Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Мерси!Отивам да гледам

Здравейте!

Дана, да продължим и ще видим какво от разсъжденията ни ще остане вярно в следващия еп., както и докрая.
Както и ти предполагаш, ако Мурад беше умрял и Кьосем успее да постави на трона Касъм, малкият Ахмед отива на края на опашката - след Ибрахим, където е и сега по системата на Кьосем. В момента на възкачването на трона Касъм няма да има свои деца, защото за шехзадетата братя виждаме няма уредено положение.  Ако той или Ибрахим от непозволена връзка би имал дете, това, според мен, би се разбрало от Мурад като заявка за трона и би предизвикало подозрения и недоволството на Мурад, от което Кьосем ги пази. (Преди шехзадетата синове имаха право на свои наследници, едва когато ги изпратят в санджак, където всеки от тях е вече потенциален кандидат за трона.) Всичко това би трябвало да бъде уредено в закон и правила, но кой да го направи? Виждаме и при Осман, и при Мурад, че седне ли на трона, султанът мисли по едни и същи точки: ще стане ли велик, съдбата на братята, кой ще наследи трона. И стигат до един отговор. По системата на Кьосем Ибрахим ще стане първи на опашката на чакащите, а евентуалният син на Касъм от жена от харема, който харем той ще получи с възкачването на трона, ще се нареди след Ахмед. Така синът на Касъм ще трябва да изчака за трона не само чичо си Ибрахим, но и синът на починалия си чичо Мурад. Тук вече има голямо отлагане във времето и много конфликти.
Иначе опасността от промяна на закона остава както при управлението на Касъм (синът му ще чака чичо и братовчед, а следващите му синове – и по-големите си евентуални братя), така и при следващото на Ибрахим (когато ще има много братовчеди). Всеки на трона би направил това, което направи Мурад. Защото голямото семейство, което защитава Кьосем, влиза в конфликт с новото семейство на султана. В голямото семейство на династията, което защитава Кьосем, са водещи принципът на хуманизма и ценността на човешкия живот, докато в отделното семейство на султана – патриархалния принцип и егото и личността на султана. Кьосем мисли като майка, докато Осман и Мурад действат като султани. Това противоречие може да се изрази и като мъжко и женско мислене. Системата на Кьосем защитава живота на  шехзадетата и ограничава техните възможности за трона. Създателите на сериала търсят обяснение в Ренесанса, когато човекът е център. Символна реплика на Анастасия в началото беше: „Не съм подарък, аз съм човек!“ И това е показано ясно в сериала.

Varynia,  розите ми дойдоха като балсам срещу тежки мисли по закони.

Зарани, и аз не помня актьора от Езел, но вече го запомних от Кьосем.
За мен Фария като образ беше важна по две линии: да покажат прехода в Мурад от човек към султан и противопоставянето между голямото и малкото семейство на Мурад. Стигнахме дотук и Фарах, според мен, си отива навреме  .

Интересно ми е какво ще ни кажат нататък за Кьосем с този вероятно неслучаен жест на докосване по ръката на Кеманкеш?



Хаджи припомни историята на Хандан и Дервиш.
Там обаче ръката на Хандан беше към сърцето на Дервиш, което отговаряше на избора, който тя направи:



Същият жест ни показаха и при Гюлбахар, която сложи ръката си към сърцето на Синан паша.  

https://videouo.com/en/online/muhte%C5%9Fem-y%C3%BCzy%C4%B1l:-k%C3%B6sem/w7-wemQ-4no

Дали е вложен някакъв смисъл в този жест ще разберем от развитието на отношенията между Кьосем - Кеманкеш и Гюлбахар - Синан.
Би могло да се очаква, че по този начин загатват пред нас за още някаква разлика между Кьосем и Гюлбахар (отделно и с Хандан), както във всичко останало между тях.

Ivcheto, благодаря за превода. Изключително тъпо е да режат сцени на Метин, актьорът е страхотен и просто е влязъл в кожата на Мурад. Най-добре изиграния султан за мен досега.
Фарах винаги ми е била безлична, но пък общите им сцени с Метин ми харесваха.
Дано, дано да видим и периода на Ибрахим. Страшно ще ми е интересно да видя коя актриса биха избрали за Турхан и дебелите султанки, полегнали в харема и нагъващи грозде и баклава.

Най-добре изиграния султан за мен досега.
Точно! Халит е великолепен ,но наистина Метин ме изненада приятно ,много даже.
Преди време четях критики за сценаристите ,не знам дали сега са същите но образът на султан Мурад ,за мен е най-пълнокръвно написан и заснет.А ,и да отбележа ,че все пак сериалът е художествен не документален.Та така!Браво Метин! Нюргюл-и тя прекрасна е!

