Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Здравейте

Хвърлих едно око на последната серия, както и на първия трейлър за новата. Ситуацията е напрегната, случиха се много неща и има какво да се коментира, но след като изгледам епизода с превод.
Първо искам да дам своето мнение за самоубийството на Айше и убийството на дечицата - много тежко деяние, но очаквано и разбираемо донякъде, имайки предвид няколко фактора. Ролята на Айше като майка и хасеки вече не е толкова маловажна, каквото е била в предишните епохи тази на повечето хасеки/султанки  - предимно средство за разрастване на династията и снабдяването с шехзадета за трона. От времето на Хюррем, султанките увеличават своята роля, както като жени, така и като майки, а също и като управници или съветници на султана. Започва се с усилията за по-малко наложници около султана и желанието за една любов в сърцето на султаните, говори се за обич, за взаимност. Кьосем е избрала Айше по различни причини, като една от тях е, че тя е нямала конкретни апетити за власт и налагане на мнението си, но от друга страна е успяла да усети болката на Мурад, травмата му от детството и му е помогнала. От писмото, а и от споменатите в сериала факти, Мурад не е имал друга фаворитка, не е искал никоя и освен Айше никоя не е спечелила вниманието му, само тя е била до него и само от нея той има деца. В предсмъртното си писмо тя споменава неговата болка, мъката и тъгата му, страховете му от преживените неща в миналото и как тя е хванала ръката му, как са се справили с това заедно, споделяли са много повече от физическа интимност. В тази връзка, лично аз мисля, че Айше е имала и много по-различни очаквания за любовта им...почувствала се е предадена. Децата, които тя отне със себе си, за нея, не са някаква даденост, която е трябвало да остави на династията, а плод на особената връзка между нея и Мурад, родила се лекувайки раните в душата му. Всичко това е много по-различно, по-силно и обвързващо душевно от традиционните отношения в миналото преди Хюррем -  хасеки, минаваща по "златния път" и раждаща деца на династията. Дори и без участие или отношение по държавните дела, Айше имаше своето място до Мурад, като тази помогнала му да излезе в голяма степен от тъмнината на миналото и негова спътница в този труден момент. И като такава тя се почувства предадена от тайната смъртна присъда. Айше много точно определи страховете си - тя се страхуваше от гнева на Мурад, от това, че един ден Ахмед може да стане негова жертва. За Айше децата им са плод на любовта им, а не на "златния път" и след като любовта им е мъртва, тя решава да вземе и плодовете на тази любов.
Не оправдавам Айше в никакъв случай, но донякъде я разбирам. Въобще всички герои в сериала имат своите основания за действията си...някои оправдавам, други - не дотам, трети - не, но всички ги разбирам в някаква степен.

 

П.П. Интересен ми е трейлъра и особено момента с разговора между Кьосем и Касъм. Знам, че най-вероятно е подвеждащ, но мисля, че Кьосем иска да се отърве от Баязид и ми е чудно, какво е предизвикало това желание Фактът, че Кьосем спомена това, че Касъм ще седне на трона означава, че Баязид трябва да бъде отстранен и в случай, че нещо се случи с Мурад и той почине, Касъм да е този, които ще е следващия султан. Това не би станало, ако Баязид е жив.

Здравейте мислите ли във следващата серия мурад ще убие фарая заради смъртта на децата

Не .Мурад според мен няма да научи за делото на Фария,освен ако тя самата не му каже.
Разтърсващ финал на последния излязъл епизод.
Благодаря за коментарите.Хубаво ми е да гледам и да ви чета.

Да но анонса говори нарин калфа и има няккава жена при мурад може саневбер да спечели още повече доверието на мурад да му каже а тя да го е разбрала от нарин

Здравейте

Много интересна ми беше "срещата" на Мурад с духа на Осман II. Дали в състояние на безсъзнание Мурад наистина се е докоснал до неспокойния дух на убития Осман или подсъзнанието му е оформило образа на големия брат, съдбата и участта на когото вълнуват и тормозят Мурад от ранна възраст?! Дали казаното от Осман е равносметката, дадена от неспокойната душа на бившия султан или това е страхът на самия Мурад, изказан с думи от устата на духа на Осман?!
Лично за мен това са страховете на Мурад и подсъзнанието му ги е въплътило в размисли на Осман, с когото самият Мурад отчаяно иска да говори за последно, защото последният му спомен за Осман е как го водят в каруцата към смъртта му, целият пребит, раздърпан и изплашен. Съветите на Осман са всъщност отговор на самия Мурад по повод на страховете му- "не се доверявай на никого", "най-близките ти хора могат да те предадат", "не казвай думата никога"...това, че Кьосем султан е "хвърлила първия камък" и е оставила Осман без подкрепа е страх и съмнение на самия Мурад.
Според мен, казаното от Осман не е въплъщение на неспокойния му дух и видение, защото самият Осман в последните дни от живота си разбра истината - че не Кьосем е виновна за съдбата му, а собствената му грешка и доверието му в неправилните хора. Осман беше свидетел, че Зюлфикяр и верните на Кьосем яничари го защитават и пазят. Да, в последните мигове от живота си той сякаш беше сам, наистина, но го изкараха от защитеното място с измама и верните яничари бяха също подмамени, че ще бъдат редом със Осман където и да го водят. Кьосем закъсня с минути... Тя отмъсти на предателите не само, за да може Мурад да седне на "чист трон", но и заради самия Осман.
Не ми се иска да вярвам, че духът на Осман е огорчен от Кьосем и действията й, защото мисля, че тя направи всичко възможно и самият Осман преди гибелта си разбра за голямата обич на Кьосем към него, за желанието й да му помага и за прошката й.
Интересно ми е да разбера и вашето мнение .

