Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Да, но ще е на друга продуцентска компания. Тази, която сега прави "Ти си моята родина".

А при арабките днес попаднах на друго инфо, по повод Кьосем. Според него финалният епизод на сериала ще е 30-ти, с девет по-малко от първоначално планираното. Но и те като рускините не посочват източник.

п.п. В Замунда видях преведен филма с Халит и Екин Коч (ролята на Екин е съвсем малка) "Али и Нино".

Здравейте

Зарани може наистина да са намалили сериите . Ако информацията е вярна, значи остават още 10 епизода. В серията утре най-вероятно ще се разделим с шехзаде Баязид. Санавбер ще бъде разкрита и може да издаде Синан паша, а за Гюлбахар вече няма да има смисъл да се бори без шехзаде. За още 10 серии ще трябват нови злодеи и нова интрига, защото тази ще се изчерпа скоро, дори и Гюлбахар да реши да отмъщава .

Лучия благодаря за споделеното и за резюмето!
Странно ми е, че има риторични въпроси, на които е отговорено във фрагмана...."Ще успее ли шехзаде Баязид да избегне смъртта?!" А във фрагмана дават, че го задушават палачите. Дали ще има интрига тук и пак мнима смърт?! Не ми се вярва, но да видим. По исторически данни точно след завладяването на Ереван, шехзаде Баязид и Сюлейман биват задушени по заповед на Мурад.
За разривът между Кьосем и Мурад...според мен, Кьосем се опита да го съветва без да се налага, опита се да му предаде опита си като държавник, но егото на Мурад е високо, също и страховете му са големи, предвид преживяното. Мурад започна небивал терор, който до тогава е нямал аналог. Кьосем се опита многократно да го вразуми, същото се опита да направи и религиозното лице от Синята джамия - Сиваси ефенди, май се казваше, като чрез религия и притчи се постара да му покаже правилната посока. Лично за мен, до някъде и Мурад има право - наистина той иска да се отърси от сянката на Кьосем и това да бъде "неговата епоха с грешките и славата му", но и той не иска да приеме съветите и знаците, които му се дават. И двете страни имат своите грешки и своето право, но за мен, Мурад се дразни най-вече от злостните приказки по негов адрес, че "не се пуща от полата на майка си" и позволява това да влияе на решенията му, въпреки логичните обяснения на Кьосем за действията й.

 

п.п. Лучия, сега видях, че и ти си писала подобно мнение за оставащите серии

Здравейте

Лучия може би имаш право...наистина можеше да промени тактиката и да промени поведението си, но мисля, че тя е прекалено горда жена, защото е постигнала много и то сама. Не знам, тук може много да се разсъждава по въпроса...

Изгледах 49 еп. и ми хареса, както винаги, но имам и някои забележки към сценария. Според мен сценаристите се справят много добре и като цело сериалът е интригуващ (като прибавим прекрасния каст, режисура, костюми и декори), но на моменти малко ми "издишат" нещата. Ето например, до сега развиха образа на Гюлбахар като изключително хитра и пресметлива, а направи глупава грешка, която е нехарактерна за нея, както и за Синан паша, който както се казва "не оставя следи и в снега". Разбирам, че интригата трябва да се разплете, но можеха по по-подходящ начин да изведат истината за Гюлбахар. Друго, значи, Баязид е наясно, че в момента се намира в изключително деликатна ситуация и че Мурад тепърва ще прави свое разследване и ще наблюдава внимателно случващото се, а съвсем спокойно си разговаря с яничара и нехае с кого го виждат да говори. Още по-малко реалистично ми беше "убийството" на Мурад и начинът, по който беше извършено - влезе си яничара, охраната видя кой и кога влиза, после си излезе и така...просто... може би ще дадат как точно са разбрали Мурад и компания кога ще е моментът на убийството, за да поставят друг човек на мястото на Мурад, въобще да дадат смислена ретроспекция. А и въпросният яничар, може би е разчитал единствено и само на това, че има зад гърба си свои хора, като броят им явно е голям, а и на това, че при смърт на султана, в услуга на претендента, той ще бъде награден, а не наказан. Интересното е, че никой (нито заговорници от класа на Гюлбахар, нито яничара, уж врял и кипял в битки) не намира за необходимост да помисли за изходен път при провал, за план Б, за възможност от контраудар...не знам, но всичко това ми изглежда доста скалъпено и лишено от логика. Помърморих си, та да ми олекне, но нямам друг изход, освен да го приема...така са си решили сценаристите .


