Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Здравейте

Ваня отново прекрасен анализ! Споделям впечатленията ти!

Лучия права си, като изгледах епизода ми се изясниха нещата, защото бях останала с впечатление, че Баязид не подозира нищо, но впоследствие се видя, че той подозира и предполага, какво може да се случи.

Съгласна съм с Лучия, че Силяхдар направи, каквото е по силите му за любовта им с Гевгерхан. Този въпрос е много деликатен и Силяхдар знаеше, че трябва да получи съгласието на Гевгерхан за оповестяване на връзката им и после да изчака подходящ момент, за да отправи молба към султана. Атике щеше да се намеси във всеки случай и то щеше да се намеси грубо, както и стана. Любовта на двете сестри към Силяхдар е различна - аз разбирам тази на Гевгерхан, но тази на Атике ми е трудна за характеризиране като "истинска любов", защото ми напомня по-скоро на желание за притежание на всяка цена, за егоистично налагане на собствените емоции и изискване от другия да има такива, защото е в подчинена позиция. Атике не помисли нито за Гевгерхан, нито за Силяхдар, тя мисли единствено за себе си - иска Силяхдар и то за нея и ако може веднага, иначе заплашва със самоубийство. Мурад не изслуша нито Гевгерхан, нито Силяхдар по отношение на твърденията на Атике, той просто й даде това, което тя искаше. Впоследствие, тя дори не изчака да мине известно време, а започна да упражнява натиск върху Силяхдар да бъде с нея, без да се опита да разбере, какво му е на него, как той преживява всичко това. Жалва се и на Валиде, напомня на Силяхдар, че тя е султанка, че той й е роб и трябва да й се подчинява...това лично за мен не е любов, а някаква изкривена форма - желание за доминиране и притежание.
Съгласна съм с Ваня за цялостното поведение на Силяхдар и причините за него, също така мисля, че и Лучия добави още един щрих в обеснението на мотивацията на Силяхдар да действа по този начин.
Сега за 50 еп.: Ваня е анализирала прекрасно серията, аз съм на същото мнение. 
И аз като вас съм изключително впечатлена от сцената със смъртта на Баязид - действието беше забавено и създаваше впечатление за безконченост и бавна агония на всички присъстващи... Баязид взе своето решение и посрещна смело смъртта, даже не трепна, но в очите му се видяха сълзи - може би си даде сметка за всичко случило се, спомни си миналото...както казват преди смъртта, живота на човек преминава пред очите му като филмова лента... и най-вече Баязид чу и видя Ибрахим - виковете му, плача му - "...Не позволявайте да убият Баязид! Баязид! Брат...батко!" Впечатлиха ме и последните думи на чувствителния, емоционален и сенситивен Ибрахим към Баязид, които дават допълнителна информация за характера на шехзаде Баязид - "Обичах най-много теб от братята ни, защото не приличаше на Мурад, нито на Касъм, ти беше милостив и сърцето ти беше изпълнено с любов". Самият Баязид не можа да прости сам на себе си това предателство, не можа да прости сам на себе си за това, че си позволи да се превърна в предател, както не прости и на Мурад, че го направи убиец и заради всичко това той избра да умре достойно...вече нямаше сили да живее в това жестоко време, както написа в писмото си. Разбирам го, синовната му обич противодейства на братската обич, Баязид се изгуби в борбата и противоборството между любимите си хора и между сърцето и разума си. Симпатизирах на Баязид в целия му път, въпреки грешките, защото сърцето му беше добро.
Щеше ми се разговорът между Баязид и Кьосем да е по-дълъг и Баязид да излее душата си пред Кьосем, но както вече писах, тя го познава много добре и съм сигурна, че и без обяснения, тя знае всичко и разбира всичко. Някои зрители в коментарите си критикуваха присъствието на толкова хора при екзекуцията на Баязид и дискутираха защо Кьосем остана на терасата и не нареди на стражата да отведат Касъм и Ибрахим от там. Колкото и странно да звучи, лично за мен, Кьосем остана, за да даде сили на Баязид в неговите последни минути на този свят както с молитвите си, така и с присъствието си. Не можа да го остави сам и нямаше сили да нареди да изведат шехзадетата, просто и тя беше в шок.
Видяхме, че Касъм, въпреки желанието си да отстрани Баязид, беше потресен и ужасен от гледката. Той се сблъска вече с чувствата си, защото едно е да искаш смъртта на някого, когото си обичал, друго е да видиш в действотелност това да се случва...Касъм сякаш не вярваше на очите си, осъзнавайки правилността на заповедта, усещайки собственото си безсилие да промени събитията, Касъм съжаляваше за Баязид, беше му мъчно и това се четеше в погледа му.
Ибрахим не можа да приеме и се опита да попречи на смъртта на любимия си брат. Виковете, молбите, плачът, желанието да достигне до батко си бяха трогателни. Прекрасно режисирана сцена - стори ми се, че сякаш телата на Баяизид и Ибрахим бяха в някакъв странен синхрон...Баязид на колене, а Ибрахим приклекнал в ръцете на Касъм и Кеманкеш, даваха лицата им, после в един момент Баязид изпусна последния си дъх и се отпусна и Ибрахим сякаш също спря да се бори и се свлече в ръцете на Касъм, а Кеманкеш се изправи. В края на екзекуцията дадоха Баязид проснат на пода и Ибрахим също почти в легнало състояние със сълзи на очи. В момента, когато вече Баязид си беше отишъл, Ибрахим започна истерично да се смее, нечовешки звук, обезумял поглед...част от душата и съзнанието на Ибрахим също си беше отишла с Баязид.