 

П.П. ще продължа с мнението по серията утре

Здравейте! 

Лучия, съгласна съм, Айше е „кръгла нула“ по отношение на задълженията към династията и двореца. Не мога даже да си обясня как край Кьосем не е разбрала кои са важните неща.
Но също съм съгласна с Дана, че има промяна във времето на отношенията между султана и харема.
Когато споделих, че ми харесва постъпката на Айше (пак казвам, като на кино, за да се каже нещо чрез тази постъпка), имах предвид, че в сериала героите са „разделени“ най-често на две: човек и съответната дворцова роля. На мен ми хареса нейната постъпка, която преценявам като постъпка на една просто жена, изправена  срещу султана и несправедливия за жените ред в харема. В предсмъртното писмо Айше е точно такава: само една обикновена жена, докарана най-вероятно насила в двореца, влюбила се в султана и той в нея, след това е била изоставена заради друга жена, Мурад я раздели от децата, а нея ще убие. Като се започне от първия момент – насила доведена, на нея постоянно и се отнема възможността да бъде личност и тя реагира на това така, както може. Не е грамотно, погледнато от институцията, но пък е напълно човешко. Това е човешката реакция срещу султанската и дворцовата действителност.
Аз мисля, че в Мурад след блатото е останало нещо малко от душата му живо; ще има място там за Фария и ще се разберат. Тя няма вина за това, което се случи.         

Най-сетне и аз успях с последния еп. Ето как го видях:
Много важен беше 46 еп. Завършен ни показаха Мурад  като султан, вече много подобен на познатия от историята; беше направено обобщение в сравнителен план между баща – Ахмед, и двама от неговите синове султани – Осман и Мурад; по всички линии имаше развитие. Най-много ми харесаха първите 30 минути от епизода и сцената Кьосем – Мурад. Метин игра неотразимо, музиката – нямам думи, толкова вътре в случващото се и звучи така модерно, особено към края на дългата сцена в гората.
В първия половин час ни върнаха отново към вече показаната сцена в блатото. Това, което виждаме е направено с много въображение, в което са преплетени митологични, приказни, религиозни мотиви, представи от човешката еволюция и културна история. Много неща, които трябва да бъдат също с въображение възприемани и обмисляни, за да разберем какво искат да ни кажат, поне според мен е така.
Първото е, че тези двамата съществуват само в главата на Мурад.



В главата му те водят своите спорове и борби, вътре в главата му е блатото, в което той потъва и отново излиза; навън ние виждаме резултата – промяната в Мурад, която отбелязват всички. Ако в предишния еп. видяхме потъването, „смъртта“ на душата на Мурад в блатото, в 46 еп. ни показаха една изразителна и с мярка изработена алегория за странстването на тази душа в света на мъртвите. Мястото под повърхността на блатото и въображаемият свят, където отиват душите след смъртта, тук съвпадат; но и сега: всичко това се случва в главата на Мурад. След срещата с Мустафа в кафеза, в „отвъдния свят“ Мурад сега ще срещне другия предхождащ го султан, по-голям брат и свой кошмар - Осман. Пространството на отвъдното е структурирано по законите на митологията и приказния фолклор: вълшебната гора е преходно място към и обратно от света на мъртвите, тя е самият този отвъден свят. В гората героите от приказките се губят, както и Мурад е изгубил пътя и с помощта на вълшебни помощници го намират или, както е в случая, намират себе си. (Също в гора, тази край Одрин, и Ахмед „търси“ себе си, изгубил се след екзекуцията на Дервиш и самоубийството на Хандан. Но за разлика от Мурад, който тук окончателно губи, Ахмед в гората  „намери“ отново човека в себе си.) Водна граница: показват ни на „излизане“ Мурад да се мие и да пие вода от река, чешма; самото потъване и излизане от блатото, което също е деляща световете водна преграда) отделя света на живите от света на мъртвите. „Ти си даже по-мъртъв от всеки обикновен мъртъв!“ казва мъртвият Осман за Мурад, чиято душа е „умряла“.
Всъщност, срещите на Мурад в отвъдното са две. Едната е с Осман, от когото получава, както получи от Мустафа, съвети за управление, за да изработи „програма“ за себе си. След равновесието, споделено като принцип от близо стоящия до брат си Ахмед  Мустафа, със съветите си Осман силно  наклони везната към силна власт: доверие – никому, султанът не трябва да показва слабост, по отношение на братята - никога не казвай „никога“. Тези нагласи Осман е получил от преживянато, но и от очевидно, за съжаление, останалото неразбрано от самия него в собствената му история. Ние като зрители обаче знаем кой е виновен за неговата участ. Втората среща е с гадателя;  предсказанието е за бляскаво бъдеще, цената, която Мурад ще трябва да плати е от собствена кръв (братята?), Кьосем ще е по-близо до него, отколкото самият Мурад иска. Така, достигнал до нещо като стратегия и тактика, Мурад се завръща в света на живите.
„Новият“ Мурад са избрали да ни покажат в няколко образа, но преди тях: защо Осман е „горски/ дървар“, защо е толкова подчертано свързан с дървото? И Осман, но и Мурад по-нататък в тези начални 30 минути? Още в самото начало чуваме ударите на брадва при сеч на дърво, от тях изгубилият съзнание Мурад идва в съзнание. Виждаме „раната“ в ствола на високо дърво, което малко след това и преди началото на заставката пада на земята. По-късно ни показват как Осман тегли отрязани части от дърво, къщата му е сред изсъхнали огромни дървета, когато говори за династията, говори за всеки султан като „дърво в гората на династията“.
Метафората на дървото се използва в описанието на героите още от началото на сериала. Ако бащата Ахмед е свързан със зеленото голямо дърво, израснало от него след като видя портрета на Анастасия - Ахмед е самото дърво, живо, чувстващо, приемащия чрез сърцето си човек, пазещ невинността си, а брат му Мустафа - пазещ в мисленето си за управлението равновесието, то синовете на Ахмед Осман и Мурад са оприличени на: Осман - на отрязано дърво, фактически умъртвено, докато за Мурад е избрана метафората „сухо дърво“ – неживо, безчувствено, точно като маската на фараона, под която няма никакво сърце, нерв и чувствителност. Придружена от текста на безчувствените правила на „готовия“ Султан Мурад, камерата, движейки се бавно отвън – от огромното сухо дърво, навътре – влиза в кухината на огромния изгнил дънер на дървото, където ни показва спящия с тояга в ръце Мурад. Така, започвайки от Ахмед, ни показват как само за едно поколение от свежото зелено дърво се стига до това да отрежеш дърво, а след това и до сухото безжизнено дърво. Сравненията с дървото показват връзката със сърцето, с чувстващото, степента на съхранената невинност на съответния султан.       
 
