Психическо или физическо насилие ?

Той не я е удрял досега, но аз си признавам, че не знам колко силна воля изобщо има тоя човек и бих го оправдала напълно, ако в някой момент му гръмне бушона и й зашлеви някой шамар. То ще е изблик на години тормоз и афект. Ако след n на брой години психически тормоз в крайна форма някоя жена се осмели да удари мъжа си, веднага ще я оправдаят и даже похвалят, ама в неговия случай понеже е мъж, ще го разнищят. Аз да съм на него няма да я търпя. Според мен в тяхната ситуация той живее в страх. Не, че го бие (поне, доколкото знам), но начина, по който се държи с него в обществото е толкова унизителен, че кой знае колко са му опънати нервите.

И страхът да не му вземат детето не е несъществен и аз го разбирам. Тя се държи така с него, докато й играе по свирката. Ако вземе да поиска развод или раздяла, кой знае как ще реагира - нищо чудно изобщо да не си види дъщерята повече. Тя има и нужните връзки.

Точно за това говоря Гугъл, страхотен пример даде . Закона и общественото мнение е на страната на жените . Това не е справедливо . Всеки случай на агресия е частен и трябва да се разглежда отделно .

Да се разглежда отделно и да се решава отделно. Колкото и да е характерен този пример на Гугъл , той също трябва да се решава. Представям си детето / а то е  момиченце/ , каква изкривена представа ще си  изгради за отношение към съпруг. И то заради "безсилието" уж на бащата да го реши / не с шамари , естествено/. Той смята ли този мъж ,че има авторитет в очите на дъщеря си ? Или да е близо до нея му е по-важно от всичко ? Не ги разбирам аз тези примери някак. Не ми е жал за този мъж. Има нещо недовършено вероятно в примера.

И на мен не ми е жал. Преди беше женен за една доста по-човечна и приятна жена. Реално сам се е насадил, просто в случая тормозения е той. Честно казано, аз не виждам как ще реши проблема словесно. Той отдавна е наясно, че пробва ли да се защитава с аргументи, го залива четворно количество жлъч. Техния случай е трудно да бъде разбран като случай на нормални хора, защото по начало аз все още не мога да повярвам откъде тази жена черпи толкова гняв и яд. Тя не е гадна само с него, а и с детето. Колкото пъти съм била с тях (малко, че се пренапрягам) постоянно вика по него по мое мнение за глупости.

Примерно, седим на маса у роднините ми и минават 1-2 часа. То на мен вече ми се мърда, камо ли на малко дете. И малката става и започва да обикаля из стаята (без да пречи на никого). Нашата започва да й крещи и да я дърпа да седне пак. Детето явно вече ужасно се отегчава от разговорите на възрастните и посяга към телефона да си играе игра (там няма с какво друго да си играе). Следват нови викове и телефона й се взима. Пак да кажа - такава е пред хора. Представям си насаме как ги тормози.

В същото време на масата се води някаква дискусия. Мъжа се пробва да изяви някаква позиция. И се започва "Абе ти какви ги говориш, колко си прост, това не е така. Какво разбираш - виж се какъв си.... някакъв епитет." От епитетите съм чувала "мамино синче", "пу**о", "тъпанар", "лигльо" и тн. И след това изземва думата. С останалите се държи ъм, нормално, като изключим, че все тя е права и има какъв акъл да им налее за всичко от ходене за работа/учене в чужбина до избора на министър председател. Ама той не смее да гъкне освен, ако не кима да потвърди колко е права тя.

Той си я е избирал, той си е виновен, макар че предполагам не е била такава винаги.

И на мен не ми е жал. Преди беше женен за една доста по-човечна и приятна жена. Реално сам се е насадил, просто в случая тормозения е той. Честно казано, аз не виждам как ще реши проблема словесно. Той отдавна е наясно, че пробва ли да се защитава с аргументи, го залива четворно количество жлъч. Техния случай е трудно да бъде разбран като случай на нормални хора, защото по начало аз все още не мога да повярвам откъде тази жена черпи толкова гняв и яд. Тя не е гадна само с него, а и с детето. Колкото пъти съм била с тях (малко, че се пренапрягам) постоянно вика по него по мое мнение за глупости.



Той си я е избирал, той си е виновен, макар че предполагам не е била такава винаги.
[/quote]

Гугъл , а защо се е развел първия път ? Съжалявам ,че нещо с маркирането не ми се получава.

жената ти обясни, че става дума за връзки

няма нормален начин да не се позволява виждане на баща с детето си, ако бащата е свестен. Тука говорим за казус извън закона, постановката е съвсем различна.
Тя има връзки, на мен ми звучи като Тя има висок стандарт и контакти, което на мен ми беше угодно, когато се жених за нея и й правих детето. Сега пък се извъртял на 180 градуса. Е не става така, ако искаш да се ползваш от стандарта и връзките на жена си, ще си платиш цената Я го виж, хитрец.

Тайс, естествено. На мъжа му е удобна ситуацията, защото е слаб и безхарактерен използвач. Просто не му се занимава да се справи с казуса. Лош пример за дъщерята - неспряващ се баща.
*майката че не е стока, не е, но пък има гръб, което и позволява да се държи нагло, както често се получава всъщност.
Защо се е развел - защото е Мунчо и първата му жена не го е издържала. Него може да го издържи само някоя, която държи да тъпче някой, а той си е типичния явно. Оф, имам такова познато семейство, сега се сетих, жената е абсолютен Квазимодо, няма такъв отврат, никой не я понася, но мъжът си е чисто мекотело. Ми - лика прилика са си, такава жена нормален човек не може да я изтрае.

