ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

Щайнер Щн: Полковник! Здравейте!
Т: Занеси този сандък на Иван. Среща довечера на същото място в същия час.
Щн: Вече не се срещаме в дюкяна, значи наистина има нещо важно в този сандък. Така ли е, полковник?
Т: Точно така. Затова дръж си устата запечатана  като капака на този сандък. Разбра ли?
Щн: Ще я държа, обаче… колкото един сандък сол ли не струваме, полковник?  Знаете, работата е опасна. Не може да поверим товара на случаен хамалин.
T: Скъпо ми излизаш, Юнон. Ако така върви,  аз ще търся хамалин да ти носи ковчега.
Т: Юнон! В същия час на същото място.

***

АК: Стига си плакала. Да намерим майка, после ще видим.

***

Лекар: Със сигурност е бил отровен, лейтенант.
Леон: Последно кой е влизал в стаята на  Хасан?
ГЛ: Полковник Джевдет, войниците Ви, аз.. също и сестра Азизе.
Л: Всички ще бъдат разпитани. Къде е сестра Азизе?
Й: За майка ми ли питате, лейтенант? Може да предположите къде е.
АК: Посегна ли на сестра ми? Вдигна ли ръка на Хилял!
Й: Али Кемал!
ГЛ: Али Кемал! Какво си мислиш, че правиш! Тук да не ти е кръчмата!
Й: Ще те съсипя, докторе! Ще унищожа всеки, който докосне сестрите ми!
Л: Отведете и госпожа Йълдъз за разпит.
АК: Пуснете ме! Престанете! Пуснете ме!

***

В: В килията става доста студено. Храната е като помия, а водата като отрова. Госпожице, аз също съм баща. Мислите ли, че ми е приятно едно дете да живее така? Говорете и няма да се наложи да мръзнете тук. Откъде намерихте плановете на склада? За кого работите? Кой ви накара?
Х: Вие говорете, командире. Колко оръдия имаше в онзи склад? Коя част на Анадола щяхте да завземете с тях? Дано всеки ден гърми по един склад, ако това ще спре окупацията!
В: Езикът ти е остър дори при тези обстоятелства. Трудно е да не ти се възхити човек, Хилял. Признавам възхищението си. Дори живота си ли не цените? Такова престъпление се наказва със смърт.

Хилял: Нима затваряйки ни в изгнила клетка ще сломите борбеността ни
За вярата, за страната, за този страдащ народ

Чували ли сте това стихотворение?
В: Стига толкова литература. Да се върнем в реалността. Виждаш ли това въже? Ще ти кажа какво ще се случи.  Ще го нагласим според височината. И според твоя ръст, разбира се. Ще издигнем бесилото на площада. Точно в сърцето на Измир. За да те виждат всички. Ще прекосиш площада и ще тръгнеш към бесилото. Майка ти, сестра ти, баба ти, брат ти – всички ще бъдат там. Ще се качиш на бесилото пред очите на всички. Палачът ще окачи въжето. Сърцето на майка ти може и да издържи.  Но баба ти... горката жена! Ще попитаме за последните ти думи. Сигурно ще кажеш някоя безполезна молитва. Никой няма да те аплодира. Защото всички ще са заети да страдат за теб. После аз ще дам заповед .. ще ритнат столчето под теб. Краката ти ще останат да висят. Крехкото ти тяло  ще се пречупи и изпращи. Ще последват няколко конвулсии. После обаче.. ще остане неподвижно. Мълчание. Всички ще потънат в безкрайно мълчание. Едно младо момиче, преди да се омъжи, преди да стане майка…  ще загуби живота си за нищо.
Х: Това, на което казвате “нищо”, е моята родина! Готова за всяко наказание!
В: Помисли  си малко, Хилял. Подарявам ти това въже.
Х: Правете с мен каквото поискате! Но не позволявайте на майка ми да гледа! На сестра ми, на брат ми, особено на баба!

