Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Здравейте

Ваня благодаря и аз за мнението ти! Удоволствие е да те чета и да си дискутираме въпроси по сериала. Радвам се, че отделяме време, защото така научаваме повече за онази епоха и за онази империя, част от която е била и нашата Родина (за съжаление).



Съгласна съм като цяло, но има едно "НО" за мен. Кьосем на времето се примири и впоследствие одобри решението на Ахмед да вкара в Кафеза малкия Мустафа, като по този начин спаси живота му и елиминира опасността враговете да се възползват от него. Ахмед и тя подреждаха живота за своите синове. С оглед на историята и миналото на Кьосем трябваше да й е пределно ясно, че няма как и няма възможност законът за "най-старшия и най-мъдрия" да остане активен, особено с порастването на братята-шехзадета и раждането на синове на султана.

Самият закон като такъв е решение само до израстването на децата, той би бил добър, ако има продължение в изясняването на статута на братята-шехзадета. Като регент, може би е трябвало да го направи с печата на Мурад, когато той вече е бил голям, но все още под нейна упека. Или може би държавните мъже и улемите е можело да се намесят, така както сега я поддържат в желанието й за преврат и сваляне на Мурад от трона. Преди закона на Фатих е имало закон или традиция за статута на шехзадетата, въпреки възможността от борби и дестабилизация. Можело е все пак да се почерпи опит - какво е ставало с шехзадетата-братя преди епохата на Фатих?!

На този етап е прекалено късно Кьосем да иска по-хуманният закон да сработи, защото има много неизвестни, а султанът иска яснота и сигурност...така както искаше и Ахмед. Да, Кафезът означава промяна на статута на шехзадетата-братя, точно както беше и с Мустафа в полза на децата на Кьосем...и тя беше съгласна с това. Проблемът е, че спасяването на живота на Касъм и Ибрахим не е достатъчен за Кьосем, тя иска те да са на опашката за трона. Разбирам я, но времената се менят - както тя се бореше за живота и възможностите за синовете си и затвориха малкия Мустафа, така сега Мурад и съответно жената/жените до него биха се борили за своите синове, като изолират чичовците, но ги оставят живи. В противен случай порочното колело се завърта и тя неминуемо би станала враг на Мурад и на неговите деца...както виждаме сега. Ако сега Кьосем има пълно право, то тогава, би трябвало да посочим като правилни в някои точки действията на Халиме (например), която се бореше за своя син, за живота му и за неговото право, тъй като Мустафа се явяваше брат-шехзаде.

Та, мисълта ми е, че в случая Кьосем...,лично за мен, иска прекалено много, без самата тя да отстъпи и да осъзнае, че е вършила същото, което Мурад прави сега за децата си. Тя иска той да се откаже от правата на синовете си в полза на шехзадетата-братя. Кьосем направи това, отказа се от правата на синовете си в полза на шехзадето-брат Мустафа, но тя знаеше, че той е психично болен и беше предвидено да управлява кратко, като след него на трона да седне Осман (самата тя каза на Осман това и го коментираше със сподвижниците си). Дали щеше да постъпи така, ако Мустафа беше с нормална психика, дали щеше да предпочете Мустафа (имащ за Валиде манупулативната и хитра Халиме, за сестра жестоката Дилруба и за зет Кара Давут паша - силен и хитър) или щеше да заложи на Осман - детето, което отгледа сама и при управлението на когото тя би била Валиде Султан и би имала голяма власт. Защото промяната на хуманния закон може да бъде направена от всеки един султан и това Кьосем го знае много добре. Шансът с психически болният Мустафа беше, че ако той беше решил да измени закона, то поради психическото си състояние, това би могло да бъде оспорено от улемите и държавните лица.

