Ми нямаше лустро, бях на плажа - рошав кит без грим. А те ме бяха накачурили да им разказвам нещо. И не бяха малки дечица, ами 5-6 клас.
Много се смях когато моята приятелка ми разказа, как дъщеря ѝ, която ме има за нещо много специално(не знам защо?!) ѝ казала веднъж, когато тръгнали на някъде и приятелката ми била нагласена: мамо, много си хубава! Е, не колкото леля Лили, ама пак си много хубава. А приятелката ми е истинска красавица - висока, стройна, със спортна фигура, много поддържана жена, с красиво лице, очи, коса. Аз до нея съм грозното патенце.
Помня и когато се запознахме. Момиченцето ѝ тогава беше на 8-9 месеца, със същите вълшебни очи като на майка си, с огромни черни мигли като на кукла. Беше си още бебе, зяпаше ме с грейнали очички и не гъкна, само се усмихваше докато ѝ говорех. Играчката, която ѝ подарих тогава, пазеше свидно до скоро, а ще е вече четвърти клас.
Много се смях когато моята приятелка ми разказа, как дъщеря ѝ, която ме има за нещо много специално(не знам защо?!) ѝ казала веднъж, когато тръгнали на някъде и приятелката ми била нагласена: мамо, много си хубава! Е, не колкото леля Лили, ама пак си много хубава. А приятелката ми е истинска красавица - висока, стройна, със спортна фигура, много поддържана жена, с красиво лице, очи, коса. Аз до нея съм грозното патенце.
Помня и когато се запознахме. Момиченцето ѝ тогава беше на 8-9 месеца, със същите вълшебни очи като на майка си, с огромни черни мигли като на кукла. Беше си още бебе, зяпаше ме с грейнали очички и не гъкна, само се усмихваше докато ѝ говорех. Играчката, която ѝ подарих тогава, пазеше свидно до скоро, а ще е вече четвърти клас.
Може пък това да ти е призванието - да се занимаваш с деца. Бог да ти го показва по този начин.