От Султан Ахмед:



 До Султан Осман и Султан Мурад:





Връщането към човешкото в човека ни е показано в сериала като връщане към невинността след епохата на братоубийствата в края на 16 в., символи на което стават жасминът и белият цвят, олицетворени от двойката Ахмед и Кьосем като ренесансови герои в двореца. След „потъването“, „погребването“ на душата и сърцето на Мурад и превръщането му в жесток фараон сериалът прави още една своя периодизация. Показаха ни веднъж Мурад като бродещ  с кривак в ръка дивак, единствено зает с това да убие и изяде едно животно, като човека, все още неосъзнал човешката си същност, а втори път като люспестото огромно праисторическо ревящо чудовище с огромни крайници и тежки движения от епохата на измрелите динозаври. Или, престоят на Мурад в блатото и срещите в отвъдното го превърнаха в нещо подобно на тези същества, обладани от огромна неконтролируема първична сила. От душата на влюбения Мурад, която ни показаха край големия зелен чинар при помилването на Фария, в последния еп. сякаш не е останала и следа. Сякаш от епохата на Ренесанса се връщаме в предисторическата епоха. За случващото се Мурад казва: „...Но аз не исках да става това. Аллах ми е свидетел, че исках да управлявам със справедливост и милосърдие.“
Така, докато в Ахмед, благодарение на Анастасия от портрета - негова любима и епохата на Ренесанса, „се роди“ човекът, едно поколение по-късно в неговите синове султани  постепенно човекът „умря“.
Този Мурад, изгубил душата си, лежащ на земята, на втория кадър – по гръб,  показват два пъти в последния еп., който ще бъде начален кадър към края на заставката, в който Мурад ще изгори в центъра на запаления от самия него огън. С това дългият път на „създаване“ на Султан Мурад може би завърши; предстои да видим Мурад в действие. Засега без отговор остана въпросът: кой е най-големият враг на Мурад в образа на черния кон?

               



Наистина ли всичко от душата на Мурад е изличено?

Фария се развълнува, но Мурад остана почти безчувствен. 



Душата му (или някаква нейна част?)  е все още на мястото си и плаче за децата:



Към Валиде е абсолютно жесток, както в оценката на събитията, така и в реакцията.
Много ми хареса как сцената е направена, изиграна и заснета.



В еп. правят впечатление цветовете на дрехите на Кьосем, които също дават възможност за сравнение с показваното за Мурад.
Белият цвят на невинността на роклята от първи сезон при излизането сред народа, по която личат символи на династията, в 46 еп. е заменен от червен. Като цвят на династията и империята, червеното е в синхрон със съзнанието на Кьосем, в което те заемат най-високо място. За нейната душа, все още свежа и зелена като живото дърво, „говорят“ различните нюанси на зелено на дрехата, в която е облечена по време на разговора между майка – обичаща, загрижена, страдаща („Преди всичко ти си мой син...Ти си моята душа. Спомен от Ахмед.“) и султан – страхуващ се за трона, безчувствен, неблагодарен, студен („Валиде, връщайте се в покоите си. И повече не смейте да си пъхате носа в работите на султаната и религията.) Водещи за нея продължават да са любовта и духовното, вложени в амулета, спасил живота и.   В различни тонове на зеленото, на живата природа, и разнообразни съчетания от тях виждахме Кьосем много често през целия първи сезон.
Така, докато синовете султани губят своята човешка същност и чувствителна душа, Кьосем продължава да съчетава човещината със задълженията си в двореца.

