С какво ви дразнят свекървите – 73

Ползвам думата парички за златни монети, не за пари като цяло.
Птица е права в моя случай, аз просто незнам как да се справя с тази наглост. Трябва или да почна открити конфликти, скандали или да я избягвам.  Избрала съм второто. Виждаме се рядко, всъщност досега, от как съм тук вече 4 месеца, видяли сме се 4 пъти по час-два. Разговорите ни се свеждат на мххх мххххх.
Пак казвам, при нас го няма този елемент с религията.

едните са работещи, купуват нещо за 30тина лева и толкоз
другата е пенсионер, тя обича нищо да не купува. По изключение нещо за 20тина лева и толкоз.
Та споко, не може да си толкова зле. Нашите са зле и откъм отношение, така че подаръците са малката драма. При теб доколкото знам това е наред, така че ще компенсира, ако материално не можеш да отделиш повече.

Виждам, че темата се върна на подаръците и парите, затова ще си позволя да се изкажа и по нея.
При нас обикновено бабите и дядовците дават пари на нас, с които ние купуваме подходящ подарък. Има случаи и когато са харесали те нещо и директно го купуват, тогава съгласуват с нас, най-малкото, за да се избегне купуването на излишни неща, дублиране и подобни. Детето ни е все още малко, януари навършва 6. Но се случва да иска някакви ненужно скъпи боклуци /според мен/, за които абсурд да дам толкова пари. Не смятам, че всяко детско желание трябва да се удовлетвори, дори да имаме финансова възможност. Растат едни разглезени, не знаещи стойността на парите поколения... чак е страшно. Не искам детето ми да е такова. Гледат някакви абсурдни реклами на всевъзможни тъпотии и искат, нормално, деца са, шаренко е, интересно и привлекателно. Свекърът има склонност да се изхвърля понякога в материално отношение и все гледа да й задоволява капризите. Многократни разговори са водени в тази посока и сме обяснявали, че сме против да я учи така, но резултат няма. Предпочитам да дадат пари и аз да преценя какво да купя, отколкото да я зариват с пластмаси за луди пари. Никога не харча пари дадени за детето ми, за наши лични нужди.

Сумите по Коледа варират от порядъка на 50-тина лв от двете страни, вместваме се винаги в сумите, всички са доволни. За РД дават суми от порядъка на 200-250 лв, което за мен е много. Казвала съм им и на двата комплекта баби/дядовци, че са много тези пари, но те имали били желание, възможност - давали. Като нямали, нямало да дават. Отказах се да споря, но им заявих, че аз подаръци за такава сума няма да купувам. Купувам една играчка да кажем и останалите пари прибирам и купувам необходими неща за детето, когато се наложи. Или внасям в сметка, която е за нея. Съгласни са и няма драми.

Иситната е, че не винаги могат да преценят какво да купят за подарък, тя си има всичко, от което се нуждае, а на играчки винаги се радва, но има предостатъчно. Затова и им е трудно да подберат сами. Аз нямам проблем ние да изберем и купим вместо тях, така че детето винаги е получило подарък от баба и дядо, не пари. Всъщност, засега, коледните подаръци ги носи само дядо Коледа

Дълго стана, извинете

"Пари" звучи някак мръсно и студено, "парички" е мило - като подаръче, направено с любов. Така си го обяснявам.
Отделно е много разпространено умалителното в България - колко хора си поръчват "една количка", "едно кафенце", "една ракийка със салатка и пържени картофки със сиренце". 

 
Права си, явно "искам пари" не звучи много добре дори и на искащите само това, докато "искам парички" е едно такова миличко, инфантилничко, симпатичничко, пухкавичко, мяу-мяу

Днес беше един чудесен ден до момента, в който не се прибрах и не установих, че балконската врата не се затваря добре и е чудно студено вкъщи....сутринта свекървата се грижеше за внучето тази сутрин докато мина през лабораторията за изследвания, тя си тръгна, мъжът ми също тръгна командировка и останах сама с детето ( на 2 години, до вчера болно с температура). Обадих й се по телефона да я питам знае ли как се е повредила вратата, ами да като я отворила, не могла да я затвори както преди....на въпроса ми защо не каза на сина си да я погледне, получих култовият отговор:
- Ами реших, че вратата си е така!
Съвсем спокойно й обясних, че се случват повреди, ама трябва да каже на някого, а не да мълчи като партизанин...сега два дни, докато си дойде моят сръчен мъж и неин най-любим син, ще има да студуваме с детето.
Ей на оплаках ви се.

