Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Ранно добро утро! 
Благодаря за постовете, поздравите и информацията! Нямах възможност да гледам във вторник и едва към края на седмицата ще бъде моето време за новия еп., затова нищо не мога да кажа. Ориентирам се от вас докъде и какво. Умирам от любопитство! Новият Ибрахим наистина външно е много подобен на познатия Ибрахим, но има смразяващо ново изражение.   
Лучия, благодаря! Радвам се, че гледаме заедно сериал, който предизвиква и ума, и емоциите!
Хубав ден и до скоро!

Супер.Отново същата ситуация като в 1 сезон...Най-интересните моменти от времето на Кьосем, събрани в 4-5 епизода за сметка на 25 епизода измишльотини с някакви измислени герои..След като разбраха, че няма как да направят предвидените първоначално 39 епизода не можаха ли някак си да променят сценария и например да го разделят 20 епизода Мурад, 10 епизода Ибрахим и Кьосем.Мислех след като излезе целия сезон да го изгледам за бързо, но явно ще гледам само от 25 епизод нататък  Между другото някъде прочетох, че именно тази Фария е една от причините рейтингът в Турция да е толкова нисък, което обаче на мен не ми се вярва.Просто сериалът още от начало си беше с нисък рейтинг.Глупавото е, че продуцентите повярваха, че ще яхне вълната на предшественикът си, но ВВ си е на светлинни години от ВВК, кой каквото ще да казва 

Здравейте!  

Много хубав и много труден еп., изисква зрителска зрялост; не се разбира, без вече здраво формирано мнение за героите и събитията дотук. Чувства се приближаването на финала: пред нас бяха всички живи участници в историята, от Мустафа до Мурад, чухме техните мнения. Може да се обобщи: още докато се случва историята, всички спасени чрез нея вече са забравили нейния смисъл, всеки съди от собствената си егоистична позиция и вижда в Кьосем само „борба за султанат“. Отделно, чрез разказаната от Юсуф история за  жената на персийския шах и нейните синове, която трябва да напомни и подсети Мурад „какво го очаква“,  към която история може да се добави  другата подобна,  разказана със същата цел от Силяхдар (двамата приближени на Мурад лика-прилика) от другия край на региона за византияската императрица, убила сина си заради власт, получаваме добра представа за това как в обширния регион от Византия до Персия и в продължение на векове се мисли за жената в най- високия етаж на управлението: жадна за власт, способна за тази цел да убие собствения си син. Когато от историята на Кьосем се извади смисъла защо тя прави всичко това (можем само да предполагаме, че и в разказаните истории е скрита някаква друга същност на случилото се), остава външната прилика с тези истории за жени; вече знаем след време как ще се разказва и за самата Кьосем: жадна за власт жена, убила собствения си син, пореден щрих към отрицателния образ на жената, на който и етаж да се намира. Забравата започва в самите спасени.
Историята на Кьосем поставя много морални въпроси, но те трябва да се решават в контекста на самата история, към която всеки от героите поставя своите въпроси, и всеки от зрителите има своите отговори.

Мустафа: свикнахме, че Мустафа говори истини, но в случая в главата му нещата са объркани. Тези, заради които той е в кафеза и са причина да изгуби разсъдъка си – Сафие и неговите Валиде и сестра, сега са тези, с които той сравнява Кьосем и иска сметка за живота им; дори сам, спасен от Ахмед и Кьосем, сега се е стигнало дотам, да се страхува от нея за собствения си живот. За Мустафа като първи участник в историята, изобщо отсъства причината, породила тази история, за него тя не играе никаква роля, Кьосем за него е същата като Сафие, обвинява Кьосем за смъртта на Халиме и Дилруба. Това е неговата гледна точка, която той обобщава с изгубената невинност в очите на Кьосем.
Естествено, не съм съгласна с него, защото гледам историята отдалече и се стремя да правя това обективно, но неговата гледна точка е много важна, защото в нея са моралните въпроси: цената на неговия спасен живот, която друг е решил да плати от негово име; докъде историята е невинна и откъде започва „тъмната“ страна в нея.
Невинността на Анастасия в сериала не е по принцип, тя има има точно определение: това, което човек прави със сърцето си, да проявява своята естествена човешка същност: да обича, да обича брат си, децата и т.н. Доколкото и в момента на историята Кьосем все още се води от това да запази живота на своите деца, тя за мен още не е изгубила невинността си в този смисъл (което не отменя моралните въпроси към нейните постъпки по пътя към тази цел). Със съгласието да се спре лечението на Мурад тя за мен достигна границата. Тук е важно по-точното отношение към този момент.  Моето е следното: Мурад е болен, причината е най-вероятно виното, което пие. Кьосем спря лекарството, което не лекува, то само удължава живота, т.е. тя приближи деня на неговата смърт, но не предизвиква самата смърт. В същото време той продължава да пие, т.е. да се убива. Кой нормален човек убива лекаря, който единствен знае лек за удължаване на живота му?  При тези обстоятелства аз не бих казала, че тя убива сина си. Да, тя стига до границата, но не я е прекрачила. Кьосем не е причина за смъртта на Мурад. (Във всеки случай, това е много различно и като причина (за да отстрани неудобен и сложи удобен за нея султан), и като начин на действие (тровене, хладно оръжие, удушаване) от това, което правеше Сафие, с която Мустафа я сравнява.)

