Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Ясно, Зарани, ами дано. А някъде няма ли ги сериите поне с английски субтитри?Намерих няколко групи обаче все трейлъри само.И не знаом, в крайна сметка откъде да тегля сериите и ако има субтитри на английски ще е супер.

Имаше, но ги изтриха заради предявени авторски права.

Има един блог, където се публикуват подробни преводи на сериите под формата на резюмета. Понякога са преведени и цели диалози. Не е същото, но пак помага. Ето го:
http://muhtesemyuzyilenglish.blogspot.bg/

Ееее, то се е видяло, че аз този сериал няма да го гледам и коментирам с вас  
Видях го този сайт, не е същото, не ми се четат диалози, сериала ми се гледа. Не върви да се мъча с руските субтитри като нищо не разбирам.

имаше ли серия снощи?

А, на последната снимка кой е последния сниман?

Прилича ми на Мехмет Гюнсюр?

И на мен-а това попитах.Съмнявам се да е той обаче,но пък знае ли човек?

Здравейте на всички!
Да,така е но на прима виста на М.Г. го оприличих.От друга страна пък си викам, абе нереде,нереде, ще е той и що ще там,ама знае ли човек?!

Ох, не мога да повярвам. Така ли намериха да докарат нова Мелек Хатун. Същата работа като с Махфирузе #1 и Махфирузе #2 в първи сезон, ако си спомняте. 

Здравейте! 

Вървим към финала, а така - и към обобщения:
къде в разказваната история сме в 54 еп.? и
какъв е смисълът на това, което гледаме досега в „Кьосем“?
На втория въпрос – по-нататък, сега от мен за 54 еп.:

Ориентир и за двата въпроса е семейната фотография, на която присъстват миналото: Ахмед, който е помилвал брат си Мустафа, и бъдещето – последния син Ибрахим в скута на Кьосем. Основната тема, свързана с Кьосем, е борбата против братоубийството: ще може ли епохата на Ахмед и продължението и, тази на Кьосем, да приключи без братоубийство по закона на Фатих? И Мехмед, и Баязид, и Касъм може да се каже, че от гледната точка на султана имат вина, но Ибрахим няма; той не иска трона, знаем и чуваме от него това в последния еп., не е бил и не е замесен в действията на Кьосем, самият Мурад говори за неговата невинност; екзекуцията му е възможна само на основание на закона за братоубийството. От това как ще се реши неговата съдба зависи дали Кьосем ще може да предаде на бъдещето чрез него като султан идеята за две поколения без убийство по закона на Фатих? Ще може ли тази идея, независимо от отхвърлянето на нейния закон „екбер ве ершед“  чрез практиката от Мустафа до Ибрахим да протече от миналото към бъдещето? Връзката е самата Кьосем, която седи на мястото, заемано обикновено от султана, зад нея – Ахмед, пред нея – Ибрахим.



Първата сцена от 54 еп. до заставката, продължение на екзекуцията на Касъм: сега Султан Мурад дава знак за екзекуцията на Ибрахим. Между двамата братя в защита на Ибрахим и за спиране на тази практика е Кьосем, майка на двамата, която заради екзекуцията на Касъм чуваме по-нататък се отказва от Мурад като син и ще му откаже благословията си,  нарича Мурад „Султан Мурад“ и това нейно обръщение остава по време на целия еп. 





