Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Ето два:

http://www.fox.com.tr/canli-yayin
http://www.ecanlitvizle.net/fox-canli-izle/

Дано работят.

zarani ,Благодаря ти от сърце!
Да попитам.Нали уж Синан Паша е прикрит враг и жаден за мъст,заради Гюбахар,защо тогава реши да помогне на Мурад.Можеше да си премълчи за това, окето му каза оня мъж,че май Мурад не е болен от чума?!

Може би проява на съвест. 
Той му помогна още веднъж като му каза за плана на Кьосем.

Много силен финал! Много!!! То аз само него хванах. 

https://twitter.com/FOXTurkiye/status/862053570719436804


#teslimolmam - няма да се предам

Здравейте!  

Епизодът от снощи ми напълни душата! Не само финалът, но самата идея за война между майка и син по въпросите, с които я остави Ахмед. Поредният от поверените на Кьосем и последен син, който в неспиращата зима на братоубийствата пое с пръстена на Ахмед към отвъдното. Сякаш „умира“ мечтата на Ахмед.

С благодарност към руските преводачи! Ето 53 еп. със субтитри.
https://vk.com/kosem_sultan?w=wall-78481828_337890

Още не съм гледала еп. с превод. За него след това, сега  ще споделя някои по-общи неща.

Не определям Кьосем като „жадна за власт“. Това предполага неудовлетвореност и искане на още и още. Аз не виждам такова нещо. Виждам Кьосем с много голям авторитет сред народа и ангажирани с властта поддръжници, което и дава във всеки момент голяма потенциална власт. Тя е постигнала върха във властта. Употребила я е, за да даде трона на Мурад, а сега – за да му спаси няколко пъти султаната и да омекотява ударите от неговия меч върху народа и така да предпазва пак - неговата власт от това да изчезне в бунтове. Кьосем е майка и в своето разбиране за управлението на държавата, докато Мурад ползва силата на меча. Може на Мурад да не му харесва, а да не се харесва и на много зрители, но Кьосем не е и никога не е била в границите на харема. Тя „излезе“ във високите етажи на държавата още по времето на Ахмед, за да иска Мурад от нея да се върне сега само там, където никога не е била. Тя е достигнала мечтата на Хюрем; чувства се способна да управлява света. Няма право на трона, но ползва правото си на мнение. Докато отстоява абсолютността на властта си Мурад се съизмерва с Кьосем и това само по себе си говори за нея; имам чувството, че и Багдад ще завладее, за да и докаже, че е достоен за трона. Кьосем отлично партнира на Мурад дотогава, докато той завърши себе си като султан и тогава вместо подкрепа, коректив, своя полза, с помощта и на многото заинтересовани, Мурад видя в Кьосем противник, и така, до последната тема от нейната „програма“ от Ахмед: братята.

За мен най-интересни и по същество на Кьосем, каквато аз я разбрах от сериала дотук, бяха последните три епизода: с връщането от Ереван. Когато Мурад се почувства завършен султан победител и на дневен ред застана въпросът за наследника, респ. за съдбата и на братята. В тези еп. виждам като водещ аспект на Кьосем майката в нея, изправена срещу султана в Мурад. Войната между тях се води от тези две нямащи помежду си общ език техни същности: майка срещу султан. Мурад прави нещо „султанско“, той е винаги пръв, тя отговаря като майка – само по този начин разбирам всичко в тези три еп. Никаква борба за власт не виждам, тук нейната борба е за живота на Касъм и Ибрахим. Нищо, че прилича на борба за власт, трябва да се следи вътрешната същност на събитията. Иска се много от зрителя, за да се ориентира в думите на героите, кой какво казва и каква е истината сред противоречивите мнения; кой казва истината за това каква е Кьосем: Мурад, Гюлбахар или трябва да чуваме, да гледаме и да мислим? Дори неловкото мълчание на терасата и сконфузът в еничарския корпус Кьосем си причини, за да спаси живота на Касъм и Ибрахим. На нея не и остана друг изход, освен да свали Мурад от трона, за да го спре от това, което следва след промяната на закона, последван от вкарването в кафеза. Само такъв прочит ми позволява да видя ненарушена логика в тези последни три еп.