Ибрахим: той е наивен и напълно не наясно; смята, че Мурад няма да го убие; мисли случващото се и отношенията между Кьосем и Мурад като „борба за султанат“; смята, че Баязид и Касъм са умрели заради тази борба. Мненията им с Атике съвпадат, тя формулира смъртта на Фария и Силяхдар като: „заради собствените си амбиции и гняв“. И двамата не могат да преценят реално нито Мурад, нито отношенията между него и Кьосем. Дори Атике обвинява Кьосем, че сега са в адска бездна заради нея!
Въпреки че в предния еп. Атике каза, че Ибрахим е жив, благодарение на Кьосем, сега Атике сама пое отговорност за неговия живот и застана на страната на Мурад против Кьосем. Защо? Какво я кара да прости на Мурад за смъртта на сестра си Гевхерхан и брат си Касъм (това е минало!), но да не може да прости на Кьосем за смъртта на Силяхдар и Фария (сякаш това не е минало)? Едва ли е неземната любов, Атике знае, че Силяхдар не я обичаше, нито пък я обикна, а за това, че Кьосем стои зад тяхната смърт, се досещаше още навремето. Може и да не се окаже така, но в момента ми се струва, че Атике бърза към трона като придружаваща Ибрахим. За тази цел и е необходимо: Мурад да не е жив – вече наближава, Ибрахим да остане жив: осигурена е двойна защита, тя знае, че Кьосем ще продължи да го защитава, и от Атике - чрез Мурад, а също – да избута Кьосем. Вече я видяхме колко бързо отговори на примамката на Мурад да я има на своя страна (въпреки, че при опита за преврат го беше предала!) , хареса и властта: бързи разпореждания, включващи унижение на Кьосем дори пред някаква си Мадам (докато преди се възмущаваше, че Мурад я унижава като я изпраща в затвора). Мисля, че Атике видя своя звезден миг и себе си „горе“, до брат си султан,  с когото ще носят заедно товара на властта, също като в детството! (Дано така мисли и Мурад!) Докато Кьосем ще спасява Ибрахим в рамките на своята програма за живот на всички шехзадета и своя последна надежда за добро управление, Атике ще го спасява като просто свой брат близнак и като носител на власт, в битка против Кьосем, на която всички дължат всичко, вкл Атике. Ще видим как ще развият историята нататък.

                          



Мурад: добър пълководец (битката за Багдад беше показана по един превъзходен начин като кинематография), но това не промени мнението на Кьосем за него. Тя не отиде на посрещането, според мен, тъкмо по тази причина. Тя вече му беше казала, че няма качества на султан, направи опит да го свали от трона, отказа се от него като син и отказа физическия му живот. Мурад не отговаря на нейните виждания за добър султан, завоевателният поход, с който той ще се увековечи в историята, не може да компенсира отсъствието на важните за нея качества.
За Мурад Кьосем е любимата майка (единствената жена, която му се яви в предсмъртния час на бойното поле) и едновременно жена-държавник, с която се съизмерва и пред която се доказва като султан (страда от нейното непризнаване и отсъствието и на посрещането). Физическата немощ го озлоби и той изговори лоши думи, обидата е към нея като жена и като султанка. Странното е, че Мурад продължава да смята, че султаните имат право да проливат кръв заради реда в държавата, но не и тя, която като жена дава живота и за която е забравил, че искаше да спаси живота и то не само неговия, а на още много шехзадета сега и в бъдеще. Сякаш не чува нейните думи, че е следвала обещанието, дадено на баща му, които думи Мурад  приема само като оправдание. Озлоблението на Мурад достигна своя „връх“, когато я нарече „болест“ на династията и я заплаши, че ще унищожи самата династия, но няма да и остави държавата. Много хубава сцена!