И като последно - по описанието и фрагмана - след неуспещния опит за убийство на Мурад, Баязид "нищо неподозиращ" се прибира в столицата....при условие, че е екзекутиран яничара, с който е разговарял за убийството, както и подчинените му войни. Трябва вече да си абсолютно глупав, за да не си нащрек и да нямаш накакви съмнения...това най-малкото. Представиха ни Баязид като наивен до сега, да, но не и глупав. Лично за мен е абсурдно, за когото и да било в подобна ситуация, да не подозира нещо и да не се страхува, че има изтичане на информация.
Лично за мен, разбирането, че Гюлбахар е жива и доказателството за предателството на Баязид трябваше да бъдат поднесени по друг начин. Сега ми е направдоподобно, поради естеството на вече изградените образи...т.е. Гюлбахар, Синан паша и Баязид изведнъж да оглупеят по този начин .
Какво мислите за Силяхдар и Атике? Интересен ми беше и разговорът между Фария и Мурад.
За тези неща, по-късно

Разбира се, има логика оставащите епизоди да са само 10. По груби сметки, ако не решат в последствие да са по-малко с един-два, финалът ще е последния вторник на юни. Вече дали ще продължат по-натам... Силно ми се иска, но няма да ни огрее.

---

Завладяването на Ереван ще бъде показано в днешния епизод.

Sultan Murad Revan’ı fethediyor! #revanfatihi




Фрагман за 21(51) епизод

Здравейте, имаше ли серия снощи??

Здравейте!  

Благодаря за споделеното и информациите! Колкото дадат, толкова ще гледаме. Искам само хубав финал. Не щастлив, а хубав. Правят много хубави финали на последните еп., да се постарят и за финала на сериала. Събраха ми се много еп., ще започна с 48 еп., според мен, той дава възможност да се направи някакво обобщение върху това, което се случва във втори сезон.

За „войната“ между Кьосем и Мурад още в началото си мислех, че ще я развият по  начина, по който я виждам сега. Показана ни е като противоборство на две идеологии за управление, които, с уговорки, в конкретния случай могат да се определят и като женско и мъжко виждане за властта. След смъртта на Ахмед, когато Кьосем сама се опитваше да направлява събитията и регентството, когато в най-голяма степен от нея зависи всичко, настъпва времето на „двоен“ режим. От една страна, нелегитимната вече власт на Кьосем, пуснала като разбирания дълбоки корени в семейството, двореца и навън от него, и, от друга, избистрящата се постепенно идеология и позиции на Мурад, на което сме свидетели в детайли. Отношението на създателите на сериала е изразено чрез изписването на Кьосем винаги с най-едър шрифт в официалните постери. То не е отношение на избор чежду Мурад и Кьосем като управляващи, а подчертаване на продължаващото присъствие на идеологията, свързана с Кьосем.  
    

 
В 48 еп. виждаме Кьосем същата, каквато ни представиха в самото начало чрез богатия символ: млада жена с агне в ръце до маслиново дърво. Агнето, а не просто дете, е обобщение за: свое, чуждо или дете от народа, дори на самия народ, когато жената е в позиция да управлява, най-общо - на грижа: всичко това виждаме през цялото време, вкл и в 48 еп. като противопоставяне на законите и практиката, на жестокостта на Мурад; Кьосем следва орисията на баща си да е издръжлива като маслиненото дърво и никога да не се отказва. Заедно с Ахмед, а след него и сама, Кьосем се води от съчетаване на желанията на сърцето, на човешкото в човека, със строгите принципи и интереса на династията и държавата. „Падишахът е не само меч, с който да раняваш и да те раняват. Ние ще си отидем, но държавата ще остане.“
Интересна е играта, която ни показват с промяната на позицията, която заема Кьосем в прословутата брачна формула: „Аз съм омъжена не за Султан Ахмед, а за държавата“. Ние знаем обаче, че султанът казваше: „Държавата, това съм аз!“ Докато не чухме самата Кьосем да казва пред Мурад: „Държавата, това съм аз!“ Нейната дързост да се постави на мястото на Падишах, отказано и от патриархалния династичен ред, ме изпълва с удоволствие! Разбира се, след дългогодишен брак и голяма любов съпрузите стават едно цяло и е трудно да отличиш кой кой е  . Но тук е важно, че следвайки заветите на Ахмед, Кьосем следва не само едно хуманно, но в в интерес на династията и държавата управление. Наистина не може да завладява нови земи, но след нея идва Фария. Може би един ден войните биха се подчинили и на жена както сега Зюлфикяр, Кеманкеш, Халил следват волята на една жена...Пътят до тази дързост на жената е дълъг. Той започва от „изваждането“ на една от тях от харема, която да бъде едиствена в любовта и успява да стане другар! на султана (Хюрем) и минава през двойка, чиито отношения тръгват оттам нататък, за да стигнат много по-далече и да станат двамата съмишленици в управлението, за да поиска Ахмед да завещае на Кьосем своите султански отговорности: шехзадета, султаншите, династията и държавата. Като изпълнява тази „програма“ през целия си живот, поне до момента, а след края на регентството – „зад кадър“, Кьосем дава възможност да сравняваме това, което казва и прави тя, с това, което мислят и правят техните синове султани – Осман и Мурад,  както и останалите герои.