Момичета, пожелавам ви приятно гледане на новата серия. Очаква се да бъде също така силна. Защо ли Гюлбахар ще издаде Синан паша? Много ми е противен този образ, но не мога да не отчета способността му да анализира правилно ситуациите, да е подготвен винаги по най-добрия начин и да мисли един ход напред, хитър и ловък е.

 

Лучия  , да са ни честити близнаците! Доколкото виждам, едното е момченце и знаеш ли какво се сетих по този повод. Досега не ми беше дошло наум, че Фария в родината си е преживяла братоубийство: чичо и е убил баща и. (Да не си мислим, че братя са се убивали само в ОИ  .) Със своето шехзаде сега тя се явява възлова фигура между наследяването от баща към син, което би било нейният интерес, от една страна, и темата за братоубийството за трон (това в Трансилвания и случващото се в момента докато тя ражда своя син в Османския дворец), от друга. Сега много искам да чуя нейното мнение по този въпрос и се надявам да създадат такава ситуация. Дали ще застане на позицията на Кьосем? Много бих искала да е така и тя да е героинята, за която показва данна да е. Още повече, че ни показаха как майка и я насочва към османския трон, но пък нейната Мадам, за разлика от майка и, и каза: (ако реши да остане в двореца) да се бори за любовта си. Т.е. двете жени упражняват върху нея различно влияние и интересно каква ще бъде Фария: дали ще избере рационалното и ще подкрепи Мурад против братята му и за закона за наследяването от баща към син, което и на нея в бъдеще би дало власт, или ще подкрепи Кьосем в нейните идеи за запазване на живота на шехзадетата братя и така би направила избор със сърцето си?

Силяхдар можеше да напише поне едно писмо на Гевхерхан. Това едва ли щеше да промени нещо, но на мен щеше да ми изглежда по-завършена някак си тази любов. Така тя просто изчезна. Не мога да преценя какво друго би могъл да направи, но виждам, че той избра да си върне доверието на Мурад. Ибрахим, когото си споменала, когато разбра, че Хатидже ще се омъжва, се отказа от всичко и се върна в Парга. (Иначе Силяхдар и Ибрахим си приличат само по това, че са в близост до султана и отклоняват всеки друг кандидат за неговото внимание. Но съдържанието и мащабите на двамата са много различни.)
 