И аз мисля така- обикновено когато жената търпи, то е от страх "ОТ" или страх "ЗА", Когато мъжът търпи, най-често причината е - защото така му е удобно.

Само в бг-мамма всяка житейска ситуация се свежда до 2+2=4
Не всички жени са светици да ги ожалиш канонизираш...
Не оправдавам шамарите в никакъв случай...
За съжаление познавам такива клетници. Тях никой не ги жали.
Мъжете са свестни, издържат финансово семейството, едновременно са и майка, и баща - гледат децата, учат с тях, извънкласни занимания, пазаруване, готвене, чистене, оргазниране на почивки, скъпи подаръци, вечери навън...всичко, ама всичко.
В БГ няма по-дискриминиран от светстен мъж с кофти жена. С всяка такава е въпрос на време да се стигне до подобна развръзка. А защо търпи свестния мъж подобно същество - в най-общия случай, защото в БГ свестните бащи не могат да спечелят попечителство над децата.
Отдавна съм разбрала, че няма значение от пола - има кофти мъже и кофти жени. Това, че последните са майки, еми....за съжаление не ги променя. Защото винаги има една нотка - ама тя е майка. Да, но някои жени са майки само на хартията на акта за раждане на децата си.

Само в бг-мама може някой без информация да си измисли цяла история.  Къде написах, че ТЯ го издържа? Напротив, той изкарва по-голямата заплата. Под връзки имах в предвид, че половината й рода са с професия, свързана с правосъдие и при евентуално дело шанса да не спечели, е малък.

tays, честно казано, не знам. Била съм на 15 тогава и никой не е бързал да ми разяснява тези взаимоотношения. Мисля, че е типичното "Иха, каква хубава и готина жена" - тя не е била винаги такава, а съм съгласна, че е много красива и поддържана жена.

Разбира се, че за всеобща изненада тук, му е по- важно.
Обикновено, егоизмът и чувството за самосъхранение решават нещата- два шамара и кой от където е.
Мамата е щастлива, извадила ограничителна заповед, детето трябва също да е, нищо че се осуетяват всячески срещите с " оня гад, баща ти".
Бащата вдига ръце и чака детето да стане пълнолетно, и да реши иска ли да се сближат, или да продължи да го мрази.
Описвам частен случай, но за съжаление- не е изолиран.
Била съм свидетел на семеен скандал- показно- как може да сринеш човек със земята и да му се хилиш в очите, щото знае че не може да те пипне с пръст.
Гадно е, аз не бих го изтърпяла, ако ще после да я отлежа тая персона.

Ако тези свестни мъже правят всичко това, то вероятно е да могат и да  го докажат и децата да се присъдят на тях при развод .  Да не говорим, че след 10 годишна възраст и самите деца могат да избират при кого да са. Аз също познавам всеотдайни мъже, ама  чак пък да са попаднали на толкова свирепи и гадни жени... ми толкова лошо късметни не познавам.

Надявам се да не звучи сякаш се опитвам да го изкарам нещастен ангел, подпукан от дяволска жена. 
При всички положения и той си има доста лоши страни, но като цяло е спокоен и търпелив човек, работи си и си носи заплатата вкъщи, и действително си обича детето.
А каквото и да си говорим, със и без връзки, ако се стигне до развод и дело за попечителство дори да докаже, че е най-любящия баща това какво ще промени? Пак ще я оставят на майката. У нас (а и по света като цяло) майката трябва да има сериозни дефицити - доказуеми дефицити, за да не получи попечителство. А детето няма да застане и да каже "Мама е лоша, искам при баща ми.", защото макар и викаща и сръдлива, това е майка й и тя си я обича, постоянно търси вниманието й и се старае да получи одобрение. Знам за какво иде реч, защото имах лоша връзка с баба ми, с която живеехме като бях дете - адски много се карахме, тя си беше като извадка от свекървенската тема, ама същевременно си я обичах, а какво остава, когато иде реч за майка.

В крайна сметка накрая ще му се наложи да се уговаря с майката за това кога/как/къде може да вижда дъщеря си, а той не иска това и търпи.

 Google76, не знам как е сега, но по мое време, когато нашите се развеждаха /въпреки, че  беше по взаимно съгласие/ с нас говори психолог и  изобщо  разговорът не беше от сорта - мама или татко лоши ли са и кого обичаме повече. Знам обаче, че вече не се дава по презумция детето на майката - и двамата трябва да докажат  при кого е  по-добре да  бъде детето. /ако бащата реши да се бори...обикновено не решава/ Та затова ми стана чудно от примера на  Love_fairy за този толкова съвършен баща и съпруг с ужасната си жена, как пък  не се е решил  на развод.   Може пък просто нещата да не изглеждат отстрани така, както са всъщност. Много по-мъжко е да се отеглиш от една  затормозяваща те връзка и да се бориш за децата си, отколкото да стигаш до шамари.
 

Ми зависи, аз съм била във връзка с човек, на когото са присъдени деца. Питаха ги и те решиха. Майката дори не е била нищо общо с посочения типаж. Съвсем нормална си беше, даже доста по-ок от бащата. Случаи различни

Зандали в свят като днешния, където хиляди жени се борят за еманципация, да казваш кое е мъжко ми идва в повече . Да се държат "мъжки" т.е. достойно, трябва да е присъщо на всички хора а не функция по презумция на мъжете, само дето като ни е угодно сме слаб пол а иначе търчим да се емАнципираме.