                              

Всъщност най-странното е, че съдбата на династията и на държавата Мурад решава с оглед личната си битка със своята Валиде. Не го смущава, че така предава всичко, което е Осман: родоначалника, брат си, малкото момче и всички загинали на бойното поле за честта на тази династия. И какво още, след като епизоди наред гледахме превръщането на Мурад в безчувствен фараон, сега в историята на Юсуф той се видя като Мойсей, а Кьосем видя като своя фараон! А дървото на Османската династия му се привидя изсъхнало и затова на династията трябва да се сложи край. Да, часта на Мурад в това дърво е куха и изсъхна, но дървото на Ахмед, което Кьосем поддържа живо, е жизнено и зелено. Тя и сега ще намери начин да продължи живота му. Кьосем и Мурад минават през един и същи ад,  но Кьосем е успяла да запази в себе си човешкото чувстващо начало до много голяма степен, докато Мурад се изгуби по пътя, а така изгуби и своята Валиде, с която сега са противници. Но като майка и син двамата са до болка тъжно близки и страдащи един за друг!  
Кьосем вече се погрижи и наложницата на Ибрахим трябва да го подготви за това да има нови наследници. Но не сега. Интересно е кой стои зад това въпросната девойка да не си пие хапчетата? Тя самата с желание да роди първия наследник (ако познава ситуацията) или друг, противник на Кьосем, който цели смъртта на Ибрахим?  

Дървото на Османската династия:
частта с „дървото“ на Султан Ахмед, раззеленило се в него след като видя портрета на Анастасия.
Междинно видяхме частта на Султан Осман, режещ дървета,
и следва сухото изкорубено „дърво“ на Султан Мурад


 
Не е ясно какво да се очаква от Кеманкеш като Велик везир. Кьосем разчита за подкрепа от дивана, но Мурад го обвърза с преданост; Синан чака удобен момент да оклевети; Хаджи се разприказва прекалено пред Лалезар; новата роля на Атике ще раздвои Ибрахим и какво ли още друго следва в този наистина змиярник. Някои чакат Турхан, но аз чакам края на империята.
Най-много ми е мъчно за Кьосем, защото и вярвам.            

Атике бързо се ориентира, евала. Не мога да я понасям от началото на филма, безподобен егоист.  Мина през трупа на сестра си за да получи желаното и сега е готова да прегази и майка си. Отвращава ме.
Делията няма да издържи и ще сподели с Кьосем плановете на откачения Мурат. А ако Мадам е новата Мелике, много тъпо ще бъде Кьосем да остави тази змия в харема след смъртта на Мурат.  
Според мен наложницата на Ибрахим сама е решила да не пие лекарството. Иска да е новата Валиде 😆

Здравейте

Благодаря за коментарите!
Все още не съм гледала последния епизод с превод, но ще го направя в най-скоро време и ще коментирам.

Ваня напълно споделям написаното от теб. За Мустафа и Ибрахим - наистина в последния епизод мненията им, до сега най-често обективни, в този момент бяха подвластни на личните им емоции и гледна точка и за много от нещата те нямаха подробна информация и цялостен поглед върху действията на Кьосем, поради факта, че единият беше малък и после изолиран в Кафеза, а другият също беше в детска възраст и после съзнателно държан настрана от дворцовите интриги.
Направи ми впечатление, че Мустафа, както и Баязид се бунтува да приеме истината за своята Валиде...и двамата подсъзнателно отказват да приемат нечовешката страна и жестокостта, проявена от тях. В гласът на Мустафа прозвуча укор към Кьосем, че е убила Халиме и Дилруба...а той какво очакваше?! Както сам каза нещо от рода - "може разумът ми да е замъглен, но всичко е запечатано в паметта ми", така че трябва да си дава сметка, че след многократните опити на Халиме и Дилруба да убият синовете на Кьосем и след зверството с Осман, тя нямаше друг изход. Сигурна съм, че Мустафа си дава сметка, но като човек с добро сърце, отказва да приеме този лик на своята обична Валиде, както и на любимата си сестра. Подобно на Баязид относно Гюлбахар. Много по-лесно за двамата беше да се обърнат срещу Кьосем с думи и да я критикуват, отколкото до се изправят срещу истината за майките си...напълно човешко и разбираемо...защото е трудно такава истина да бъде приета.
Много ми е мъчно за Кьосем, аз също й вярвам..., мъчно ми е и за Мурад. Има обаяние в неговата личност, представена ни в сериала. Трагичен герой, едно смело момче и безстрашен мъж, изпитал такава тъга. Най-страшното - да загуби любимата, децата си. Всичко случило се го озлоби, не знам...но прекалено много удари понесе и до някъде е разбираема линията му на поведение.
Ще бъде тежка и тъжна серия.
Какво ли ще стане с Халил паша?!...пак се притесних за него