Мисълта ми е, че лично за мен, Кьосем трябваше да приеме Кафеза, като добра алтернатива в случая и да изчаква и да наблюдава, да подготвя варианти за защита на Касъм и Ибрахим. Да бъде в готовност за атака и силен удар, в случай, че Мурад изпрати палачи. Не одобрявам превантивните жестокости. Каква е гаранцията, че когато Касъм седне на трона няма да му хрумне да изпрати пак в Кафеза Ибрахим и да ги убие двамата с Мурад?! Каква гаранция има Кьосем, че Касъм няма да убие и племенниците си?! Тя много добре знае, че всяко шехзаде твърди едно, но когато седне на трона, ситуацията се променя, още повече, когато има възможност за свои синове.

И лично за мен, като обикновен човек, подобренията в Кафеза са от голямо значение и са предпоставка за едно или друго поведение. Едно е да знаеш, че детето ти ще живее в "дупка" без прозорци и няма да знае, дали е ден или нощ и няма да го видиш с години (предпоставка за бурна реакция и евентуално борба), а друго е да знаеш, че детето ти ще вижда слънцето, ще има простор, удобства и ще комуникира с прислужници, ще чете книги и че ще можеш да го виждаш и да разговаряш с него (предпоставка за по-спокойно поведение и изчаквателна позиция). Животът на шехзадетата-братя, лично за мен е от първостепенно значение, а не дали са на опашката за трона. Защото съдбата е непредсказуема и човек трябва да се задоволява и с малкото, но най-важното - животът и здравето, защото често пъти жаждата за повече и нетърпението водят до загуба на всичко. Според мен, силната бурна реакция на Кьосем и отказът й да бъде по-гъвкава и да се примири с някои неща, ще доведат до много по-големи проблеми.

 

Иии.... финалът на "Кьосем" ще бъде 60-ти еп.

Fenomen dizi Muhteşem Yüzyıl serisinin sonuna geldik!




С това продуцентите от Тимс слагат официално край на поредицата "Великолепният век". Продуцентът Савджъ е споделил, че планира нови големи проекти, един от тях щял да бъде нов сериал посветен отново на важна историческа тема.

Уви, няма да е периода на Ибрахим.    От фрагмана за следващия епизод се вижда, че следва екзекуцията на Касъм. Навярно след него (може би в 54 еп.) ще бъдат показани завоюването на Багдад и смъртта на Мурад. След това ще дойде ред и на най-чаканата от турците султанка (не преувеличавам, само за това пишат по форумите още от предния сезон  ) Турхан.
Не ми харесва, че ще сбият толкова важни неща за сметка на 100 серии Фарйа,    но дано поне не изглежда претрупано, както бяха последните серии от предния сезон.

Ваня, Дана, отново страхотни анализи!   

Зарани  , много се радвам, че сме на финала.
Обичам финалите и вярвам, че ще го направят хубав и смислен.
 
Дана , понякога усещам граници във възможностите си да разсъждавам по някои ситуации, а и умора от дългия сериал. Но все пак мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че Мустафа не влезе в кафеза заради синовете на Ахмед и Кьосем и уреждането на техния живот. И в двата сезона на Кьосем много добре е показана епохата на Женския султанат с две негови лица: хубавото – женското присъствие носи със себе си любовта (тук мога да започна от Хюрем и всички след нея до Кьосем), майчинството и грижата (Кьосем и борбата против братоубийството), повишена активност и нови роли за жените, които лесно преминават в отрицателното – постоянни атаки към трона и неспокойна обстановка. Мустафа влезе в кафеза точно заради последното, случи се след „Най-дългата нощ“. Много пъти по-нататък ни показваха негови спомени, вкл. и като султан, в паметта му винаги изплуваше връщането на Ахмед на кон с меч в ръка.

Ахмед седна на трона почти дете и мечтаеше за Златната ябълка, но животът му премина в борба с жени, които не успяха  да му вземат трона, но не му позволиха да сбъдне мечтите си и накрая го отровиха.
Когато Кьосем се опита да говори с Ахмед за наследяването, той и каза за традициите и също, че само Всевишният знае кой ще бъде следващия. Какво друго можеше да направи Кьосем във времето на Ахмед? А и мислил ли е някой, че той толкова млад ще умре? Тя  използва максимално ситуацията след смъртта му, за да вкара в практиката закона, който познаваме. Както е известно, всяка нова идея се нуждае от съмишленици, каквито тя никога не е имала, но имаше в излишък такива, които искаха да се възползват.