Още малко за смъртта на Фария. Тъкмо като отношение между жени не смятам, че Фария е невинна, а нейната смърт – безсмислена. Казала съм, че не приемам жестокостта, но в сериала мерките са други: един площад избити хора, половин град изпепелен, заплахата да екзекутират двамата ти сина и единия ти внук...всичко трабва да бъде мислено в съотношение.
Фария знае от самия Мурад за страданието му от убийството на брат от брат пред очите му, знае за зимата, настанила се в душата му след това. Тогава тя нежно го прегръщаше и утешаваше. Чу, че Касъм има претенции за трона по реда на най-старшия...и знае, че Кьосем го подкрепя. Фария е на важна позиция: майка на претендентите за трона по султанската линия на наследяване. Заявила е претенциите за трона и желанието „да управлява света“ в писмо до майка си, но все още не е казала пред нас категоричното си мнение след раждането на синовете. Точно като майка, какво ще избере: единият и син да екзекутира другия при сядане на трона, да бъдат екзекутирани синовете на Кьосем, както и да продължи братоубийствената практика в бъдеще, или да подкрепи Кьосем, а така да спести стараданията на единия си син от „зима“ в душата му, да помогне в спасяването на синовете на Кьосем и за живота на бъдещи деца? Със своята совалка между Кьосем и Фария, Синан активира „бъдещата Валиде Султан“ на шехзадетата, претенденти за трона, тя изпъна шия и – направи своя избор като този на султана. Като жена Фария не постъпи като майка, а с поглед към трона, не прояви солидарност към борбата на Кьосем, която би трябвало да е и нейна борба, защото, показано е ясно, последствията са и ясни и тя следователно се съгласява с тях: един от синовете и ще умре, а другият ще живее със „зима“ в душата си, освен останалите последствия. По-лесно беше, ако Фария напр. беше отровена. В избора на смъртта виждам същото като вкарването на Мурад в кафеза: Фария е първо удушена, каквато смърт очаква незащитените от нея шехзадета, един от които другият нейн син (добре са го измислили с близнаците синове, страданието ще е още по-силно), както Касъм...Фария е първата, която би трябвало да споделя мисленето на Кьосем и да и помага с въздействия върху Мурад; ако, разбира се, животът и душата на синовете е по-важен от трона, което за Фария очевидно не е така. Така Фария като майка реши заедно със султана брат и син съдбата на синовете на друга майка, съдбата на свой син и допринесе за ново страдание в душата на Мурад и това прави Фария виновна, а нейната смърт не безсмислена, а вик на Кьосем на безпомощност и обвинение. Кьосем се бори за живота на шехзадетата, но отнема живота на тези, които стоят на пътя или които могат, но не правят нищо за това да се случи. Мурад е един от спасените от Кьосем нейни синове; връчен му е трона в ръцете и това, което тя очаква от него, е да намери начин да опази живота на братята си. Ако него можем да обясняваме като султан и със страха за безценния трон от собствената му сянка, то Фария като жена и майка не мога да оправдая. Подкрепям Кьосем в нейната идея, въпреки цялата безнадеждност.  

Здравейте

Благодаря за споделеното!

Аз също още не съм гледала епизода с превод. Ваня   прекрасен пост - до голяма степен съм съгласна с теб за Кьосем, но за Фария съм на друго мнение.


Фария се опита многократно да "достигне" до Кьосем, предложи подкрепата си, но Кьосем се държеше изключително хладно и пренебрежително с нея, обиждаше я, унижаваше я. Да, може би за това свое поведение Кьосем си имаше своите причини, но Фария усещаше някаква ненавист и враждебност, студенина. В този ред на мисли няма как да й бъде пряка съмишленица и да я подкрепя, защото Кьосем не позволи това, въпреки протегнатата ръка на Фария. Фария чу, че Касъм си "иска" трона по закона за най-мъдрия и най-старшия", който Мурад промени, но въпреки това не сподели тези неща с Мурад, а можеше.
Лично за мен Фария действаше в защита на децата си - откъде може тя да е сигурна, че когато Касъм седне на трона, то той няма да промени закона и да убие синовете й?! Откъде Фария да е сигурна и в подкрепата на Кьосем - тя усеща негативните чувства на Кьосем към нея и това може да се прехвърли и върху малките момчета. В случая, Фария не можеше да се довери нито на Кьосем, която открито показваше ненавистта си към нея още от самото начало, нито на Касъм, който почти не познава и който има своите планове и своите цели.
За Фария най-сигурната позиция е тази до Мурад. Лично за мен, Фария не мисли за власт и за трон, не приема и братоубийството...защото промяната към пряко онаследяване не значи непременно и неминуемо връщане на закона на Фатих. Още повече, синовете й са още бебета и в най-добрия случай, тя би имала достатъчно много време, за да действа по въпроса за статута на брата-шехзаде.