Да, има промяна в сценарния екип. Йълмаз Шахин отново е начело, но екипът сценаристи е друг. При това от няколко епизода. Мисля от момента, в който убиха Гевхерхан и Айше. Лично за мен, точно от там нататък, сериалът е много по-интересен и добър в това отношение. Жалко само, че смяната е станала късно.

За Метин съм на същото мнение. Уникален е! Не знам дали е по-добър султан от Халит, но със сигурност е по-добър от Екин/Ахмед. Просто сценарият е в негова полза, Метин има по-голяма възможност да се разгърне и да покаже таланта си.

Съгласна съм, Фарйа беше нужна за историята на Мурад, но прекалено много време й отделиха, според мен.

Аз вече си имам едно име в главата.    Е, много е голяма вероятността изобщо да не се стигне до там, но все пак Алина Боз ми изглежда доста подходяща. Това ако приемем, че Ибрахим се играе от сегашния актьор.

Ето я:


Играеше с Нургюл в сериала "Твоят мой живот" (сега върви по Бтв). Има руска, турска и българска кръв.

Здравейте

Момичета, благодаря ви за постовете и за интересната информация! Напълно съм съгласна с вас.
Изключителен Метин...прсто съм много приятно изненадана от неговата игра. Браво! Всички актьори са много добре подбрани. Също и актрисата, играеща Гюлбахар...има нещо в нея, което е много въздействащо...мимиките на лицето й, погледът, не знам, но лично на мен много ми допада играта й. Виждам я за първи път.
Зарани и на мен ми допада тази актриса за Турхан. Дано видим продължението!

 

Здравейте! 

Имаме:

КРАТКОЕ СОДЕРЖАНИЕ 52 СЕРИИ!
 
После заточения Султаном Мурадом своих братьев в кафес, Кёсем Султан объявляет сыну безвозвратную войну. Она тяжело мстит за это заточение. Казнят Фарью и Силахдара Мустафу. Султан Мурад содрогается потерей самых близких. Думая, что за их смертью стоит мать, Султан Мурад сталкивается с Кёсем Султан. Отныне война между матерью и сыном объявляется открытой!
В связи с очередным захватом персами Еревана, Султан Мурад принимает новое решение. Он выйдет в поход на Багдад. Падишах намерен взять и Багдад, и Ереван. Это решение вызывает большой ажиотаж в совете.
Гюльбахар Султан, спустя годы вышедшая наружу, похищает шехзаде Султана Мурада. На делает ему предложение и угрожает ему смертью сыновей в случае не выполнения ее условий. Какой выбор сделает Султан Мурад, оставшийся между своими детьми и братьями?
Кёсем Султан вновь собирает тайный совет. Она решает свергнуть Султана Мурада с престола и посадить его в кафес...
Сумеет ли Кёсем Султан свергнуть сына?

и снимки за 52 еп.:

https://vk.com/mahpeyker_sultan?z=album-95129973_245210421

Синовете на Мурад: Селим и Сюлейман. В началото мислех, че Селим носи името на сина на Сюлейман. Но сега ми се струва, че е на бащата на Сюлейман. Има много съвпадения между Селим I Явуз и Мурад IV: време на управление – 8 години (за Мурад това е времето на самостоятелното му управление), холеричен характер, импулсивност, жестокост, и двамата са войни завоеватели. Клетвата за вярност пред Мурад, която яничари, спахии и духовенството положиха в началото на самостоятелното му управление беше върху Коран, донесен от Селим Явуз от похода в Египет. Явно Мурад се идентифицира с този войнствен султан.
 
Много ми е подозрителен Емир Гюне. Междувременно се сетих, че Санавбер разбра от писмото на Мурад, което прочете през нощта, че османците искат да убият Емир по време на преговорите и тази информация трябва да е стигнала до Шаха. Обаче посланиците за тези преговори бяха убити. И сега въпросът е: кой ги е убил: Емир или Шахът, за да спаси Емир? И кой стои зад историята с двубоя и  войната без жертви: само Емир или в това участват и персийците, които дадоха злато на Гюлбахар, за да седне Баязид на трона и искаха от нея да спре Мурад от война с тях? Изглежда ми, че е възможно Емир да действа заедно с Шаха?

Здравейтееееееееееее!
Страхотни анализи, мнения и фотки.
                Солидарна съм с вас за всичко, което сте коментирали и анализирали!
Приятна група сте.Има още една група, която също харесвам , засягаща филма КС,не изкам да я пиша тук за да не спамя.

dana78,актрисата, играеща Гюлбахар, казваш, че не си я гледала преди.Ами тя играе във филма "Кварталът на богатите", майката на Яман
Желая ви успешна седмица и приятни почивни дни на 6, 7,8 май!

Много интересен фрагман. Идва и краят на Касъм, а войната между Кьосем и Мурад става все по-ожесточена.