Както и да е, казвала съм защо смятам, че не е било възможно Кьосем да направи нещо по въпроса до момента, който сме достигнали в сериала. Единственото, което пази синовете и, е да бъдат в качеството на шехзаде, т.е. наследници на трона, който статут  им даваше закона за наследяване от най-възрастния и най-мъдрия и времето на регентството, когато при вече отхвърления закон тя спазвеше в отношението към тях неговия дух; видяхме, че всички ги наричаха така. С наследяването от баща към син, което Мурад огласи, след което вкара братята си в кафеза, Касъм и Ибрахим се приравниха с Мустафа от времето на Ахмед: брат/братя, чийто живот е спасен, но за него няма гаранции, защото те вече не са шехзадета. Опитвам се да вляза дълбоко в ситуацията и мисля, че  на мястото на Кьосем аз също точно в този момент щях активно да настоявам, наказвам и каквото може още, защото отдалечаването от времето, когато е постигнат максимума за братята, работи негативно за тях. В момента Мурад потвърди постижението на баща си: братята му са живи и в кафез, засега той не е използвал закона за братоубийството. За Ахмед това е голямо, революционно постижение в сравнвение с неговите баща и дядо султани, известни братоубийци, но за Мурад това е застой и връщане назад в сравнение с това, което направи Кьосем (закона и приложението му след като самият закон беше отменен от Осман; самият Мурад е жив и е на трона по смисъла на този закон.) Мисля, че това, което Кьосем е чакала да направи Мурад, може да направи само султан, евент. закон, но също вече ни убедиха, че това никой султан няма да иска. Не само заради синовете, може би това влиза в конфликт и с мисленето, че султанът получава трона от Всевишния и само той знае кой е следващия, т.е. някакъв прадварителен ред едва ли е възможен. Не знам, дотук съм в разсъжданията. Засега оставам на това, че най-важният резултат е, че братоубийството става неприемливо за  обществото и се отхвърля от държавните институции. Това поне виждаме ясно.
 
Ако Халиме, Сафие, Гюлбахар и още незнайни султанши бяха съмишленички на Ахмед и Кьосем, а не да виждаха пред очите си само трон, синовете им щяха да бъдат живи и здрави и може би заедно щяха да измислят нещо. Но всички искат да получат, без нищо да дадат. Какво право има Халиме на трона? Никакво, Мустафа още 1603 г. трябваше да бъде екзекутиран, Ахмед му е подарил живот; същото се отнася за Баязид, който, ако не беше Кьосем, щеше да бъде екзекутиран, още  когато Осман седна на трона, а в реда на Кьосем беше първо шехзаде. Когато Мурад умре, Баязид би седнал пръв на трона, ако Гюлбахар беше друга. Теоретично всичко изглежда възможно, но не се получава. Нещо подобно си е мислила сигурно и Кьосем.
 
Аз чакам да видя защо Мурад ще убие Касъм и дали ще можем да направим извод от колко години не е прилаган Закона за братоубийството. За последен път през  1595 г. от Мехмед III. Ако не пропускам нещо, това означава над 40 години без братоубийство. Според мен това е същественото.

Много ми харесваха този тип колажи, които правеха рускините.
Както и тази дреха на Атике.

Здравейте

Зарани значи ще покажат както управлението на Ибрахим, така и смъртта на Кьосем. Ибрахим няма постижения в управленски план, така че явно 5-6 серии ще са достатъчни, за да покажат по-важните и интересни неща.

Ваня права си, че вече много разсъждавахме по въпроса. Само ще драсна няколко реда по някои моменти от твоя коментар.