***

Й: Това е всичко. Друго не знам. Онази нощ дори не бях тук.
Л: Ще говоря с госпожа Йълдъз насаме. Излезте отвън.
Исках да останем сами. Йълдъз, подозирам главния лекар. Възможно е той да е отровил Хасан.
Й: Мустафа Сами ли? Защо да го прави?
Л: Ако подкрепя бунтовниците.  Хасан щеше да даде ценна информация на гръцката армия. Не искаха той да говори.
Й: Не мисля. Не е способен на такова нещо.
Л: Ти можеш да разбереш. Можеш ли да го направиш, за да спасиш сестра си?
Й: Бих направила всичко за Хилял.
Л: Тогава го проследи. Къде ходи, с кого се среща. Може да ни заведе при истинските виновници.

***

ГЛ: Съжалявам много, Азизе!
А: Благодаря!
ГЛ: Това, което чухме…
А: Вярно е. Дойдох да поискам разрешение от Вас. Днес няма да мога да работя.
ГЛ: Разбира се, Азизе. Но има един проблем.
Й: Мамо!
А: Детенцето ми!
Й: Мамо! Няма нищо да се случи на Хилял, нали?
А: Няма, майче.
Й: Татко ще намери някакъв изход, нали?
А: Ще го направи.
Л: Госпожо Азизе, ще разпитаме и Вас.
А: Разбира се. Имате важни въпроси. Животът на дъщеря ми виси на косъм, но.. заповядайте, питайте.
Л: Установи се, че  Хасан е бил отровен. Вие последна сте влезли в стаята му, преди да избяга.
А: Правилно. Аз бях при него. Изведнъж спря токът. Когато се събудих, разбрах че са ме упоили.  И него вече го нямаше. Имате ли други въпроси?
Л: Не. Благодаря Ви.
А: Леон! Ще ме заведеш ли при Хилял?
Л: Елате.


***

Мъж1: Ще помогне ли наистина Халиде Едип?
Рижко: Разбира се, че ще помогне. Нали точно тя написа онази статия във вестника?
М2: Братко Джезми, не знам дали е възможно.
Р: Възможно е! Нали написахме писмо на Халиде Едип. Казахме и, че нашата приятелка е в лапите на гърците.
М1: Ние сме от вестника на Халит Икбал! Със сигурност ще помогне!
М3: Може ли да се разчита на това момче?
Р: Приятели сме от деца. Вярвам му повече, отколкото на себе си. Не се тревожи.
Р: Моля те, предай това писмо бързо. Нека Халиде Едип го прочете и намери някакъв изход. 
Момче: Не се тревожи, братко Джезми. Нашият капитан кара кораба бързо.
Р: Със здраве.
М3: Кой знае как са Хилял и Мехмет? Дали са добре?
М2: Няма начин. Не можем да отидем. Без такива безразсъдни постъпки!

***

АК: Полковник Джевдет!
Д: Имам работа, Али Кемал.
АК: Няма да ти отнема много време.
Д: Добре, влизай. Мястото ли обърка? Тук не е кръчмата.
АК: Бъди баща не на мен, а на Хилял. На родната си дъщеря. Хилял е още дете! Ще я качиш на бесилото ли? Нищо ли няма да направиш като неин баща?
Д: Веднъж вече изпълних дълга си на баща. Благодарение на това беше помилван, оправдаха те!  Да ти припомня!
АК: Ако с Хилял се случи нещо…
Д: Не влизай!
АК: Ако искаш да помогнеш с нещо, стой при семейството си. Отиди се погрижи за сестра си и майка си! Не влизай!
АК: Тя те боготвореше! Лягаше и ставаше със спомена за теб!  Развяваше въодушевено знамето в небето и казваше, че ти го пазиш.  Сега до бесилото ли ще я заведеш? 
Д: Ее, достатъчно! Какво има?
Войник: Командире!
Д: Казвай!
Войник: Искахте да ви съобщя, ако има раздвижване на пристанището.
Д: Разбрах. Излизай! Вън.
Д: Казвай! Какво става?
Войник: Получихме сведения, че търговец на име Иван е влязъл в града. Издирват го за търговия с оръжия.
Д: Разбрах. Ще ти дам една тайна мисия. Много важна мисия! Ще наблюдаваш дома на певицата Ефталия. Но бъди много предпазлив. Никой да не те забележи! Ще ми докладваш за всеки, който влиза или излиза от дома и. Ясно ли е?
Войник: Напълно, командире.