Здравейте

Ваня !!!

Според мен Мурад и двама от шехзадетата - Касъм и Баязид са вече "мъртви" или трансформирани, ако мога така да се изразя.
Първи, променен и с изгубена част от чувствителността и милостта си излезе от Кафеза Касъм - горещия поглед, присвитите устни, стиснатите зъби и свития юмрук показаха, че в Кафеза, Касъм е имал време да се срещне със страховете си и е взел решение за себе си. Още преди да е научил за несъзнателното, ненарочно, но важно участие на Баязид в наказанието му, Касъм беше гневен. Гневен на кого и защо? Още преди бях коментирала личните си впечатления от шехзаде Касъм - според мен той така и не си даде сметка за собствената си вина в случая. Касъм наруши правило в двореца, което се наказва със смърт. Той знаеше за това правило и въпреки това си знание, въпреки многократните предупреждения на Ибрахим, той продължаваше да бъде интимен с наложница от харема - собственост на брат му, султан Мурад...точно под носа на султана. Какво е очаквал? Очаквал е това да остане тайна или най-малко, майка му - Валиде Кьосем султан да прикрие случващото се. Лично според мен, ако човек е нахъсан да нарушава закона, то той трябва да бъде готов да приеме и поеме последствията за себе си. Касъм не беше готов, Касъм очакваше, че ще бъде прикрит и покрит и че действията му ще останат безнаказани. Излъган в очакванията си той беше наказан и то беше наказан сравнително леко, защото нарушението предвижда смърт или до живот в Кафеза, а не само няколко седмици там. Излизайки от Кафеза ние го видяхме гневен, а не смирен, не осъзнал вината си и благодарен за лекото наказание, а гневен и озлобен. Лично според мен в Кафеза, Касъм се е обърнал към негативното в себе си. Излизайки от там и научавайки за Баязид, той отказа да изслуша брат си, защото така му беше угодно. По-удобно му е да поддържа гнева си, отколкото да разбере и прости, така както му беше простено на него. За Касъм е по-удобно, заради целта, която вече е изкристализирала в съзнанието му и която той започва осъзнато да следва - отстраняването на Баязид, заради това, че е неединокръвен брат, заради предателството спрамо него и заради репутацията на неговата Валиде. Той вече осъзнато и целенасочено извърта и променя информацията, която има, с цел обвързането на Баязид с целия заговор и набеждаването му, че активно и дейно е участвал в дестабилизирането на империята и в опитите за детрониране и за убийство.

"Смъртта" на Мурад като човек, Ваня я описа прекрасно!

Според мен, видяхме и "смъртта" на Баязид в онази таверна. Както бях писала и преди...Баязид - наивен и идеалист, човек, който иска да живее спокойно и балансира, за да се опита да постигне това спокойствие. Баязид искаше и агнето да е цяло и вълка да е сит. Но както става с голяма част от хората - балансьори...те допускат наивни и глупави грешки и накрая излизат виновни и биват наказани, заради опита им да "жонглират". Така става и ще стане и с Баязид. Видяхме, че той пристъпи заповед на султана и то не веднъж. Първият път - за това, че вярваше в справедливостта, която раздава, вторият път заради синовната си обич и трети път, заради любовта си.
За разлика от Касъм, имайки само платонична връзка с Калика, Баязид и тя бяха наясно с последствията и бяха готови да си поемат наказанието. А наказанието беше най-тежкото....не без участието за това на Касъм. Калика смело каза, че това е било очаквано и е готова да приеме смъртта, а Баязид стисна здраво меча и отсече главата й. Поеха си наказанието. Любимият собственоръчно уби любимата си. Но въпреки всичко, въпреки, че разумът на Баязид прие закона - той не се моли, не се опита да преговаря, не излъга,...нещо се "скъса" в душата му и видяхме в трейлъра, че той вече е променен и готов да се бори за трона или да умре в борбата за него.

 

Ще продължа по-късно с другите събития от епизода.