Влизането на Мустафа в Кафеза е следствие на "Най-дългата нощ" и амбициите на жените-султанки в ролята и на Халиме и на Сафие за власт. Но Ахмед с това си решение защити своя трон, правата и живота на децата си. В случая с решението на Мурад имаме подобни допирни точки, въпреки големите разлики в мотивите, целите и като цяло идеалите и стремежите на Кьосем в сравнение с Халиме, Сафие и Гюлбахар. Обективно погледнато, амбицията на Кьосем да запази не само живота на шехзадетата-братя, но и да запази реда им в опашката за онаследяване на властта, пречи на Мурад и в неговите очи застрашава не само трона му, но и живота на синовете му. Затварянето в Кафеза на Мустафа от Ахмед и на братята-шехзадета от Мурад имат подобни и сходни причини - страхът за трона, притеснения от детронация и използване на шехзаде-брат от враговете (дали други или собствената майка), както и заплаха за синовете-шехзадета.

Кьосем нищо не можеше да направи в периода на управление на Ахмед, така е и аз въобще не мисля за този момент...имам предвид момента на регенство, когато Мурад е да речем 14-15-17 годишен - все още под упеката на Кьосем но и на години да утвърди с печата си новия закон. Още повече, че самият Мурад си спомняше убийството на Мехмед и затварянето им в кулата от брат им Осман. Можеше да му бъде оказано известно влияние в посока на утвърждаване на някакъв статут за братята. Осман отмени закона за "най-мъдрия и най-старшия", върна прякото онаследяване, но не и закона на Фатих за братоубийствата, тъй като не екзекутира братята си, а по подобие на баща си ги изолира. Мехмед беше убит по подозрения в заговор, а не по закона на Фатих. При Мурад имаме същата ситуация - Баязид беше убит заради доказано предателство, а братята-шехзадета изолирани, заради активността на Кьосем, тайните Дивани и редица други действия, които са вършени зад гърба на султана (дори и тези действия да са положителни и оправдани). В този ред на мисли, лично за мен, Кьосем нямаше основание да атакува с такава жестокост на този етап и да настройва Мурад още повече срещу себе си...защото рано или късно, дори и без Гюлбахар, Мурад щеше да заподозре, че Кьосем е наредила убийствата на Фария и Силяхдар (например чрез мнението на Емир Гюне).

Мисля, че винаги си остава обръщението - шехзаде (принц), защото това е титла, значеща принадлежност към Династията и дори и да не си пряк наследник или в редицата за онаследяване, то син ли си на управлявал султан, то си шехзаде. Още повече, че в онази епоха на голяма смъртност както при децата, така и при възрастните, винаги е имало вероятност шехзаде, което не е пряк наследник да седне на трона при липса на други. Още повече, че синовете на Мурад са още съвсем малки и в новата епоха и с новото обществено мнение за братоубийствата, религиозно лице трудно би дало фетва за екзекуция на Касъм и Ибрахим.



Всяко живо шехзаде е наследник и при един или друг случай има право на трона и би могло да вземе властта. Да, Ахмед пощади живота на Мустафа, но Осман пощади тези на Мурад, Баязид, Касъм и Ибрахим въпреки враждата му с Кьосем по онова време и факта, че тя беше изпратена в Стария дворец. Лично аз не вярвам, че Баязид е бил първо шехзаде в реда на Кьосем . Според мен, тя никога нямаше да позволи Баязид да седне на трона, дори и Гюлбахар да беше друга...а още по-малко с Гюлбхар като майка на Баязид. Аз за себе си нямам съмнение, че при смърт на Мурад, Кьосем щеше да намери начин да прескочи Баязид и да сложи Касъм на трона. Най-вероятно Баязид щеше да прави компания на чичо си Мустафа в Кафеза под земята.

Несъмнено! Като заслугата е и на Кьосем, като спор в това няма.

