Той е при нас...

Съжалявам за загубата на дядо ти.  

Да, при вас е. Това е съвсем нормално.
След като баща ми почина преди година, прочетох няколко книги на тази тематика, които много ми помогнаха да погледна на нещата спокойно. В тях се казва, че когато усетиш миризма на дим или парфюм, без да има източник на тази миризма наоколо, това е сигурен признак, че починалия е край вас.

Моят баща почина в деня след рождения си ден. Беше много болен, но дочака да ни събере за последно. 

Всичко е наред с дядо ти и той е добре. Не се притеснявай за това.
Това, което починалите искат да кажат на своите близки след смъртта е, че са добре.

Книгите, които прочетох са "Следите на душите" на д-р Майкъл Нютън и "Животът на душата" на Лиса Уилямс.

Приеми и моите съболезнования за дядо ти  !Това явление наблюдавах и аз и сестра ми,след загубата на мама.Сигурно съм писала за това тук,но ще се повторя.След като мама почина,започнах да усещам аромат,който не мога да наподобя на нищо - много нежен и приятен,може би най-близкото сравнение е на някакви неизвестни цветя,сладък,но нежен аромат.Усещах го и в къщи,и на други места,усещаше го и моят съпруг.Странното е,че и сестра ми,която живее на 200 километра от нас,също го усещаше ,дори няколко пъти ароматът се разнасяше от ръчичките на племенника ми,който тогава беше съвсем малък.Това  нещо престана след 40 ден.Друго странно явление - цигарите ми гаснеха .Не съм си сменяла цигарите,нито нещо друго,но 40 дена след смъртта на мама,цигарите гаснеха като луди - и то само моите,а пушим винаги едни и същи с моя съпруг.Обяснявам си го с това,че мама никак не беше съгласна,че съм пушачка.
А книгите ,които предлага да прочетеш  utro77,са хубави .Има и филми на тази тема.На първо четене се сещам за филма "Наш дом".

Здравейте!
На мен също ми се е случавало, а дори не беше свързано с много блъзък човек. Когато се върнах на работа от майчинство преди две години ,бях потресена да разбера, че една колежка си е заминала скоропостижно от тежка болест. Седмица не бях на себе си, защото имах много приятни спомени с нея, тогава една сутрин, докато стоях на бюрото си и се подготвях да почна да работя, прегледах материали, които ми напомниха отново за нея и усетих тази миризма - нещо средно между миризмата на кафе, парфюм и аромат на цветя. Бях сама в стаята и нямаше от кого друг да се носи аромата. Стаята е служебна - всяка сутрин се почиства и няма основание да смятам, че в нея е имало нещо оставено от предния ден, което да е миришело. Никога няма да забравя тази случка! Моите съболезнования! 

Благодаря!   Продължаваме да усещаме миризмата и това ни е един вид успокоение...  И мен от това ме беше страх,  че след 40-тия ден няма да я усещаме и още повече ще усетим липсата му В последните му дни живот го сънувах всяка нощ,  но откакто почина все още не съм го сънувала...  Това значи ли, че той не иска да говори с мен?  П.П. Съболезнования на всички загубили близки и любими хора! Дано са на по-добро място!

  Не, не значи.
Приеми, че макар и сънищата да са някакъв начин да общуваме с близките си, не ни е дадена способността да го правим съзнателно. Именно и поради тази причина често се случва да не помним какво точно сме сънували.Ти може и да си го сънувала, но да не успяваш да си го спомниш след като се събудиш...

Откакто баща ми почина и откакто прочетох книгите и откакто си насочих вниманието към сънищата, често ми се случва сутрин да се събудя с чувството, че сме общували в съня, а да не помня нищо.

И понеже темата е такава, ще споделя нещо интересно - мина вече повече от година откакто баща ми почина. Аз прочетох книгите, които споменах по-горе. От тях разбрах, че той, отивайки горе се е срещнал с други души, които са му близки и с които е живял и в предишни животи. Абсолютно всеки ден си мисля за него. Да не кажа, че е в съзнанието ми абсолютно всяка минута... Та наскоро ме беше обзела тъга, защото от известно време не го бях сънувала. Една вечер си казах, че явно той вече се чувства добре с другите души, които е срещнал горе и не се сеща вече за нас. Същата нощ го сънувах. Сънувала го същата нощ и сестра ми.

Съжалявам за загубата на всички! На Бъдни вечер ще стане година,откакто татко реши да не се бори повече. Буквално чувствам дупка в мен и празнота,която няма как да бъде запълнена,нищо няма да е същото    вече. Имам и опитност,която няма да споделя тук,но въпреки това смятам,че тези книги са абс.глупост. Никой незнае със сигурност какво се случва и дали се случва нещо. Празни и безмислени приказки на хора,решили да понапълнят джобовете си

red soul, разбирам как се чувстваш...

Кое не ти се струва достоверно в книгите?
Нека да подискутираме. Предполагам и на другите участници в темата ще им бъде интересно.

За мен лично е безспорен факт, че човек носи душа и че тя не умира с физическата смърт, а просто напуска тялото.
Майка ми е специалист кардиолог. Освен това от повече от 20 години практикува иглотерапия и акупунктура. Акупунктурата може да се прави с игли и с пускане на електрически импулси в определени точки на тялото /акупунктурни/. За да се установят тия точки се използва специален апарат, който засича тяхното излъчване, защото излъчването на точките е по-различно от другите места по тялото - т.е. апарата засича енергията, която тези точки излъчват. Тя ми е казвала, че навремето, когато е имало смъртен случай в отделението, а то е било често поради спецификата на самото отделение - кардиологично. Та, когато някой почине, тя е проверявала какво ще отчете апарата за установяване на акупунктурните точки. Каза, че точно след смъртта апарата е засичал невероятно огромна енергия, излъчвана от тялото /на мъртъв човек  /. Толкова голяма енергия не се случвало да се засече от апарата приживе.   И това продължавало примерно около 1 час. След това апарата показвал нула - т.е. никаква енергия вече..........