Здравейте

Замислих се отново за трите шехзадета. Показаха ни до известна степен характерите и на тримата, страховете им. Вследствие на преживяното като деца, Ибрахим и Касъм имат подобно отношение към страха от смъртта - силно изразено. При Ибрахим този страх достига панически състояния и чухме изповедта му пред Кьосем - трудно му е да свикне с мисълта за смъртта и полага усилия да се владее и да живее нормално. Лично аз виждам Ибрахим като емоционален, раним, добродушен, но и лесно манипулируем и до някъде по-слаб като характер.
Касъм, от друга страна, има конкретно изразен страх приел форма и конкретизиран в съществуването на брат му Баязид, най-вече след пристигането на Гюлбахар. За Касъм най-страшната ситуация би била възкачването на трона на Баязид с неговата Валиде. Този страх е разбираем и има своята предистория. Касъм знае, че ако не Баязид, то Гюлбахар със сигурност ще направи всичко възможно да се отърве от двамата братя и Кьосем. За разлика от Ибрахим, който сякаш на моменти се предава пред страха и сякаш бива "парализиран" от него, Касъм действа, бори се, стреми се да защити в максимална степен брат си и майка си. Това ми харесва в Касъм - има хъс, жар, хитър е, комбинативен, умен и деен. Единственото, което ме смущава е фактът, че се стреми да постигне целта си, играейки "мръсна игра". Едно е да кажеш истината - било на Кьосем или на Мурад, да кажеш какво си видял, какво си чул, как и къде...да съобщиш фактологията , а съвсем друго е да твърдиш откровени лъжи, да извърташ истината, така, както ти е угодно и да клеветиш без доказателства, с цел манипулиране на мисленето и постигане на желаното. Това не ми харасва. Ето, като пример давам последната случка - той не каза цялата истина на Мурад за Калика и за Баязид. Пропусна историята с Гюлбахар, така както беше обещал на Кьосем, но не каза фактите, а извъртя нещата така, че накара Мурад да вярва в лъжливи неща. Касъм обвини Калика в това, че е участвала с Гюлбахар и Ахизаде Шейх-ул Ислям в заговорите срещу султаната. Каза, че Баязид очевидно е знаел за всичко това и че той също е участвал в предателството, тъй като се е "осмелил" на връзка с Калика, а иначе не би посмял. И двете неща са лъжа...както знаем, нито Калика, нито Баязид знаеха и участваха в тези заговори. Но твърдейки това, Касъм подписа смъртната присъда на любимата на Баязид, както и на самия Баязид най-вероятно или поне доведе до тежък момент за него - да убие собственоръчно обичаната жена.
Интересно ми е каква роля играе страхът за действията на Баязид. Той е преживял същото като Касъм и Ибрахим, още повече, че е останал сам, без Валиде на 11 години. Както беше казала Халиме султан - "шехзаде без Валиде, е обречено". Въпреки обичта на Кьосем и грижите й, самият Баязид ни "даде информация" - когато каза на Гюлбахар: "ако Кьосем искаше да ме убие, щеше вече да го е направила през годините", че в миналото е мислел за това, че е възможно в едни момент Кьосем да реши да действа против него поради различни причини и в следствие на дадена ситуация. Със сигурност Баязид го е било страх, чувствал се е сам и уязвим, но някак си е превъзмогнал това..."изгонил" е страха в някакво кътче на съзнанието си и е предпочел, може би наивно, да не "влиза" там. Виждаме от поведението му и думите му, че той не се страхува, доверил се е и на Мурад и на Кьосем и дори пренебрегваше и омаловажаваше думите на неговата Валиде за заплаха. От страна на Гюлбахар, обаче, нещата стоят иначе - тя не е наивна и доверчива. Нейният страх се изразява в това, че мнението и решението на султана не са постоянни и винаги нещо или някой могат да наклонят везните в опасна посока. И друго - Гюлбахар знае, че ако нещо се случи с Мурад, Кьосем няма да позволи Баязид да вземе властта, а ще направи всичко възможно да го "прескочи" и да постави Касъм на трона...(като това "прескачане" единствено може да бъде елиминиране на съперника или докарване до физическа или умствена негодност за управление). От тази гледна точка разбирам действията на Гюлбахар, макар че не ги одобрявам. Тя гледа да изпревари събитията докато не е станало късно. Наистина, Кьосем въведе нова епоха, но традициите трудно умират и често историята се повтаря и Гюлбахар знае това.

 
Ще допълня поста си по-късно

Здравейте! 

Дана, аз съм малко уморена от шехзадетата, а и нямам какво повече да кажа, вече много ги обсъждахме. Ако тръгнем от началото, Гюлбахар дойде с обърната своя половина на майка към Баязид, другата и половина беше скрита боркиня за власт чрез своя син. В началото и доста нататък Баязид беше обърнат само с лицето си на син, който иска да е заедно с майка си. Мурад покровителстваше тяхното „заедно“, но същевременно скритите действия на Гюлбахар са най-важното от събитията от времето на неговия султанат, което превърна Мурад от все още в началото нежния обичащ Мойсей в жесток фараон (загубата на детето, пожарът, атентатът над Мурад и шехзадетата, екзекуцията на Шейх-ул-Исляма...) Така, че вината за това да подаде Мурад меча на Баязид  и да го накара да убие Калика, е Гюлбахар. Така тя получи син шехзаде, който ще се бори за трона; тя това искаше и това постигна; направи братята Мурад и Баязид врагове.
Ако Гюлбахар беше застанала до Кьосем и заедно поддържаха братята и идеите на Кьосем, Мурад нямаше да изгуби детето и да убие половин град хора, нямаше пожар да изпепели половин столица и да загинат важни държавни хора и т.н. Но, ако подкрепяше Кьосем и по този начин сигурността на сина си, Гюлбахар нямаше да има власт. Тя самата не се е изказала по въпроса, но Баязид казваше и това е достатъчно, че неговата сигурност е до брат му Мурад. Така че, съгласна съм с теб, че всеки стар ред и страхът живеят дълго в главите на хората, но Гюлбахар е свидетел на събитията след смъртта на Ахмед и наблюдава Кьосем вече с второ поколение султани и шехзадета. Тя знае, че Кьосем не се шегува нито в силата си, нито в защитата на шехзадетата. Затова за мен основният мотив на Гюлбахар е властта, не е сигурността на Баязид. Гюлбахар е наясно, че рискува много повече, отколкото да стои мирно и да поддържа Кьосем като майка пред Мурад, но иска с избрания от нея път да получи много повече, отколкото само синът и да е жив: власт за себе си.
(А най-интересното е, че Синан паша май е воден от любов, нещо подобно на Дервиш, на Давуд. Загърбил е предаността и ще видим накрая какво ще излезе от това съчетание между него и Гюлбахар.)
 