 

Надявам се поне. Никъде засега не пише за бъдещото развитие, аз си го предположих.    Но ме съмнява да протакат дълго периода със завоюването на Багдад, и събитията преди смъртта на Мурад до 60-ти еп. Прекалено много е. А щом ще е финал, такъв е възможен само със смъртта на Кьосем.

Ибрахим наистина не е бил силен султан. Известен е най-вече със слабостта си към жените.    Султанът с най-много хасекита. Тук по-интересен ще е сблъсъкът Кьосем-Турхан. Дано само изборът на актриса за ролята да не е разочароващ.

Единствената предпоставка за просъществуването на закона за "най-старшия и мъдрия", е била ранната смърт на Ахмед и близките по възраст преки наследници. Този закон след едно поколение не е имал никакъв шанс да просъществува поради промяната в модела на семейството - на първият наследил трона му се раждат  шехзадета, които растат, и стават съперници на чичовците си. Да предположим, че шехзадетата на Мурад бяха доживели до зряла възраст и законът все още си беше активен. Кое шехзаде в разцвета на силите си, при смъртта на султана,щеше да склони глава и да остави чичо си Касъм да се качи на трона ? И да чака евентуален ред чак след Ибрахим ? И между тях и бъдещите им братовчеди - кой щеше да е следващ за трона ? Синът на последния султан или синът на предпоследния, понеже е по-стар и мъдър  ? (Ако изобщо Касъм или бъдещите му жени ги оставеха живи ?) И дали Ибрахим, бидейки сигурен, че е на опашката след Касъм по закон, нямаше да му хрумне например да не чака 20ина-30 години още  (през които шехзадетата на Касъм също ще растат и може да се разбунтуват...), ами да вземе да прескочи реда на Касъм и да дойде направо неговият ред ?
 Страшно много неизвестни в уравнението. Да приемем хипотетично, че Хасекитата си седят мирни и не си избиват една на друга децата. И законът на Кьосем е действащ. Имаме султан Х ; У и Z са му братя ; в един момент получаваме наследници да речем Х1, Х2, Х3 (децата на султана Х), които обаче трябва да си чакат реда след братята на султана, У и Z. Х умира, брат му У става султан и има деца У1  У2 и У3 : получаваме наследници братовчедите Х1 Х2 Х3 У1 У2 У3, които обаче трябва да си чакат реда, (без да се избият), след чичо си Z (който е примерно на около 60...). Да речем, че му се роди и на него син, преди да умре, Z1. И кой сега трябва да бъде султан ? Синът на последния действащ султан,  Z1, който е най-малък и неопитен, а другите са чакали цял живот ? Или всичките 7 братовчеди са с равни права като синове на султани, и избираме най-стария, Х1? Не е ли малко странно синът на отдавна умрял султан да е първи наследник ?? В това е основният парадокс на закона на Кьосем.
Тоест, дори на практика да можеше да просъществува този закон, в един момент щяха да се появят други въпросителни.  По дифолт е можел да действа само временно.
Да добавя, че Юсуф страшно ми харесва, голям чаровник. На мен ми се струва искрен, да не говорим че негова беше идеята, с персийската му хитрост, как да измамят Гюлбахар (той това имаше предвид като каза на Мурад да и "дадат каквото иска").
Наистина непоследователност имаше в образа на Гюлбахар тук, и трябва да си малко тъп да не се сетиш, че ще те измъчват. За Синан ми стана мъчно, чак се разплаках и Мурад горкия не можа да се нарадва на дечица... И точно като вас си помислих, Кьосем защитава Касъм и Ибрахим, а не и пука как наранява Атике и Мурад, които също са и деца ! Особено пък Атике никаква вина нямаше в случая. Тя пък толкова се бори за Силяхтар, а сега изведнъж - ми, здраве да е, така било писано ... ?