Дана  , съгласна съм с различната любов на двете сестри. Аз се опитвам да разбирам и вероятно затова в някаква степен оневинявам Атике, защото я приемам като страстно искаща любов (за да не премине живота и без любов, а да служи като средство в политиката). Оттук и страстната борба за тази любов. Но тя естествено греши в мисленето си, че я е намерила и сега ще видим как ще отрезнее. Някои жени в този дворец правят за любовта всичко, т.е. същото, каквото други за трона: Фахрие за любовта отрови племенниците си, докато Сафие за трона – внука си.
  .
Направила си много точни наблюдения върху сцената с екзекуцията! Гледах я още веднъж, наистина много е въздействащо темпото. Имам усещането, че и още нещо се крие зад това екзекуцията на Баязид да стане пред всички и то в султанските покои. Със сигурност не е случайно, но нямам идея какво още искат да ни кажат, освен това, което вече сме разбрали. Може би по-нататък...
Много ми хареса това, че част от душата и съзнанието на Ибрахим  си е отишла с Баязид!  

Фрагман за 22/52 епизод. Приближаваме се към финала...

момичета, снощи имаше ли серия...

П.С. видях, че е имало

Здравейте

Изгледах 51 еп. и имам доста впечатления . Установих, че съм била в заблуда относно реда за онаследяване в момента на действието. Стана ясно, че Кьосем е върнала закона за "най-мъдрия и най-старшия", който закон забранява братоубийствата.
Слагам коментара си по закона в "скрит текст", за да не става прекалено дълго
Адмирации за актрисата в ролята на Гюлбахар! Плаках с нея, въпреки абсурдните й обвинения и изкривени истини. В момента, когато обвиняваше Кьосем - сълзите в очите, гневният глас, треперенето на челюстта, мъката в погледа...сякаш усещах болката й през екрана. Като цяло съм впечатлена от всички актьори в сагата на ВВ и ВВ К. Браво!

За мое разочарование, впечатленията ми, че Касъм изпита тъга и ужас при сблъскването си с действителността при убийството на Баязид, бяха погрешни. Мислех си, че в този тежък момент Касъм си е дал реална сметка за всички действия, свои и на Баязид и е почувствал нужда да прости и да разбере, но се оказва (за мен), че той просто е изпитал шок от самото убийство, като действие, а не шок от смъртта на брат. Лично за мен, предател или не, изпратен с почести или не, смъртта на близък човек изисква поне известно поведение и смирение. Атике и Ибрахим бяха облечени в черно, а Касъм дори не си направи и този труд, а още по-малко да пропусне поне в този ден да говори лошо за починалия, както правилно му направи забележка Атике. Но Касъм, типично за досегашното си поведение, изрече недоказани и неверни твърдения като факт - "Когато Баязид се присъедини към Гюлбахар и изпрати палачи за мен, братството ни свърши". Самият Касъм, ако се беше замислил за момент, щеше да осъзнае абсурдността на твърдението си - ако Баязид беше изпратил онези убийци или знаеше за тях, то тогава в никакъв случай не би го оставил жив след случилото се в къщата на Калика. Същите убийци заплашваха и живота на Ибрахим, но той въпреки всички заплахи относно Баязид, с които му пълнеше главата Касъм, въпреки информацията за Гюлбахар, молеше за живота на брат си, спомняше си миналото, тъгуваше и носеше черно като символ на загубата. Тук отново показват разликата между Ибрахим и Касъм - колкото единият е емоционален, чувствителен, добър и чист в помислите си, толкова другият е студен, пресметлив, хитър, егоцентричен...душата му е хлад. От всички други чух съжаление за смъртта на Баязид, въпреки действията му, посочване на добрите му качества в миналото и определяне на Гюлбахар като главен виновник за промяната у него, но нищо от Касъм...сякаш си е отишъл не брат му, с който са израснали заедно, а някакъв си там предател, нищо не значещ. Дори и султан Мурад, основният потърпевш от действията на Баязид плака, тъгува, спомня си миналото, подобно на Ибрахим, но не и Касъм Честно казано, лично за мен, Касъм е най-студеният от всички шехзадета в сагите ВВ. Дори и Селим (синът на Сюлейман) плака и показа емоции при смъртта на Мустафа и на Баязид (с който си бяха причинили преднамерено и съзнателно доста по-сериозни неща от тези, които Баязид причини на Касъм).