Актрисата в ролята на Гюлбахар направи страхотна роля! Подборът на актьорите и тази година е безупречен!

От следващата седмица сериалът отново ще се излъчва от 20.00 часа. Последните няколко епизода най-накрая ще бъдат показани в нормален час.







В нета продължават спекулациите на тема финал на сериала. Според някои от тях, той ще приключи с 60-ти епизод. Според други, ще направи финал на сезона с 55-56 еп.
Има и информации (засега не откривам източник), че Тимур Савджъ подготвя за следващия сезон нов исторически сериал. Спекулациите около него са, че е възможно да става дума за периода на Ибрахим.

Няма обаче нито една официална информация, която да отрича или потвърждава някои от горепосочените твърдения.

И една клюка, която не знам колко и дали изобщо е вярна. Всъщност са две. Джанер Джиндорук (Силяхтар) не е отишъл на сета на 22 еп., затова сцената със смъртта на героя му била заснета от друг актьор.
Според втората Фарах и Джанер имали проблеми заради връзката си с продуцента, или режисьора, не става ясно. Това се отчита като основна причина за оттеглянето им от сериала.

Ако на Фарйа и беше време да напусне сериала, макар не по начина, който показаха, а по който подсказваха някои характеристики на героинята пуснати в началото, то Силяхтар, според мен, можеше да поостане още малко. Но явно егото на актьорите играе по-важна роля от самата роля.

Привет и от мен!

Много ми хареса новината за 20.00 ч. Иначе за това кога ще е финалът трябва да имаме здрави нерви, но ние тренираме вече две години без излишна официална информация.
 
 
Направи ми впечатление, че два пъти чухме текста на фетвата за Баязид.
„Семейството – това е като едно тяло по отношение на уважението един към друг. Всички членове на семейството са като органи на едно тяло. Тялото се бори, когато заболее един от неговите органи. Човек също е длъжен да се бори за своето семейство. Ако не отрежеш болната ръка, гангрената ще тръгне по цялото тяло. Заразата ще се разрасне и ще унищожи тялото...За реда в държавата трябва задължително да се унищожава злото, обединило се с враговете против своето семейство.“
Прави впечатление, че фетвата не просто сухо и служебно дава разрешение за екзекуция, но  използва метафора за семейството. Думата чуваме още два пъти в 51 еп.: „Мурад прави всичко, което унищажава нашето семейство“ (Кьосем към Касъм, когато ги видя Фария) и „Ние сме едно семейство“ (Мурад към Фария). След връщането от Ереван и поставянето на въпроса за наследяването на трона наблюдаваме вече не просто борба между Кьосем и Мурад, а борба между две семейства, чиито глави са Кьосем и Мурад, споделящи два начина за наследяване и различна съдба за братята. Всеки защитава своето семейство и оценката на действията им в 52 еп. трябва да става, според мен, от такава позиция и с оглед казаното във фетвата за болните членове и вредящите елементи.

Семейството на Кьосем:

в дълбочина то тръгва от тези мрачни „рекорди“ в историята,



за да ги остави назад във времето и да ги заличи от съзнанието на хората
с ренесансова светлина и нови идеи за човека.



Новите разбирания са отношения не само между Кьосем и Ахмед, но двамата искат да ги превърнат в такива за династията и империята: във важни моменти виждахме Ахмед  и Кьосем в сцени с ярка светлина, в бели/светли дрехи, тази на Ахмед със символите на династията. Като се включи и времето на управление на Ахмед, който оставя брат си жив, двамата, а след него Кьосем сама, отстояват тези идеи повече от 30 години, което означава, че едно цяло поколение хора са преживели (приели или чули за нея) с тази идея.  