Здравейте на всички и приятни почивни дни!
Както винаги изключителни анализи сте написали и с удоволствие ги прочетох.Моите поздравления !
Колкото до: .......с персийската му хитрост, как да измамят Гюлбахар (той това имаше предвид като каза на Мурад да и "дадат каквото иска")................... На Гюлбахар й "дадоха" каквото иска, но тя сякаш е имала едно на ум и се "презастраховала" в отмъщението си, като за по-сигурно са заразили децата на Мурад с чума..............Тя явно затова прие с готовност да я екзекутират и даде знак с ръка на Синан да не се меси,защото знаеше, че децата на Мурад са обречени и  че е отмъстила за Баязид.
http://img1.picmix.com/output/pic/normal/7/5/1/3/6333157_a2fb5.gif

Здравейте  ,
да драсна и аз няколко празнични реда.

Дана, обявяването на реда за наследяване от баща към син и едновременното вкарване на шехзадетата в кафеза е момент, който предполага силно действие от страна на Кьосем, знам, че повтарям, но го намирам за важно. Тъй като редът за наследяване по закона за най-старшия и най-мъдрия се поддържа от Кьосем и общественото мнение (казано най-общо), то тези две действия „говорят“ точно навън, на обществото за промяната. Шехзадетата, както правилно си казала, си остават шехзадета, но с тези действия шехзаде губи смисъла, който Кьосем вложи в него с нейния закон и поддържа като поведение. Сега вече те не са шехзадета наследници на трона, чийто живот е гарантиран от включването им в наследяването, и които чакат своя и предварително определен ред, а шехзадета членове на династията, които прекарват живота си без яснота - ако има нужда, могат да прибегнат до тях за трона, а могат и да бъдат екзекутирани. Това „казват“ и законът, и кафезът на другите, на обществото. Това е знак, който сред поддръжниците на Кьосем ще породи съмнения за непризнаване, нередовност на реда, който и без това е правно нередовен, но досега изглеждаше съгласуван между нея и султана, както също и за изгубени позиции от самата Кьосем.
(По същия начин мисля и за Баязид: ако той беше жив и нещата вървяха добре, а Кьосем не спазеше реда и го пропуснеше, това би компрометирало тази нейна система и би създало недоверие както към реда за наследяване, така и към самата Кьосем. Точно защото този ред се поддържа  не от закон и не само в султанското семейство, а от държавните мъже и обществото – от хората: те са гарант, но и наблюдават спазването на този ред. Това теоретично, а на практика сигурно би съобразила обстоятелствата в момента. )

За дългия период без братоубийства искам да уточня, че:
става дума без братоубийства по Закона на Фатих, а не изобщо.
Както си посочила, Осман и Мурад се позовават на други закони.

По повод на това, което е споделила Roxelane:  много по-важно за мен от самия закон е духът на закона. Лесно е да съдим от разстояние на времето, но законът за наследяване по възраст и мъдрост на Кьосем (говоря по сериала, разбира се) е направен от наличното, което за момента е било добре комбинирано, но в него няма вложен опит, нито има визия. Както знаем, този закон много кратко просъществува, защото Осман го отмени. Духът на този закон, обаче – човешкият живот е ценност и да се спре с братоубийството, започва да „живее“ още в разговорите между Ахмед и Махмуд, тръгва с управлението на Ахмед и продължава да живее и в момента, докъдето е стигнала историята. Според мен в сериала много добре са показани слабите точки на такъв ред на наследяване и неговата обреченост: „малките“ семейства на султана с неговите жени (Айше, Фария), тежнението към  абсолютна власт на султана и чакащите на реда братя, които пререждат (Касъм), да не говорим за прогресията във времето. Да просъществува идеята, вложена в закона, дълго във времето, допринасят решението на Ахмед да остави брат си жив, ранната смърт на Ахмед, многото шехзадета и малката им възраст, позволили дългото регентство и престой на Кьосем във властта, както и поддържането на тази идея от Кьосем постоянно в семейната и обществена атмосфера. Значението на закона за най-старшия и най-мъдрия не се изразява в дълъг живог, заради предложен в него добър ред за наследяване. Неговото значение виждам в това от най-високо място да изразява идеи; неговият дух за ценността на човешкия живот и против братоубийството са които оставят трайна следа.
 
