Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Здравейте

Зарани , Лучия благодаря за информацията!
Прегледах набързо серията.
Горкият Халил паша, за малко...за малко щяха да го спасят, но не се получи. Мисля си, че ако палачът се беше насочил първо към Кеманкеш, Кьосем щеше да излезе и да се намеси, както и направи, като така щеше да спечели време, но за съжаление Халил паша нямаше късмет. И двамата не трябваше да рискуват да ходят с Кьосем в двореца или поне не Халил паша, който беше издирван и беше ясно, какво го очаква. Странно ми стана, че Кеманкеш и Халил не убиха още на място Синан паша и Юсуф. Логично беше да ги отстранят, за да не създават пречки и да не информират Мурад. Така биха спечелили време и биха си спестили много главоболия, като ясно се виждаше, че Мурад си отива от болестта и е вече слаб.
Питам се, дали бременната хатун на Ибрахим е всъщност Турхан султан? Според мен да, освен ако не е починала при раждането онази наложница. Но имайки предвид, че видяхме около четири годишни момченца, явно това е била Турхан, която е променила името си след раждането на момче и ставането на султанка (както Рахшан стана Махфирузе когато беше бременна) ;

 

п.п. Много хубаво изказване на Метин по повод края на неговото участие в сериала - позитивно и ведро. Личи си, че са били сплотен екип и са създали приятелства.

Моля,за извинение ,но линковете от първия пост нещо не ми се получават.
Моля , за линк към преведената последна серия.
Благодаря!

Ще съм ви благодарна ,ако се включите и тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=977928;topicrefid=20

LU4IQ ,благодаря!

Sause baus! гласувах, ще го направя пак. Успех на това прекрасно дете! Ако може още с нещо да помогнем, пиши!

Благодаря много! Не е мое дете ,но е дете Утре е 1 юни -ден на детето !Само това гласуване мога да направя за детето ,за което помолих да гласувате!

Здравейте

Много ме впечатли сцената с екзекуцията на Кеманкеш и реакцията на Кьосем. Задавам си въпрос, как ли сценаристите ще представят ситуацията около смъртта му. От анонса видяхме, че е 1644 година, тъй като Ибрахим вече има около 4 годишни дечица, а поема управлението през 1640 г. след смъртта на Мурад. Предполагам, че в следващия епизод ще се разделим и с Кеманкеш . Надявам се сценаристите да не направят Кьосем и Кеманкеш врагове и да оставят горчив привкус накрая...след толкова години на взаимно доверие, взаимопомощ, уважение и още нещо . Надявам се, причината да е Турхан султан, въпреки историческите данни, че в основата на екзекуцията на Кеманкеш стои Кьосем султан. Все пак в сериала ни представят някои неща по-различно, което е нормално. В крайна сметка заповедта идва от султана и кой е в основата може да бъде въпрос на догадки. 

Кеманкеш Кара-Мустафа (1592 — 31 января 1644) — крупный турецкий военный и государственный деятель, капудан-паша (17 октября 1635 — 22 декабря 1638), великий визирь Османской империи (23 декабря 1638 — 31 января 1644).

Биография
Родился в городе Влёра (Албания).
Получил прозвище из-за того, что был искусным лучником. Служил офицером в янычарском корпусе. Заместитель командира янычарского корпуса (1634) и командир (ага) янычар (1635).
В октябре 1635 года Кеманкеш Кара-Мустафа был назначен капудан-пашой, то есть главнокомандующим османского флота. В ноябре-декабре 1638 года он участвовал в осаде турецкой армией Багдада. Во время багдадской осады погиб великий визирь Тятоглу Мехмед-паша. 23 декабря того же года султан Мурад IV назначил Кеманкеша Кара-Мустафу новым великим визирем Османской империи, а 25 декабря Багдад был взят турками-османами. Во время мирных переговоров с Ираном Кеманкеш Кара-Мустафа возглавлял османскую делегацию. В мае 1639 года был заключен Зухабский мир с Ираном, по условиям которого турки-османы сохранили за собой Басру и Багдад.