Със смъртта на Ахмед това семейство (заедно с държавата), формирано на нови принципи и отстояващо нови ценности, е поверено на Кьосем. Неговата защита и идеята за запазване на живота на шехзадетата Кьосем продължава и в 52 еп., за мен това определя  основните мотиви за нейните действия. Кьосем е властна жена, но властта и е необходима за защита на своите принципи за държавата и своето семейство. Това е разликата между нея и нейните антагонистки (Сафие, Халиме, Гюлбахар), които подчиняват и майчиното си чувство и отношението към държавата на личното желание за власт. Комплексът от въпроси, свързани с децата, наследяването и братоубийството на фона на повишената активност на жените виждам като основен в сериала, по него върви една от основните нишки, която преминава през двата сезона, затова пропускането на регентството е обяснимо: криво-ляво Кьосем е съхранила държавата, а семейството е под нейното крило и тук съществени заплахи и промени няма. Сериозните проблеми започват с превръщането на Мурад в султан със съзнание на султан и поставянето на въпроса за наследяването.
Първото посегателство върху семейството на Кьосем (след събитията около смъртта на Ахмед) е екзекуцията на Баязид. Фетвата е издадена с оглед нейното семейство, един член на което прави опит за убийство на друг, при това – султан. Кьосем не може да направи нищо. Така Мурад прочиствайки от „зараза“ семейството на Кьосем, чийто член е и самият той, едновременно отслабва това семейство, лишавайки го от един член, и „отваря вратата“ в него за следващи екзекуции. Но в същия момент - екзекуцията и раждането стават по едно време, самият Мурад ще се оттегли от защита на това същото семейство като създава свое собствено и съответен закон в негова защита. Така в рамките на един еп. (51) Кьосем и Мурад от съмишленици, принадлежащи на едно семейство, се превръщат в членове на две отделни семейства с различни интереси и идеология за наследяване на трона, а двамата като техни глави – във врагове, и всичко това все повече ще ескалира. Когато четат  фетвата по повод Баязид, Кьосем и Мурад ще запълват  семейство, зараза, враг с различно съдържание. Отдалечаването на Мурад от Кьосем започна с различията в управлението, но в последните еп. върви ускорено по линията на различията в наследяването, респ. съдбата на братята. Двамата все повече се отдалечават един от друг; за Мурад Кьосем от майка, дала му живот и многократно спасявала го,  се превръща все повече в съперник, противник, враг, „жадна за власт“, Валиде вижда като Кьосем Султан и споменава дори екзекуция, а братята си – като  нейно средство към властта.  

Семейството на Кьосем, което защитава всички деца на Ахмед и децата на своите деца
и
семейството на Мурад, в което е предвидена крайна защита само за един негов син.



Противоречието между семейството на Кьосем и това на Мурад виждам изразено и в този постер:

Кьосем и Мурад опират гърбовете си - Кьосем подкрепя Мурад.
Но двамата гледат в обратни посоки:
Мурад – към Фария, Силяхдар и Айше; това е неговото семейство: двете майки на децата му; Силяхдар е най-близкият му човек, водещ Мурад по пътя на отделяне от семейството на Кьосем.
Кьосем: гледа към своето семейство от синове и дъщери на Ахмед; Баязид представя синовете, като най-отдалечен, защото е от друга майка, той показва само най-външната граница на кръга от защитени от Кьосем, в който по подразбиране влизат и нейните собствени синове и внуци.



Много силно и ефектно начало на 52 еп.: галопът на конете, от които виждаме само бързите движения на краката. Начинът, по който са разказани събитията до заставката носи много силно усещане за бърза реакция, реакция без колебание, рязка и крайна. Точно така, както се действа с оръжие, когато се отговаря на удар: силно и веднага. Тъй като всички, вкл. и Мурад, знаят повода, тази реакция е отговор на причиненото на Кьосем и едновременно предупреждение от нейна страна за това как ще действа нататък, когато синовете и са в опасност:  „Войната вече започна. Няма път назад.“  За мен няма никакво съмнение, че когато на финала Мурад не даде на Кьосем да погали децата и и съобщи решението си да я изпрати далече (отново близо до решение на Осман), последвалото решение на Кьосем да го свали от трона и да го изпрати в кафеза, а на трона да седне Касъм, е водено от това: да защити синовете си. Това решение се зароди по време на техните противоречия във връзка със законите и управлението на Мурад и тогава Мурад я изпрати в Стария дворец. Но там тя се съгласи да отиде не за да си промени той политиката, а за да не затвори братята си в кафеза: ясна е тежестта на живота на синовете за Кьосем пред всичко останало.  Отдалечаването и от столицата, докато Касъм и Ибрахим са в кафеза, означава за тях път към смъртта. Затова оправдавам всички нейни действия: не виждам в тях стремеж за власт, а виждам използване на власт в защита на семейството. Ако си послужим с метафората от фетвата: Мурад от заболял орган в семейното тяло, който трябва да бъде отстранен,  се е превърнал във външен враг за все по-малобройното  семейство на Кьосем.

След вкарването на Касъм и Ибрахим в кафеза с бърз удар  Кьосем наказа и поне временно – виждаме за около две години, задържа атаките срещу нейното семейство, към което, въпреки неразбирателствата, тя продължава да числи и самия Мурад, както и неговите шехзадета и султанша.