 

П.П. Аз лично не се вълнувам и интересувам от рейтинги, нито мисля, че образът на Фария е причината за ниския такъв. Според мен, турското общество трудно приема образа на Кьосем: жена-управник,....жена с повече сила, по-остър ум и и по-силна харизма от много султани. Съвсем естествено е ВВ да се хареса повече на зрителите от Турция, поради силната мъжка фигура, а също така и огромна заслуга има професионализма на сценаристката Мерал О. (лека й пръст).
Лично за мен ВВ Кьосем е изключително интересен, точно поради образа на Кьосем - във ВВ не намирах такъв силен женски персонаж, с такива цели и ценности. Хюррем не я харесвах особено, въпреки всеобщото одобрение. За мен тя имаше две-три цели (чисто егоистични...лично според мен) и подчини всичко на тяхното постигане - да отстрани Мустафа и Ибрахим, както и наложниците на Сюлейман, които биха я изместили. Лично за мен, Кьосем е много по-сложен образ, много по-цветна личност, тя е човек, който не преследва лични цели, не търси лична изгода, а има визионерски начин на мислене и погледът й е насочен към по-мащабни цели - като започнем с промяна на един жесток закон, до грижа за народа, благотворителност и стратегии за справяне със сериозни кризи в империята. До личността на Кьосем, Хюррем ми бледнее дори да вземем само чисто дворцовите отношения.

За мен лично сцената с Мустафов, както и речта му бяха изключително тъпи. Провала невинност, дрян дрян. Дайте ми жена на 40 с невинност в очите.
Мустафов беше на 4 годинки, каква невинност какви пет лева. Много изсмуква но от пръстите, много. Но не е за сефте. Единствената ми утеха е, че Кьосем и този.път ще победи.

Здравейте

Лучия благодаря за снимките и резюмето!
Като гледам снимките, най-вероятно Кеманкеш и Халил паша ще бъдат екзекутирани ...дано в последния момент да ги спасят! Лошото е, че този злодей Синан пак се мъдри до Мурад , дано Кьосем го накаже подобаващо!
 

Много красиви снимки с Кьосем като ангел в бяло...Мурад обича майка си, но обич и омраза се преплитат. Дано накрая си дадат прошка!

Здравейте! 
Благодаря за всичко споделено!

Много ми харесва как е направен Мурад. И как са показани отношенията с Кьосем. Женският султанат, както са го видели създателите на сериала, изглежда пълнокръвно и убедително. От една страна, отворените възможности в тази епоха, които жените виждат за себе си към властта, до която се домогват,  прегазвайки женското в себе си: майчинство, живота и здравето на собственото и другите деца, в разгара на които борби Мурад  се превърна в обратното на това, каквото е неговото начало и противник на своята Валиде, а от друга, Кьосем, която с постоянство, на висока цена и с вече изчерпани сили продължава да прокарва една женска линия, в която водят любовта и грижата към децата и народа. На смъртния одър на Мурад се срещат жертва и положителната героиня на Султаната на жените.

Дана, съгласна съм за Кьосем, че има визия в нейното поведение и това я отличава. Но без Хюрем и нейната революция в харема, няма Кьосем. Хюрем се бори през целия си живот да завоюва  място на равностоен партньор до султана, докато Кьосем с идването си в двореца зае това място, за да може да продължи  оттам нататък с още по-важна женска задача: живота на децата от любовта, за която задача тя използва цялата власт, която е достигнала. Затова аз виждам Хюрем и Кьосем като начало и продължение на женското присъствие до султана и в двореца, разкриващо възможностите на жената по пътя към властта в съчетание с нейната женственост: да бъде любима и майка.