9 февраля 1640 года султан Мурад IV (1623—1640) скончался от болезни, ему наследовал безумный брат Ибрагим I (1640—1648). В правление нового султана Ибрагима великий визирь Кеманкеш Кара-Мустафа стал де-факто правителем Османской империи, причем это произошло, благодаря влиянию валиде Кёсем-султан. Рискуя жизнью, он честно и откровенно противостоял сумасшедшим капризам распутного султана и боролся с пагубным влиянием его султанш и придворных, которые занимались торговлей должностями и полномочиями. В то же время характер паши нельзя было назвать безупречным: он был жестоким и непримиримым по отношению к своим соперникам и мог использовать любые средства, чтобы избавиться от неприятеля. Он также использовал свою власть для подчинения (и даже убийства) способных государственных деятелей, которых он считал потенциальными конкурентами на своём посту.

В 1642 году великий визирь Кеманкеш Кара-Мустафа отнял Азов у донских казаков, но получил город совершенно разрушенным самими казаками, вышедшими оттуда по царскому повелению.
Смерть

Великий визирь нажил себе много врагов. Против него выступил триумвират в султанском дворце: валиде-султан Кёсем Султан (мать султана), целитель Джинджи-ходжа и визирь Султанзаде Мехмед-паша. Они стали критиковать великого визиря. Кеманкеш Кара-Мустафа несколько раз подавал в отставку, но султан отказывался принимать его отставку. Причем сам великий визирь вступил в конфликт с Кёсем-султан из-за того, что не занялся вопросом об поставке в гарем султана дров.

31 января 1644 года султан отправил великого визиря в отставку и приказал его казнить.

В сериале "Великолепный век: Империя Кёсем" роль Кеманкеша-паши сыграл актер Исмаил Демирджи.

Надявам се, причината за екзекуцията да бъде отказа му да се подчинява на някои безумни заповеди на Ибрахим, а не злоупотребата с власт...не ми се иска да очернят изградения до сега образ на Кеманкеш паша.

 

За жалост и при мен, работи ми само първия линк със сериите на руски.
Някои снимки и гифчета и тях ги хванала липсата.

Лучия, пише само за успешната продажбата на поредицата (ВВ и ВВ Кьосем) в Япония. Това май ще са първите турски сериали, които ще се излъчват в страната на изгряващото слънце. Досега поне не съм чела за други. Голям успех си е това.

Глас и от мен за детенцето.

Продължавам да мисля, че наложницата на Ибрахим, която видяхме в последните два епизода, не е Турхан. Може да е родила момиче, или по-вероятното - Турхан да се е справила с нея, когато е дошла.
Във фрагмана чуваме Лалезар да казва, че "всички се страхуват от нея", пък тя толкова миловиден вид има...

Според историята Кеманкеш и Кьосем са били врагове. Тук е коренно различно, но точно тази промяна ми харесва. Има невероятна спойка между Нургюл и Ибрахим Демирджи.

Зад кадър








За този герой (Джинджи Ходжа) пишат, че е отговорникът за смъртта на Кеманкеш

Снимките са от Инстаграм. Не съм ги местила в друг сайт, използвала съм оригиналните линкове както правя винаги, когато публикувам нещо от там.
Не знам какъв точно е проблемът, но при мен се вижда всичко.

Ако пък става дума за тези от началната страница не, те просто са изтрити. И там ползвах оригиналните линкове, но май не е трябвало. 

Привет!  

Пожелавам успех на детенцето и неговата майка!
Благодаря за всичко публикувано!

Като изгледах последния еп., най-напред всичко ми се обърна, сякаш виждах някаква съвсем нова Кьосем.
Трябваше ми време да си подредя нещата, но е добра идеята да ни разкажат за началото на финала.

Сега ми става ясно, че Кьосем никога не е имала намерение да даде цялата власт в ръцете на Мурад. Нейната програма: шехзадетата, династията и държавата, е цялостна програма на един султан с тази разлика, че братята трябва да останат живи. Тя се е страхувала и с право, че с края на регентството програмата и ще рухне и затова Мурад е бил замислен като султан с ограничени пълномощия. Това, което той постигна, както самата Кьосем каза, е „въпреки другите и въпреки мен“. Успокои душата му, призна постиженията му и той най-сетне ще може да си отдъхне в отвъдното, в зелената гора. Много изразителни символи и фини детайли в сцената на джюлюса и първия Диван на Мурад, показващи комбинацията между покриваща всичко с властта си Валиде и ограничения от нея султан: „четирикрилата  птица“; сянката на Кьосем, която бавно покрива седналия на трона Мурад; кадърът с лицето на Мурад и зад него гледащата от прозорчето Кьосем. Сега докрай разбираме Мойсей и фараона в Мурад: освен враговете, Кьосем също има дял в превръщането му в бездушен жесток фараон.