(Напр. сравнение с Гюлбахар, която преследва лични цели: не я интересува войната нито на Мурад, нито на персийския щах, а синът и да седне на трона; убива шехзадета, т.е посегателство на династията, предизвиква смъртта на много държавни мъже, хора и става причина за материални щети, готова е да отдава територии и т.н. Предаността на Баязид към султана също е пречупена през лични цели: да бъде с майка си, да отмъсти за любимата.)

Дали имат място вижданията на Кьосем при управлението на Мурад? Според мен, категорично, да. Защото, както тя самата каза, всеки под купола на двореца в този момент дължи живота си на нея. И действително, ако тя не беше такава, каквато е, след смъртта на Ахмед щеше да постави на трона Мехмед и всички други щяха да изчезнат. Такива се правилата. Нямаше да ги има. Затова тя има право да иска създадения от нея и Ахмед свят да просъществува и да преминат вижданията им напред във времето.    
        
     Анастасия



     Султан Ахмед и Кьосем Султан



     Султан Мурад и Кьосем Султан


 
     „Държавата, това съм аз!“;


 
     Страданието на майката


 
Султан Мурад:

Много убедително изграден образ. Силно драматичен: показан е преходът от един способен да обича човек до жесток тиранин. „Пътешествието в блатото“ ни показва вътрешния му свят, в който разбираме отражението на преживяното в него, което го води до избора му да бъде точно такъв, за да носи товара на султан в условията на неговото размирно време. Вижте въпросите, които го вълнуват и задава на гадателя: ще стане ли велик султан, съдбата на братята, кой след него ще продължи династията. Получените отговори са по-скоро негови интуиции, които го успокояват и му диктуват какъв да бъде и какво да прави, за да оцелее. С тези въпроси усещаме сякаш товара на трона, който е за мъжете от династията. На същите въпроси отговор веднага търсеше и Осман. Самотен и издигнат над всичко, често виждаме Мурад на фона на кулата Галата. От тази висота, събран за удар в защита и за нападение,  Мурад не вижда нито отделните хора, нито тяхното страдание, стои над правилата и законите, над проблемите на държавата. Кьосем изреди четири условия за реда в държавата и ако дори едно от тях липсва, султанатът свършва бързо: мъдрост, порядъчност, справелдиловст, смелост. От тях със сигурност Мурад отговаря само на едно: смелостта. Така концентрираната в една посока официална власт на Мурад е много различна от широката, насочена надолу, към хората и ежедневните проблеми на управлението неофициална власт на Кьосем. Битката между двамата виждам не просто като битка за власт, а между тези две основни визии за властта. Въпреки че Мурад я вижда като свой конкурент, Кьосем не е и никога не може да стане Падишах; тя се бори за своите виждания за династията и управлението. Така защитава властта на самия Мурад в пробойните от неговите „удари“, шехзадетата и султаншите, династията и държавата и следва своята преданост към Султан Ахмед; предаността, тази голяма и рядка ценност в двореца.  А ние можем да разсъждаваме върху тези различни виждания, както и за жените и мъжете в управлението.
            

 

 
Трагизмът на Мурад виждам в големия вътрешен преход и в това, че той е потиснал сърцето си, но то е още живо и "вижда" тиранина Мурад. Мурад изначално, тъй като е дете на Кьосем и Ахмед, е „направен“ от живото, чувстващо дърво (сцените с Фария в началните еп.) и виждаме, че то „се събуди“ с благата вест на чудото с детето. Изразително беше показана постепенността в двете последователни сцени с Фария: в първата ръката му само леко трепна, на втората – я приближи към нея. Фария не реагира, но Мадам и даде добър съвет: Мурад преживява труден момент и тя да се опита да го разбере и да му излекува раните. Също разбирам, че въпреки всичко, Мурад разчита на Кьосем: взе Баязид в похода, не се страхува Кьосем да сложи на трона Касъм в негово отсъствие; преди решението как да постъпи в ситуацията с Баязид и Касъм, в главата на Мурад прозвучаха думите на Кьосем след раняването и, че той е пуснал корени в нейната земя, а тя го чувства своя опора, и че тя никога няма да го остави. Кьосем е в сърцето на Мурад и обратно; той знае, че може да разчита на нея.  Кьосем и Фария са основните негови хора, които поддържат в Мурад човека, сърцето и любовта.
Фария много пъти, вкл. в последните еп., ни показват в дрехи, с които сме виждали Кьосем.
Двете жени са в сърцето на Мурад; и двете виждат промяната в него; и двете искат да го върнат към предишния Мурад.
Кьосем много добре разбира Фария. Двете много си приличат. Мисля си дори, че точно Фария би била, в сравнение с всички досегашни султанки, партньорка на Кьосем в идеите за трайно решаване на съдбата на шехзадетата, способна да пренебрегне лични интереси в името на по-големи идеи. Но това е друг въпрос. От фрагмана ясно разбираме от какво Кьосем се страхува и защо отблъсква Фария от самото начало: една силна любов между Мурад и Фария и дете от нея, става веднага заплаха за синовете на Кьосем – идва ред на въпроса кой ще наследи трона: брат или син.

