ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

Дж: Азизе!
Аз: Когато бяхме в Солун...на един Курбан Байрам отидохте с Али Кемал в джамията за празничната молитва. После щяхте да купите агне и да се върнете. Момичетата тичаха из къщата с най-хубавите си дрехи. Майка викаше подире им. „Дръпнете се, стойте далеч от огнището, роклите ви ще станат на пепел.” Аз приготвях трапезата. Усетих някакво безпокойство. От нищото. Казах си, защо не се връщат? Но такова притеснение... знаеш ли, сякаш сърцето ми щеше да се пръсне. Казах си, Господи случило им се е нещо, със сигурност е станало нещо. После започнах да се успокоявам. Спокойно, Азизе, какво може да се е случило. Майка дойде, пита какво ми е. Аз отговарям, нищо. Не знам какво да й кажа.  Децата и те идват, питат ме защо съм притеснена. Уплашиха се. Аз плача, плача и не мога да се спра.
Аз: Колко пъти беше тръгвал на поход. Не се връщаше с месеци. Но никога не си ми липсвал толкова силно като в онази сутрин. Сякаш тогава  се появи в мен чувството, че някой ден ще те загубя.
Дж: Свърши вече, Азизе. Ето, отново сме заедно.
Аз: Няма ли да си тръгнеш?
Аз: Няма ли да ме оставиш тук сама?
Дж: Няма. Сега ще отида да взема майка и децата и ще ги доведа тук.
Аз: Наистина ли?
Дж: Ще живеем тук заедно. Всичко ще бъде както преди.
Дж: Донеси ми униформата да се облека.
Дж: Не тази. Истинската ми униформа.
Аз: Благодаря ти, Господи!
Аз: Джевдет...
Дж: Няма нужда да ме викаш насън. Тук съм. Трябва да отида в командването. Ще те оставя в конака.
Аз: Не, няма нужда.
Дж: Азизе.
Аз: Взривиха  цял склад с гръцко оръжие. Ще имаш много работа. Не карай генерала да те чака.
Дж: Залости вратата. Не излизай навън. Днес ще бъде опасно по улиците.
Дж: Азизе. Азизе, аз съм твой съпруг.
Аз: Не казвай нищо.
......................................
Мъж: Командире, топовете, тежките машини, оръжейните топчета, всичко в склада е неизползваемо.
Мъж:  Изгубихме цялото тежко въоръжение. Подготвяме доклад за подсилването на войската.
Вас: Влез!
Мъж: Командире, уточнихме броя на жертвите. За съжаление, изгубихме 20 наши войници.
Вас: Полковник Джевдет сред тях ли е?
Мъж: Не, господине.
Мъж: Генерал Васили, извинете ме, ако превишавам правата си, но охраната на склада беше отговорност на полковник Джевдет.  Не трябва ли да му поискаме обяснение?
Вас: Отменете отпуските. Забранете влизането и излизането от града. Арестувайте всяко подозрително лице. Извършителите ги чака смърт чрез обесване. Връщайте се към задълженията си. Лейтенанте, ти остани.
.........................
Аз: Кой е?
Теф: Аз съм, Азизе. Притесних се.
Теф: Разбра ли какво стана?
Аз: Как няма да разбера, всичко се разтресе.
Теф: Оръжието за гръцката армия. Цял склад оръжие си замина!
Аз: Тефик? Да не би...Ти ли го направи?
.....................
Вас: Значи заряза задълженията си и тръгна да се биеш като уличните кучета, така ли? Като истински разбойник! Ти май забрави защо сме тук. Забрави, че си лейтент, който носи славната гръцка униформа.
Леон: Не съм забравил, командире. Не съм забравил. Не съм оставял и задълженията си. Полковник Джевдет ми нареди да придружа госпожа Азизе и дъщеря му до конака.
Вас: Полковник Джевдет ти заповяда да си тръгнеш от склада, така ли? А защо не се върна?
Леон: Госпожица Йълдъз имаше проблем, трябваше да го разреша.
Вас: Значи проблемите на госпожица Йълдъз за по-важни от службата ти, така ли? Какво има?
Мъж: Командире, арестувахме подозрително лице. Открили са това в него. Сравнихме го с оръжието, намерено в дома на Хасан. Същото е. От османското оръжие .
.........................
Аз: Тефик, ти ли взриви толкова пушки и топове?
Теф: Знаеш повече, отколкото трябва. Не ми задавай повече въпроси. Важното е, че гръцката армия понесе щети. Другото не е от значение.
Аз: Прав си.
Теф: Къде са момичетата? Майко Хасибе! Няма ли ги?
Аз: Не. Щяха да дойдат след мен, но сега след този взрив...
Теф: Ти сама ли беше тук?