Ибрахим - в началото имах противоречиви чувства за Ибрахим, които бяха повлияни от историческите данни за него, но ако разглеждам само показаното в сериала, то мнението ми за Ибрахим е, че, той е не само по-чувствителен и деликатен, но сякаш има и някаква дарба да прозира отвъд действията и думите на околните. Сякаш вижда в душите им. Това ни подсказват и от разказите му за кошмарите от детство. Той си спомня неща, които няма как да помни на тази възраст, освен ако няма дарба, освен ако не е по-различен.

Мурад - много му съчувствам, защото виждам борбата в него. Мурад има травма от детството си, преживял е ужасни неща и това оставя отпечатък в него. Видя смъртта на Мехмед, но видя и как водеха в каруца пребития султан Осман като животно. "Тогава бях малък и не разбирах, но сега вече разбирам"...едно е да си шехзаде с всички мечти и желания за справедливост и успешно управление, а друго е да си султан. Мисленето се променя, виждаш заплаха и там, където я няма, а близките ти се превръщат във врагове, защото преценката за това, дали дадено решение или заповед са справедливи се пречупва през различни призми и всеки оценява ситуацията от своята гледна точка.


За сега това от мен
 

Здравейте!  

Дана  , благодаря за мнението ти, което много ме провокира да изясня своето!
Ще кажа най-напред как аз разбрах 51 еп. и след това може да  коментираме отделни неща.
За актьорите нямам думи, прекрасни! И много хубави запомнящи се сцени.
  
Сцените до заставката ни въвеждат в епохата: Султаната на жените,  и насочват към основния въпрос, който султан Мурад решава в еп.: съдбата на братята, която ще бъде решена в светлината на това активно женското присъствие.

В сцената край трупа на Баязид са двете основни антагонистки: Кьосем, защитаваща своето семейство, шехзадетата, вкл. Баязид,  и султаншите, династията и държавата, и Гюлбахар, използвала своето шехзаде, за да се впише в листата на жените във властта. Вместо да приеме истината, че тя е виновна за смъртта на сина си, Гюлбахар заплашва Кьосем със смъртта на децата и чуваме обвинението, че заради власт: „Ти можеш да убиеш дори собствения си син.“ Интересно е, че до това твърдение на врага достига и Мурад при решението си да затвори братята си в кафеза (Историята за римската императрица Ирина, убила сина си от жажда за власт, разказана нарочно от Силяхдар на Мурад като паралел на историята на Кьосем и Мурад. Коментарът на Мурад тогава: „Що за жажда за власт е това, която така заслепява очите? Тя даже през сина си е преминала!“) След смъртта на Баязид Гюлбахар и Синан (по негово настояване и с очакване за щастие!) превключват участието си от стремеж към трона в план „отмъщение“.
  
  
 

На връщане от успешния поход в Ереван Мурад се изправя пред следващата точка от султанската „програма“, изработвана от него самия и прорицателя, фигура между реалното и нереалното. Вече е велик завоевател, платил е цената на победата, идва ред за определяне на наследника на трона. Разбираме, че този въпрос ще реши султанът в Мурад:  виждаме този султан - той е като сухото изкорубено дърво, край което говорят – в него не е останало нищо живо и чувстващо  а предсказанието е, че този наследник ще е брат на Мурад и това ще стане „въпреки вас“. Така е ясно, че с решението си в полза на своите синове, Мурад ще се противопостави на това предопределение.  