Най-същественото в тази сцена е Божествената помощ. Аллах се намесва на страната на Кьосем, за да предотврати това братоубийство. За вярващия мюсюлманин и човека от онова време това е много важно; чуваме коментара по този повод от двама мъже извън двореца. Аллах отдавна е дал благословията си за спирането на братоубийството. Да си припомним назначената екзекуция на Мустафа от началото на първи сезон. Какво в последния момент накара Ахмед да я отмени?  В тайната градина на Ахмед и брат му Махмуд, по-късно и на Анастасия, край посадения от Ахмед жасмин, цветето на невинността, и „възкръсналата“ в този момент Анастасия (с цялата символичност на комплекса) Ахмед „видя“ брат си Махмуд, Анастасия и чу знака на Аллах чрез гръмотевиците. Това са трите източника за решението му да помилва брат си. Прави впечатление също, че когато Зюлфикяр съобщи на хората на площада за първото решение на младия султан – да помилва брат си, той употреби израза „от това земята се разтресе“. Божествената намеса във всеки от случаите е знак за подсещане и одобрение, тя дава кураж за правота. В същото време „сянката на Аллах на земята“ върви срещу този, на когото единствено ще се отчита. Яхя още в началото каза на Мурад, че Аллах не обича жестокостта и наказанието за неговата „справедливост чрез жестокост“ ще е голямо. Вече няколко пъти ни показаха, че Аллах закриля благите хора, намесва се тогава, когато вижда несправедливост (освен посочените случаи, два пъти спасението на духовното лице Сивас от Мурад чрез изпращането на момиченцето за лечение и азама по никое време).
В последните кадри в прегръдката Кьосем и Ибрахим са като едно тяло, тя е готова да умре, за да защити Ибрахим и чрез него своята идея. Акцентът е върху пръстена на Хюрем на ръката на Кьосем, свързващ началото и върха на Женския султанат. Хюрем, донесла любовта в двореца, и Кьосем като продължение във високата власт в защита на децата чрез отказ от закона за братоубийството. Крайно обобщено, в това виждам идеята на създателите на „Великолепният век“ за женското присъствие по време на Султаната на жените. Изкачвайки се в хода на времето постепенно по стълбата нагоре във властта, жените носят и запазват своята природна женственост: да обичат, да създават и опазват живота. Това са и критериете за оценка на султаншите, поставени от сериала: отношение към султана, династията и държавата, отношение към живота на децата. Единственият живот на дете, на който Кьосем посегна дотук, е този на Султан Мурад, последна възможност, за да спаси от братоубийство последния си син Ибрахим. До това радикално решение я доведе „разговора“ с Касъм, всъщност вътрешни нейни размисли със самата себе си. От него разбираме не само това, което я тормози след смъртта на Касъм, но и смисъла на нейната борба: многото неосъществени животи на шехзадета, заради които загуби и пред последната възможност да спаси Ибрахим и своята идея тя отиде оттатък своите принципи с отказ от любов и милосърдие към Султан Мурад.
Когато вземе нататък още веднъж решение за екзекуцията на Ибрахим, Мурад ще тръгне против волята на Аллах, против Кьосем, която му е дала два пъти живот и трона, против предсказанието на прорицателя и против живота на любимата си сестра Атике. Най-накрая ще тръгне и против баща си със заповедта за екзекуция на Мустафа.           



Със смъртта на Касъм Кьосем и Мурад се отдалечиха още повече. Кьосем плаши с казаното, че няма вече сърце, че сама е потънала в тъмнина заедно с детето си. Мурад е трагичен, когато издава желанието си да се върне във времето, когато са били майка и син; поведението и мислите му се люшкат от едната в другата крайност: освободи болната Кьосем от тъмницата, но направи новите назначения в харема и очаква от Атике да следи своята Валиде; изпитва състрадание и любов към Ибрахим, но в следващия момент мисли за него като султан...Съвсем ясно е какво можем да очакваме от Мадам. Чрез Фария тя е свързана с основната тема за братоубийството и ще е интересно да видим как ще разиграят бъдещите събития, свързани с нея.
В  последния етап от войната на Кьосем за нейните деца много важна е ролята на Кеманкеш. Моите впечатления за него като идеен съмишленик на Кьосем против братоубийството започнаха от момента, когато тя даде присъда на момченцето, което я беше ранило. Тогава Кеманкеш изрази видимо задоволство, че помилва живота му и му даде възможност да започне живота си наново. След това наблюдавах, той винаги е с Кьосем във важни моменти и особено ми направи впечатление начина на неговото присъствие по време на екзекуцията на Баязид. Още тогава имах нещо наум. Но след неговия разказ за самия себе си като малкото страхуващо се момченце в двореца и ясния му ангажимент с каузата на Кьосем в последните еп., вече съм сигурна и ще споделя какво мисля за въпросната сцена.
Начинът на подреждане на Кеманкеш, Касъм и Ибрахим и изражението на лицето на Кеманкеш напомнят композицията от една известна антична статуя от Родос: Лаокоон спасява синовете си. Според мен, като имам предвид и други препратки на създателите на сериала към различни художествени произведения, възможно е режисьорът да е използвал за сцената  паралел заради общото съдържание: баща, притекъл се на помощ на синовете си, но станал свидетел на тяхната смърт, и общата идея: борба, въпреки всичко. Кеманкеш върви по друг път в сравнение със Силяхдар, който разделяше Мурад от Кьосем и целеше унищожаване на братята на Мурад. Кеманкеш първоначално действаше за свързването и разбирателството между син султан и майка Валиде, а впоследствие подкрепя изцяло Кьосем и окуражава Ибрахим. Кеманкеш е поел ролята на липсващия баща в борбата против братоубийството и за живота на синовете. 