 

„Къде си, Мурад?“ виковете на Фария сякаш са не толкова за самия Мурад, а за сърцето и душата му, потънали в блатото;
когато излезе оттам, очите му вече не я виждат, беше готов да я удуши.



Някои вероятно неслучайни паралели:
 
 
 

 
Същевременно в сцената със Силяхдар видяхме един Мурад с чаша в ръка, който вероятно нататък ще виждаме още по-често: самотен, страдащ, отчаян.  
Много интересен въпрос, по който сигурно също ще чуем още, защото с притчата за Самсон и Далила го постави в началото Яхя ефенди, е: в какво се крие силата на Мурад? Каква тайна за силата на Мурад ще каже на неговите врагове красивата жена, изпратена от тях, за да се влюби Мурад в нея?
Засега малко догадки:
Чухме Гюлбахар, която каза, че Мурад не осъзнава, но на крака го държи неговата Кьосем Султан. Също: „Мурад е свещ, а Кьосем – огънят. Ако огънят угасне, свещта ще спре да свети.“  И затова нападна първо нея.
В същото време враговете му, не за първи път, се опитват да го уязват с регентството и активното присъствие на Кьосем в управлението. Но те са му врагове, естествено е да искат неговото отслабване. И дали зад подигравките не се крие намерението им да го предизвикат и да го отделят от това, от което получава силата си?
Показателен е и един разговор между Мурад и Яхя. Той смята, че вмешателството на Кьосем в държавните дела (по повод на Дивана) е грешка, но да се отвърнеш от своята Валиде (по повод изпращането и в Ст. дворец) и лошо дело. „Султанът получава силата си от бащината кръв и майчините молитви.“ На което Мурад отговори: „Кьосем Султан мисли, че силата, която държи държавата на крака, идва от нея. Но моята сила идва от моята кръв и моята плът.“
Ще видим какво ще ни покажат още по въпроса. Засега отбелязвам различното говорене на Мурад за себе си в началото, когато подчертаваше връзката (като чинар, израсъл върху земята на Валиде), и сега, когато отрича връзката с майка си. Или поне иска да е така, за да е самостоятелен, силен и жесток, а не слаб заради чувства и преживявания.

В последните няколко еп. имаше много запомнящи се режисьорски решения. Искаше ми се да подхвана Силяхдар, но сега ще му се размине. Видях, че преводът на еп. 50 е готов и нямам търпение за него.

Здравейте

По еп. 49:
Много ми хареса разговорът между Фария и Мурад в началото на серията. Фария му каза истината в очите, обрисува му промяната в него, която тя вижда и която я плаши. Хареса ми силата й, твърдостта й и това, че беше искрена и смело изля чувствата, които бушуват в нея. Мурад се замисли и впоследствие видяхме, че той сам й призна, че вината за смъртта на Гевгерхан, Айше и децата, е негова, а искаше да накаже нея. Хареса ми, че думите на Фария достигнаха до него,...дори и временно той сякаш си даде сметка за негативната промяна в себе си.