Искам да кажа нещо за Силяхдар, защото съм много ядосана от това, как се опитва да направи Фария виновна и да и вмени грях за смъртта на Айше и децата на Мурад.
Фария си води нейната „война“ с Айше; в случая беше предизвикана от намерението на Айше да се върне и да си отмъсти. Фария води „войната“ с равностоен противник: друга султанша, не с деца! Айше можеше да направи различни неща с тази информация, да се самоубие, да се опита да се скрие...не знам какво още, но никой не можеше и да предположи, че може да убие децата. Вярвам, че Фария е искрена, когато каза това и на Силяхдар, и на Кьосем.
Според мен вината за смъртта на Айше и децата се споделя между Кьосем, Лалезар, а като основен виновник виждам Силяхдар.
Кьосем, защото разреши последна среща на Айше и децата, въпреки устното разпореждане на Мурад по време на именуването на Кая, че това е последният път, когато Айше вижда децата.       
Лалезар, защото доведе децата и ги остави насаме с Айше, въпреки колебанието, което прояви (не помня да е имало разпореждане, но то се подразбираше, че не трябва да ги оставя сами при Айше) и въпреки устното разпореждане на Силяхдар да не оставя султаншата сама.
Самият Силяхдар, защото:
Още в първия момент, когато получи заповедта от Мурад, се опита да го накара да обмисли. Силяхдар винаги е проявявал симпатия към Айше, може би най-тежкото за него в този случай беше, освен смъртта на Айше, че трябва сам да извърши екзекуцията. Видяхме го със заповедта в ръка и замислен в неговите покои, повече от ясно е, че тази заповед му създаваше проблем. В разговора с Айше в коридора Силяхдар фактически потвърди с поведението си казаното от Фария; веднага съобрази и каза на Лалезар да внимава и да не оставя без наблюдение Айше.  Тази реплика говори за грижа към Айше, но преди всичко издава вътрешното му мислене за опасност, а според реакцията му, която не беше адекватна, може да се мисли, че тази опасност той е използвал в свой интерес. Лалезар не изпълни поръчаното.
Аз смятам, че ако Силяхдар беше толкова предан, за колкото се представя, трябваше веднага да каже на Мурад, че тайната заповед вече не е тайна и не може да се изпълни така, както е написана. Мурад е искал да раздели Айше от децата и едва тогава, по разбираеми причини, да я екзекутират; докато Силяхдар позволи Айше да бъде отново близо до децата със знанието за това какво я очаква. Силяхдар трябваше веднага да вземе мерки за сигурността на Айше, след като се безпокои за нея. И защо не направи двете неща: мерки за Айше и да информира Мурад? Според мен, защото така даде възможност на Айше да направи това, което направи: Айше освободи Силяхдар от товара сам да я екзекутира! Само не беше предвидил, че тя може „да вземе“ и децата със себе си. Историята с Естер на мен ми показа, че Силяхдар не разбира жените. (Силяхдар се възползва само от част от нейното предложение, да спи с нея, но пропусна другото – да я защитава и да споделя с нея самотата, за което тя му говори. И тя съответно си отмъсти.) Затова от него не може да се очаква да предвиди такова  женско поведение на Айше. Пред Фария и пред Кьосем Силяхдар твърди, че не иска Мурад да разбира за „вината“ на Фария, но това, според мен, е защото, първо, така той изправя Кьосем и Фария една срещу друга - и към двете няма симпатия, нито те към него, тяхната „война“ е в полза на Силяхдар, и второ, защото Мурад би задал веднага въпроси по горните моменти, които ще разкрият участието на Силяхдар в историята и неговата вина. Силяхдар трябваше веднага да информира Мурад, че Айше знае за  екзекуцията и да вземе сам мерки за Айше. 
Силяхдар също не разказа цялата история на Кьосем, а само частта с Фария, като направи и лесно разбираемо на основата на предишните събития, но невярно в конкретната история заключение: „Тя има такава обида към Айше Султан, че даже не е помислила какво може да причини нейната злоба.“ Пред самата Фария от първия момент в гората и пред Кьосем Силяхдар упорито налага мнение за вина и грях на Фария. 
Надявам се, че историята ще има продължение и ще се разбере кой  какво е направил или не е направил. И чия е вината.         