Здравейте

Благодаря ви за споделеното!
Все още не съм гледала епизода с превод, но съм напълно съгласна с Ваня ...така усещам нещата и аз!
Много мисли ми се въртят из главата, но в следващите дни ще напиша подробно за впечатленията си. Сега само ще спомена, че лично за мен Мурад действа вече абсолютно безразсъдно и като султан - освен факта, че Ибрахим е невинен, той също така е и последният наследник на династията, имайки предвид, че Мурад е наясно с болестта си и че лечение няма. Решението на Мурад да убие брат си ще доведе до династична криза, но явно това не го интересува вече, а би трябвало.
Много ми хареса представянето на Касъм след смъртта му, като мисли на самата Кьосем, но също така и като идея за неспокойната душа на шехзадето, което е искало да седне на трона, но за малко не е успяло. От всички шехзадета Касъм се докосна най-близо до тази идея...и сякаш сега душата му страда по тази неосъществена мечта. В този случай, си мисля, че освен собствения глас на Кьосем, чувството й за вина, мъката и тъгата й...сякаш духът на Касъм е там - казаното от него е смислено, логично и характерно за него, за разлика от казаното от "духа" на Осман, с който разговаря Мурад. Правя тази разлика, защото в последните дни на живота си Осман осъзна много неща и си даде сметка за други, а размислите на "духа" бяха различни от представените ни събития, свързани с последните мигове от живота на Осман и по-скоро отразяваха страховете на самия Мурад "въплътени" в образа на брат му.

 

 

Дана, чакам с нетърпение да разбера какво мислиш за последния еп. Да, има разлика в това, което „говорят“ Осман и Касъм, както си я описала. Иначе, важно е на теб какво ти харесва и как ти го преценяваш.

Оставям продължението на моите бележки по сериала.
Скоро няма да има какво да пишем, финалът е съвсем близо.

Сериалът не е илюстрация на историята, не може и да се очаква. Като всеки сериал, той прави своя интерпретация на историческата епоха, събития и личности. Смесването на история и сериал обаче пречи да се разбира сериала и това личи в много коментари, които съм чела. Виждаме могъществото на Кьосем в действие, без да ни занимават в подробности с механизма и ежедневието на нейната власт, която разбираме, че е в интерес на народа, династията и държавата. Основното, с което е свързан образът на Кьосем, е борбата против братоубийството. Героиня с ренесансови черти, Кьосем е една от причините Султан Ахмед да се откаже от братоубийствената практика, създава с него семейство, водена от любов към децата и продължава след Ахмед борбата за живота на шехзадетата в династичното семейство, едновременно с грижата за държавата.
Историчното в сериала не се изчерпва с вдъхновението от историята. То е преди всичко в създаване на своя, вътрешна и подчинена на основната тема на сериала „хронология“, изрявайки процес. Ето как ясно ни показват промяната в отношението към братоубийството за времето от началото на „Кьосем“  до  смъртта на Мурад.
Още с първите кадри на сериала виждаме братята Махмуд и Ахмед на Кулата на справедливостта, откъдето заедно с тях чуваме единствената истина за това време, изказана от бащата Султан Мехмед III, докато изнасят 19-те ковчега на неговите братя: „Което и шехзаде да седне на трона, за да се предотврати смут в държавата, първо трябва да убие своите братя“. След това я чуваме от майката на Ахмед, Валиде Хандан Султан: „Нашите закони гласят: „Всеки, който седне на трона, за благото на държавата, трябва да убие своите братя“. От нея тази истина прозвучава още няколко пъти. Същото чуваме в разговора между държавни мъже в деня на възкачването на Ахмед на трона: „Нашият Повелител не е ли поискал фетва за екзекуцията на своя брат? Законите са известни на всички. Рано или късно ще поиска. Така и ще стане. Тук няма място за избор. Иначе на трона ще се появят пукнатини.“ Мисленето, че екзекуцията на Мустафа е разбираема сама по себе си, е заложено и в плана на Шахин Гирай, в който първоначално участва и Дервиш: след смъртта на Мехмед, Ахмед ще екзекутира брат си, следва смъртта на самия Ахмед и поемането на властта от рода Гирай. (Кръгът е на път да се затвори с последния изблик на Мурад.)
На фона на тази единствена и позната на всички истина, протичаща като майчиното мляко към бъдещия султан, трябва да бъде оценена смелостта на Ахмед, изправил се в първия ден на своето управление срещу традицията, срещу баща си, срещу майка си и цялото общество. С поглед към Кулата на справедливостта и с думите на майка си в съзнанието, Султан Ахмед обявява пред всички: „Аз, Султан Ахмед Хан, в този велик ден в никакъв случай няма да проливам кръв. Аз съм против братоубийството. По тази причина реших да помилвам своя брат шехзаде Мустафа.“ Ахмед е сам срещу всички и това предизвиква тяхната реакция. Неочакваната новина, съобщена от Зюлфикяр на хората извън двореца, „разлюлява земята“ и предизвиква одобрение и възгласи: „Да живее султана!“

