И аз хич не съм привърженик на патриархалното семейство - нямам проблем с плюсовете му, минусите не искам да преглътна. Не харесвам и не уважавам свекъра ми, а той очакваше и изискваше подчинение, нито мога и приемам да уважавам някого автоматично.
Виж целия пост
С какво ви дразнят свекървите – 73
- Публикувана: 8 дек. 2016, 17:23 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2016, 22:13 ч.
# 300
13 дек. 2016, 20:37 ч.
# 301
13 дек. 2016, 20:41 ч.
Според мен ма ко ти изобщо не познаваш дори и едно такова семейство, та да налагаш и обобщаваш мнение за всички. Просто нямам друго обяснение на явната ти необективност.
Виж целия пост
vesela_veli, вече казах, че само 3 семейства от изброените от мен живеят в чужбина. Останалите са тук.
И ти четеш турчин, като аз напиша мюсюлманин. Аз включих българските турци (винаги ще се чудя що за термин е това изобщо, ама това е друга тема) към мюсюлманите, което си е така. Даже при различните националности на мюсюлманите традициите са им продиктувани от общото, религията. Нашите не правят изключение. Нищо, че не влизат в джамия, пият алкохол и т.н.
Идва един момент, в който в цивилизования свят казват, че мъжа уляга и си сяда на задника, в техния свят мъжа се връща към святите корени и традиции. Най-образно казано, че да стане ясно, да не вземе някой да каже, че съм съвсем буквалистка.
Аз познавам от много години български турци, от почти всички краища на страната, където са концентрирани. Но изключения относно представата им как трябва да е в едно семейство, лично не познавам.
Повечето като приятели са много отговорни и това съм го признала много отдавна, не мога да си изкривя душата. Но както се казва, да не ти е в къщата. Или в родата
И ти четеш турчин, като аз напиша мюсюлманин. Аз включих българските турци (винаги ще се чудя що за термин е това изобщо, ама това е друга тема) към мюсюлманите, което си е така. Даже при различните националности на мюсюлманите традициите са им продиктувани от общото, религията. Нашите не правят изключение. Нищо, че не влизат в джамия, пият алкохол и т.н.
Идва един момент, в който в цивилизования свят казват, че мъжа уляга и си сяда на задника, в техния свят мъжа се връща към святите корени и традиции. Най-образно казано, че да стане ясно, да не вземе някой да каже, че съм съвсем буквалистка.
Аз познавам от много години български турци, от почти всички краища на страната, където са концентрирани. Но изключения относно представата им как трябва да е в едно семейство, лично не познавам.
Повечето като приятели са много отговорни и това съм го признала много отдавна, не мога да си изкривя душата. Но както се казва, да не ти е в къщата. Или в родата
# 302
13 дек. 2016, 20:57 ч.
Не съм обобщила за всички, поне 100 пъти казах, че това са личните ми наблюдения. Както и други се съгласиха, това е общоприетия манталитет на мюсюлманите извън тяхната култура и защо ли е станал такъв, ако примерите са изключение, а не правило? Имаш ли обяснение?
Виж целия пост
# 303
13 дек. 2016, 21:05 ч.
Не можем да се разберем явно с любителките на патриархалното общество. Аз не съм била възпитаване в патриархални традиции, което не пречи на отношенията с родителите ми, дори бих казала, че помага.
Виж целия пост
# 304
13 дек. 2016, 21:22 ч.
Думи, без пълнеж!
В какво си възпитавана от родителите си- да спреш да ги уважаваш и да ги зачиташ, щом се омъжиш?
Да, сигурно ти помага- посвещаваш се изцяло на щенията и нуждите, и претенциите на мъжа ти, на когото те са никакви и не се разсейваш с излишно обръщане на внимание на " разширено семейство".
На родителите ти, такава промяна в отношението, сигурно е балсам за душата.
Или, те също са те подготвяли от дете, че трябва да се махнеш от полезрението им и да не ги занимаваш със себе си?
Няма лошо, щом така ти харесва, въпросът е дали когато дойде твоят ред така да те отсвири детето ти, ще ти е ОК цената.
Виж целия пост
Не можем да се разберем явно с любителките на патриархалното общество. Аз не съм била възпитаване в патриархални традиции, което не пречи на отношенията с родителите ми, дори бих казала, че помага.
В какво си възпитавана от родителите си- да спреш да ги уважаваш и да ги зачиташ, щом се омъжиш?
