ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

Теф: Татенце! Татенце!  Успяхме, старче, успяхме! Ще отведем „дечицата” оттук.  Знаех си! Знаех, че ще успееш, старче!
.....................................
Аз: Джевдет, какво говори той?  Джевдет, почакай! Пусни ми ръката!
Дж: Ще чакаш тук!
Аз: Джевдет, дъщеря ни не може да го е направила. Станала е грешка, Джевдет. Моля те!
Дж: Азизе, стой тихо тук!  Ще разбера какво е положението и ще се върна.
Дж: Не пускайте госпожа Азизе навън.
Мъж: Както кажете.
Мъж: Командире, генерал Васили Ви очаква.
Аз: Отворете вратата! Джевдет!
......................................
Вас: Влез!
Дж: Командире.
Вас: Полковник Джевдет. Дъщеря Ви и бунтовникът Мехмед са били заловени с това. Ето плана на склада с оръжието. Какво ще кажете?
Дж: Командире, изключено е  дъщеря ми да е замесена в подобно нещо. Лейтенант, Вие я оставихте в конака.
Дж: Значи знаете прекрасно, че не е била там по време на взрива.
Леон: Аз не бях в конака по това време.
Дж: Охраната, прислугата, госпожа Вероника, някой видял ли е дъщеря ми да излиза?
Л: Това, че е била вкъщи, не означава, че няма връзка с взрива.
Дж: Прав сте. Но и това, че е била заловена с тези неща, също не доказва, че има връзка.
Вас: В главния щаб постъпи информация. Въз основа на нея бяха залоени с това. Очевидно е, че дъщеря Ви е отговорна за случилото се, независимо дали е била там или не. Отворих дома си за семейството ти. Отнасяхме се добре с вас. Пощадихме живота на сина ти като благороден жест.  Резултатът е налице. Невъзможно е да бъде простено подобно престъпление. Това е откровено предателство!
Дж: Командире, ако двамата са замесени в този погром, ще си понесат наказанието. Дори и дъщеря ми ще си носи  отговорността. Но за мен тук има нещо странно. Разбира се,  окончателното решение е Ваше, но искам да изслушате и мен.
........................................
Аз: Отворете вратата! Джевдет, заведи ме при Хилял! Джевдет!
Мъж: Командирът заповяда да чакате вътре.
Аз: Господи, помогни ни! Господи, спаси детето ми!
Аз: Господи, помогни ни! Господи, пази детето ми!
.........................................
Мех: Хилял, добре ли си? Хилял?
Хил: Мехмед! Добре съм, не се тревожи.
Мех: Ще те пуснат, не се бой. Ще разберат, че ти нямаш вина.
Хил: Не се страхувам, бъди спокоен.
Мех: Аз съм виновен. Чухте ли? Аз го направих. Войник, извикай командира. Кажи му, че аз го направих. Извикай командира!
Хил: Мехмед! Спрете! Не правете нищо! Мехмед, добре ли си?
Мех: Добре съм, не се безпокой.
..........................................
Дж: Командире, казахте, че е постъпила информация. От кого? Ясно ли е?
Леон: Анонимна бележка.
Дж: Тръгнахте след анонимен сигнал и веднага попаднахте на това, така ли?
Леон: Да, така е.
Дж: И най-случайно дъщеря ми и младежът Мехмед се намират на същото място. Не мислите ли, че тук има нещо повече, командире?
Вас: Говори по същество, полковник.
Дж: Командире, всичко е пределно ясно. Това е клопка на хората, които не ме искат в гръцката армия. Опитват се да ме уязвят . Направиха го веднъж с пожара, а сега искат да ме ударят, използвайки дъщеря ми. Другото, което целят е да разклатят доверието Ви в мен. Командире, кълна се, ако го е направила дъщеря ми, даже най-малкия начинда е замесена, аз сам ще я накажа. Но това, което виждам е...  прекалено демонстративно. Сякаш е предварително подготвено.  Опитаха се да нанесат не само материални щети, но да подкопаят и морала на армията ни. И за съжаление виждам, че успяват.
Вас: Възможно е да си прав, но трябва да го докажеш. В противен случай ще трябва да задържа дъщеря ти и приятеля й. Можеш сам да предположиш какво ще е наказанието им. Докажи твърденията си и ми доведи  истинския виновник.  Не го ли направиш, дъщеря ти ще бъде обесена.
Дж: Командире,  разрешете да напусна.
...............................................
Аз: Отворете вратата. Знам, че ме чувате. Отворете тази врата! Отворете я, за Бога! Заведете ме при дъщеря ми. Отворете вратата!
....................................
Еш: Трябва да прехвърлим вината за взрива върху друг.  Аз ще се заема с това.