Аз: Не. Джевдет дойде да ме прибере в конака, но после си тръгна.
Теф: Изглеждаш особено. Случи ли се нещо? Джевдет притесняваше ли те?
Аз: Казах, не.
Теф: Малко остана, Азизе. Скоро ще предам оръжието. Тогава всичко ще се промени. Няма да се налага  да носиш повече този товар. Но ако изпитваш съмнения...
Аз: Тефик...Думата си е дума.  Обещанието си е обещание.
Теф: Когато победим, Джевдет ще отговаря за всичко. Ще му потърсим сметка както за това, което стори на теб, така и за измяната.
Аз: Ще ме заведеш ли в конака? Момичетата са се притеснили.
Теф: Разбира се.
Аз: Ще загася свещите и идвам.
....................................
Вас: Значи ти си Хасан Безсмъртни.
Хас: Най-после се запознахме, командире.
......................
Мъж: Полковник Джевдет, генерал Васили Ви очаква. Не е в кабинета си. В затвора е. При един заподозрян.
Дж: Кой е той?
.........................
Вас: Оттук жив няма да излезеш. И ти, и славата ти, ще бъдете само минало. Но първо ще си кажеш всичко. Непременно ще го направиш. Ти реши дали ще стане с добро или с лошо.
Хас се усмихва
Вас: За кого работиш? От кого взе оръжието? Кой ти заповяда да устроиш засада за войниците ми?
Хас: Не бързай толкова, командире. Със сигурност ще си поговорим. Но първо ме чуй добре. Няма ли го полковник Джевдет, .... командире?
..............................
Йъ: Стига вече. Никой нищо не казва. Ще питам за татко.
Хил: Щяла да пита за татко. Гърците точно на теб ще дадат информация.
Йъ: Изобщо ли не се притеснявате? Татко не беше ли в онзи склад? Нали ти каза, че лично той ви е спрял?
Хил: Така беше. Той ни спря. Но не можа да спре този, който взриви склада.
Баба: Дръпнете се, ще отида да питам.
Вер: Сигурен си, че Леон е добре, така ли?
Мъж: Да, госпожо. Не е бил там по време на експлозията. Сбил се е с някого в механата. Но е добре.
Йъ: С кого се е сбил?
Мъж: Със сина на полковник Джевдет Али Кемал.
............................
Али: Заболя ме, Ефталия. Тежка ръка имаш.
Еф: Аз или ти?  Цял генералски син...смачка му фасона.
Али: Да се благодари, че стана експлозията. Трудно щяхте да го измъкнете от ръцете ми.
Еф: Е, Али Кемал! Да не мислиш, че щяха да те оставят. Какъв ти е проблемът с Леон? Човек ще си помисли, че се биете за жена.
Али: Достатъчно.
Еф: Само се пошегувах.  Да не е истина?
Али: Много се разприказва, Ефталия. Облечи се, ще те оставя у вас. Наоколо е като след апокалипсис.
.............................
Баба: Госпожо Вероника, знаете ли нещо за Джевдет? Войникът каза ли нещо?
Вер: За съжаление не, госпожо Хасибе.
Йъ: Госпожо Вероника, не може ли да попитаме в главното командване? Там трябва да имат информация. Татко отговаряше за онзи склад.
Вер: Значи така. Ако знаеха нещо, непременно щяха да ни съобщят, госпожице. След случилото се някои хора определено ще платят висока цена.
Хил: Вие сте тези, които ще  плащат. Попречиха ви да пролеете още кръв с онова оръжие. Но това не е всичко. Много скоро ще се изнесете и от тази къща, и от града.
Баба: Хилял!
Вер: Госпожице, Вие ли знаете какво е да платиш висока цена? Вие ли знаете какво е да се пролива кръв? Никога повече не разговаряйте с мен така. Никога!
Баба: Госпожо! А Вие никога повече не вдигайте ръка срещу внучката ми. Иначе ще я строша!
Аз: Какво става тук?
...................................
Леон: Полковник Джевдет, генералът Ви очаква.
Вас: Влез. Полковник Джевдет.
Дж: Командире.
Вас: Теб чакахме. Хасан Безсмъртни най-после е при нас. Каза, че ще говори само с теб.
Хас: Така е. Казах, че имам доверие единствено на полковник Джевдет. Само той може да ме разбере.
Дж: Командире, дължа Ви обяснение.
Вас: Първо приключи с разпита му. Веднага разбери къде е оръжието и кой го държи. Само така можем да измием днешния позор.
Дж: Слушам!
Дж: Залостете вратата!
.........................
Аз: Вижте какво, сили не ми останаха да се занимавам с вас. Чухте ли?
Хил: Удари ми шамар.