Здравейте

Ваня наистина вече много обсъждахме шехзадетата, но аз исках да коментирам ситуацията в къщата на Калика (ще го направя по-късно) и реших да започна много по-отдалече, за да се опитам да предам "пълна картина" на мнението си. Знам, че с теб много дискитурахме въпроса, но в предишната тема и за това реших и тук да напиша коментар.
Съгласна съм с теб като цяло, но имам някои допълнения и леки разминавания в мнението.
Съгласна съм, че като цяло вина за транцформацията на Мурад има Гюлбахар, но конкретно в случая не мога да омаловажа и да пренебрегна ролята на Касъм. Ако Касъм беше разказал истината, дори и да включи виждането на Гюлбахар, то връзката на Калика и Баязид нямаше да бъде обвързана с действията на Гюлбахар преди да й бъде издадена смъртната присъда. Връзката им нямаше да бъде изтълкувана и възприета от Мурад като връзка между предатели на султаната, участващи в заговора и опита за убийство.
Както преди не хвърлихме цялата вина за наказанието на Касъм единствено и само на Гюлбахар (макар че след предаването на Елеанур на Мелике и Хаджи ага, Баязид въобще си нямаше и на идея какво и как се е случило), а обсъждахме тежестта на ролята на Баязид в тази ситуация (макар косвена и несъзнателна), така и сега не мога да хвърля цялата вина за наказанието на Баязид (и смъртта на Калика) на Гюлбахар...връзката е далечна в случая (трансформацията на Мурад като цяло), а ролята на Касъм е пряка и конкрета - лъжливи обвинения в участие в заговор и предателство на султаната и на самия султан, които не са истина. Още повече, Касъм наплаши Ибрахим, като обвини Баязид, че се е обединил с враговете им и е устроил покушение над живота на Мурад, без въобще да се замисли дали това е вярно и какви последствия биха имали думите му . Целта е ясна.
Касъм обвърза отношенията между Баязид и Калика с цялостния мащаб на заговора срещу Мурад - бунтовете, метежите, пожарът и опита за убйство...защото иначе тежестта на връзката между Калика и Баязид, още повече нефизическа до момента (което може да бъде доказано при необходимост) нямаше да има желания фатален край, а най-много изселване на Калика, да речем. С тези си действия Касъм също иска да настрои Мурад срещу Баязид и обратното - да накара Баязид да мрази Мурад. Така ще постигне исканото елиминиране на Баязид и ще се приближи и до трона.

Съгласна съм за това! Но, след прочитане отново на някои факти за историята на ОИ по това време, съдружието на две султанки, имащи шехзадета-потенциални съперници, е почти невъзможно. Дори Гюлбахар да поддържаше идеите на Кьосем и да беше застанала до нея, обстоятелствата в един момент щяха да ги обърнат една срещу друга - ако нещо се случеше с Мурад (болест, инцидент, злополука, убийство при поход и битка), дали Кьосем би била съгласна на трона да седне Баязид и Гюлбахар да стане Валиде Султан?!...Не мисля! Просто, колкото и добре да звучи идеята за сътрудничество между султанките, лично за мен, това би било невъзможно и историята го потвърждава. Винаги е имало вражда между наложниците, после вражда между султанките и техните шехзадета. Неизбежно е, защото тронът е един и това осезаемо се усеща, когато малките шехзадета пораснат.
Напълно съм съгласна с мнението ти за Силяхдар! Съгласна съм и за Фария...много ми стана мъчно за нея - беше съсипана, но просто не можеше и да предполага, че нещата ще се развият така. Никой не можеше да предположи, въпреки усещането за опасност и заповедта да не се оставя Айше сама. Лично за мен, тук голяма вина има Лалезар. Тя получи устна заповед скоро преди това и не я изпълни...можеше да каже на Айше, че няма право да я оставя сама с децата или пък веднага да иде и да каже на Силяхдар, че Айше настоява да остане на саме с децата.



Какво мислите за Атике и опитите й да се сближи със Силяхдар? Интересен ми беше и разговорът между Ибрахим и Атике в предишната серия. Ибрахим много точно каза в очите на Атике истината, която те нито иска да чуе, нито да признае пред себе си.

 

Дана  , съгласна съм, че Касъм също има роля за радикализирането на Мурад. Докато въздействието от Гюлбахар идва от скритите нейни действия, Касъм гледа Гюлбахар фронтално. Той не знае какво тайно върши тя, но тръгва към нея и Баязид общо, той не ги разделя, вижда ги заедно. Това пролича още, когато се заговори, че тя ще дойде. Тогава той каза на Кьосем: „Мурад отсъства, Гюлбахар пристига, а спахиите скандират името на Баязид.“ Той не е прав да ги вижда заедно, ние знаем, че Баязид в началото нямаше представа за това какво прави Гюлбахар, което с времето се промени. Но разсъждението на Касъм е много логично. По-нататък, когато се разбра за Гюлбахар, той отново продължи логично: „Гюлбахар няма сама да седне на трона.“ Той разсъждава логично и затова отива много по-далече от това, което на практика се е случило и за което няма външни индикации, преувеличава, допълва, пропуска, „навива“ Ибрахим, за да е на негова страна. Касъм тръгва от: намира се в същата позиция като брат си Мехмед, екзекутиран от непълнокръвния брат Осман, и затова е разбираем страхът му от Баязид, който веднъж е заплаха за живота му, а освен това го държи далеча от трона в случай на смърт на Мурад; близостта до Кьосем и нейното мислене прави за него достоверна историята за Гюлбахар преди години за разлика от това как я възприема Баязид; за Касъм няма значение дали Баязид без да иска или нарочно го е издал за любовната история, тя съвпада с логиката на неговото мислене, неговия интерес и собствената му радикализация след кафеза. Касъм се страхува за живота си и има намерения към трона, аз така го разбирам. И основното е това, че той вижда общо Гюлбахар и Баязид, сега и Баязид и Калика. Касъм видя в историята на Баязид възможност да си отмъсти на Баязид за собствената любовна история и въобще не го интересува консумирана или не е тази на Баязид. Калика можеше да го убие (това е поредно нападение над Касъм), а след това го вкараха в заблудата с жива или не е Гюлбахар и недоверието на Кьосем към неговия разказ какво е видял в дома на Калика. Като гледам от мястото на Касъм аз това виждам и така го разбирам. НО: Касъм не разбира, че радикализира едновременно и Мурад, и Баязид и скоро ще разбере, че да екзекутира брат си може и пълнокръвен брат.