Аз лично въобще не виждам нещата така - Фария би подкрепила Кьосем, би била до нея, ако Кьосем й беше дала шанс, но Кьосем не го направи. Кьосем даде знак на Фария, че я вижда като враг. Как тогава Фария да се довери на Кьосем за децата си?! Как да се довери на системата?! Както писах по-горе, откъде да добие сигурност Фария, че Касъм или следващият син на Кьосем нама да реши да се отърве от младите момчета един ден?! И друго - в родината на Фария принцовете не биват избивани, въпреки прякото онаследяване...тоест, както споменах...защо непременно трябва да има братоубийства (разрешени по закона на Фатих)...още повече, че до този момент я делят години, в които може да действа в посока за пълна отмяна на закона на Фатих, като така шехзадетата-братя няма да са налседници, но ще са живи. Може да се обмисли статут за тях - постове и т.н. както е било в Европа по онова време и в родните земи на самата Фария.
Лично аз не видях в нея жажда за власт, нито за трон, дори напротив. Фария знаеше, че Баязид е екзекутиран не по закона на Фатих, Касъм и Ибрахим бяха затворени в Кафеза, защото Мурад изпита несигурност, но Фария не очаква да знае всичките подробности. Самата тя е наясно, че Ахмед и самата Кьосем са затворили шехзаде Мустафа в Кафеза, за да увеличат сигурността на синовете си, след определени събития. В този ред на мисли, за нея е в рамките на нормалното, при определени обстоятелства това да се случи - Ахмед е затворил шехзаде Мустафа, сега Мурад затваря шехзадета Касъм и Ибрахим. Тя не свърва Кафеза със смърт, екзекуции и така нататък, защото самият шехзаде Мустафа е още жив в друг Кафез. Та, мисълта ми е, че Фария реагира на ситуациите според своите представи за сигурност и справедливост. Тя не е запозната с много неща, държана е в невидение за ситуации и истории от миналото на двореца и още повече, че Кьосем я изолира от себе си. Лично за мен, Фария беше възприета за враг, но не беше все още такъв, не действаше като такъв и Кьосем я елиминира превантивно, защото виждаше себе си в нея, виждаше силата на Фария....и най-вече любовта й към Мурад...много близка до нейната към Ахмед и потенциала и силата на тази любов. Кьосем уби Фария, защото тя би била много силен съперник и би се борила със зъби и нокти за своите деца, така както Кьосем за нейните.


 

Отново прекрасни постове! 

Аз продължавам да ви "заливам" с информация. Тя не е много, но все пак....

Това не знам дали е вярно, скоро ще разберем.


Според написаното следващата седмица ще се разделим с героите на Метин Акдюлгер и Едже Чешмиоолу. В последните шест епизода (от 55 до 60) ще ни покажат периода на Ибрахим, а ролята на последната султанка от "Женският султанат" - Турхан Султан, щяла да се изпълнява от Ханде Доандемир.

Ще чакаме потвърждение или опровержение. Много е вероятно да е така, както пише. Видяхме желанието и нетърпението на Атике да си тръгне от двореца.
За Ханде ми е малко съмнително, но бих се радвала точно тя да е Турхан. Другата актриса е много красива, и с по-славянско излъчване, но някак не мога да я възприема за тази роля, все още.

Зад кадър - битката за Багдад

Здравейте!  

Благодаря за новините!
Дана, благодаря за поста за Фария.
Много ми беше интересно! Ще го прочета още веднъж, когато си освободя главата от последния еп.!
Финалът се очертава с много финали. Това, което ни показаха с Касъм и спасяването на Ибрахим беше толкова хубаво направено, че предвкусвам Мурад, Кьосем..., но не бързам. Още ми се гледа 53 еп., много са се постарали. Такова единомислие между  абсолютно всички, които са го правили, за да се поддържа без провали сложния замисъл за героите и този  артистичен финал. И въпреки това ми беше трудно да си обясня как точно създателите са видели Кьосем и Мурад в 53 еп., затова ще кажа до какво стигнах в разбирането за техните герои.
  