Защо Фария, Силяхдар и Гюлбахар?
Фария е в опасност от самата позиция, с която се вписа в двореца: жената до Мурад.  В комбинация с: любов между нея и Мурад, наличие на шехзадета, боеви характер и намерения за трона, отразени в писмото до майка и, които отварят пътя към самостоятелно семейство и противопоставено на това на Кьосем, тя от самото начало бавно вървеше към това, което я постигна. (Като цяло ни показаха Фария подобна на Кьосем, вкл. и чрез напомняния с облеклото и някои обстоятелства в историята. А това прави шансовете и за оцеляване на това място в присъствието на Кьосем още по-малки.) Това, че стана свидетел на разговора между Кьосем и Касъм и съобщи на Мурад за тайното заседание стана повод, но причината е в комплекса от горните обстоятелства.  Видяхме, че Кьосем я наблюдава и я атакува от самото начало. На любовта тя няма как да се противопостави, но я омаловажаваше и истинската и атака беше срещу евентуалните синове: светкавичен опит за безплодие (опит-отговор за  „нападение“ срещу нейния син по същия повод: тогава Мурад вкара в кафеза само Касъм, но не и срещу детето от бременността); принизяване, когато след никяха и каза, че без дете тя е никой. Фария се явява естествен съюзник на Мурад  в желанието му да се отдели от своето голямо семейство в интерес на своите деца с всички последици за братята на Мурад; видяхме, че към това тръгна в края на регентството дори и „кротката“ Айше. Затова  която и да е жената на това място, за Кьосем е цел номер 1. (Преди време се бях размечтала, че Фария може да стане съмишленик на Кьосем, но това явно е много романтично очакване.)

Кьосем не знае това, което ние знаем от 51 еп. за основната и коварна роля на Силяхдар за промяната на закона и решението за кафеза, случили се непосредствено след разговори между Мурад и Силяхдар. Тя си е правила заключения за него от всичко дотук, видяхме я противник на брак с него за дъщерите и, в много ситуации на противопоставяне. Не е трудно да се досети, че като най-близо стоящ до Мурад и негов душеприказчик, Силяхдар има най-важна роля за неговите решения.
  
 От гледна точка на нейната вина, Гюлбахар заслужаваше да „поеме отговорност“ за смъртта на Фария и Силяхдар. Но Кьосем още не знае, че съществува Синан като съюзник на Гюлбахар, а провалът на акцията с Гюлбахар има много тежки последици. Но самата Гюлбахар е вече толкова налудничава, колкото видях Сафие, когато тровеше Ахмед и във връзка с историята с Ясемин. Край „труповете“ на братята Касъм и Ибрахим тя се обяснява на Мурад по повод собствените деца: „Ти ще направиш всичко, за да са живи. Даже след това, ако гориш в Ада. Аз именно това направих. Само за Баязид. За да е жив.“ От всичко най-важно за мен в този разговор и неговия контекст е това, че Мурад не уби други живи същества, за да живеят неговите синове, а намери друг начин. С това той се издигна много, много над Гюлбахар и в този момент прилича на своята Валиде, син е на Кьосем. Радвам се, че не позволиха съдбата на трона да се реши от убийцата Гюлбахар, позволиха и да реши съдбата само на собствения и син.    

Ролята на Кеманкеш: в еп. е физически извършител на екзекуциите. Иначе той присъства винаги, когато ни показват отношението на Кьосем към децата: когато даде присъдата на момченцето, което я рани; когато Кьосем даде урок на Баязид със спасения от него яничар, който имаше смъртна присъда от Мурад и още, т.е. много пъти, за да сме убедени, че той е наясно с идеите на Кьосем и ги споделя: той винаги сдържано изразява одобрение. Няколко пъти Кеманкеш каза, че бъдещето зависи от Кьосем, подкрепя я винаги. Засега го виждам като физически извършител на екзекуциите, воден от вътрешно убеждение за правилност; нарушил предаността си към султана, с което рискува живота си, но предан на идеята на Кьосем. До каква степен е предан на идеята и до каква - на самата Кьосем, това предстои да видим. Вярвам, че не само заради самата двойка, но и с оглед на сравнение ни показаха развоя на отношенията между Гюлбахар и Синин (също сме видели Хандан – Дарвиш). Трябва да има разлики не само в жестовете на физическо общуване, но и по същество. Да видим.

За отбелязване е, че на този етап от „военните действия“, въпреки че току-що е променил закона и екзекуция на братята би била в негова полза, още повече направена с тежък аргумент – заради живота на шехзадетата; въпреки че през главата му премина предсказанието, че тронът ще наследи негов брат, каквото и да прави Мурад, и това би било възможност да се отърве от Касъм и Ибрахим в полза на своите деца; въпреки по-скоро съгласието за екзекуция, което Юсуф изрази пред Мурад в последния момент: „Може би трябва да дадете на Гюлбахар това, което иска.“; както и въпреки риска за малките шехзадета в случай на някакъв провал при инсценировката, Мурад постъпи именно така. Той обясни това с нежеланието Гюлбахар да му диктува как да постъпи, но според мен, освен това, Мурад още не е готов за това и ще видим какво ще го накара да вземе крайното решение. Шехзадетата братя срещу шехзадетата синове беше тест да видим Мурад: в крайните си решения той все още стои между своето и семейството на Кьосем.