И така, Мурад се връща в столицата с основна задача да реши въпроса с наследника на трона. Изборът ще направи между нещата, които са в главата му и не му дават спокойствие: достигналото до него писмо на Кьосем, в което фигурира Касъм като претендент за трона; предсказанието на прорицателя,;„Ние сме едно семейство“ – казано на Фария пред синовете им, което семейство сега е противопоставено на семейството на Кьосем (и Ахмед); и „жаждата за власт“,  която  султанското му мислене вижда в Кьосем на мястото на защитата, която той е получил от нея и която тя продължава към децата си. Този багаж от съображения го прави подозрителен и мнителен, но и бързо податлив на внушения от враговете на идеите на Кьосем, както и на такива, които са в посоката на неговите интереси и намерения: Силяхдар, Гюлбахар, Синан.
Предприетите мерки и закона за наследяване от баща към син Мурад обяснява с особеното положение на шехзадетата: „Всяко шехзаде е с очи към трона. Ето това е да си шехзаде. То се ражда с този огън. Колкото расте, огънят се разгаря...“, а след Закона за най-възрастния и най-мъдрия в шехзадетата: „...се разгаря жажда за власт, започнали борба за трона.“ Но ние не виждаме нищо такова. Баязид не е искал трона, неговото поведение беше протест срещу жестокостта и Мурад вече знае това; Касъм може да бъде отнесен към борещите се за трона, но отначало той искаше да елиминира само Баязид и да заеме предното място на опашката за трона, не се е борил директно за трона, тази идея дойде с разгарянето на конфликта между Кьосем и Мурад за управлението и с историята на Баязид и е по-скоро нейна, да не говорим за Ибрахим. Според мен в този момент ясно се вижда, че не шехзадетата се борят за трона, а една Валиде чрез сина си. Като основен фактор за закона, връщаш към традициите за наследяване от баща към син,  виждам раждането на синовете на Мурад, отделянето в отделно семейство и желанието за пряко наследяване. Неслучайно ни показаха в една съвсем кратка сцена Мурад, замислен пред люлките на Селим и Сюлейман, при това имена на султани баща и син, и веднага след това - публичното представяне на закона. Връщането към патриархалния принцип е почти автоматично, видяхме го и при Осман.
Останалите фактори ще доведат Мурад до следващото решение: да затвори братята си в кафез. Последно преди това решение и с най-голяма тежест за взимането му ни показаха разказа на Силяхдар  по повод строежа на Кьосем на мястото на двореца  на императрицата регентка, убила сина си за власт. Така, обосновано като защита на братята „да не тръгнат по лош път“, в затварянето им в кафеза проличават мотиви на страх от силата на жените, която сила в момента рефлектира в Мурад само като стремеж за власт и опасност за неговия трон. Мурад е изоставил Кьосем, която чрез властта постигна всичко за него: „Не забравяйте, че и Вие благодарение на Закона за най-възрастния и най-мъдрия сте жив и благодарение на него сте на трона.“ (Яхя ефенди), и вижда в днешната Кьосем само една Гюлбахар и жажда за власт. Кьосем и Гюлбахар в главата му са смесени, Мурад отличава Кьосем само по това, че е по-силна от Гюлбахар. Не стигат до Мурад нейните обяснения, че Законът за най-възрастния...е направен, за да пази всички шехзадета под купола на двореца, вкл. и неговите, и че когато един от синовете му седне на трона, ще  трябва да убие другия.  Но Кьосем не се отказва: „Аз съм изменила порядъка! Няма връщане назад!“

Докато обаче синовете му са още живи, Мурад няма да е казал последната си дума за наследника на трона.

Въпросът за действащия в момента закон. Правя си изводи само от това, което ни показват: Кьосем написа Закона за най-възрастния и най-мъдрия (Законът на Фатих не е отменян, не е и нужно, защитата на братята на действащия султан идва от приравняването им със неговите синове – всички, и братя, и синове на султана според него са шехзадета); Осман го отмени и върна наследяването от баща към син; за времето от втори сезон не са ни показали други промени, оставят ни да си правим изводи от видяното. Тъй като това е една от най-важните теми в сериала, мисля, че ако нещо беше променено, щяха да намерят начин да ни кажат. Аз приемам, че в момента действа законът за наследяване от баща към син. Негова алтернатива са редът, поддържан от авторитета на Кьосем, и натрупаният многогодишен пример на голямото семейство в двореца. В 51 еп. ни показаха няколко пъти обществената значимост на темата и споделяното в обществото мнение против братоубийството: още в началото двама от посрещачите говорят за голямата победа на султан Мурад „...НО е убил шехзадето“; негативно се приема също идеята за промяна на закона и евентуалните братоубийства „ще разстрои всички“ (Халил); негативното мнение на държавните мъже и духовенството по повод промяната в наследяването; вече посоченото мнение на най-близкия духовно до Мурад Яхя ефенди. Искам да кажа, че действащият закон, според мен, е за пряко наследяване, но общественото виждане е за принципа на Закона за най-възрастния...,изключващ братоубийство. Не твърдя, че е така, но аз така го виждам. Да превземе една идея общественото мислене е повече от един закон. В това виждам голямо достижение на Женския султанат и лично на Кьосем, такива, каквито ни ги показват в сериала. Фактически Мурад издава закон, но не за да отмени друг закон (този на Кьосем, който е отменен), а срещу общественото мнение, формирано от Кьосем. Така той препотвърждава закона на Осман (без да има правна нужда от това), но сега това става в една съвсем различна обществена среда, в която закон се изправя срещу общественото мнение. Доколкото знам, по-нататък в ОИ наследяването става по двете системи с преобладаване на наследяването от най-възрастния от династията. Промяната по отношение на братоубийството е приписана в сериала на Кьосем като опит за закон (отменен) и голяма обществена промяна, което е истинското достижение. В 51 еп. тя продължава да отстоява своите идеи.
 