Знаем, че и Кьосем, и Мурад са герои в развитие; бързо ще го припомня,
за да видим докъде са стигнали и дали това помага да разберем поведението им в 53 еп.

Кьосем:
От Кефалония до „Държавата, това съм Аз!“



Мурад:
От любовта, зелената гора и Валиде е „короната на моята глава“
до „Без съмнение сила има само фараонът…“: злато и сухо дърво



Майка и син тръгват от подобно начало в себе си, но достигат до различни крайни точки.
За да застанат в 53 еп. един срещу друг като съвсем различни хора, без общ език помежду си.
 
В Кьосем „живее“ момичето от Кефалония: тя е човек с чувства, боли я за своите и чувства болката на Мурад за неговите деца. Човешката и същност е дебело подчертана в 53 еп.: нейното съзнание и денем, и в съня „работи“ на тема деца – три пъти в еп., в началото, по време на разговора с Хаджи и превръщането на предчувствията в реалност на финала, виждаме нейния сън. Проличава нейната дълбока същност на човек, майка, чуваща и насън гласовете на децата си. Тази същност на Кьосем по-нататък ни разкриват чрез спомените за снега и загубите на близките на музикалния фон на приспивната песен от Кефалония – сигурен знак, че Кьосем има връзка с Анастасия и чува сърцето си; чрез спомените за Мурад като дете, страданието за смъртта на неговите деца и чрез многократно изразената воля за запазване на живота на Мурад. Достигнала най-високото място в империята, Кьосем носи човешкото в себе си и различава Мурад, своето дете, което тя продължава да обича, от султана в Мурад, който  иска да свали от трона.

53 еп., в който Кьосем много активно съчетава майката с държавника в себе си, ме накара пак да търся обяснение на това какво искат да ни кажат с „Държавата, това съм Аз!“, вложено в нейната уста. Ако символната картина на Анастасия с агне в ръце можем да видим разгърната веднъж в семейния портрет, където Кьосем „държи в ръцете си“ своите и децата на Ахмед, то за държавника Кьосем  детето „в нейните ръце“ е народът. От Валиде на своите деца тя е поела и ролята на Валиде на народа. Когато още с усещането за регент тя казва „Държавата, това съм Аз!“, това може да изразява властта на султана, която и е била поверена и тя е носила като жена. Сега обаче я виждам оттеглена в едно женско разбиране за съдържанието на израза. С началото на самостоятелното управление на Мурад  от нея са отпаднали султанските задължения, но Кьосем продължава да се грижи за народа. С това тя нищо не отнема на султана, защото той сам се е отказал от това.  Върху майчината функция за създаване на живота и грижата  е проектирана  основната разлика между Кьосем и Мурад: докато той безразсъдно убива и тормози със закони, Кьосем се грижи и защитава народа. Тяхното неразбирателство тръгна оттам, че тя не е съгласна с неговите жестоки методи на управление и тормоз  на народа,  и има своята кулминация по въпроса за синовете и, които са и деца на династията, все „женски“ въпроси. Мурад се чувства с „отрязани крила“ и изоставен от нея. Но такава, каквато е, Кьосем никога не може да се съгласи с неговия начин на управление, защото той вреди на нейните деца вътре и извън двореца.
 
Виждам Кьосем проявена в целия спектър от човек до изграден държавник, като на всеки етап водеща е майката. Когато гледа Мурад, тя е запазила способността си да вижда в него както своето дете, така и да отличава султана в него. Като майка тя обича и пази детето, но отрича султана в Мурад и иска да го свали от трона, защото той заплашва живота на нейните деца, на династията, както и на народа.