Да, сигурно ти помага- посвещаваш се изцяло на щенията и нуждите, и претенциите на мъжа ти, на когото те са никакви и не се разсейваш с излишно обръщане на внимание на " разширено семейство".
На родителите ти, такава промяна в отношението, сигурно е балсам за душата.
Или, те също са те подготвяли от дете, че трябва да се махнеш от полезрението им и да не ги занимаваш със себе си?
Няма лошо, щом така ти харесва, въпросът е дали когато дойде твоят ред така да те отсвири детето ти, ще ти е ОК цената.
# 305
13 дек. 2016, 22:26 ч.
Според мен идва едно време, в което е добре родителите да се отърсят от проблемите на младото семейство, да престанат да "помагат" и да започнат да си живеят старините спокойно. Много е лошо зрял човек да няма лична цел, а да продължава се взира в пътя на детето си и воден от добри чувства да продължава самоотвержено да подлага гръб и да си чака уважението. Ако до време родителят е моделирал живота на детето си, вземал е важните решения, бил е основен авторитет и е носел отговорността, то в момента детето вече е голям човек и му е дошло време да води своите борби. Родителят няма особен избор - от фактор се трансформира в помощник (но само козината си мени, а нравът не) и става мазалото. И после що младите не искали да видят старите.
По въпросите за мюсюлманските традиции мога много да пиша. Изцяло съм съгласна с написаното от ма ко. Само ще попитам: колко мюсюлманки омъжени да християни познавате и колко християнки, омъжени за мюсюлмани познавате?; кои двойки преобладават? За протокола ще пиша, че от първата комбинация познавам една двойка. Майката и бащата на мюсюлманката заплашиха, че се отказват от нея, ако се омъжи за това момче, и си изпълниха заканите. От втората двойка имам много случаи - всичките деца се водят мюсюлманчета и не познават християнските традиции.
Виж целия пост
По въпросите за мюсюлманските традиции мога много да пиша. Изцяло съм съгласна с написаното от ма ко. Само ще попитам: колко мюсюлманки омъжени да християни познавате и колко християнки, омъжени за мюсюлмани познавате?; кои двойки преобладават? За протокола ще пиша, че от първата комбинация познавам една двойка. Майката и бащата на мюсюлманката заплашиха, че се отказват от нея, ако се омъжи за това момче, и си изпълниха заканите. От втората двойка имам много случаи - всичките деца се водят мюсюлманчета и не познават християнските традиции.
# 306
13 дек. 2016, 22:46 ч.
Виж как си противоречиш, уважение-подчинение. Уважение се дължи по подразбиране всекиму, докато не го изгуби по един или друг начин. Така поне правят интелигентните и възпитани хора.
Виж целия пост
И аз хич не съм привърженик на патриархалното семейство - нямам проблем с плюсовете му, минусите не искам да преглътна. Не харесвам и не уважавам свекъра ми, а той очакваше и изискваше подчинение, нито мога и приемам да уважавам някого автоматично.
# 307
13 дек. 2016, 22:49 ч.
Като си подчинен на някого в дъното на душата си може да го ненавиждаш, но външно си примирен и изпълнителен. За теб това не е уважение, но другият търси точно това отношение и няма особен проблем с точното идентифициране на уважението.
Виж целия пост
# 308
13 дек. 2016, 23:08 ч.
Тук говорим за "теб", не за другия.
За това, че си уважавала родителите си, докато се омъжиш, но след това, вече не са твое семейство и като така, вече не се съобразяваш с тях, не ги уважаваш, защото " милото" така иска- те на него никакви не са и няма към тях никакви сантименти и уважителни чувства.
И ти, изведнъж изтриваш от съзнанието си целия си живот до този момент, всичко, което си била като светоусещане и мироглед, и ставаш един нов, не пратриархален човек, уеднаквила се с вижданията на" милото" за " нещата от вашия семеен живот", които зачеркват досегашната ти ценностна система?
Ми, може, всичко може- въпросът е колко напред можеш да погледнеш..........
Виж целия пост
Като си подчинен на някого в дъното на душата си може да го ненавиждаш, но външно си примирен и изпълнителен. За теб това не е уважение, но другият търси точно това отношение и няма особен проблем с точното идентифициране на уважението.
За това, че си уважавала родителите си, докато се омъжиш, но след това, вече не са твое семейство и като така, вече не се съобразяваш с тях, не ги уважаваш, защото " милото" така иска- те на него никакви не са и няма към тях никакви сантименти и уважителни чувства.