В еп. правят впечатление два символа:

Червената дреха  на Кьосем, която тя носи в първата половина на еп., и червената завивка на леглото на Ибрахим И двете имат едри жълтеникави подобни на пламъци шарки: огънят, в който „горят“ двамата: тя – как да защити синовете си от брат им, той – от страха. По този начин двамата са свързани, в един от моментите край гроба, който си копае Ибрахим, двамата прегърнати и Кьосем му обещава да го спаси, а Касъм тъжен стои настрани в тъмно: подсказка за бъдещите събития.

 

И чемширената гора: в детските спомени на Ибрахим – мястото, където децата са се криели; на финала на еп. – вместо нея – каменната сграда с решетка, където Касъм и Ибрахим ще се крият от Мурад. Дърветата виждаме зад сградата, отвън. Така преходът в самия Мурад от човек до султан: от живото зелено до сухото безжизнено дърво, е повторен чрез неговото султанско решение за братята му: от живото дърво в детството до каменната сграда (пред чемширите).

В последната сцена, докато Кьосем недоумява решението на Мурад да затвори братята си в клетка, тя е с дреха в сочни зелени цветове на живи растения: във Валиде Султан след дълги години във властта живее още човекът, докато на разстояние от нея в замръзнала поза стои безчувствен Султан Мурад.



Същевременно виждам как обективно погледнато, Мурад и Кьосем в трагични обстоятелства и всеки по свой начин, спасяват империята: той трябва да е такъв, какъвто стана, за да овладее ситуацията вътре и да проведе завоевателни походи навън, без които не може, а тя -  спасявайки синовете си, ще спаси династията. Майка и син се допълват до целостта на един успешен владетел. Така че двамата воюват помежду си, но преследват обща цел.
                    
Много ми хареса това, че създателите на сериала са използвали съвременни познания и са се позовали на емоционалната памет на бебетата, много често пренебрегвана: показаха ни как Ибрахим „помни“ събитията и ужаса при опита  за екзекуция на шехзадетата. С тази ранна дата на неговите спомени и реакциите му на събитията от последните еп. започна изграждането на образа на бъдещия султан Ибрахим.

Очаквахме Фария да загине във война с оръжие в ръка, спасявайки живота на Мурад.
А тя май ще загине във „войната“ в двореца. Да видим дали и как преди това ще спаси живота му.

Емир – Юсуф се издигна почти толкова бързо, колкото бързо Мурад отряза главата на нещастния паша, посочен от Гюлбахар като предател. Мурад избягва да мисли. Но аз съм склонна да смятам, че Кьосем е права да не забравя, че той е персиец от династията на Сефевидите. Точно това нейно обратно мнение ме кара още повече да смятам, че  Далила, която ще издаде на врага откъде идва силата на Мурад и той ще бъде победен, ще бъде свързана по някакъв начин с Емир.

Здравейте

Ваня благодаря за коментара! Изчетох го с удоволствие, както винаги!