Подкрепян от Анастасия-Кьосем, Ахмед създава с нея семейство, в което са заложени принципите на братството. Ахмед стига дотук, той самият не се решава на промяна на традицията, която да бъде изразена в закон. След неговата смърт задачата остава за Кьосем.

В момента, достигнат от сериала, картината е диаметрално променена. Вътре в двореца идеята против братоубийството се поддържа от Кьосем и семейството, изградено на нейните принципи. Изготвеният от нея закон е отхвърлен от Осман, но  идеята има широка обществена поддръжка от държавните мъже, еничарите и улемите, които винаги имат реакция при заплаха за живота на шехзадетата братя. Превърната е в обществена идея, от която се вълнуват и която подкрепят обикновените хора; няколко пъти чуваме техни коментари. Подкрепата за Кьосем започна със закона и събитията веднага след смъртта на Ахмед, разширявайки все повече кръга на противниците на братоубийството.
Това, което гледаме два сезона като една изпълнена с живот история на хора с техните съдби и страсти в двореца и извън него, в крайна сметка историците изразяват чрез едно кратко обобщение за епохата:  промяна на манталитета. Видяхме промяната, показана е убедително в сериала. По-нататък те констатират постепенно изчезване на братоубийството, което позволило принципът на старшинството, изоставен след Осман, да се появи отново в Османския двор, без обаче да се превърне в правило. В нашия сериал тази голяма крачка хуманизъм е свързана с Кьосем.  

Това, което ни разказват във втория сезон на сериала, може да се обобщи като протичаща по две линии съпротива срещу Кьосем/идеята на Кьосем. Едната линия е сблъсък на двата модела: „против“ и „за“ братоубийството, съответно свързани с Кьосем и Гюлбахар, и втората: по линията на съпротива от действащия султан, с чиито права и нужди идеята на Кьосем влиза в противоречие: (преди това Кьосем – Осман), сега Кьосем – Мурад.

Противопоставянето Кьосем – Гюлбахар: Докато Кьосем иска да спаси живота на всички шехзадета, Гюлбахар запазва живота само на едно шехзаде, докато за останалите е предвидена смърт; братята според нея са съперници и врагове; естествено само седящият на трона дава наследници за него. От тази опростена схема се вижда, че във виждането си Гюлбахар представя и в действията си следва традиционния модел, включващ братоубийство. Войната между двете султанки възпроизвежда една от вероятно многото войни за власт от епохата на Женския султанат, но символично тя изразява и борбата между двата модела в общественото съзнание. Победата на Кьосем над Гюлбахар може да се съпостави с широката обществена подкрепа, която идеята против братоубийството получава извън двореца, с получилата превез идея над станалите вече неприемливи екзекуции на невинни шехзадета. С избора да запази живота и на братята си, и на собствените си деца (на предизвикателството на Гюлбахар да направи избор между тях) Мурад отговори с подкрепа на идеята на Кьосем: запази живота на всички шехзадета. Мурад е против братоубийството по принцип. В този момент той си припомни и предсказанието и все още мислеше и за бъдещето на династията, която, докато неговите синове не бяха открити, трябваше да бъде осигурена от двамата му братя. Но Мурад застава против идеята на Кьосем, когато трябва да отговори на изискванията, които присъствието на братята поставят пред него като султан.


 
Втората основна линия на конфликт на идеята на Кьосем е Кьосем - Султан Мурад.
Как се стигна от щастливия момент, в който Кьосем възкачи на трона Мурад, до това Мурад да иска да предаде трона на Кримското ханство, само за да не остане в ръцете на Кьосем? Тази линия е много добре развита и е удоволствие да се следва всяко действие и съответния на него отговор от другата страна.
  