Мурад е лесно да бъде описан, защото това беше много подробно направено в сериала досега. В 53 еп. основното, което изговаря, мисли и което ръководи неговите действия е „трон“. Султанът в Мурад е достигнал крайната точка в своето развитие и е обзел целия Мурад.  Човекът, чувстващото същество е изчезнало. Единствено смъртта на децата го кара дълбоко да страда, Кая и Атике извикват някаква положителна емоция в него. Мурад  гледа на другите само с очите на султан (фараон, сухо дърво). Затова когато гледа Кьосем, той вече не вижда майката, не вижда нейното страдание за синовете и, не разбира действията и като търсене на начин да ги защити, а вижда само могъщата Валиде, която му заплашва трона, действията и разчита като домогване до още власт, синовете и, негови братя, като средство за власт. Достигнал в края на своя път към султана в себе си, Мурад е късоглед за любовта на Кьосем към него, която не може да види, защото няма сетива за това, зрението му улавя само това, което му позволяват султанските сетива. Затова двамата не се разбират, а Мурад не може да разбере и другите около него. Не е разбрал, че Баязид не е искал неговия трон, а отказа неговата жестокост, не разбира защо Кьосем му отказва подкрепа и е против неговия султанат, въпреки многото разговори с нея, унижава Касъм и не разбира, че не само желание за трона, но и страх за живота го карат да иска трона за себе си. Той не вижда хората и човешките им преживявания, а навсякъде някакви противници, врагове заплашващи трона и властта му. Превърнал се е в невротик, параноик, обграден от предатели: единият предал династията си, а другият убил синовете му, сега доставил му и лекар, който ще бъде на една ръка разстояние до живота му. Странно съвпаднаха желанията на Юсуф и Синан  за запазването в тайна на истинското заболяване на Мурад, която тайна се очакваше и наистина раздели още повече Мурад и Кьосем. Единственият, който виждам с човешко лице до него, е Хюсеин. От чаровния Мурад в началото на сезона сега нищо не е останало.  Ще завладее Багдад на много висока човешка цена.

Формално Мурад е носител на авторитета в държавата, негова е абсолютната власт. Но заявявани чрез сила,  жестокост и тирания, те му връщат подчинение и страх от поданиците. Докато Кьосем има авторитет и уважение сред държавните мъже и любовта на обикновените хора, а от всичко това – власт, която черпи силата си от нея като майка. Тази несиметричност в публичния им образ в полза на Кьосем води Мурад до мисленето за жажда за власт, без да разбира, че  източникът на власт на Кьосем тръгва отвътре, той е в нейната същност.
Кьосем съчетава в себе си човешкото с държавник.
Докато с решението си да екзекутира Касъм и Ибрахим  Мурад  е забравил да бъде човек; той  е само султан, при това такъв, поставящ на ръба на оцеляването династията (жив, но болен  остава само той) и държавата.
 
Много силно разликата между Кьосем и Мурад е показана в две последователни сцени, като гласът на Мурад от втората сцена започва да звучи докато в кадър е още лицето на Кьосем и сме под въздействие на току-що изразеното нейно и на Кеманкеш съвсем различно мислене. Кьосем: „Моят син в никакъв случай няма да се убива...Не, не трябва. Не забравяй, че аз съм тръгнала по този път,  за да опазя децата си. Какъв е смисълът да проливам кръвта на друго дете? И Кеманкеш: Разбирам чувствата ви, но ние не просто пазим едно ваше дете от друго, но пазим и Османската държава. Не забравяйте това.“ Започва втората сцена с Мурад,  седящ на парапета на терасата. Вероятно не е случайно, парапетът разделя на две. Чуваме мисленето „или – или“ на Мурад,  както и разделените вече в два различни свята Кьосем и Мурад.  „Коя е тази жена, която се е вселила в твоята Валиде, Мурад? Дявол, който заради властта ще се откаже от свое дете. Или ангел, който ухае на пролет, чийто аромат вдишваш, която предизвиква усмивка на твоето лице, която ти бърше сълзите и премахва тъгата от сърцето ти? Кое от това е истина?...Очите на твоята Валиде са замъглени от жажда за власт. Тя се е отказала от теб...Откажи се и ти от нея...“ Мурад не може да проникне зад  властната Валиде и да види там страдащата майка.
                    
Още два силни момента и разликата между Мурад и Кьосем.

Готов да даде живота си в защита на трона:
„...Единствен владетел на трона съм аз; имало такива, които се съмняват...
Ако искате да ме свалите, няма да се дам, ще се бия.“



Готова да даде живота си, за да защити своите деца, които са и деца на династията:
„Мурад, куче! Как си могъл да убиеш Касъм! Как си могъл да убиеш брат си!
Няма да можеш да убиеш Ибрахим! Преди това, ако ти стига смелост, убий мен!“
Кьосем в готовност да убие своя син падишах, за да спаси  другия си син от него.



Докато палачите Кьосем спира с обикновен жест на ръката „стоп“, за Мурад има друг.
Познаваме Кьосем като охраняваща лъвица (фрагманът към 7 еп на първи сезон), с този жест на ръката  ни я показаха като готова да убива с нокти орлица.