Аз съм на по-различно мнение за закона



Бях на абсолютно същото мнение като теб, но събитията в еп.51 ме накараха да се съмнявам. Ако законът беше старият - този за пряко онаследяване, то тогава още от самото начало щеше да се знае, че малкият Ахмед е наследник на трона и няма шанс за шехзадетата-братя, освен, ако с малкия Ахмед се случи нещо, а ние още от началото видяхме, че Баязид, бидейки най-старшото шехзаде, беше спряган за наследник на трона след Мурад - както от спахиите, така и от самия Касъм. Ако старият закон беше в действие, то тогава би било изключено шехзадетата-братя да имат надежди за трона при жив син на Мурад и при възможност да има още синове. Самият Касъм нямаше да се притеснява толкова за живота си, защото ако нещо се случеше с Мурад, то малкият Ахмед щеше да е прекия наследник, а не Баязид. Също така, Касъм нямаше да има стимул да елиминира Баязид. Фактът, че Силяхдар - великият везир, изчете пред Дивана нов указ определящ връщането на старата традиция за онаследяване, говори, че до момента на действието валидна е била друга традиция - а именно онаследяване "най-възрастния и най-мъдрия". За мен няма смисъл да се чете указ срещу общественото мнение, ако си беше валиден стария закон, още повече, че Баязид беше екзекутиран по причина, различна от закона на Фатих (за самото съществуване на шехзадетата), а заради предателство и последвалото затваряне на братята в Кафеза също няма общо със закона на Фатих (неодобряван от общественото мнение), а последствие от събития и следване на линията на поведение на Ахмед I, който затвори Мустафа на много по-малка възраст.
В подкрепа на горното е и изказаването на Касъм пред Кьосем, когато разбра за указа: "че това връща братоубийствата и е смъртна присъда за него и Ибрахим" и че по закона за "най-възрастния и най-мъдрия" (явно, който е действал до момента на указа) тронът му пренадлежи по право. Също така, Ибрахим гледаше спящите близнаци и каза, че животът на децата е тяхната смъртна присъда, а нямаше такива мисли и идеи, когато беше жив малкият Ахмед, което ме навежда отново на мисълта, че изчетеното от Силяхдар е отмяна на закона за  "най-възрастния и най-мъдрия", който е бил върнат от Кьосем при качване на Мурад на трона и е бил в сила до момента. Поне така си обяснявам аз нещата, иначе лично на мен логиката ми се губи.

Като цяло съм съгласна и спрямо това, което съм подчертала имам някои мисли - лично за мен Касъм искаше да заеме предна позиция, за да бъде готов да се бори и за трона, но той никога не е имал желание за директна борба, а за такава чрез Кьосем. Виждайки политиката на Мурад и недоволството на Кьосем от нея, Касъм съзря своя шанс и в много подходящ моменмт й каза, че ако той е султан, то той би се вслушвал в нея и в съветите й, Кьосем щяла да бъде перла в неговата корона и щяли да живеят спокойно. На тези думи Кьосем реагира с изненада, а Касъм й отговори нещо от рода "защо не, Валиде, защо не". Тоест, Касъм зададе своите желания и подкрепата си да се бори чрез нея, ако тя реши да действа в посока на смяна на управлението. Касъм много добре знае способностите на Кьосем, както и много добре може да преценя в кой момент какво да каже, за да има ефект. Така че, в този ред на мисли, лично за мен, Касъм имаше основно желание за първенство при възкачване на трона след Мурад и събитията се завъртяха така, че той се замисли за това да бъде алтернатива на управлението на Мурад и обяви това пред Кьосем.

 

Здравеййййййтеееееееее!
Чета ви,анализите, които правите и направо съм във възторг от точните ви преценки .Много сте изчерпателни , до най-малкият детайл.Бих поставила оценка 6 ,ако сте на изпит.Браво момичета , благодаря ви, защото вие поставяте още по-голяма яснота около филма и някои завоалирани моменти, които по една или друга причина не сме схванали, или са ни убягнали.
Аз няма какво да добавя, или да ви опонирам.Само искам да вметна, че ми е много интересен  този Емир.Абе, какви са тия пронизващи, подкупващи очи, които много добре се котират на лицето му.Интересна физиономия.Прилича ми на един руски артист казва се Владимир Коренев и играеше във филма "Човекът амфибия " с не без известната Анастасия Вертинская,която пък има изумрудени очи.
Владимир Коренев
Анастасия Вертинская

Здравейте! Според вас защо фарая е убита в следващата серия и защо кесем издава нейната смъртна присада.Тя не заслужава толкова жестока смърт.Явно кеманкеш предава мурад като извършва убийствата

LU4IQ, Ето за този артист става въпрос.....