И ти, изведнъж изтриваш от съзнанието си целия си живот до този момент, всичко, което си била като светоусещане и мироглед, и ставаш един нов, не пратриархален човек, уеднаквила се с вижданията на" милото" за " нещата от вашия семеен живот", които зачеркват досегашната ти ценностна система?
Ми, може, всичко може- въпросът е колко напред можеш да погледнеш..........
# 309
13 дек. 2016, 23:13 ч.
Ако родителите могат да живеят само с уважение - няма проблем. Често те искат това уважение да им се демонстрира по точно определен начин. Тогава вече имаме проблем. Със собствените родители обикновено проблеми няма - свикнали сме си. Проблемите идват от чуждите. Жените нямаме време за губене да се напасваме с тях, защото приоритетите ни са други. Това в най-синтезиран вид.
Нищо против уважението, което не вреди на мен и семейството ми. В момента, в който уважението премине в задължение и пренебрегване на общите цели в името на капризите на свеки - мирът свършва.
Виж целия пост
Нищо против уважението, което не вреди на мен и семейството ми. В момента, в който уважението премине в задължение и пренебрегване на общите цели в името на капризите на свеки - мирът свършва.
# 310
13 дек. 2016, 23:40 ч.
И аз съм възпитавана така, уважение към всеки още от самото начало на отношенията. Опитът обаче ми показа, че не всеки заслужава това и докато си се усетил, той вече ти се качил на главата и връщането назад е трудно.
Сега мисля, че в началото на отношенията, без да познаваш човека дали заслужава уважение, е редно да му покажеш учтивост и след опознаването му решаваш дали показваш уважение или не.
Виж целия пост
Сега мисля, че в началото на отношенията, без да познаваш човека дали заслужава уважение, е редно да му покажеш учтивост и след опознаването му решаваш дали показваш уважение или не.
# 311
13 дек. 2016, 23:52 ч.
Виж целия пост
Днес беше един чудесен ден до момента, в който не се прибрах и не установих, че балконската врата не се затваря добре и е чудно студено вкъщи....сутринта свекървата се грижеше за внучето тази сутрин докато мина през лабораторията за изследвания, тя си тръгна, мъжът ми също тръгна командировка и останах сама с детето ( на 2 години, до вчера болно с температура). Обадих й се по телефона да я питам знае ли как се е повредила вратата, ами да като я отворила, не могла да я затвори както преди....на въпроса ми защо не каза на сина си да я погледне, получих култовият отговор:
- Ами реших, че вратата си е така!
Съвсем спокойно й обясних, че се случват повреди, ама трябва да каже на някого, а не да мълчи като партизанин...сега два дни, докато си дойде моят сръчен мъж и неин най-любим син, ще има да студуваме с детето.
Ей на оплаках ви се.
Направо някой път си изсмуквате от пръстите историите. Майстори много.
- Ами реших, че вратата си е така!
Съвсем спокойно й обясних, че се случват повреди, ама трябва да каже на някого, а не да мълчи като партизанин...сега два дни, докато си дойде моят сръчен мъж и неин най-любим син, ще има да студуваме с детето.
Ей на оплаках ви се.
Направо някой път си изсмуквате от пръстите историите. Майстори много.
# 312
14 дек. 2016, 03:04 ч.
Виж как си противоречиш, уважение-подчинение. Уважение се дължи по подразбиране всекиму, докато не го изгуби по един или друг начин. Така поне правят интелигентните и възпитани хора.
Абсолютно НЕ дължа уважение на всеки и никога не съм твърдяла такова нещо. Дължа възпитано отношение, което е много различно. И да, за свекъра ми "подчинение" и "уважение" са синоними.
Виж целия пост
И аз хич не съм привърженик на патриархалното семейство - нямам проблем с плюсовете му, минусите не искам да преглътна. Не харесвам и не уважавам свекъра ми, а той очакваше и изискваше подчинение, нито мога и приемам да уважавам някого автоматично.
# 313
14 дек. 2016, 08:34 ч.
Думи, без пълнеж!
В какво си възпитавана от родителите си- да спреш да ги уважаваш и да ги зачиташ, щом се омъжиш?
Да, сигурно ти помага- посвещаваш се изцяло на щенията и нуждите, и претенциите на мъжа ти, на когото те са никакви и не се разсейваш с излишно обръщане на внимание на " разширено семейство".
На родителите ти, такава промяна в отношението, сигурно е балсам за душата.
Или, те също са те подготвяли от дете, че трябва да се махнеш от полезрението им и да не ги занимаваш със себе си?
Няма лошо, щом така ти харесва, въпросът е дали когато дойде твоят ред така да те отсвири детето ти, ще ти е ОК цената.