И в този еп. чухме много твърдения на Гюлбахар за Кьосем, до каквито в своето развитие към султана в себе си и насочван от Силяхдар и други със свои интереси достигна и самият Мурад: „Нея я интересува само едно – тронът, султанатът...Защото тя се счита за Падишах.“ Така Гюлбахар изразява себе си, съобщава ни какво тя е видяла. Не може и затова не е видяла, за да ни каже, че Кьосем е спасявала нейния син винаги, когато и своите синове, че го предупреждаваше и пазеше и по времето, когато Гюлбахар му тровеше душата и създаваше условията за раждането на жестокия Мурад,  срещу когото Баязид протестираше и плати с живота си този изначално сбъркан протест.

Поетът Нефи напусна този свят с чисти ръце в буквален и преносен смисъл: изми се и до последния си дъх продължи да говори своята истина за терора. В Мурад отново заговори предишният Мурад, когато Нефи каза „И главата ми да отрежете, пак това ще говоря!“ , а Мурад тихо отговори: „Аз затова те харесвам, Нефи!“ Но това, което харесва човекът Мурад, не може да одобрява султанът Мурад. Също така Мурад чу не само от един, а от двамата си братя: Осман и Ибрахим, че е станал жесток. Мурад знае за промените в себе си, осъзнава ги и това го кара да страда. Но в този момент, когато е дошъл неговият ред да седне на трона, за него няма друг избор.  

Оставането на Мадам в двореца ми се струва опасно. Със смъртта на Фария и особено след смъртта на децата тя има сериозен мотив за отмъщение.

Вече изказах подозренията си към Емир-Юсуф. В този еп. забележката на Кеманкеш да не се обърне Юсуф обратно към персите и това, че го чухме първо да насочва Мурад към приемане на условията на Гюлбахар, т.е. екзекуция на братята, а пред Кьосем каза, че е негова идеята за  инсценировката, отново ме карат да изпитвам съмнение към него.

Здравейте момичета

Благодаря ви за коментарите и информацията!

Varynia не съм гледала "Кварталът на богатите" и за това актрисата ми е непозната...не съм я срещала и в гледаните от мен сериали (които не са много), но явно е добра актриса и е имала доста роли.

Ваня прекрасно си описала ситуацията! Съгласна съм с голяма част от разсъжденията ти и усещам нещата по същия начин, но конкретно за Кьосем съм на друго мнение - за мен тя прекрачи границата в този случай с убийствата на Силяхдар и Фария. Тя уби най-близките до Мурад хора, за да отмъсти за това, че той вкара в Кафеза братята си и с цел да го отслаби при по-нататъшните си ходове, целящи детронация. Лично за мен нямаше конкретна заплаха за живота на братята нито от Фария, нито от Силяхдар за момента, също така и самите Касъм и Ибрахим бяха в Кафез, но различен от този, в който Ахмед I постави малкия Мустафа. Мустафа беше затворен в една стая, без право да излиза и без право да бъде посещаван...самата Кьосем тайно разреши на Халиме да го вижда от време на време. Да не говорим за Кафеза на Мустафа в по-късния етап - онзи със зазиданата врата, под която имаша процеп да му пъхат храната. Въобще пък не може и да става дума за "дупката", която обитава в момента на действието - под земята, без прозорци...без да знае, дали е ден или нощ .В сравнение с изпитанията и мъките, на които Ахмед (дори с ренесансовите си идеи) подложи малкото момче Мустафа, ситуацията на братята-шехзадета е доста по-благоприятна. Самият Кафез е много по-различен от предишните - като сграда, обзавеждане, удобства, светлина и досег с останалия свят. Виждаме големите прозорци, прислугата, с която братята непрекъснато си комуникират, посещавани са както от Кьосем, така и от Атике, получават сведения за събития и случки, носят им се книги. Тоест, ситуацията, в която се намират не е в никакъв случай екстремна, нито Мурад даваше някакви признаци за промяна на намеренията си в момента на убийството на Фария и Силяхдар.
Лично за мен, Мурад има изключителна търпимост, съвест и изпитва голяма обич към братята си. Според мен, Кьосем нямаше причина на онзи етап да постъпва толкова жестоко. Добре, тя мисли за Касъм и Ибрахим, а мисли ли за Атике?! Дава ли си сметка, че Атике ще загуби най-ценния за нея мъж, мъжът, заради когото "прегази" сестра си. Ясно е, че Атике е имала мечти, желание за деца и деца точно от Силяхдар, но заради шехзадетата-братя, Атике бива ощетена и видя размазаната глава на мъжа си. Ами Мурад?! Самата Кьосем изживя голямата си любов с Ахмед, загуби го...знае какво е да загубиш любимия си, защо причини това на сина си?! Още повече по този начин - да види Фария как виси безжизнена от тавана. Не, не го оправдавам! Ами внучетата, все още бебета?! Самата тя видя как Осман реагира на загубата на майка си Махфирузе - не искаше да приема млякото на дойките, плачеше...защо подлага на това собствените си внучета?! Разбирам, че иска да защити Ибрахим и Касъм, но "убива" другите си деца и невинни внуци. На онзи етап ситуацията не беше ескалирала така, че да се стигне до тези ужасии.