„Великолепният век“ е един цялостен сериал. Да гледаш само „Историята на една любов“ не позволява да разбереш целия сериал, без частта „Кьосем“, която е по-рационална, каквато е и неговата героиня,  и изисква друг тип нагласа, за да бъде разбрана. В коментарите ми прави впечатление, че зрителите непрекъснато чакат да се сбъднат техните очаквания към героите и събитията и остават разочаровани, когато това не става, докато, според мен, е много по-добре, ако се оставиш да те водят създателите на сериала, за да разбираш  какво те искат да кажат. Сценарият на „Кьосем“, според мен, е добър, но изисква много внимание и да не остават неразбрани моменти. Те дотук са няколко: началните еп. на първи сезон, събитията около смъртта на Ахмед и закона на Кьосем и в последно време – поредицата от действия и съответния отговор  между Мурад и Кьосем, след като той върна закона за наследяване от баща към син, а дори и още по-рано, когато я заплаши с живота на братята и я изпрати в Стария дворец. От това как се разбират или не се разбират тези моменти, следва различно разбиране на героите и на целия смисъл. Но сериалът е един, а зрителите и нашите мнения – много.

Чакам с интерес новия еп. и тъжната раздяла с Мурад и Метин. Голям късмет извади Метин с този великолепен образ.
Двамата с малкия Чаган направиха един Кървав Мурад, който можеш само да обичаш и не можеш да забравиш.
     

Здравейте ,

Благодаря ви за коментарите
Изгледах серията и съм съгласна с мнението на Ваня , с тази разлика, че за мен Кьосем леко пристъпи границата, давайки заповед на Емир челеби да спре с лечението на Мурад. Да, тя беше в състояние на дълбока мъка, заради смъртта на Касъм, изпитваше голям страх за живота на Ибрахим, чувстваше и силен гняв към Мурад и се "подхлъзна" в това си решение най-вече вследствие на манипулирането от страна на Синан паша. Защо мина границата, според мен - дори и нелечима, болестта на Мурад беше хваната в ранен стадий и навреме, както каза Емир челеби. С лекарствата, приготвени от него, той поддържаше болестта в латентна форма, един вид и тя можеше да не се развие с години. По заповед на Кьосем, той прекрати лечението и така остави болестта да се развие и да прогресира, стигайки до момент, когато вече не може да бъде направено нищо, освен притъпяване на болката. Това се нарича престъпно бездействие. С решението си, Кьосем приближи денят на смъртта на Мурад с години и го изложи на непоносими болки...точно това го озлоби още повече и както виждаме ще замъгли бъдещите му преценки и твърдото му решение, Кьосем да не победи в този двубой.
Много ми хареса момента с младия Осман, виждаме още веднъж каква травма е оставила в Мурад съдбата на брат му Осман (Генч). Мурад обичаше много Осман, прости му за убийството на Мехмед, давайки информация на Кьосем султан (в края на предния сезон), че водят Осман към Еди куле и така Осман можеше да бъде спасен, но за съжаление, Кьосем закъсня. Впоследствие осъзна и поведението на Осман, усети мотивите му да убие Мехмед - "тогава бях малък и не разбирах, но сега разбирам" ...изплаши го силата на Кьосем и властта й, точно като Осман. При него нещата бавно ескалираха, докато при Осман основно значение имаше дългогодишното влияние и манипулиране от страна на Сафие и лала Йомер.

Отново адмирации към всички актьори, но Метин просто ме възхити! Лично за мен той най-силно представи своя образ...просто невероятно, но играта му е повече от перфектна и мисля, че го чака голямо бъдеще като актьор. Всяка мимика, всеки поглед даваха такава информация, ядът му, гневът му. Впечатли ме сцената със съня в Кафеза. Как крешеше стиснал решетките - такава болка и гняв, яд и безсилие...чак ме побиха тръпки. Браво на Метин! Прекрасен!

 

И на мен много ще ми липсва този сериал, но имаме още серии за обсъждане, още месец .

п.п. Надявам се, че в последния момент Кеманкеш и Халил паша ще бъдат спасени...не ми се разделя с двама любимци!

Нямам много време за четене, още по-малко за сериозно гледане  , но минавам да оставя фрагмана за следващия епизод. Кьосем пак изпраща поздрави  

Хареса ми сцената с прехода между "малкия" Ибрахим и "големия" Ибрахим.


По думите на, вероятно Телли Хюмашах, в харема било "чок калабалък"  
Не са забравили и дебеланките  


Турхан са я барнали с много "западна" визия. Сякаш идва от английския кралски двор, а не от руската провинция. Но пък е много красива!  


Редактирам се!
След около десетото гледане вече ми напомня на кралица от руския двор.    
Не е и кожа и кости, позакръглена е, каквато я "знае" историята.

Първото ми впечатление засега е, че добре са им подбрали ролите.

Заплеснах се в писане, ето го и фрагмана:

---

Метин пресъздаде един прекрасен Султан Мурад! Ще ми липсва на екрана!





П.П. Специално за Дана