Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №5

Здравейте! 
Благодаря за резюмето, снимките и вашите коментари и информации!

Искам да се включа по въпроса за костюмите.
Според мен, костюмите във „Великолепният век“ са най-важното при визуалното възприемане, което веднага говори на зрителя, че Османският дворец ще ни показват не затворен вътре в себе си, не като някакъв изолиран  от света оазис, а отворен към тогавашния европейски свят. Така и са направени: те не копират точни прототипи, а са смесица между местното и мода от различни европейски региони. Тази отвореност на материалния свят трябва да подготви зрителя и да му помага да разбира по-важното: отвореността на двореца към идеите, които идват от света на Ренесанса. Колкото повече приближаваме от времето на Сюлейман към епохата на Кьосем, толкова повече костюмът се европеизира. При това за някои от героите, напр. за Кьосем от един момент нататък  костюмът има подчертано много османски елементи: шевици, цветове, докато напр. костюмът на Сафие наподобява този на европейските кралици и тези разлики имат съответствие в характера на всяка от героините: едната е султанката на народа, а другата иска да бъде кралица Елизабет. Обсъждали сме много от роклите на Кьосем в хода на сериала.

Тази отвореност между Изтока и европейския Запад, която костюмът демонстрира,  може да се види и в избраното заглавие на сериала, което тръгва от „Великолепен“ като прибавка към името на Султан Сюлейман, както е познат в европейската историография, а не Кануни, както е по-известен в местната, на което биха подхождали автентичните местни костюми от епохата.

Когато е „паднала“ бариерата, по-лесно се разбира какво и откъде идва и как се постига съизмеримост между духовните пространства на Изтока и Запада. Най-общо във „Великолепният век. Историята на една любов.“ ни показаха развоя на една ренесансова идея:  любовта като творческа сила. Как любовта промени султана, харема и двореца и определи нова роля за жената. Във втората част „Кьосем“ сме под действието на друга ренесансова идея, тази на хуманизма. Борбата против братоубийството не е хрумване на Ахмед и Кьосем. Хуманизъм означава интерес към човека, към неговия вътрешен свят, неговите интереси, емоции, означава човека и човешкия живот да са ценност. Тези идеи завладяват тогавашния свят и затова Анастасия стига до Ахмед като портрет: изобразителното изкуство е най-използваното и най-достъпно средство и място да се изразяват и разпространяват идеи.

И в първия ВВ, и в Кьосем, двата сериала са абсолютно свързани помежду си, те разказват за един общ и задълбочаващ се процес, имат свои герои, носители на ренесансови идеи. Единият е Великият везир Ибрахим, другата е Анастасия. Спомнете си Ибрахим с неговите антични статуи, книгите от знаменити ренесансови автори, които четеше и предаваше на Сюлейман и шехзадетата, неговата цигулка, обзавеждането в дома му с високата маса, картините с образи по стените на двореца му и т.н., всички тези европейски и ренесансови влияния, които са свързани с него. И основното: вярата в собствените сили, неограничените възможности, които той усеща в себе си, но които остават спънати от имперския ред. Той чувства в себе си силата на човека от тази епоха, който иска да премине всякакви граници.  Неслучайно неговият гроб остава неизвестен, но тетрадката с неговите мисли е положена в темелите на Сюлейманието, защото Ибрахим е идеи. (Ще припомня, че друг герой на Мерал Окай от „Ако бях облак“ – Сердар, също завърши със смърт без телесни останки, защото и той беше носител на идеи, модерни идеи за отношение към жените спрямо традиционните в Анадолския Югоизток). Същото важи и за Анастасия-Кьосем, която донася със себе си невинността и цветето на невинността – жасмина. Да се върне дворецът към невинността означава хората в него да започнат отново да бъдат човеци, а не само султани и султанки. Двамата герои  идват в двореца от своите наблизо разположени родни места Парга и Кефалония по брега на Йонийско море, които служат като постоянен мост на хора и идеи между света на Ренесанса и Османската империя.

Така виждам ролята на костюма в сериала; той изразява видимото проникване между Изтока и Запада, докато не така видимо, но едновременно се случва и духовното проникване, което оставя своите следи във вътрешния свят на хората.
 