Интересно във финалната сцена е как изразиха, че Кьосем спасява преди всичко своите деца. А именно чрез подчертаване на детето, на детското: танцът под снега на Ибрахим, едно радващо се на снега дете в танц сякаш върху лед; всичко, което си говориха с Касъм, страхът, успокоителните думи, паниката; виковете „Валиде“; хлипането на Ибрахим като неясните звуци, които само майките разбират, по които Кьосем успя да го открие и спаси. Според мен, така ни показват, че  най-първото, което води Кьосем изобщо в действията и, свързани с децата, е самото  дете.  
Това не пречи, а се допълва от нейното мислене за тях като деца на династията и спасяването им и в това качество. Представянето в корпуса смятам, че, освен за основната цел, беше използвано като възможност не само да ги заяви като претенденти за трона, то други в момента няма. Но след промяната на закона за наследяване от баща към син така тя публично „върна“ нейното правило за (следващия) по възраст.

Много са хубави сцените в 53 еп. с Касъм и Ибрахим. Всичко се повтаря в живота и обещанията на шехзадетата, но винаги има надежда за по-добро. Дали защото е още млад или защото е проницателен, но как добре Касъм обясни  пред Ибрахим тяхната Валиде:      „ Ако поиска, тя за една нощ може да свали брат ми. / Тогава защо не го прави?/ Защото пред нея не е нейн враг. Той, както и ние, е нейн син,  нейната душа.  Чувствата и я спират. Любовта към него и пречи. Тя иска така да направи всичко, че брат ми да не пострада. От това се страхувам. Че по вина на нейните съмнения ние ще изгубим живота си.“
Зеленият пръстен на Ахмед и огненият пръстен на Мурад изразяват разликата между  баща султан и син султан.  

Здравейте

Благодаря за споделеното!

Ваня ! Изгледах епизода и съм съгласна с теб. Описала си прекрасно и подробно въздействието на случващото се в серията, символиката и мотивите на героите

Имам някои коментари по серията като цяло. Първо, лично за мен е странно, че народът и яничарите са неспокойни и осъществяват натиск, като има индикации и за размирици при новината за заболяването на султана. Ясно е на всички, че това е болест и нищо не може да се направи извън усилията на лекарите да спасят живота на султана. Преди констатиране на смъртта от лекарите и обявяване на кончината на султана, броженията и недоволството се смятат за бунт и най-малко за неподчинение и нетолерантно отношение към опечалената династия. Всички много добре знаят, че в Кафеза има двама шехзадета - живи и здрави, които не са били в досег с малките шехзадета, нито със султана. Повече от логично е да се изчака мълчаливо и ако се случи най-лошото, то пределно ясно е, че шехзаде Касъм ще седне на трона. Просто недоумявам, какво искаха яничарите?! Те са наясно, че преди обявяване на смъртта на падишаха, не може да се заявяват каквито и да е било други претенции.
Второ, съгласна съм с Атике, че тук Кьосем изложи на опасност шехзадетата. Разбирам я, тя не е виновна, но трябваше да изчака с представянето на Касъм. Преди смъртта на султана, не се обявява наследникът. Кьосем можеше сама да иде в корпуса на яничарите и да държи реч, да ги нахока даже, че в този тежък за династията момент те притесняват допълнително семейството с претенциите и негодуването си. Можеше да им каже, че все още Мурад се бори за живота си и при лош изход, те знаят, че Касъм и Ибрахим са живи и здрави и династията ще бъде продължена. Според мен, Кьосем избърза много с това си действие. Тук я критикувам, защото не беше необходимо присъствието на шехзадетата в този момент.
Друго - лично аз се дразня, когато се променя характерът в заложен вече образ, а именно - Халил паша. Вече толкова много години е дясната ръка на Кьосем султан и е логично да има изградени и разработени навици при боравене с конфиденциална информация. Не отива на такъв добре обигран и доверен човек да ходи по жени и да се напива, носейки в дрехите си писмо за преврат на султана. Съвсем логично е, както и традиция за такъв тип хора да са наясно, че носейки такъв тип писма трябва да са бдителни, внимателни и предвидливи. За мен, този необмислен ход на Халил паша не отговаря на изградения за него образ до сега.
Ясно ми е, че посочените от мен неща са ключови моменти и сценаристите е трябвало да измислят нещо, което да задвижи дадени събития, пък било и то леко в разрез със закони, обичайно поведение и традиции. Лично за мен, яничарите нямат повод за недоволство в този момент, нито пък Кьосем е задължена да представя когото и да било преди смъртта на действащия султан; също така Халил паша нямаше да е доверено лице на Кьосем, ако обичайното му поведение е такова - и тук не говорим за някакво писмо, а за писмо с информация за преврат. Но така са решили сценаристите, така са направили.