Не знам, какво е намислил Силяхдар и каква е целта му. Ясно ми е, че иска да подклажда раздори между Кьосем и Мурад, настройва султана срещу неговата Валиде и подкрепя жестоката му линия на поведение. Силяхдар окуражава Мурад в неговата политика на всяване на страх, на тирания и безропотно подчинение, като така знае, че ще го отдели от ценностите на Кьосем и поддържания от нея начин на управление. Ясно ми е, че Силяхдар е и против Фария - другият човек до Мурад, който би го върнал в пътя на справедливостта и милостта. Силяхдар по някакви причини се опитва да отдели Кьосем и Фария, които с обичта и любовта си, с ценностите си биха повлияли положително на Мурад и биха затвърдили позициите му.
Интересна ми беше сцената с Атике - сякаш е намислил нещо...тази целувка беше предшествана от мисъл, която го "осени", когато й беше обърнал гръб...някаква хладна пресметливост и студенина в очите. Според мен, Силяхдар ще отмъщава по свой си начин за загубата на Гевгерхан - на Кьосем, която непрекъснато му напомня, че е роб и че в неговите задължения най-важното е да задоволява капризите и желанията на Атике, иначе ще е никой и ще изчезне; на Мурад, който с решението си "уби" Гевгерхан, на Атике, която с амбицията, жестокостта и егоизма си тласна Гевгерхан към самоубийство. Какво ще е отмъщението му?! Как?! Според мен, цялата му линия на поведение е подчинена на това и тепърва ще видим как ще се развият нещата. Ето, във фрагмана виждаме, че именно Силяхдар дава някакъв съвет на Мурад спрямо шехзадетата, който съвет не е в тяхна полза.

Нещо не ми стана ясно за Абаз паша - той взе подкупа от арменския свещеник и го внесе в благотворителния фонд на Кьосем. Не разбрах много добре, дали това е практика при набиране средства за фонда...платежоспособни хора предлагат пари, за да се реши даден проблем в тяхна полза и тези пари отиват за бедните До сега мислех, че платежоспособните хора даряват средства, както и че фонда събира и парите на корумпирани богаташи или такива, които са се провинили. В случая, арменците предложиха подкуп и спорът се реши в тяхна полза... . Та, за Абаз паша - също не разбрах, дали наистина е нарушавал законите в Босна. Според мен - най-вероятно да, но беше доверено лице на Кьосем и тя реши да си "затвори очите" за действията му, защото верността му е по-ценна.  

Все още не знам как да тълкувам разговора между Кьосем и Кеманкеш за доверието и признанието на Кьосем, че управлението трябва да се смени и тронът да премине в друг. Кеманкеш за сега ми е един от най-симпатичните персонажи и успява да бъде верен на Мурад, но и да споделя вижданията на Кьосем за начина на управление. Той самият веднъж сподели, че Мурад го плаши с многобройните си екзекуции и прояви на жестокост. Как ли ще успее да балансира?!

За Баязид: лично аз съм убедена за себе си, че Баязид се съгласи и нареди убийството на Мурад не заради желанието за власт, не заради жаждата да бъде султан, а заради убийството на Калика и жестокостта на Мурад. Не случайно дадоха неговите спомени за нея и как той замахва с меча. Баязид беше отвратен от тежконо наказание, дадено от Мурад, не само за Калика, но и за самия него...да убие собственоръчно любимата си. Мурад го направи убиец и го обрече на тежък спомен за цял живот. Мурад му отне най-скъпото и сега Баязид иска да отнеме най-скъпото на Мурад - трона, властта и възможността да нарежда и дава заповеди. Прехвърлих набързо 50 еп. и мнението ми е подкрепено от писмото на Баязид до Гюлбахар султан. Той се опита да убие Мурад заради Калика и заради това, че Мурад го направи убиец на любим човек,...не успя и смело посрещна съдбата си, като се подчини отново на решението на Мурад. Ако беше съблазнен от властта и трона, то той щеше да избяга и да се бори отвън. Да, той е предател за това, че участва в заговор за убийството на султана, но причината не беше нито трона, който е така скъп за Мурад, нито желанието за власт. Точно за това, той посрещна смъртта с вдигната глава. Ще ми се Мурад, Кьосем и братята му да разберат това, ще ми се да можеха да прочетат писмото. Щеше ми се той да обясни на Кьосем истинската причина, но не го направи. Но за 50 еп. като го изгледам подробно.
Само да споделя - прекрасна игра на всички актьори в момента на екзекуцията на шехзаде Баязид!!! Просто останах без дъх! От виковете на Ибрахим и от истеричния му смях ме побиха тръпки. Адмирации на всички за тези сцени! Играта на Нургюл - прекрасна! Точно на висотата на Берен в пресъздаването на мъката на Кьосем при загубата на близките й в миналото. Лично за мен, има изключително хармонично преминаване в образа, изигран от двете актриси...изражения, начин на говорене, действия, движения...Нургюл се е съобразила с модела, зададен от Берен и е напълно правдоподобна.

 

п.п. бебето Кая се роди, когато Гевгерхан се самоуби, а сега детето на Фария ще се появи на бял свят в момента, когато Баязид поема последен дъх. Може би има символика тук...сякаш душите на умиращите ще се преродят за нов живот в този дворец

Здравейте! 