***

Ефт: Татко? Какво търсиш тук? Тръгвай! Махай се оттук! Не искам ябълки! Махайте се оттук!

***

бабет: Влез.
Момиче: Майко Хасибе, имате гост. Госпожа Марика.
Бабет: Добре дошла!
Марика: Добре заварила, Хасибе! Много се разстроих, като разбрах! Умът ми не го побира!
Бабет: Какво е станало, Марика? Защо си се разстроила?
М: Елени ми каза. За Хилял говоря.
Бабет: Какво за Хилял? Говори, Марика. Тези крият нещо от мен. Хайде, Марика, казвай!

***

Й: Сестричке, добре ли си?
Х: Добре съм, како.
А: Детенцето ми! Ще те изведем от тук! Само не се страхувай, става ли? Говорих с Тефик. Ще изпрати писмо до падишаха, после и до важни военни.
Х: Аз не се страхувам. Защо сте толкова притеснени? Успокойте се малко!
Й: Хилял! Само недей да се правиш на герой! Виж в какво се забърка! Поискай да те помилват! Кажи, че си невинна!
Х: Да моля за милост ли? Има да чакат!
Й: Гледай я ти! Още не й е дошъл акълът в главата, майко!
А: Дъще! Да поемеш вина за нещо, което не си извършила, не е геройство. Това не е шега.
Х: Не съм само аз. Има и други, които се бият за свободата. Затова съм спокойна.
А: Хилял!
Х: Ще си понеса наказанието.
А: Искаш да ме погребеш жива ли?
Й: Да умреш ли искаш, глупачке? Хилял! Моля те, кажи, че не си го направила ти! Моля те! Виж, давам ти дума! Обещавам повече да не те огорчавам. Няма да правя коментари, когато четеш. Ще правя каквото ти искаш. Поискай помилване, моля те!
А: Момиченцето ми. Детето ми. Слънчице! Синеочке моя. Права си. Имаш пълно право. Но не това е начинът да се бориш. Миличка!  Дойдоха, въпреки огромната ни държава и велика армия. Но ти трябва да живееш, дъще. Трябва да живееш, за да продължиш да се бориш. Моля те, остави този инат. Недей да се инатиш, Хилял. Кажи истината. Кажи, че не си го направила ти.
Л: Госпожо Азизе!
А: Помисли си какво ти казах, става ли? Събери си ума. Ние пак ще дойдем, става ли?
Х: Майко, искам да ми обещаеш нещо.
А: Разбира се.
Х: Когато денят настъпи, не идвай на екзекуцията! Никой да не идва!
А: Замълчи!
Й: Нищо няма да ти се случи! Няма да го позволя, разбра ли!
А: Замълчи! Да не чувам такива неща повече. Никога, никога не го повтаряй! Това ще стаен само през трупа ми, разбра ли? Само през трупа ми.  Дъще! Ръцете ти са ледени. Виж, там има шал, наметни се с него. Хубаво си увий ръцете. Момичето на мама.
Л: Госпожо Азизе, трябва да тръгваме.
Й: Не се страхувай, чу ли? Не се страхувай!
Л: Изобщо не мислиш за тях, нали?
Х: Теб не те засяга.
Л: Този път няма ли да ме заплашиш?  Че ще кажеш “отвлякохме Андреас заедно”.
Х: Андреас умря. Вече няма значение. Както той изпълни своя дълг преди да умре, така и аз с радост ще изпълня моя. 
Л: Хилял!
Х: Обесете ме. Но ще дойдат и други като мен.
Л: Хилял! За да ти помогна, трябва да ми дадеш информация.
Х: Добре. Ще го направя. Отвори си ушите и слушай внимателно. Скоро ще се разкарате от нашите земи! Ето ти  информация!