 

Знаете ли кога ще го излъчват по БТв? Нали уж щеше от 20 март, а нищо не стана.
Ех ,как ме е яд,че не знам руски.

Здравейте момичета!
Постарах се да преведа озета, доколкото ми се простират познанията по руски и искам да се извиня предварително,че знам руски, но не съм завършила руска филология и може да има някои неточности.Момичетата да ме поправят и няма място за сръдня.

                                КРАТКО САДЪРЖАНИЕ НА 54 СЕРИЯ

Тази седмица султан Мурад и Кьосем Султан, ще застанат един срещу друг! Погребение на  екзекутираният  Шехзаде Касим. Докато целият харем е в  траур по Шехзаде Касим, султан Мурад решава да екзекутира и Шехзаде Ибрахим. Но става  чудо и султан Мурад се отказва от своите   намерения. Султан Мурад взема едно решение по отношение на майка му Кьосем Султан, кояйто възнамеряваше  да го детронира. Султан Мурад отива на война срещу Багдад. Той предприема мерки за предотвратяване на повторение на случилото се и взема със себе си Шехзаде Ибрахим. Кьосем Султан смята, че султан  Мурад ,ще екзекутира Шехзаде Ибрахим по време на похода. Колкото и да и е тежко, Кьосем Султан взема решение за  съдбата на султан Мурад. Кьосем Султан също открива, че  Синан паша е предател. Синан се опитва да избяга, но Кьосем го хваща. Тя се разплаща сьс Синан паша  за всичко. А синан паша, междувременно вече е информирал султан Мурад за решението на неговата Валиде. Какво ще предприеме този път Султан Мурат, научавайки за решението на майка си?

Здравейте!  

Лучия, много е елегантна новата султанша, дали ще се хареса на Ибрахим?
Благодаря за резюмето, а за превода на Varynia!

Дана, връщам се за малко пак на Фария. Съгласна съм с повечето от нещата, които беше припомнила за нея. Бих прибавила още, че тя заяви желанието си за трона в писмото до майка си, което беше написала по време на първата бременност, а също и това, че Кьосем я смята за причина за смъртта на децата на Айше. Но се връщам на нея не заради самата нея, а заради момента, в който Кьосем поръча убийството и. Ние тук скромно си коментираме, но в руския форум за последните 5-6 еп. мнението за Кьосем се обърна. Следя коментарите и виждам колко различно в много случаи се оценяват отделните моменти и самите герои в сравнение с това как аз ги виждам. И търся причината, откъде тръгва това различие?

Според мен, без да твърдя това за някаква истина, аз така го виждам, това се дължи на различното разбиране на връзката между закона за братоубийството и реда за наследяване или пък изобщо не се прави такава връзка. (Оттук и оценката на момента, в който попада убийството на Фаришя.)  Законът на Фатих не е отменян, за да бъде връщан; той остава като такъв до края на съществуването на Османската империя. Неговото прилагане зависи, обаче, от реда на наследяване  и от манталитета в съответния исторически момент. При наследяване от баща към син престолонаследници са синовете на съответния султан, законът за братоубийството действа за неговите братя (какъвто е замисълът му). При наследяване от най-старшия и най-мъдрия престолонаследници са всички мъже от династията и съответно това спира действието на закона за братоубийството върху братята. Това е тяхната защита, те получават еднакъв статут със синовете на султана; никой не екзекутира престолонаследници.