Дана, благодаря за мнението ти за 49 еп. Ето какви подобни и някои различни на твоите мисли породи той в мен, като аз малко по-свободно се опитвам да разсъждавам за Силяхдар, който играе много важна роля. Ще ми бъде интересно да чуя какво мислят и другите.
 
Двете наблизо разположени сцени: Фария - Мурад и Мурад – Силяхдар, ни показаха двете крайни същности, състояния, хипостази на Мурад: човекът и султанът в него. Човекът в него, свит до степен на изчезване, поддържат Фария и Кьосем; Фария  реанимира полуживото Мурадово сърце. Думите и бяха точни: някога човекът в Мурад я помилва (и дори се ожени за нея, въпреки че не можеше да му роди дете: важна беше самата тя), водещи бяха чувствата, докато султанът в Мурад помилва живота и заради детето, наследник на династията. Чудото с детето даде нов живот на сърцето му, но в следващата сцена със Силяхдар виждаме, че припомнянето на султана, че има сърце и щом то започне да тупти и Мурад да чувства, това предизвиква в Мурад криза: от болка, съмнения, невъзможност да живее в мир със самия себе си. В тази друга крайност на Мурад, го чака Силяхдар, за да подкрепи с намерения, ходове и буквално като го държи в ръцете си (разкошна сцена и моментът пред огледалото)  султана в Мурад. В момента преживявам най-много за Мурад, струва ми се, че другите герои имат възможност за някакъв избор, но той – не. Мурад е поел върху себе си трона като дарена от Всевишния благодат на семейството му заедно с огромната му тежест. Мурад трябва да се справи каквато и да е цената за това.

Фария „говори“ на сърцето на Мурад



Силяхдар подкрепя султана в Мурад



Дана, дотук мисленето ни върви в една посока, сега започвам да си разсъждавам: защо Силяхдар подкрепя жестокия султан Мурад и работи последователно против хората, с които го свързват любов и привързаност и така го изолира от тях?
 
Може нататък да разберем и още нещо за Силяхдар, но ако разсъждаваме върху показаното дотук, аз съм склонна да видя неговата семейна история като първопричина за поведението му. Майка му е починала, баща му се е отървал веднага от него, уж за по-доброто му бъдеще. Силяхдар няма семейство и не се е чувствал значим за някого: видяхме Силяхдар отчужден и дистанциран от баща си, не отговори на прегръдката му. Когато е дошъл в двореца, за да стане другар на Мурад, в спокойните за семейството години на регентството (за които говорят Касъм и Кьосем) той е видял семейството на Мурад начело с майката Кьосем, което няма как да не го е карало да чувства контраста с неговата лична семейна драма, да не е пораждало неприязън и завист, които чувства не са далече от желанието да разрушиш това, което е толкова наблизо, толкова искаш да имаш същото, но ти никога не можеш да имаш. Като е опознавал едновременно характера на Мурад и отношенията в семейството, Силяхдар добре се е ориентирал какво да прави, за да остане Мурад сам и да е зависим от него. Не искам да кажа, че това е някакъв първоначален и осъзнат  замисъл, но подсъзнателни чувства и ориентиране към действия в тази посока. Ние виждаме как систематично и прикрито той атакува емоционалната свързаност на Мурад: Кьосем, Фария, Касъм, техните привърженици и подкрепящи ги. Знаем, че гневът у Мурад от старите събития и от дългото регентство, потиснало личността му,  са преди Мурад да остане сам на трона, всичко това е подсказвало на Силяхдар силовата посока, в която ще тръгне Мурад. Силяхдар е следвал нейното ускорение и в момента ние го виждаме единствен господар върху султана в Мурад. Върху този Мурад никой друг от семейството няма влияние, този Мурад е под контрола само на Силяхдар, който е нещо като султан в сянка и това вероятно му дава и усещането да е значим за някого, отнето му в семейната история. В същото време, познавайки същността на Мурад, Силяхдар знае, че Мурад с всеки ден се отдалечава от своята първоначална същност на човек със сърце и това го кара да страда. Така зависимостта на Мурад от Силяхдар става още по-голяма и е вече като на болен човек.
 