Бих определила Мурад като жертва на Султаната на жените; жертва както на  отрицателните, така и на положителните страни на епохата.
Мурад и братята му получават шанс за живот, а Мурад - и трона, в резултат на победата на Кьосем във войната за трона с другите жени султанки. Неговият характер и поведение на султан се формират на два етапа: събитията след смъртта на Ахмед и тези, свързани с Гюлбахар; и в двата случая активността на жените и техните домогвания до трона са причина за оформянето на безжалостния жесток султан фараон. Самонаправил се по този път според характера си и своите преживявания, Мурад се превръща в противоположност на Кьосем. Докато тя щади и се грижи за държавата, реда и народа, Мурад действа силово, нарушава правилата и наранява. Присъствието на Кьосем във властта видяхме на етапи, но връщането и беше неминуемо, защото Мурад унищожава това, което тя пази. Нейното присъствие, авторитет и различни  виждания по общите за двамата въпроси са в противоречие с нуждата Мурад да се утвърди като самостоятелен владетел, притежаващ абсолютната власт и авторитет. Кьосем е най-яркият продукт на Женския султанат, но докато донякъде Мурад ползва предимствата на нейното могъщество, вече султан, той я възприема като противник, а братята от братя се превръщат в неговите очи в средство за власт в ръцете на Кьосем.
Най-сериозното противопоставяне между двамата идва от основната идея на Кьосем за запазване живота на братята. Присъствието на много конкуренти за трона, зад които стои силната политически Кьосем създава непреодолим конфликт за султана, свързан със самата абсолютна власт: появата на сенки и въпроса за наследяването на трона. Видяхме същите проблеми при Осман, те биха се появили при всеки султан, защото това са принципни противоречия между намеренията на Кьосем и абсолютния владетел. Така положителната по същество идея на една от жените от Женския султанат рефлектира отрицателно върху самия султан. Тръгвайки от добър брат и син, Мурад търси решения в идеологията, която си изработва: всяка победа да бъде заплащана с родна кръв (победата трябва да оправдае загубата), промяна на закона за наследяване, кафеза..., но всяка негова стъпка получава отговор от страна на Кьосем, в която той усеща не само нейната власт и сила, но и обществената подкрепа за нея. Кьосем иска от Мурад нещо, което той като султан не може да и даде. Притиснат в това непреодолимо, с всяка следваща стъпка все по-силно и продължило дълго напрежение от Кьосем, братя и общество, Мурад стига до един абсурд: да предаде трона на Кримския хан. Някакъв вид отчаяна победа за Мурад над Кьосем. „Победа“ на Мурад, който е победил персите, но остава непризнат в своя дворец и отхвърлен от своята могъща Валиде, която „победа“ естествено здравият разум не може да приеме.
Просъществуването на идеята на Кьосем против братоубийството става възможно не от това, че Мурад признава и утвърждава по някакъв законен начин присъствието на братята до султана. То става възможно като резултат от дългото време нейн престой във властта и дълго противостоене между Кьосем и синовете султани, от една продължила дълго време семейна трагедия след смъртта на Ахмед, която, докато трае, позволява да се случи обществената промяна по въпроса за братоубийството. Прибавени към това годините на управление на самия Ахмед, времето за обществена промяна достига близо 4 десетилетия. Ибрахим на трона, това означава още един спасен от братоубийство султан – четвърти по ред след Ахмед! и още глътка въздух за живота на идеята на Кьосем.
 
Кръвожадният Мурад от сериала е един дълбоко трагичен образ. Навън – кръвожаден победител, навътре – самотен и опустошен, човек с изгубена душа. Въпреки че сам уби двама от братята си и беше готов да убие и Ибрахим, със самото си съществуване и продължителна съпротива, осигурила нужното време, Мурад е дал своята лепта за преодоляване на вече несъвместимото с времето братоубийство.

Трагичен образ е и самата Кьосем. Създаденият от нея свят е захранен с любов и невинност, но самата Кьосем губи всички, които е обичала. За да дадат страданието и смъртта живот на много невинни същества след нея. Тя никога не спира да вярва в своята идея, дори и когато всичко изглежда изгубено, вярна на думите на баща си: „Никога не се предавай!“  

Здравейте

Благодаря ви за споделеното!