А това са свободни съчинения 
.
И вчера обядвах с майка ми, за отсвирванв и дума не може да става.
Ясно казах, че решенията се взимат само между нас двамата, без да намесваме родителите ни или да им даваме повод да се намесват в нашите неща. моите отношения с родителите ми не са се променили драстично, откакто съм омъжена. На мъжът ми с неговите също. Просто няма как да приемам родителите на съпругът ми по същия начин, както моите, което смятам за нормално.
Което по никакъв начин не изключва обич, уважение и близки контакти/всеки с родителите си/ и контакти по празници и с родителите на половинката.
Освен това, не смятам, че свекърите ми трябва да са ми близки. Те си имат деца, с които да са близки. От тях очаквам ненамеса и учтиво отношение, същото, което съм готова да дам в замяна. Моите родители са близки с мен. Не мога да задължа мъжът ми да ги чувства близки. Той родители си има. От него и от тях очаквам учтиво отношение и ненамеса.
Иначе, ако някой родител има нужда от помощ, естествено, че сме насреща.
Виж целия пост
Не можем да се разберем явно с любителките на патриархалното общество. Аз не съм била възпитаване в патриархални традиции, което не пречи на отношенията с родителите ми, дори бих казала, че помага.
В какво си възпитавана от родителите си- да спреш да ги уважаваш и да ги зачиташ, щом се омъжиш?
Да, сигурно ти помага- посвещаваш се изцяло на щенията и нуждите, и претенциите на мъжа ти, на когото те са никакви и не се разсейваш с излишно обръщане на внимание на " разширено семейство".
На родителите ти, такава промяна в отношението, сигурно е балсам за душата.
Или, те също са те подготвяли от дете, че трябва да се махнеш от полезрението им и да не ги занимаваш със себе си?
Няма лошо, щом така ти харесва, въпросът е дали когато дойде твоят ред така да те отсвири детето ти, ще ти е ОК цената.
.И вчера обядвах с майка ми, за отсвирванв и дума не може да става.
Ясно казах, че решенията се взимат само между нас двамата, без да намесваме родителите ни или да им даваме повод да се намесват в нашите неща. моите отношения с родителите ми не са се променили драстично, откакто съм омъжена. На мъжът ми с неговите също. Просто няма как да приемам родителите на съпругът ми по същия начин, както моите, което смятам за нормално.
Което по никакъв начин не изключва обич, уважение и близки контакти/всеки с родителите си/ и контакти по празници и с родителите на половинката.
Освен това, не смятам, че свекърите ми трябва да са ми близки. Те си имат деца, с които да са близки. От тях очаквам ненамеса и учтиво отношение, същото, което съм готова да дам в замяна. Моите родители са близки с мен. Не мога да задължа мъжът ми да ги чувства близки. Той родители си има. От него и от тях очаквам учтиво отношение и ненамеса.
Иначе, ако някой родител има нужда от помощ, естествено, че сме насреща.
# 314
14 дек. 2016, 09:08 ч.
Виж как си противоречиш, уважение-подчинение. Уважение се дължи по подразбиране всекиму, докато не го изгуби по един или друг начин. Така поне правят интелигентните и възпитани хора.
Абсолютно НЕ дължа уважение на всеки и никога не съм твърдяла такова нещо. Дължа възпитано отношение, което е много различно. И да, за свекъра ми "подчинение" и "уважение" са синоними.
Абсолютно съм съгласна.
Уважение се печели, не се дължи никому, още по-малко към човек, който не изпитва същото към теб.
Никога не съм разбирала това мислене, че уважение се дължи по подразбиране всекиму.
Та, в началото, дори с родителите на мъжа ми, държала съм се възпитано, защото съм такъв човек, с течение на времето, започнах да изпитвам дълбоко уважение към тях, но не и от ден първи.
Виж целия пост
И аз хич не съм привърженик на патриархалното семейство - нямам проблем с плюсовете му, минусите не искам да преглътна. Не харесвам и не уважавам свекъра ми, а той очакваше и изискваше подчинение, нито мога и приемам да уважавам някого автоматично.
Уважение се печели, не се дължи никому, още по-малко към човек, който не изпитва същото към теб.
Никога не съм разбирала това мислене, че уважение се дължи по подразбиране всекиму.
Та, в началото, дори с родителите на мъжа ми, държала съм се възпитано, защото съм такъв човек, с течение на времето, започнах да изпитвам дълбоко уважение към тях, но не и от ден първи.
Препоръчани теми