Жените заемат особено място. Силяхдар е имал много жени (каза го Естер), но той не  познава нито жените, нито любовта, и двете не уважава (или поне не достатъчно). Обяснението за мен е отново в отсъствието на майка. Силяхдар не направи нищо за любовта си към Гевхерхан, а нейната смърт само катализира скритата му ненавист и вероятно я превърна в желание за отмъщение към семейството на Мурад, насочено и към самия него. Сцената Силяхдар – Атике беше заснета по начин, който с приближаването на лицата много напомни първата сцена с Естер. Аз разбирам Атике така: млада жена, търсеща любов (която да намери сама, а не да бъде омъжена заради политическа изгода) на всяка цена (беше готова сама да умре; пренебрегна сестра си), която в същото време няма никакъв опит в любовта. Двете целувки в 49 еп.: Атике го целуна така, както го и обича: искрено, нежно, с очакване. Той си тръгна и това беше неговият отговор на тази целувка. Но го осени мисъл, както Дана е написала, и, според мен тази мисъл беше: я да и покажа какво ще загуби, ако се разведе с мен, на което тя остана с отворена уста. Като забравих да кажа какво неуважение прояви към нейната любов, когато с подигравка и говореше за развода (всъщност подиграва се на любовта и), защото знае, че тя го обича и не може да предприеме нищо такова (поне засега).  (Силяхдар има заповед от Мурад да обича Атике. Ако има нещо против, нека го каже на Мурад, но няма смелост.) И сега мисля, че когато Атике си затвори устата и слезе на земята не само след страстната целувка, но и преодоляла любовта си към Силяхдар (защото ще порасне и ще разбере, че любовта е за двама), тъкмо Атике ще сложи Силяхдар на мястото му. 
Моите разсъждения за Силяхдар, разбира се, може и да не са правилни. Но ако падането на Силяхдар се случи заради Атике, ще продължа да мисля, че отсъствалата майка и семейство в живота му, са основният комплекс, дал насока за поведението на Силяхдар към Мурад. 

   

Въпреки че отвън хората и врагът виждат и говорят за силата и жестокостта на Мурад, неговата същност тръгва от зеленото дърво: сърцето и душата, които познават само Кьосем и Фария. След смъртта на Санавбер и с появата на персийското шехзаде от Ереван, ми се струва възможно именно той да се окаже пратеникът на врага, който ще разбере тайната откъде идва силата на Мурад. За да я използват за ликвидирането на Мурад. (За връзката с легендата за Самсон и Далила няма значение пола, важно е да бъде допуснат в духовния свят, което е възможно както чрез любовта, така и чрез приятелството.)



Има още много в този еп., но засега ще трябва да спра. За Кьосем: знам, че тя последователно направи две съждения: първо, че трябва да се смени този, който седи на трона (пред Кеманкеш, заради методите на Мурад и последиците върху държавата; не стана ясно как вижда смяната, само че вижда смяна) и, второ, че трябва да се "смени епохата": т.е. няма да се спази редът за наследяване от следващия по възраст. Вече стана ясно, че това не може да е Баязид.
 

Интересни паралели между Кьосем в първи и Кьосем във втори сезон, сътворени в гифчета

Здравейте! 

И 50 еп. остава верен на начина, по който се разказва във „Великолепният век“: фокусът е върху човешките преживявания, историческите събития очертават рамката. На зрителя е дадена възможност да види случващото се през очите на всеки от главните герои; да разбере и прецени поведението му в неговото вътрешно  движението от човек до съответната позиция в двореца: султан, шехзаде, Валиде. Все по-близо сме до отговора на въпроса, поставен чрез Кьосем: възможно ли е спасението на шехзадетата в условията на двореца?

Първото, което ми направи впечатление, е заглавието „Кървавият Ереван“. Не знам каква е била историческата стратегия и тактика на тази победа, но в сериала завладяването е точно обратното на кърваво: с риск на собствения си живот Мурад постигна тази първа победа без жертви и чухме за пръв път в столицата „Да живее Мурад!“ Това контрастира с „кървавата“ цена на победата, върху която е акцентът в епизода: смъртта на Баязид. В съзнанието на Мурад се борят невинните спомени от детството с предчувствията за велик Падишах и условието, че за да проливаш чужда кръв, трябва да пролееш и твоя собствена. Това условие е формирано от преживяното, разговорите с Осман, ситуацията, в която е Мурад: да има до себе си още други живи шехзадета. Още в началото на еп. чуваме извода, до който е достигнал султанът: „Тогава бях дете, но сега разбирам.“ В няколко сцени със съответно внушение и отлични режисура и изпълнение ни показват двете лица на Мурад: на султана и на страдащия човек.