Ваня по-добро обобщение и анализ на двата сезона на ВВ Кьосем не би могло да има...Адмирации, отново! Напълно съм съгласна с теб и след твоя пост ми е трудно да напиша нещо, което не си засегнала, защото и моите мисли и впечатления са в тази посока.
Много ми допадна анализа на характера и управлението на Мурад и причините за промяната в него. Това исках да засегна, но ти си го описала прекрасно. Също и за сблъсъкът между идеите и къде се корени този сблъсък.


Много точно казано и тук се корени противоречието. Всеки султан иска абсолютна власт, не би тъпял сенки върху трона си, пукнатини във властта и рано или късно се стига до заплахата от братята и възможността за детронация. За съжаление такава е била ситуацията тогава и не случайно Мехмед Фатих издава този жесток закон. Противопоставя се сигурността на трона и живота на шехзадетата, който е ценен до един момент -  докато те биват един вид "резерва" при смърт на султана или малките му синове.
Замислих се точно за това - за разлика от казаното от Кеманкеш, че за братоубийството не е нужна фетва, показаното до сега навежда на друга мисъл. Фетва винаги е била задължителна и необходима - улемите преценяват ситуацията...дали султанът има синове и колко големи са те. При млад султан без деца или с много малки синове, фетвата за екзекуция не е била давана веднага, защото така рискът за изчезване на династията е бил голям при смърт на султана и/или малките му синове, имайки предвид високата детска смъртност, епидемиите и болестите, както и военните походи, при които е участвал и самият султан. При качването си на трона, Мехмед III е бил в разцвета на силите си и е имал двама сина, както и бременна наложница - предполагам, че Халиме тогава е била бременна с Дилруба...предполагало се е, че ще има и други наследници, както и става - появява се и малкият Мустафа. Заради това, фетвата за 19-е братя е била издадена.
Лично според мен, има леко противоречие в някои ситуации и думи на държавни лица, улеми и близки до Ахмед хора, като Хандан, например, която го притискаше да поиска фетва за екзекуция на шехзаде Мустафа, но самият той все още нямаше деца и според мен такава фетва щеше да се получи с трудност на онзи етап или с голямо настояване от страна на султана, евентуално. Но това са подробности, които ми станаха любопитни. Въобще, в показаните ни два сезона има много новости и различия от предишните епохи, които налагат и нови начини за действие. Фактът, че Ахмед и Махмуд не са били в санджак и са нямали харем на съответното място, както и деца до онзи момент е различна ситуация от традиционната. По традиция, шехзадетата са изпращани в санджаци на 12-13 години и там са имали хареми, като самият Мурад IV на 13 години вече чакаше дете. Това допринася за подсигуряване на наследниците и при възкачване на трона на новия султан, възможността за изпълнението на братоубийството е по-голяма. И друго - самата натура на Ахмед, връзката му с Кьосем и нейните ценности са предпоставка за промяна на традицията и на общественото мнение.


Много точно казано! Прави ми впечатление, че това мислене е присъщо за султанките с един-единствен син, разбира се не изключвам и останалите...но винаги една жена, имаща повече от един син би възприела традицията за братоубийството като особено ужасна, дори и в онази епоха...защото напълно се осъзнава факта, че единият син ще трябва да убие другите. Но, Кьосем е различна от другите жени, като цяло...тя има съвсем различни идеали и начин на мислене, тя приема общата болка, общото страдание, приема влиянието на дадено събитие в неговата цялост и влиянието му върху всички. Тя застава срещу братоубийството не само, заради своите синове, но за да може да се изкорени тази традиция и за да няма повече плачещи майки, загубили свидните си рожби. Халиме, Гюлбахар, Сафие и другите виждаха справедливостта през своята изкривена призма - искаха милост за своите деца, но не проявяваха такава към чуждите; искаха техните синове да живеят, а другите да бъдат убити. Халиме се молеше за Мустафа и благодареше за живота му, но после не се поколеба да изпрати убийци на други шехзадета, които бяха на възрастта на Мустафа тогава, когато тя се боеше за детето си. Кьосем е последователна в желанията, разбиранията и борбата си - това, което иска за своите деца, го иска за всички шехзадета и за всички деца. Точно за това е и благотворителният й фонд, грижата й за семействата, за сирачетата и т.н.
Трудно ще ми е да гледам оставащите серии, защото предполагам, че сериалът ще свърши със смъртта на Кьосем и възкачването на трона на внука й Мустафа четвърти.


Ваня нали има още шест серии ( сериалът ще е 60 серии), това е повече от месец още, така че имаме време