***

А: Тефик, какво стана? Изпрати ли телеграмата?
Т: Изпратих я, не се безпокой. Скоро ще получим отговор. Как е Хилял, добре ли е?
А: Казва, че е добре.
Й: Татко! Нищо няма да се случи на Хилял, нали? Няма да го позволиш.
Д: Чакай, дъще.
Т: Полковник Джевдет, и аз щях да идвам при Вас.
Д: Така ли? По какъв въпрос, полковник?
Т: Знаеш по какъв, Джевдет. Хилял и онзи младеж, Мехмет. Отнесох въпроса до столицата. Ако се наложи, ще известя и разследващите служби.
Д: На какво основание? Има ли причина Вие да защитавате виновниците?
А: Още ги нарича “виновници”! Тя ти е дъщеря!
Д: Не се меси, Азизе!
Т: Настоящите улики не са достатъчни, за да докажат вината им. Не ми е нужна причина, за да го твърдя.
Д:  Добре знаете авторитета на нашите власти, полковник! Напразно сте се намесили. Падишахът не може да ни попречи.
Т: Напълно си си загубил ума, Джевдет. Тя ти е дъщеря! И деня, в който се роди ли не помниш? И това, че  устрои празненство за половин Солун ли? И деня, в който крещеше през планини и гори, че името й ще е Хилял, ли забрави?
Д: Помня много добре, Тефик. Няма ти да ме връщаш към семейните спомени.
А: Достатъчно! Детето ми си отива, а вие тук се карате! Джевдет, командир Васили каза, че ако намериш истинските виновници, ще освободи Хилял. Какво правиш? Намери ли ги? Търсиш ли?
Д: Търся ги, Азизе. Търся ги. Отидете си вкъщи. Ще ви известя.
Т: Азизе, да тръгваме, хайде.

***

Рони: Госпожо Хасибе, пийнете поне една глътка. Ще Ви успокои.
Бабет: Не искам да се успокоявам. Внучка ми, доведи ми внучка ми! Само тогава ще съм спокойна.
А: Майко!
Бабет: Азизе! Не ми каза. Скри от мен. Браво!
Й: Бабо!
А: Майко!

***

Ставро: По дяволите!
Д: Проговори ли?
Ст: Не е. Но ще проговори.
Д: Преместете го в килия горе. Да го прегледа лекар. Докато не дойде на себе си, никой да не го пипа. Мислех, че методите Ви ще дадат резултат.
Ст: Какво искате да кажете?
Д: Ако целта беше просто да го измъчваме, нямаше да искаме помощта Ви. Това, което направихте, всеки го може.
Ст: Накрая всеки проговаря, полковник Джевдет. Моята работа е да ги докарам до предела.
Д: Прехвърлихте границата, полковник. Времето ни е ценно. Аз ще разпитам другия обвиняем.
Ст: Командир Васили нареди аз да разпитам и двамата.
Д: Командир Васили нареди да ги накарате да говорят. Очевидно не се справяте. Докато аз ги разпитвам, ще стоите настрана.
Ст: (към войниците) Приберете всичко.

***

Бабет: Видя ли я? Как е моята сърничка?
А: Видях я, добре е. Държат я в ареста. Праща ти поздрави. Каза “баба да не се разстройва, бързо ще изляза от тук.”
Бабет: Къде е Джевдет? Къде е онзи подлец? Доведи го тук, Азизе.
А: Майко! Виж, така не може. Чуй какво ще ти кажа. И Джевдет прави всичко възможно, за да изкара детето ни оттам. Стига, не се тревожи.
Бабет: Ще го направи ли?
А: Ще го направи, мамо. Хайде, ти поспи.

***

Д: Отворете и тук.
Х: Мехмет добре ли е? Какво му направихте?
Д: Казала си, че ти си го направила. Струва ли си, дъще? Толкова ли е важна родината?
Х: Татко ме научи да ценя свободата. Никога да не предавам. В деня, в който той умря, се заклех да се боря до последната си капка кръв. Баща ми се  отказа и превърна миналото си в лъжа.  Може би моята смърт ще изкупи греховете му. 
Д: Това не е твоя задача, дъще. Нито да изкупваш греховете ми, нито да умираш за една изгубена война. Твоята мисия е да живееш, дъще! Да създадеш семейство, да отгледаш дете. Да пишеш за това, което виждаш. Да го завещаеш на тези след теб. Твоята мисия не е да умираш!