В този еп. си доизясних Баязид, какъвто вероятно ще го запомня след края на сериала. В начина, по който го виждах, сега надделя неговото последно желание пред Кьосем: да остави майка му жива. Това очертава неговия път отначало докрай като подчинен на желанието му да е с родната си майка и грижата за нейния живот. Движейки се по този път, Баязид в началото невинно се отделяше от това семейство, което Кьосем беше направила за всички; после известно време се движеше успоредно между предаността си към Мурад и намеренията на Гюлбахар; следва съзнателното му участие на страната на Гюлбахар и предателството към Мурад с опита за неговото убийство. Казано по друг начин: ако в началото в поведението на Баязид доминираше шехзаде, а човекът беше потиснат, постепенно човекът в него заемаше все повече място и изместваше предаността на шехзадето. В това движение Баязид беше примамван от своята Валиде, която, от своя страна, постъпателно увеличаваше атаките срещу Мурад и така разпалваше още по-силно огъня в него. За покушението върху Мурад Баязид се аргументира с неговата жестокост, която иска да спре (писмото, думите на Ферхат преди екзекуцията). Това, което Баязид не знае, но ние знаем, защото гледаме отстрани и виждаме всичко, а освен това – и вътре в героите, е, че майката, която Баязид спасява, е съществената причина за разпалването на жестокостта на Мурад. Фактически Баязид също като своите братя Осман и Мурад обвинява султана в жестокост, но не знае какво е да си султан (това някъде му каза Мурад) и не си дава сметка, че причината за това е желанието на майка му чрез него да получи власт. На нас обаче още в еп. „Изпепеляването на една епоха“ ни показаха конника-врага, в когото Мурад разпозна Баязид, а по-късно щеше да види другата своя, крайната султанска същност, жестокия Мурад. Ако се подредят правилно причината и следствието може да се каже, че не Мурад, а неговата собствена Валиде сложи в ръката на Баязид меча, с който той уби Калика. Със стремежа си към власт Гюлбахар ескалира  жестокостта в Мурад, насочи го към Баязид, даде аргумент на Баязид за война с брат му и сложи началото на края на епохата „Кьосем“. Гюлбахар заплаши Кьосем с края на нейната епоха и нейните шехзадета, но в началото на края стои първо нейният син.   
   


                   



Баязид, мек  и милосърден по характер, беше впечатлен от жестокостта на Мурад още при едно от нощните излизания; после стана свидетел на още много. Тайните действия на майка му дълго време не му позволяваха да „прогледне“ за причините; той си отиде, без да разбере нейната роля в ожесточаването на Мурад. Дана, права си, за него тронът не беше цел. Напразно Мурад си задаваше въпроса: „Защо, Баязид, защо хвърли око на моя трон?“ Силите на Баязид за предателства стигнаха дотук. Самото предателство му тежи; последните думи, които си спомни от Мурад са за предателството от най-близките. Между смъртта и ново предателство, Баязид избра смъртта.     





Защо Мурад не изпълни екзекуцията по време на похода, а изпрати Баязид с фетвата в столицата?
И още по-точно, остави я за изпълнение на Кьосем?

Според мен причината е в това, че животът, който Кьосем е дала на Баязид (животът на шехзадетата след възкачването на Мурад на трона е по нейните правила), сега Мурад иска тя да го отнеме. С изпълнението на фетвата Кьосем ще потвърди правилността на взетото от Мурад решение; то е проверка на Мурад към неговата Валиде, а проверка и пред нас как тя ще постъпи. Много тежки, но и двете сцени: когато Кьосем чете писмото на Мурад и тази на екзекуцията, са много хубаво направени. В първата: затворените очи на Кьосем, сякаш не иска да види това, което казва съдържанието на писмото, и отворените очи на Баязид, чакаш присъдата си. Писмото с присъдата на султана, беше прочетено и прието от Валиде Султан; тя нищо повече не може да каже, има предателство към семейството, династията и държавата. За Кьосем това са другите опорни точки на нейните виждания, освен че Баязид се е опитал да убие собствения и син; тяхното нарушаване не и позволява да се бори за живота на Баязид. Страда майката в Кьосем: за Баязид, за когото направи всичко възможно, за отново отворената „врата към смъртта“ на шехзадетата, зад която са и нейните синове (това напомниха Баязид и Ибрахим), както и бъдещите шехзадета: „Мислех, че ще ми стигнат силите да угася този пламък.“
   
Сцената с екзекуцията е направена отново на основата на контраста, който виждам и в заглавието „Кървавият Ереван“.
Един оксиморон, съчетаващ победата и възхвалата на самия султан с човешкото страдание на всеки от участниците: Баязид, Кьосем, Мурад (там някъде на похода), бъдещите жертви шехзадета. От тази сцена разбираме, че ако Мурад „се спаси“ в жестокостта, Ибрахим ще намери своето „спасение“ от преживяното в лудостта; всеки тръгва от своя характер в детството. Този нов Ибрахим видя и Кьосем.
Основното усещане е за безнадеждност.
Невъзможност да се съчетае това, което изискват дворецът и единственият трон, с това, което иска човекът.
Смехът на Ибрахим, последния син шехзаде, който дойде след известна пауза във финала, прозвуча сякаш като ирония-присъда над усилията на Кьосем.