Според мен, Гюлбахар искаше да умре. Тя знаеше, че смъртта няма да и се размине; смяташе, че е отмъстила докрай и не е останало живо шехзаде; сигурно е мислила така: моят син не е жив, нека и династията да загине. Синан в първия момент беше оставен на съдбата, която сам си избере. Когато обаче чу, че Касъм и Ибрахим са живи, Гюлбахар даде знака на Синан да не се намесва; така му остави възможност да довърши делото. Двойката Гюлбахар – Синан ми прилича на Дилруба – Давуд.    

Да, Вариния, оказа се, че и Гюлбахар все пак ги изигра - тя излъга, че иска да накаже само Кьосем, но всъщност същата разплата - загуба на деца, беше предвидила и за Мурад.
Духът на един закон няма абсолютно никакво значение, ако практически е неприложим. Аз мога да издам например закон всички месоядни животни от утре да минат на зелена салата и да станат тревопасни. Духът на закона ми е чудесен, файдата - нулева.
Ако законът на Кьосем  беше останал в действие, просто се стигаше до друг вид парадокс и до други нерешими проблеми, които изложих в предния си пост.
А закона за братоубийството се изоставя  от внуците на Кьосем нататък, тъй като и двамата са били малки (негодни все още да създадат поколение), и е било по-добре да има все пак един "резервен" принц, ако с първият нещо се случи - тогава нали е нямало много гаранция, че децата ще доживеят непременно до зряла възраст. Отново семейният модел в конкретния исторически момент е наложил приемането или изоставянето на един закон тогава.

Здравейте

Благодаря ви за коментарите!

Roxelane

По закона за "най-мъдрия и най-старшия" то X1 би трябвало да наследи трона след султан Z, след това X2 и така нататък. Лично за мен, с новия закон, Кьосем имаше за цел да запази живота на шехзадетата, на всички...защото в противен случай Осман щеше да дойде на власт и единствено от съвестта и възпитанието му да зависят всички шехзадета на Кьосем. Видяхме, че въпреки разочарованието на Осман от действията на Кьосем - издигането на Мустафа като най-мъдър и най-старши (въпреки психологическите му проблеми) според новия закон - той не уби братята си по закона на Фатих за братоубийствата. Кьосем нямаше друг изход, защото с издигането на Мустафа се задесйства законът, иначе Осман щеше да бъде притискан често от улемите за фетва, както беше съветван и Ахмед. Но Ахмед имаше един брат, а Осман - 5 братя. За Кьосем беше изключително важно да спаси живота на синовете си тогава от клаузите на закона на Фатих, който закон влиза в сила при встъпване на новия султан.

Varyniа не дадоха Гюлбахар да заразява децата, но е по-логично това за изградения образ, отколкото да повярва слапо на Мурад.

Ваня

 

Снимки от еп. 23/53

dana78,Да , не дадоха Гюлбахар да ги заразява с чума, но някой все пак ги зарази и то сигурно по нейно нареждане, или пък Синан Паша като разбра, че братята на Мурад са живи, да го е направил?!

Приятен ден на всички!

Съвсем очаквано развитие в образа на Кьосем.

---

Три нови попълнения - Ханде Доандемир, Тугай Мерджан и Мюге Боз




От тримата съм гледала повече Ханде, Тугай само веднъж (в сериал, който пак беше режисиран от Чаатай Тосун), а Мюге Боз ми е позната като име, но не и като актриса. Не са ясни ролите им все още, има само предположения. Повечето клонят към това, че ролята на Турхан ще изпълнява Мюге (русата). Лично аз предпочитам Ханде за тази роля, нищо че е брюнетка. Пък и от към физика горе-долу го докарва повече от другата.    

---

Още снимки:

Здравейте на всички!Моля ви дайте някой линк за гледане онлайн................Приятно гледане на поредният епизод!