Всички птици са с две крила, но в прегръдката на своите разперени крила Кьосем приема Мурад, чиито крила остават неразтворени (ръцете му остават свити от лактите), подчертано и от контраста черно – бяло на дрехите на двамата), за да го превърне в „птица с четири крила“. Има и парадокс, защото четири е повече от две, но вместо удвоените крила да дават удвоена сила, за Мурад те означават ограничението, в което той ще извърши историческите си дела. „Четирите крила“ за него като един от братята, синове на Ахмед и Кьосем, е цената, която той трябва да плати, за да е жив и да може да остави своето Аз сред султаните.

Мурад преценява Кьосем от неговата позиция на султан: „Всички сме жертва на амбициите на Валиде!“ Но Кьосем гледа по-отвисоко, защото нейна грижа е не само Мурад и неговото султанство, а и останалите шехзаде, а сега – и династията. Яхя даде оценката за неговите действия в последния момент от живота му, които са предизвикани единствено от противоборството му с Кьосем, без мисъл за династията и държавата: „Нашите закони одобряват екзекуцията на братята само с цел да се установи реда. Даже ако сте Падишах, не можете да взимате решения, които ще погубят нашата династия.“

Както при спасяването на Ибрахим, на ръката на Кьосем, с която затваря очите на Мурад,  ни показват отново пръстена на Хюрем:
да не забравяме епохата, в която се случва тази история.

„Птица с четири крила“







Взимам си назад думите за Атике, казани по повод предишния еп. При спасяването на Ибрахим тя действа не само като негова сестра, но и със съзнание за династията и дори спечели Хюсеин.  Оформи се голяма група привърженици на Кьосем, които по направения от нея таен коридор (има някаква символика и в това, че Кьосем прави спасителния изход, но самата тя не участва в спасението; сякаш дава идеята, а нейните съмишленици за спасяването на братята шехзаде и Ибрахим конкретно извършват действията), последователно си предаваха щафетата и в крайна сметка успяха да спасят Ибрахим и да си помогнат един на друг. Може би не е случайно, че в този еп. видяхме Атике с рокли, които преди носеше Кьосем-Берен, а постепенно потъмняващата и руса коса и любовта, която тя преследва отначало, напомнят Анастасия. Атике прилича на Кьосем, но как ще действа по време на управлението на Ибрахим, ще видим.
 
За Кеманкеш като участник в групата по спасяването: за мен той беше спечелен от Кьосем още когато тя реши съдбата на момченцето, което я рани, а тя му подари нов живот. Оттогава той е верен съратник в действията с шехзадетата и смятам, че прави това по убеждение: „В живота си не съм участвам в дела, в които не вярвам и които не смятам за правилни.“ Между Кьосем и Кеманкеш има чувства, подсказаха ни това с музикалната тема при спасяването му, чрез погледи и разменени думи, но чувствата остават все още вътре във всеки от тях и нямат нищо общо с пошлата история на Гюлбахар и Синан, нито дори с историята на Хандан и Дервиш. Не знам какво ще се случи нататък, но не очаквам от Кьосем да слезе надолу от султанската си позиция. Засега я виждам като жена, усетила сърцето си живо след толкова години самота, но преди всичко и най-вече като човек, разбрал какво е в това място на всевъзможни подлости да имаш до себе си човек, споделящ твоите идеи и на когото можеш докрай да разчиташ. Нургюл и Исмаил играят наистина много хубаво тези отношения. Очаквам, че в най-подходящ момент ще бъдат залети с кал, която Синан избълва като „тайна за споделена между двамата любов“, която Юсуф пое и изля там, където ще даде най-много щети: пред Атике, Ибрахим и Мадам. Ще видим нататък какво още са измислили за двамата.

Турхан ми харесва. Какви времена, жените още на вратата на харема започват да мислят за властта, Зарифе дори не беше прекрачила прага. Засега ми прави впечатление контраста между одухотвореното лице на Турхан и лудостта на това на Ибрахим.

     

Всъщност, Женския Султанат приключва по-скоро със смъртта на Турхан, нали?


Относно ВВ и Кьосем. Аз също харесвам повече втората поредица. Да, не веднъж съм критикувала сценария, но като цяло хем периода, хем актьорите, хем режисурата, декорите... много от нещата ми харесват много повече. Особено ми допада втория сезон, най-вече втората част. Но ми е нужно повторение, затова ще започна повторно гледане след финала.

Определено вторият сезон на сериала ми допада повече и  на мен.