  Не само моделите, цветовете също издават идеите, свързани с героите.
 „Историята на една любов“ -  в червено
  и
  човешкото начало - в белия цвят на невинността

 

От Едже Чешмиоолу

Bizim ev Hasoda / Нашият дом Главните покои

Гледала съм ВВ ще гледам и този сериал, ако ми допадне. Зарадвах се, че ще го дават по телевизията.

Там е работата, че ренесансовите идеи са само на екрана и остават нагла манипулация със съзнанието на зрителите. Ренесанс и хуманизъм няма не само по времето на ВВ, а и след нашето освобождение. Това е една дива и варварска страна, където се приема за нормално да отнеме насила дете от семейството му и да го за пратиш за сексуална играчка на някой си. Не всички се влюбват в султана и не винаги султана е млад и красив. И робини имат не само султаните. В европейска страна 18 век. И везирите са масово еничари.
Цигулката на Ибрахим ми докарва шест такъв смях... хайде, да кажем имало е цигулка в двореца. Обаче Ибрахим се бил научил от майка си, която е жена на прост рибар и живее в колиба. Моля ви. Харесвам сериала, но наглите лъжи само му вредят. Да попитам за познатите, колко писма е заменила Сафие с кралица Елизабет? Че се тръби все едно да били неразделни.

ТоНи_, обсъждаме сериала, а не идеите, които са вледеели Османската империя и нейната практика в историческо време. Защо да е манипулиран зрителя, той е предупреден какво да очаква. Така са намерили за подходящо, така са обяснили епохата; всяка интерпретация има право на живот. Зрителят трябва предварително да знае разликата между исторически извори и факти и художествена интерпретация и да не ги смесва. Иначе не трябва да започва да гледа такова нещо. Моите представи за Османската империя, доколкото ги имам, не са променени от гледането на сериала: не си прибавям видяното в сериала към познанията за историята.
Защо майка му на Ибрахим да не е свирила на цигулка. Цигулката е инструмент с народен произход.

Защото цигулката не е типичния инструмент на гръцките рибари и никога не е била.
Нали не се очаква от зрителя да има докторат по османска история преди да седне да гледа серията.
Обсъждаме серията, но приказките за хуманизъм и прочие ми дойдоха в повече. А още не е дошъл кюпрюлю да изкопи малко неверници. От ренесансови подбуди и хуманизъм.

И Ибрахим не е „типичният“ син на гръцки рибар. Но селищата по крайбрежието ни показват като свързани с близката Венеция (брак, търговски отношения, духовни връзки).
От зрителя се очаква да е такъв, какъвто е. Важното е, че сериалът е направен с такива познания, а всеки от зрителите ще възприеме това, което му е достъпно.
 „Дивото и варварското“ присъстват достатъчно много. Любовта на Сюлейман и Хюрем се сблъсква с философията на харема, която Айше Хафса защитава и подробно ни представя; братоубийството е това, от което тръгва историята на Кьосем; ежедневната жестокост вътре и извън двореца, отделно на бойното поле. Казвам това, за да се види, че ренесансовите идеи са тези, за които се борят героите, а не са идеи, залели целия Османски дворец. 

Ок.

Здравейте

Благодаря ви за коментарите, информацията и дискусиите!