Много правилно казано! Но, мисля си аз, нима човек би очаквал нещо друго?! Нима Кьосем не е осъзнавала това още преди години...съвсем логично е да се случи всичко това. Създаването на две семейства е неминуемо и е резултат от хуманното решение да се запази живота на братята-шехзадета. Султанът ще има деца, ще има синове...ще има и братя. А, майките на синовете му ще искат трона за своите деца. Самият султан ще иска след него да седне негов син, а не брат. Както Сафие беше казала за Осман и отношенията му с Кьосем, по повод на това, че е привързан към Кьосем и я слуша за всичко: "Почакай да му се роди син". Самата Кьосем усеща това, защото е майка...чувствата се променят и детето става най-важното нещо на света. Самата тя прие участта на малкия Мустафа, заради собствените си синове. Защото за нея те бяха и са по-важни от брата на Ахмед. Самият Ахмед изпрати палачи за Мустафа, защото като султан мислеше за синовете си и за трона си. И пак се питам - какво е очаквала Кьосем?! Не е ли всичко прекалено логично, не е ли всичко повторение на историята?! И в тази история е участвала и тя.
Лично за мен, Кьосем трябваше по дипломатичен начин да говори с Мурад и да се опита да установи някакъв статут на братята още след ситуацията с Елеанур. Разбирам я, но не я оправдавам .

Гюлбахар - отново не ми хареса замисъла на сценария тук. Да вметна - въпреки това, като цяло целият проект ми допада и мнението ми е много положително. Та, не знам защо сценаристите решиха да изневерят на предварително зададения образ на Гюлбахар - хитра, аналитична, мнителна...както каза Кьосем за нея: "не оставя следи дори и в снега". Първо, поставяйки ултиматум: шехзадетата-братя или децата, Гюлбахар съюзява Кьосем и Мурад срещу себе си и напълно очаквано е да бъде изиграна или поне да бъде направен опит за това. Как си е мислела, че ще удостоверят смъртта на братята?! За всеки е ясно, че най-лесно е да се инсценира смъртта на Ибрахим и Касъм, трябваше да е ясно и за обиграната Гюлбахар, още повече, че тя самата беше спасена по този начин - мислеха я за мъртва и дори лекарката беше в заблуда и оповести смъртта й. Просто, не го приемам за сериозно това. Много по-логично беше да се опита да отрови братята чрез подставени прислужници, например или със стрела през прозореца. Или да убие малките шехзадета, дори ...или най-малко да постави ултиматума само с писмо, без да "пада" в ръцете на Мурад, точно както очакваше и Синан. Но, най-логично за мен би било Гюлбахар и Синан да подклаждат враждата между Мурад и Кьосем, насочвайки гнева на султана към братята...така че Мурад сам да стигне до идеята за екзекуция; много по-логично би било и да изфабрикуват нещо, за да "уличат" Касъм в неподчинение (подобно на Мехмед)...например, че иска да избяга, фалшиво писмо, слух и т.н.
 
Въпреки лошотията на Гюлбахар, и аз като Мурад намирам, че в тази жена има смелост и хладна присметливост...и точно поради това ми е трудно да приема последния й безсмислен, глупав и нехарактерен за нея ход. Видяхме, как чувайки, че е била измамена и виждайки Синан паша в горовност с ножа, тя направи жест с ръката си в последните секунди от живота си, като му забрани да атакува. Лично за мен, мисълта й е препускала: измамена е; Синан паша чува, че са измамени и отмъщение няма; знае, че Мурад е силен, там е и войнът Кеманкеш, като Синан паша няма да има никакъв шанс;...но като Синан чуе всичко и не се разкрие, то той ще има шанс да продължи делото им и да доведе до край започнатото.  

 

Дана  ,
 
Някои въпроси ще получат отговор, когато видим финала. Тогава ще разберем какво искат да ни кажат с цялата история и може да се върнем и преосмислим някои разсъждения, които правим, докато нямаме още тази пълна картина. Благодаря ти за мнението!
  