При сегашния развой на събитията може би няма да разберем какво би направила Кьосем, ако дойде редът на Баязид за трона. Докато няма промяна в закона, в такъв момент Кьосем, според мен, би взела решение според ситуацията. Според ситуацията тя, също според мен, до последно ще отстоява идеите си за живота на братята. Но не и сега, когато с голяма скорост се тръгна по друг, по-точно по познатия от историята път. За сътрудничество може да става дума, само когато всеки на своята позиция е готов да плати някаква цена и направи своята жертва, започвайки се с Мурад, който би трябвало да направи закон, според който братята му да са шехзадета и да са гарантирани живота им и всички техни нужди.

Силяхдар получи заповед от Мурад да обича тази, която той му е посочил . Сега чакам това да се случи  . Но извън шегата, нямам представа как може да се развие историята на Атике и Силяхдар. Двете с Гевхерхан са ми героините, които с всички сили, според възможностите и опита си се борят за любовта. Гевхерхан не искаше отново, а Атике – не искаше да започва досегашния живот на сестра си. Атике не може, може би, поради липса на опит да разбере истината за любовта и това, което и говори Ибрахим, но тя също така, мисля си, не иска да разбере всичко това. Иска да има любов в живота си и се страхува да изпусне момента и Силяхдар, на всяка цена. Сега двете бих сложила и в обща категория с Айше според това, че и трите жени не искат да следват реда в двореца, който предвижда и за трите подчинение и несъобразяване с избора и желанията на сърцето им. Ред, който ги превръща в обекти, и им отнема правото да бъдат  суверенни личности.   

Здравейте

Ваня напълно съм съгласна с теб! Всичко е много точно казано!

Цитирам следното, не защото не съм съгласна, а защото така правя връзка с това, което исках да коментирам и аз - ситуацията в дома на Калика


Разбирам стремежа на Баязид да спаси своята Валиде, разбирам и желанието му да я изпрати далече, за да води спокоен живот, но се питам до къде стига наивността му и след като разбра, какво е натворила, наистина ли си мисли, че тя ще стои със скръстени ръце?! Да, много хора биха го направили, бивайки благодарни, че въобще са живи и може би Баязид разсъждаваше точно по този начин, като неслучайно не пожела Гюлбахар да остава при Синан паша, а на място под контрола на доверен човек като Калика и неслучайно често я посещаваше, за да я държи под око. Но, за разлика от Касъм, който е подозрителен и методичен, Баязид е наивен и често не преценява правилно ситуацията. Касъм му даде ясен знак за намеренията си и Баязид трябваше да е по-внимателен в действията си и да вземе мерки. Прекалено лесно го проследиха и прекалено лесно Калика допусна влизането на Касъм в дома й. Ясно е, че такъв тип интриги са им непривични . Въпреки наивността, небрежността и неадекватността при някои ситуации, Баязид...лично за мен, в този момент, рискува живота си, този на Калика и на Гюлбахар (за която и пет пари не давам ) за сметка на живота на Касъм. Ако Баязид беше жадният за власт брат, братът предател, то той нямаше да остави Касъм жив в никакъв случай. И вместо леки болки в главата, той нямаше да е на този свят, за да разказва какво и как е видял. Според мен Баязид въобще не се замисли за покушение над живота на Касъм, като избра трудна роля - да отрича, да се прави на "ударен" и да се надява на най-доброто. Много малко шехзадета в тази ситуация биха постъпили така, защото: 1. Преди идването на Касъм, Баязид разбра от Гюлбахар, че Мурад е изчезнал и се шушука, че може да е мъртъв, като обяснението за забавяне на даването на някаква информация пред обществеността беше, че Кьосем се мъчи да печели време, за да постави Касъм на трона. Това не е лишено от логика, нито прецедент. Дори лично за мен има голяма вероятност, ако това беше истина, Кьосем да постъпи точно по този начин...защото аз не мисля, че тя би подкрепила Баязид, въпреки закона. 2. Касъм видя Гюлбахар и 3. Касъм разбра за връзката между Баязид и Калика. Имайки всичко това предвид, едно шехзаде, което има силни амбиции, големи цели и нехае за братята си, щеше да отстрани своя конкурент за трона, като по този начин елиминира и възможността някой да научи за Гюлбахар и за връзката му с Калика. С един куршум, много зайци ...като не се съмнявам, че Синан паша и Гюлбахар щяха да измислят перфектен план за елиминиране на Касъм. Ако аз бях на мястото на Касъм, това щеше да ми говори нещо и бих си задала някои въпроси.
От трейлъра става ясно, че сериата ще е много динамична и ще има големи промени.