ВВ и ВВ Кьосем са сериали, вдъхновени от историята и не пресъздават епохата такава, каквато е била в действителност. Много от фактите са променени, други измислени, за да бъде гледаем сериалът, за да има повече динамика, в това число и костюмите, бижутата. До колкото съм виждала автентичните дрехи за онази епоха, те наистина са по-скромни и типично ориенталски, а бижутата не са били толкова изящни, а по-скоро кичозни за днешния вкус. Разбира се, нито султанките са били толкова красиви, още по-малко пък самите султани. Но това е нормално и разбираемо, тъй като сценаристите се опитват да дадат информация за онова време, но и да имат висок рейтинг, а това се постига с красиви костюми, декори, актьори и доста измислени връзки и взаимоотношения между героите, които са прототипи на реално съществуващи исторически личности, но много от нещата около тях са художествена измислица, за да бъде по-интересно. Разбираемо е, често пъти някои грозни исторически истини да бъдат "замитани под килима", защото на повечето зрители не им се гледа истината, особено пък в Турция. Лично за мен, ВВ Кьосем има нисък рейтинг, заради това, че сериалът е за жена с власт, жена-управник, а всички знаем положението на жените в днешна Турция.
Напълно съм съгласна с Ваня
Сега, малко за последния епизод преди новия довечера: Ваня, благодаря ти за информацията за Шимширлика, зашото бях останала с впечатлението, че тази сграда я е имало и те там са се криели в игрите си като деца .
Въпреки това, лично за мен Кьосем можеше да даде на Мустафа по-доби условия на живот, поне възможност да вижда светлина. Защото, той нямаше и никога е нямал вина за случващото се, а липсата на светлина за всеки един човек е наказание, а за невинния - жестокост, още повече за Мустафа - една ранена и разнебитена душа. Лично аз, не приемам нейното поведение в това отношение, пък макар и то да е обосновано от страха й да не би Кафеза да се стори подходящо място Мурад да изпрати братята си.
В тази връзка, виждам, че желанието на Кьосем да защитава децата си - физически да ги съхрани и да контролира ситуациите и събитията, са свързани с големи усилия и тя пропуска да вникне в емоциите им и да реагира спрямо тях. Примери виждаме при всички деца, дори и при Баязид. Но да се спра на последния син - Ибрахим и конфликта между Ибрахим и Кьосем за Осман и Зарифе хатун. При условие, че шехзаде Осман можеше да е спасение за династията при смърт на Ибрахим (каза го самата Кьосем) и да бъде законен наследник, то тогава може да е законен и сега, в този случай, но това не е пожелала Кьосем, а не че не е можело да се случи на практика. Лично за себе си съм убедена, че ако Кьосем е желаела, то шехзаде Осман можеше да бъде вписан в книгите на харема и признат, след дискусия с улемите. Вдички знаеха каква е ситуацията - Мурад беше болен от смъртоносна болест, нямаше деца, екзекутира Мустафа и желаеше на всяка цена да убие и Ибрахим. Опасността от изчезване на династията беше реална и Кьосем можеше да обоснове бремеността на Зарифе с тази извънредна ситуация, като шехзаде Осман да си бъде роден в двореца и записан като наследник. Но, Кьосем отхвърли Зарифе като възможност за първа хасеки, защото прие, че след като веднъж не й се е подчинила, ще го направи пак. След възкачването на трона на Ибрахим, Зарифе и детето й не бяха вече нужни и бяха изгонени. Кьосем знаеше, че Ибрахим е здрав и ще има и други наследници, но не се съобрази с психологическата страна на ситуацията и с емоциите на самия Ибрахим. Зарифе хатун беше първата жена на Ибрахим, първия физически контакт беше с нея, а чувствителен младеж като Ибрахим няма как да не приеме това сериозно и дълбоко емоционално. Зарифе беше до него в най-тежките моменти на страх и болка, успокояваше го, пазеше го...това не се забравя, а Осман е неговото първо момче, дете, заченато в онези напрегнати времена. Всичко това поставя Зарифе хатун и шехзаде Осман на една друга плоскост в съзнанието на Ибрахим и това трябваше да бъде отчетено от Кьосем, а не само и единствено неподчинението от страна на Зарифе. Съзнателният отказ на Кьосем да направи услилие да узакони Осман, пренебрежението й към първородния син на Ибрахим, когото той обича най-много и несъобразяването с чувствата и емоциите на Ибрахим доведоха до голям разрив между майка и син. Тук, лично аз критикувам Кьосем и мисля, че тя можеше да реагира по друг начин още от самото начало, но тенденцията на подценяване на психологическото състояние на близките й се запази и тук. Вглъбена в целта си за запазване на животи и контрол над управлението, Кьосем изпуска да анализира чувствата, които вълнуват децата й и да реагира и спрямо тях. Така, изведнъж тя се оказва срещу собствените си синове и дъщери...защото взема решения, които смята за правилни, но не отчита и не зачита чувствата, емоциите, които бушуват в сърцата на близките й. Лично аз така си обяснявам нещата, защото не може да има едно и също поведение от страна на повечето й деца и да си го обяснявам винаги с неблагодарност. Тук има нещо по-дълбоко и го осъзнах, като видях с каква обич Ибрахим гледа на Осман. Да, обича и Мехмед, също и другите си деца, но се вижда накъде го тегли сърцето повече и това не може да се контролира. При разговора с Турхан в нейните покои, Ибрахим ясно й каза, че не може да стъпи и на малкия пръст на Зарифе, защото тя е била до него в най-трудните моменти, а и самата Турхан каза в градината, че лицето на Ибрахим грейва, когато види Зарифе. И е ясно, че независимо от голямия харем и другите дечица, Ибрахим има особена връзка със Зарифе и Осман...и това трябваше да бъде отчетено от Кьосем, да бъде разбрано.
Както писах, Зарифе постъпи глупаво с приказките си, изпреварвайки събитията и давайки възможност на Турхан да действа, но и самата Турхан беше изключително нагла. Не тя е тази, която ще дава мнение кой, кого и защо трябва да обича Ибрахим. За наследник на трона пък, още по-малко, имайки предвид историята. Т.е. всички шехзадета са наследници, а това че синът й е най-голямото законно шехзаде не значи много на този етап, защото събитията са динамични. Интересно ми е, каква ще е съдбата на отвлечените майка и син-шехзаде?!