Това,което споделяш е много интересно!
Не съм чела нито едн аот тези книги,точно,защото ги смятам за глупост и празнословие.
Не споря в никакъв случай,че човек има душа.Имам неща,които се случиха след като татко почина,но няма да ги споделям,защото са ми лични и не искам.Скептичен човек съм и разгледах нещата,търсейки други обяснения,ама не ми се получи.
Това за енергиите съм го усетила лично аз към друг човек.Случи ми се за първи път и беше объркващо за мен.
Не споря за това,просто казвам,че няма как човек,който не  еумирал да ми обяснява какво и как се случва след това

Аз също не бях фен на тези книги.
Тези, които прочетох обаче, ми се сториха достоверни.
Не е ли показателно и това, че в тези книги се говорят едни и същи неща, макар и представени по различен начин?!

Освен това има и хора с дарби, които контактуват на едно друго ниво на енергиите.

Д-р Майкъл Нютън, който е автор на едната книга, която споменах, е видно, че е доктор - медицинско лице, образовано. Той не е вярвал в тези неща, докато в процеса на медицинската му практика фактите не стават очеизвадни - под хипноза всичките му пациенти разказват едни и същи неща за момента, в който душата им е напускала тялото в предишни животи. То и самата наука се основава на това - статистика, повтарящи се закономерности.
А какво ще кажете за преживяванията близки до смъртта? Там също е документирано и вече е факт, че хората споделят едно и също. Майка ми също много ми е разказвала за споделеното от хора, които са преживяли клинична смърт /състояние, близко до смъртта/. Всички казват, че се озовават на прекрасно място, става им супер леко и безгрижно на душата, виждат свои близки. Има хора, които след като ги върнат към съзнание, се сърдят на докторите, че са ги върнали.

Това е показателно,че умеят да преписват и да използват гребена на вълната,за да си понапълнят джоба
Ако това ти помага да приемеш по-лесно загубата,всичко е наред,но аз не вярвам в това.
Един ден няма да ми избяга и ще знам

Не мисля.

Ти какво мислиш, че се случва след смъртта?
Нали казваш, че си имала някакви случки.

Да,ама те са си лични.Изобщо не мога да съм сигурна какво се случва,нито пък вярвам на такива писания. Освен това след трите месеца спряха да се случват при мен.Имам още две преживявания с баба ми и другото е с двете ми баби и дядо,месеци преди да открият диагнозата на татко знаех резултата
Както казах,никой няма да избяга от това да разбере какво има или няма там.Това е единственото сигурно нещо

Интересно мнение има Ред Суул. Не съм чела, но не вярвам на тези книги. Някак странно звучи от страни. Разбирам да си ги прочела, анализирала и да установиш "пробойните" в книгите, които издишат, прости ми, но това че си скептик не е никакъв аргумент.  Това че се случват "странни" неща може да ти го каже под сурдинка всяко едно медицинско лице, особено ако е работи в интензивно отделение и понеже аз познавам такива, които не са ми вземали пари за разказите си, нямам основание да си мисля, че съм случайно възникнал биолигичен индивид, толкова съвършен, че е почни невъзможно да е случайно, но това са си мои виждания. Всеки който се е занимавал и сериозно с квантова физика, знае, че финните светове имат своето обяснение в спиновото поле на елементарните частици. Квантовите физици говорят съвсем сериозно за общото информационно поле и законите,които важат в него, между другото те са твъде различни от законите, които важат за механиката на Нютон.  И нещо хубаво от Юнг, той е казвал, че някаква вяра е по-добре от никаква, защото никаквата разтваря бездна в човешкото съзнание. Защо ли? Много хубав  е горният коментар за хипнозата на д-р Нютон. Всеки който сериозно се е занимавал с хипноза, а аз съм такъв човек, занае, че по време на хипноза подсъзнанието не може да лъже. Лъже само съзнанието, като будна част от личността ни. Та за хипнозата имам информация от първо лице единствено число и също никой не ме е "оскубал" за да ми пробута някоя "лъжа". На любопитните бих препоръчала и Д-р Алекзандър, изключително ерудиран мозъчен хирург и преподавател в Харвард, който наскоро написа "Доказателство за Рая" /рая да не се приема буквално / след като е прекарал в дълбока кома без никаква мозъчна ективност в следствие на изключително агресивен бактериален менингит. И понеже медицинските лица много добре знаят какво е това и че доктора е бил на практика с накаква мозъчна активност, то това което е преживял смело може да се квалифицира като медицинско чудо. Всеки който търси ще намери най-накрая отговора за себе си. Аз съм го намерила и много се радвам, че моите представи не свършват просто в гробищата. Успех на всички и се молете за своите близки отвъд, но не страдайте прекалено, така им пречите! 

Криси, не ме познаваш, нямаш никаква идея как се е стекъл животът ми, какво чета, какво мисля, дали и в какво вярвам.  Така, че, ако обичаш, гледай да се въздържаш да даваш мнение и оценки. Никога незнаеш кой стои срещу теб.
Това, че и мнението ти ми доскуча някъде почти до средата също е показателно. Весели праьници!