Здравейте,
искам да попитам има ли някъде първите епизоди за гледане с бг субтитри?
 

Дана, пак искам да кажа, че само си разсъждавам, дано не заблуждавам някого.  Може би в следващия еп. ще има някакво просветление по въпроса за наследяването.
 
Прекарах твоите аргументи през моето разбиране и ето как ги виждам, като оставам на мнението си:

Съмнявам се, че Кьосем като регент е могла да промени закона за наследяване. Когато направи това при смъртта на Ахмед, и трябваше печата на пълноправен султан.
 
Също така тя се страхуваше от края на регентството и бавеше този момент пак заради неуреденото положение на братята, в смисъл неуредено по закон. Нямаше други сериозни причини, в началото Мурад не беше такъв, какъвто е сега, за да се страхува за държавата. И основното, което ми говори за това, че действащ е законът за наследяване от баща към син, а системата на Кьосем е успоредна и неофициална, виждам в неуреденото положение на шехзадетата братя, неговоренето по въпроси за трона и  конфликтни теми, напр. какво е направила Гюлбахар в миналото и др.

Двете системи на наследяване: по закона от баща към син, и тази на Кьосем съществуват без много обсъждане. От смъртта на Ахмед и Закона за най-възрастния и най-мъдрия са изминали над 17 години, ако не греша, също толкова и от закона за връщане на наследяването от баща към син на Осман. Оттогава досега на трона винаги е бил най-възрастният от династията и това  затвърждава този ред в очите на хората.

Двете системи си съществуват успоредно. Малкият Ахмед беше наследник по закон, Мурад, Баязид, Касъм и Ибрахим  имат своите надежди по системата на Кьосем. Да съществуват успоредно двете системи е възможно, докато шехзадето на Ахмед е твърде малко и няма други конфликти. Кьосем е разчитала на голямата разлика във възрастта между него и братята. В случай на смърт на Мурад е било възможно държавните мъже да бъдат убедени в полза на Баязид или следващия по реда в списъка на чакащи шехзадета братя. С поставянето на трона на някой от следващите синове на Ахмед, Кьосем би утвърдила още повече тази система за наследяване.
 
Законът за наследяване от баща към син на Мурад изчиства двусмислието от съществуването на двете системи за наследяване. Затова сега шехзадетата на Мурад стават опасност за Касъм и Ибрахим. Преди е съществувала възможност тези, които решават кой да седне на трона, да бъдат убедени в полза на шехзаде брат. Сега, ако решат да го направят, биха тръгнали срещу изрично изразена воля за наследник на султана.

ivcheto0210, Лучия, с въпроса за смъртта на Фария ме подсещате за основното: защо за Кьосем е толкова важна любимата жена до Мурад, майка на шехзаде?  Както видяхме, Айше е специално избрана: била тиха и кротка (до идването на Фария, но също и до встъпването на Мурад в самостоятелно управление), към нея Кьосем се отнасяше внимателно. Още веднага, когато разбра за чувствата на Мурад към Фария, Кьосем започна да я напада и отблъсква, искаше да я остави без деца, а сега от новия фрагман виждаме, че след раждането на две шехзадета е мъртва. Причината за важността на тази позиция виждам в това, че тази жена, любима на Мурад и майка на синовете му, става симетричен антагонист на Кьосем. Ако Кьосем води шехзадетата според системата за най-възрастния и най-мъдрия, Фария защитава интереса на шехзадетата по реда на закона. И когато тази жена е свързана с Мурад с любов, борбена е и нейната майка и е посочила трона, тя може да въздейства в интерес на синовете на Мурад и за елиминиране на братята, наследници по системата на Кьосем. Ако законът за най-възрастният и...беше действащ, тази жена – Айше или Фария – нямаше да имат за Кьосем такова голямо значение, защото редът на нейното шехзаде щеше да дойде, ако изобщо някога дойде неговият ред, след много, много време. Тя щеше да е опасност само дотолкова да не убеди Мурад да промени закона, както стана сега и ролята на Фария неимоверно нарасна.