Напр. куршумът, който в 7 еп. се огъна в религиозния амулет на мястото на сърцето, тълкуван като действителност, е нещо невярно, фантазия, глупост и т.н., но като символ този момент може да бъде „преведен“ така: любовта, която носим със сърцето и религиозната вяра са по-силни от метала, куршума, силата. Животът и „мечът от любов“ на Кьосем продължават темата, а ще видим и Фария с мотото от нейните постерите: „Любовта е по-силна от всеки меч!“ Това е много силно представяне на жените за времето на Женския султанат, който, щом се спомене, хората свързват с  борбата за власт. Показват ни обаче вече втори сезон, а с ВВ - и в целия проект, че жените в двореца се борят не само за власт, но  и за любовта, а понякога и умират заради нея. Съчетанието от любов, борба за живота на децата, грижа за династията и държавата, което ни показват в султанките в различни комбинации и дози, започвайки от Хюрем и до Кьосем, е много силен авантаж за Жената въобще и по-специално за ролята и в двореца, създаден изцяло от гледната точка на мъжете. (Естествено има и образи, в които са комбинирани отрицателни стойности за някои от тези критерии.) Това, разбира се, е виждане на създателите на сериала, тяхна интерпретация по историческата действителност. Нито Кьосем, нито Мурад отговарят на познатите от историята и не би трябвало да се очаква.

Дана, да, в последния момент Айше беше само една жена и майка. Сцената е трагична, но на мен много ми хареса. Както пишеш и ти, така тя защити децата от гнева на Мурад и наказа него. Но също удари голям шамар на султана, който може да се влюбва сто пъти и да вземе децата, сякаш са само негови. Такава е дворцовата действителност, но се радвам, че Айше постъпи точно по този начин. Естествено, радвам се, защото е само на кино. Айше защити жената и майката като пълноправна участваща в любовта и в създаването на живота. Мурад стои между Айше и Фария и е единствената причина за борбата между двете. Всяка от тях е такава, каквато е и откъдето идва, всяка има своето право, независимо дали одобряваме или критикуваме средствата, с които си служи. Ние не знаем защо Фария отиде при Айше, когато разбра, че има заповед за нейната екзекуция. Фария можеше да има други намерения. Ако Айше не я беше заплашила, че ще се върне и всичко ще продължи, дори  и посегна с ръка, Фария може би нямаше да и каже какво е чула. А ако Айше не беше чула за заповедта на Мурад, щеше да напусне този свят с надеждата за един ден, когато... Трябваше обаче да стане така, както стана, за да се чуе този силен женски глас на Айше.
 
Много обещаващи са кадрите от срещата с Осман. Ще видим как са го измислили.

Една „обикновена“ (бивша) любима и разделена от децата си майка:
чувствата на жената срещу Султан и Валиде.

Здравейте на всички!Предлагам ви един линк за безпроблемно гледане на сериала ТУК онлайн!
http://www.bg-gledai.tv/online-fox-tv

Аз бих искала да изкажа възхищението си от подбора на музиката в последните епизоди.Не знам дали ви направи  впечаление ? 
Сцената с Айше и децата е много силна, а тази с Фария и Мурад в предния епизод сто пъти изгледах и ревах, също беше изключително силна. С нетърпение чакам да излезе превода на днешния епизод, за да го гледам утре.
Зарани, Севаси ефенди не ти ли напомня точно на чичо Али (Клонинг)? Много хубав актьор и интересен персонаж.
Румънската девойка как хлопна Касъм по тиквата, евала ! 

Roxelane,музиката особено олицетворяваща любовните сцени на  мъка и копнеж,беше почти същата както във ВВ,с леки изменения в тоналността.Там много ми харесваше изпълнението на цигулка, на Ибрахим паша.
Шапка им свалям,че умеят по такъв начин да разчустват публиката, защото тя музиката "говори" , дори и без думи.специално аз като я слушам , сякаш усещам полъха на онова време,когато любовта е била изстрадана,но истинска.В този ред на мисли има една сентенция, която гласи, че:
Музиката е кино за ушите, а киното музика за ушите..........

В снощната серия Мурад прекали със жестокостта си и по този начин вече си навлече гнева и на Баязид, който до скоро му беше верен , но доколкото разбрах от предварителният анонс за следващата серия, той каза на майка си и Синан паша,че е съгласен   с това да смъкнат от власт Мурад и той да се възкачи на трона.
Мурат не се вслуша в съветите на обкръжаващите го, че той е враг на самия себе си .

Има ли я новата серия  с руски суб.??