Каква обективност, какви пет лева? Тя ще ти разкаже ти как живееш, какво се случва в твоето семейство, щото има големи наблюдения и познания върху психологията на балканските субекти
Парички и аз не го харесвам, бих го ползвала за дребни пари или монети като тези за коледари или в баницата.
 

  На мен не ми звучи миличко, а мазничко и интересчийско. И инафантилно също, голямо пристискване да се каже пари. Не е студено, това е думата за финикийски знаци, но като чуя/прочета "парички", асоциацията за изказалия се ми е на мазник, потриващ ръчички с блеснал поглед 
Не разбирам употребата на умалителни форми, когато не е наложително.

Че не може категорично да се обобщава, не може. Обаче наистина е традиционно и широко разпространено в мюсюлманският свят семейството за мъжа да са родителите му, те да се слушат и на жената да и се налага да се впише в такава обстановка и да слуша, ако иска да е женена за конкретният мъж. Не че няма и изключения, но те по - скоро потвърждават правилото. И да, според мен 500 години робство е дало отражение и върху българският мъж/съпруг и баща/ в тази посока. За щастие аз виждам промяна, но ще трябват поне още едно - две поколения, за да се усети трайно и масово.

Най-долу на вратата от външната страна има едно пластмасово прагче, като стрехичка, което има подлия навик да се размества. Провери дали не е от него. Поразбутай го малко наляво-надясно, да не подпира то някъде.

По-спокойно и не толкова категорично с твърденията
Защото обикновено става това, за което казваме, че никога няма да стане.

На мен ми звучите много странно като казвате, че пари дадени ви за децата не ползвате за лични нужди. Аз пък ползвам. Да е ясно - всички нужди на децата ми са задоволени, че и отгоре. И пари по  сметки на тяхно име не внасям. Парите са в сметка до която имаме достъп едновременно аз и баща им. Защото ако са на сметка на името на детето и искам да ги изтегля преди то да е на 18 трбява да доказвам пред съдия, че ще ги харча за него.


Много е изтъркано твърдението, че става това, за което казваме, че никога няма да стане. Ние сме зрели жени, на 35+, сериозно ли мислиш, че толкова можем да се влюбим, че да си погазим принципите???? Направо невъзможно. И аз също никога няма да съм мюсюлманска снаха.


Аз няма да съм толкова рязка като Ма ко, но все пак ще отбележа, че да, наистина има такава преобладаваща тенденция. Не всички, но доста. От три смесени семейства над които имам поглед в едното няма подобни проблеми (мъжът е от Йордан), другите две имат.

Някои подскачат като ощипани моми само и само да не признаят, че в случая в думите на ма ко има немалко истина.

Янтра, под сметка за детето, имах предвид, където не пипаме, освен при крайна необходимост. Няма открита сметка на нейно име, но пък имам застраховка живот, чийто краен срок дай Боже доживея и парите ще бъдат за нея. Но това са едни неща в далееечното бъдеще
Нуждите на детето са покрити, естествено, нашите също. Но от пари дадени за нея за подарък, не бих взела, за да си купувам гащи например. Сега, в някаква непредвидена ситуация да ми трябват пари и да няма откъде другаде да взема - ще ползвам тях. Но после възстановяваме. Предпочитам да знам, че има спестени пари за нея конкретно и понякога ако се наложи да й купувам нещо, а в момента съм затруднена финансово, мога да взема оттам. Ситуации и животи най-различни, съответно мирогледи и хора - тоже. Всеки според разбиранията си, няма вярно и грешно, според мен. Освен крайни случаи на родители изпиващи, изпушващи или проиграващи парите за храна на децата си. Но да не отиваме натам


Има една такава работа 

Ами не никой не подскача просто ще повторя, че ако махнеш религията всичко, което е описала ма ко се случва във всяко българско семейство. Справка темите в клюкарника и дом и семейство. От моите наблюдения те се интересуват от религия точно толкова колкото и християните, т.е. само по празници. И никога не знаеш наистина един ден децата ти с какъв човек ще живеят, затова е хубаво да не казваш никога и няма.