Вас: Доведе ми истинския виновник.  Ако не, дъщеря ти ще бъде обесена.
Хил: Татко, аз хубава ли съм?
Хил: Помниш ли това? Имената на дъщерите ти са в чест на това знаме. Аз ти се възхищавах!
...................................
Аз: Джевдет...
Дж: Азизе. Седни.
Аз: Не искам да сядам. Джевдет, какво стана?
Дж: Седни да поговорим.
Аз: Не искам да говоря, Джевдет. Не искам нищо! Нито да говоря, нито да сядам.
Дж: Седни, казах! Трябва да поговорим. Положението е сериозно, не разбираш ли? Сядай там.
.....................................
Баба: Колко часа стана, никаква я няма. Къде е това момиче?
Йъ: Откъде да знам, бабо. Скочи и изчезна.
Баба: Как така скочи и изчезна? Ти  не можа ли да попиташ къде отива?  Не трябваше да я пускаш.
Йъ: Сякаш не си познаваш внучката. Мога ли да я спра?
Баба: Ще я спреш. Ще го направиш! Не си ли по-голяма? Но ти мислиш само за себе си. Дано Господ  те вразуми! Дано те направи човек! От сутринта имам лошо предчувствие. Дано всичко свърши добре. Дано се върне. Къде ходи по нощите това момиче?
............................
Дж: Ако искаш да помогнеш на дъщеря си, няма да устройваш такива сцени. Отговори на въпросите ми.
Аз: Както заповядате.
Дж: Не си играй с търпението ми! Хилял е заловена с някакъв младеж. Казва се Мехмед. Познаваш ли го?
Аз: Не.
Дж: Хилял  откъде познава това момче?
Аз: Не знам.
Дж: Азизе, от махалата или от училището ? В един през нощта са ги заловили с взривове. Помисли, откъде може да го познава Хилял?
Аз: Не знам.
Дж: Длъжна си да знаеш! Длъжна си! Не аз бях с тях на протестите пред склада.  Така ли не се сети да попиташ кои са тези хора, с кого е  отишла там. Не се сети, разбира се! Защото ти не се интересуваш кой е до теб, а кой стои отсреща? Не съм ли прав?
Аз: Прав си. Вече ще бъда до този, който стои срещу теб.
Дж: Знаеш ли какво е наказанието за взривяването на склада? Кого мислиш ще накажат? Кого ще обесят?
АЗ: Стига! Замълчи! Стига!
Аз: Джевдет, ти няма да позволиш, нали? Няма да пожертваш дъщеря си, нали?
...................................
Вас: Днес свърши много добра работа, Леон. Поздравления! Трябва да съм сигурен, че ще ме заместиш достойно, когато се оттегля някой ден. Ето защо  избирайки  да съм войник или баща, предпочетох да бъда войник.
Леон: Наистина ли ще обесите дъщерята на полковник Джевдет?
Вас: Нямам избор, Леон. Положението е ясно. Това е трудно изпитание за Джевдет. Човекът, нападнал оръжието ни,  е османско момиче. И то дъщеря на гръцкия  полковник Джевдет. Отдавна имам подозрения към него. Ще видим какво ще стане. Кого ще избере Джевдет- гръцката армия или дъщеря си? Да се надяваме, че ще премине изпитанието с достойнство. Ще бъде голяма загуба да се разделим с такъв офицер. От утре ти поемаш разследването на смъртта на Хасан. Разпитай всички в болницата. Разбери кой се е опитал да го измъкне оттам.
Леон: Слушам, командире.
..............................................
Дж: Не разбираш, Азизе. Това е отвъд моята власт. Нямам силата да разубедя генерал Васили.
Аз: Джевдет, Хасан ми каза, че ще  сподели с мен една тайна.  Каза „съпругът ти не е този, за когото го мислиш.  Господ ми е свидетел, винаги съм го знаела в сърцето си. Искал е да ми каже нещо ли? Искал е да каже ,че не си предател ли? Носиш тази униформа, но всъщност имаш тайна мисия ли?
Дж: Азизе, ти глупачка ли си? Как можеш да вярваш на думите на един бандит? Знаеш ли какво ще стане, ако кажеш тази глупост на някого? Знаеш ли какво ще стане, ако тези небивалици стигнат до ушите на Васили?  Ще убие всичките ни деца. Ще започне с Али Кемал, после Йълдъз. Хилял и е без това е затворена. И тримата ще ги убие  пред очите ни, Азизе! После майка ми, теб и накрая мен. Разбираш ли? Погледни ме! Погледни ме в очите! Аз съм гръцки офицер, Азизе!  Ако дъщеря ти е причинила такава голяма щета на гръцката армия, ще отговаря. А ти си избий от главата тези глупости. Няма да ги изричаш, чу ли! Иначе ще изгубиш всичко, не само Хилял.  Разбра ли? Избий си от главата тези простотии!