Сега ще се върна към Кьосем. Братята на Мурад живеят в неустановено положение: нямат харем, нямат яснота за задължения, перспектива за бъдещето, само поддържаното от Кьосем, семейството и общественото мнение намерение да наследят трона по реда на раждането си. Кьосем очаква от Мурад да направи нещо, така, както тя е направила преди за тях и затова всички, вкл. и Мурад са живи и той седи на трона, но дълго време Мурад не прави нищо. И така до обявяването на новия/стар ред на наследяване от баща към син, последвано от вкарването в кафеза. Така защитата на Касъм и Ибрахим, която им даваше редът за наследяване на Кьосем отпада; върху тях започва да действа Законът за братоубийството. И тук не е въпросът кога и дали изобщо Мурад ще го използва срещу тях, а че изобщо е възможно този закон да бъде използван. За разлика от преди, когато синовете и братята на Мурад имаха един и същи статут, сега братята са изключени от защитения статут.

Като се има предвид, че защитата на шехзадетата е основна задача на Кьосем, съвсем очаквано тя се активира точно в този момент. За нея мисленето на Мурад за Касъм и Ибрахим издаде тенденция, още веднага след блатото, когато Мурад и каза да се оттегли от държавните работи. И стана напълно ясно, когато я изпрати в Стария дворец със заплахата да  вкара Касъм и Ибрахим в кафеза. Затова още по това време се роди идеята (освен за несъгласие с политиката му) за свалянето му от трона, а с ускоряването на темпото от страна на Мурад: закон, кафез, заплаха за изпращане в изгнание на Кьосем, се ускоряваше и ответната реакция на Кьосем: смъртта на Фария (Кьосем никога на убива деца и по това тя се различава от останалите султанки, затова убийството на Фария трябва да уязви по подобен начин Мурад, както той е уязвил Кьосем с нейните деца), на Силяхдар (съзнателно провокирал Мурад за закона и кафеза), както и Кьосем премина към едновременни или на границата между едновременни и изпреварващи действия, напр. представянето на Касъм и Ибрахим в корпуса. Еничарите отдавна не са съгласни с политиката на Мурад, поводът за тях е добре дошъл. С всяко следващо действие на Мурад Кьосем губи обществени позиции по въпроса за шехзадетата, затова на нея и е нужно силно действие. С представянето в корпуса, от една страна, тя върна публично синовете си като претенденти за трона, отказани от закона на Мурад; от друга, екзекуцията на Касъм е екзекуция на едно прието за следващ султан шехзаде. Според мен, и двете неща имат символен характер. Тя се надпреварва с времето и действията на Мурад, който, както казах, още веднага след блатото изрази намеренията си и последователно ги реализира без колебание. Това е ясно на Кьосем и затова тя действа така рязко, крайно и бързо.
Много ми харесва как създателите на сериала заблуждават зрителите със сходни ситуации; някои от тях приемат едно към едно нещата, а не трябва. Напр. Кьосем не тръгна да търси лек за Мурад, както навремето за Ахмед, а отиде да представи Касъм в корпуса; наистина ли за Кьосем е вярно, че ако Мурад си отиде, ще дойде Касъм, ако си отиде Касъм, ще дойде Ибрахим, както навремето Ахмед каза подобно нещо на Сафие и мн. др. такива. Този сериал иска много внимание и да се мисли.

За Халил, да, беше глупаво.

Кьосем с верни съмишленици в защита на шехзадетата и идеята против братоубийството.
Тримата в червения цвят на империята. Дрехата на Кьосем е много подобна на еничарския костюм.
Зюлфикяр и Кеманкеш са войни; в еничарския корпус ги учат да убиват, но само враговете, а не невинни шехзадета.
Зюлфикяр пръв разнесе новината из града, че Ахмед е помилвал брат си.

Зюлфикяр: предан докрай на Султан Ахмед; спазил обещанието си пред него и защитил Кьосем и шехзадетата.

Кеманкеш: предан на Султан Мурад до фетвата за екзекуция; в това отношение отиде по-далече от Зюлфикяр, който не подкрепи Кьосем за свалянето на Осман; (интересно, че най-близкият до Мурад и най-предан Хюсеин подаде ръка на Кеманкеш и не го издаде); предан на идеята против братоубийството и на Кьосем; другото – ще видим.

 

Привет!  


Според историята Телли Хюмашах Хасеки е най-любимата от всичките жени на Ибрахим, а той е имал мноооооого жени.  



Според това, което излезе като информация, от телевизията са искали да излъчат и третия сезон на "Твоят мой живот", за да няма прекъсване. От друга страна пък, писа се, че имало много протести от... и аз не знам как да ги нарека, може би "разбирачи", по повод излъчването на Кьосем.    Дано все пак го излъчат!