 

На мен ми беше интресно да прочета разсъжденията относно идеите на ренесанса.Съгласна съм много с написаното от Ваня. Хареса ми и сравнението с червения и белия цвят, и това какво символизират те-много хубаво го каза.
 Нооо... не съм хич убедена,че сценаристите и режисьорите са седнали да мъдрят ренесансови идеи, не ми се вярва да са се задълбавали толкова относно това кое как ще се интерпретира, заглавие, образи и прочие. Това е просто сериал и те не са историци.

Не можеше да запише Осман като първо шехзаде, защото съществуването му е изначално незаконно и създава само риск за династията. Слаба династия, на път да се затрие, няма нужда от излишни рискове и разцепление.  Това е преди ренесансовите идеи от които в ОИ хал хабер са си нямали.

ToHu ,


Не съм много съгласна, защото самата Кьосем каза, че това дете може да спаси династията, ако нещо се случи с Ибрахим и за това не позволи на Хаджи ага да нареди аборт и екзекуция на Зарифе. Защо ще задържа Зарифе, ако детето не може да бъде узаконено и да спаси династията, при необходимост?! Не може хем да е изцяло незаконно, хем да бъде застраховка...т.е. има начин за узаконяване при желание и необходимост. Просто Кьосем не видя тази необходимост и предпочете да "изчисти" нещата вместо да се занимава допълнително с този въпрос, при условие, че Ибрахим вече е в безопастност и е на трона. И вследствие на това - чак когато Ибрахим беше представен на трона, тогава Кьосем нареди да изведат бременната Зарифе от двореца и така тя роди извън двореца и детето не беше записано в харемните регистри. Кьосем не предвиди, обаче, чувствата на Ибрахим към Осман и значимостта на Зарифе за Ибрахим.
Съгласна съм, че в момента е твърде късно, защото детето е на 4 г. и Ибрахим е трябвало да се сети за това по-рано. Но напълно възможно беше да скрият за раждането на Осман в рамките на три месеца и да представят, че се е родил в 7 месец. До тогава Ибрахим можеше да няма харем и хората, които да знаят истината да са малко. Сега като гледам целият харем и пашите от Дивана знаят, че съществува незаконно шехзаде - Осман и явно това не притеснява никой за разгласяване на ситуацията сред народа. Та тогава е било много по-лесно да покрият истината, при условие, че Ибрахим е нямал все още харем, а момичетата от харема на Мурад са били изпратени в Стария дворец по традиция. Лично за мен, всичко е било въпрос на желание.

п.п. Тежка серия ще е тази...Кеманкеш ще се опита да помогне на Кьосем за пореден и последен път. А Кьосем ще изгуби поредния верен човек. Оттук ще започва свиването на влиянието и властта на Кьосем, а това на Турхан ще се увеличава. Трудно ще ми е да гледам залеза на Кьосем и най-вече насилствената смърт на тази силна жена. Усеща се умората в нея вече, сякаш силите я напускат...добра работа на гримьорите и на ефекта от тъмното облекло, ръкавиците.