Аз: Господ да те накаже, Джевдет! Чу ли? Господ да те накаже. Само да не спасиш дъщеря ми, ще те убия със собствените си ръце. Чу ли? Чу ли, ще те убия със собствените си ръце!
Дж: Ставай!  Казах да се изправиш. Виж какно, ще те заведа при Хилял. Няма да се появаш пред нея в такъв вид. Вземи се в ръце.
...................................
Теф: Влез.
Мъж: Командире!
Теф: Кажи, Иса.
Мъж: Получихме новина от болницата. Хасан е мъртъв.
Теф: Мъртъв ли ? Наистина ли? Не е ранен, а напълно мъртъв, така ли?
Мъж: Такава е информацията, командире.
Теф: Друго? Как е умрял? Какво е станало? Казал ли е нещо?
Мъж: Опитал се е да избяга и са го застреляли.
Теф: Чудесно! Получи си каквото търсеше. Беше един  разбойник. Вече ще му викат мъртвия Хасан. Свободен си.
..................................
Аз: Хилял. Хилял. Хилял, дъще! Дъще, детенцето ми. Миличка. Моето момиче! Добре ли си, миличка?
Хил: Добре съм.
Аз: Нещо направиха ли ти? Докоснаха ли те?
Хил: Не, мамо, виж, добре съм. Всичко е наред.
Аз: Миличка, какво си правила там? Защо си била там с Мехмед? Хилял, чуй ме, ще им  разкажеш всичко, нали? Ще разберат, че  нямаш нищо общо и ще те пуснат. Това е истината, нека я  знаят.
Хил: Не се притеснявай, мамо. Справедливостта рано или късно възтържествува. Има справедливост и за потиснатите, и за тираните.
Дж: Кой ще реши кой е какъв е, дъще?
Хил: Със сигурност не някой безскрупулен човек като теб.
Дж: Ако го нямаше този безскрупулен човек, отдавна щяха да те обесят. Ще те разпитат, приготви се.
Хил: Няма нужда. Ще ти кажа на теб какво се случи. Гордея се, че складът с оръжието беше унищожен. Ще приема всяко наказание.
Дж: Чуваш ли се какво говориш? Това може да се счете за самопризнание.
Аз: Хилял, какво говориш, дъще?
Дж: Хайде, Азизе, срещата приключи. Излез навън.
Аз: Ще остана при дъщеря си.
Дж: Азизе, излез или ние ще те изкараме.
Аз: Миличка.
Хил: Мамо, не се тревожи.
Аз: Ръцете ти бързо измръзват, пиленце. Виж какво ти донесох. Хубаво ги завий, чу ли? Не стой на студено, миличка.
Дж: Азизе.
Аз: Детенцето ми.  Милата ми тя.
.................................
Аз: Не ме бутай.
Дж: Добре, върви.
Аз: Ще остана  да чакам дъщеря си.
Дж: Азизе, отивай си. Няма да се занимавам тук с теб.
Аз: Не мога да се прибера, оставяйки детето си в ръцете ви.
Дж: Вместо да я успокоиш, ти още повече я разстройваш с поведението си. Дръж се, бъди разумна! Приготви се за това, което ни очаква. Погрижи се за майка, Йълдъз и Али Кемал.
Аз: Казах ти последната си дума. Ако не изкараш детето ми оттук, ще те унищожа.
Дж: Заведете я в конака.
Мъж: Слушам.
...................................................
Дж: Мехмед, синът на Реджеб.
Мех: Точно така.
Дж: Брат ти ли те привлече в организацията? От кого дойде заповедта? Кой ти даде информация? Говори, синко. Кажи, моето момче. Говори. Кой те нае? От кого получи заповед?
Мех:  От съвестта ми.
Дж: Виж, синко, ще проговориш и ще им кажеш всичко. Иначе ще накажат и теб, и Хилял.
Мех: Хилял не е виновна. Тя няма връзка с това. Вината е само моя. Аз взривих склада. Сам го организирах и сам го извърших. Никой не ми е заповядвал или помагал. Аз го направих. Аз и никой друг!
Дж: Знаеш ли какво наказание те чака?
Мех: Сигурно знаеш откъде идвам.
Дж: Чанаккале.
Мех: Там видях хиляди начини да убиеш и да бъдеш убит. Чудиш се колко повече смърт може да понесе човек. Преживял съм всичко това. Убивах, но не умрях в онзи ад и се срамувах от това. Смятах, че не съм бил достатъчно силен, за да умра за тази земя.  Доживях този  ден. Благодарение на вас сега и това ще стане.
Дж: Няма да излезеш оттук преди да проговориш, Мехмед.
Дж: Твой ред е. /към Ставрос/