Съгласна съм, Кьосем вече знае, че султанът, мъж или син, иска да е добър брат, но идва моментът с раждането на неговите синове, когато взима страната на синовете. В целия сериал дотук ясно ни показват противоречието между султана, носител на абсолютната власт, и Кьосем, защитаваща живота на децата. В един разговор с Ахмед,когато тя му разказваше за реда, който тя и сега следва, той и каза: „Ти какво искаш, да променя нашите традиции ли?“ След това тя написа закон, който Осман отмени. За нея е ясно, че дори и да говори с Мурад, няма да има резултат, най-много да го предизвика и всичко да свърши много бързо. Както видяхме, той потвърди закона за наследяването от баща към син. Причината виждам в тези различни позиции, от които гледат на братята: и Мурад, и Кьосем обичат братята-синове, но той носи отговорност за трона и сенки не са допустими, докато тя гледа на тях емоционално като майка. В обичта към братята двамата са заедно, но при решаването на въпроса за тяхната роля в двореца двамата са антагонисти. Кьосем е носител на нашите желания като съвременни хора и жени, но ние виждаме и Мурад, че за да си върши работата и остави своята следа в историята, му е необходимо пълно централизиране: без братя, които разсейват в широчина, а само надолу от него по линията на синовете. Както казах, след финала ще можем да направим изводи. Братските чувства и общественото мнение, формирано във времето, които не са съгласни с братоубийството,  са в конфликт с нуждите на трона.
 
Вкарването в кафеза е основна промяна в досегашното положение на братята. Това не зависи от подобренията в кафеза. С вкарването в кафеза става промяна във виждането за тях. До вчера стоящи на опашката за трона, днес те вече са никой, нямат бъдеще. Както каза Ибрахим: „Ние нямаме вече цена (стойност)“. Опасността за живота им идва като следствие, може и да не се случи и те да прекарат живота си там, защото за трона след Мурад чака негов син. Вкарването в кафеза по друг начин потвърди закона. Затова реакцията на Кьосем е адекватна: в смисъл, тя отбелязва важността на решението, реакцията е драстична като самото решение. Всеки защитава своето, Кьосем степенува вредите и за нея нейните синове, които са и членове на династията,  стоят най-високо. Обектите са точните, те водят и поддържат в Мурад тази обратност на желаното от Кьосем. Обесването и разбиването на глава не са ми възможни да си ги представя като реалност и естествено не ги приемам, но в случая ги разбипам като хипербола за важността на момента и като вик към Мурад. Кьосем няма какво друго да направи. Следва свалянето на Мурад от трона. Ние знаем, че и следващият султан ще прави същото, а според мен го знае и Кьосем. Но обективно погледнато, докато се правят тези отчаяни и обречени опити, времето работи в полза на промяна на общественото мислене за цената на човешкия живот. (Това пък аз си мисля засега, ще видим накрая как ще изглеждат нещата.)

Ако позицията на Мурад като султан го прави противник на идеята на Кьосем, Гюлбахар ни показват като деструктор на тази идея. Нейният противник не е Мурад, а Кьосем; тя се съизмерва с нея; Гюлбахар е обратен, огледален женски образ на Кьосем и мисли и прави обратни на нея неща. Докато Кьосем вижда в султана и неговите братя братя и това им говори, Гюлбахар вижда противници, врагове и това говореше на Баязид; Кьосем е като майка за всички деца от династията, докато Гюлбахар иска да е жив и иска трона само за своя син, за другите, вкл. за Мурад – смърт; докато Кьосем действа като майка, Гюлбахар вижда в нея жажда за власт и т.н. Последният елемент в разпада на модела на Кьосем би бил, ако Мурад реши да убие братята си. Затова Гюлбахар поставя такова условие: синовете срещу братята; тя иска не просто смъртта на Касъм и Ибрахим, а Мурад да избере синовете си пред братята и сам да ги екзекутира. Неговото действие би показало на нея и на света, че тя е права, а не Кьосем. В някакъв смисъл това би било победа и потвърждаване на начина, по който преди се е ставало султан и на братоубийството.  Но това не се получи: Мурад избра и братята, и синовете си. Мисля си, дали Гюлбахар не ни е показана като персонификация, въплъщаваща стария начин на възкачване на трона: един на трона, всички останали кандидати – мъртви, както и на братоубийството като защита на трона? И нейната смърт да разбираме като „смърт“ за този модел и свързаното с него братоубийство? Ще разберем повече, когато видим, първо, как Мурад ще реагира на смъртта на децата и когато разбере измамата, каквато си размениха с Гюлбахар, както и  какво ще накара Мурад да иска екзекуцията на Касъм и Ибрахим. При положение, че той вече няма да има свои деца и само братята остават наследници на трона, на които Мурад със закона и  вкарването в кафеза запази живота, но отне правото за трона.  
И да, Синан беше оставен жив, за да до-отмъсти. Сигурно пак ще го направи от любов.
Хубав ден!