Аз: Какво?
Йъ: Заслужи си го.
Аз: Мълчи. Повече няма да казваш нищо на онази жена, чу ли ме? Разбра ли? Знаеш ли какво ще стане сега, дъще? От кого мислиш ще търсят сметка за взривеното оръжие? От кого ще търсят сметка? От всеки, който застане срещу тях! Затова престани да ги провокираш. Още повече, ако живееш под един покрив с тях. Разбра ли?
Хил: Нали щяхме да си тръгнем, мамо. Отказа ли се?
Йъ: Мамо, татко добре ли е?
Аз: Добре е баща ти!  Баща ви си е добре. Свеж е като репичка, нищо му няма.
Баба: Азизе, ела тук, дъще.
Аз: Мамо, не ми издържат нервите вече.
Баба: Успокой се, бяла си като платно. Дайте вода, момичета. Бързо. Пийни си, пийни. Има ти нещо.
Аз: Няма нищо.
Баба: Сега ще разбера. Хайде, кажи.
Аз: Мамо, нищо ми няма казах. Не ме притискай и ти!
Аз: Вероника! Вероника!
Вер: Кажете, госпожо Азизе.
Аз: Посегнала сте на дъщеря ми. Не си позволявайте отново подобно нещо.
Вер: Госпожо Азизе, помогнах Ви да си тръгнете от тази къща. Но виждам, че намеренията Ви не са сериозни. До гуша ми дойде от невъзпитаното държане на дъщеря Ви и от постоянните провокации на Али Кемал спрямо сина ми. Или си контролирайте децата, или...
Аз: Или ? Или какво ще направите? Ще ни пратите на улицата ли? В затвора ли ще ни хвърлите?
Вер: Вижте, опитвам се да разговарям като цивилизован човек, но Вие не разбирате.
Аз: Ако още веднъж докоснете някое от децата ми, ще разберете по много неприятен начин от мен какво е да си нецивилизован човек. Не ме принуждавайте да го правя.
...............................
Хас: Казват, планините може и да не се срещнат, но хората все някога се събират.
Дж: Казват го за приятели, Хасан.
Хас: Че с кого друг да съм приятел сред тези гяури? Тук не съм ли в ръцете на неверниците? Ти имаш нужда от мен, а аз от теб. Нали така?
Дж: Ти си в края на пътя си, Хасан. Оттук нататък те чака адът. Направи поне едно достойно нещо в живота си и кажи къде е оръжието.
.......................
Леон: Командире. Ще ме изслушате ли?
Вас: За какво, лейтенант?
Леон: При засадата ме удари и изгубих съзнание. Преди експлозията ме отпрати от склада. Един след друг плановете ни се провалят. Това не е ли достатъчно, за да се усъмним в полковник Джевдет?
Вас: Имаш ли доказателства?
Леон: Командире...
Вас: Попитах имаш ли доказателства. Друг път не се явявай  пред мен с безпочвени обвинения срещу по-високостоящи от теб. В противен случай ще бъдеш съден за клевета. Излез навън.
......................................
Хас: Много мислих, командире. Имаш право. Няма да ме пуснат жив оттук. Ще ме убият и да проговоря, и да не проговоря. А и цял склад с оръжие им взривиха. Аз съм идеалният човек, на когото да си изкарат яда. И взрива ще припишат на мен. Прекрасно ще им се получи. Командире...да не си го направил ти, разбойнико?
Дж: Стига приказки. Говори по същество.
Хас: Какъв юнак си бил, че и скромен! Кълна се, не съм виждал по-безстрашен човек от теб. Що за човек си ти?
Дж: Казах ти да не увърташ. Къде е оръжието? В кого е?
Хас: Ще ти кажа. Ще ти кажа кой го държи. Също и това кой ме накара да те нападна.
Дж: Добре, говори.
Хас: Какви сметки си правят, какво кроят...всичко ще ти кажа. Но първо трябва да ме изкараш оттук.
Дж: Невъзможно е, Хасан. Забрави за това.
Хас: Невъзможно, а?
...............................
Вас: Защо ги предаде?
Дж: Предадох онези, които предадоха мен.
Вас: Джевдет!
..............................
Хас: Невъзможно е да ме изкараш оттук, така ли?
Дж: Чака те разстрел, Хасан. Даже и да им кажеш къде е оръжието. Не мога да те спася от смъртта дори и да бях ангел небесен. Хайде, говори.
Хас: Я стига бе! Значи било невъзможно. Тогава и двамата ще загинем, командире. Ако не ме измъкнеш оттук, ще кажа на Васили кой си. Ще науча, че работиш за Ешреф паша и че копаеш трапове зад гърба им. Всичко ще им кажа. По дяволите, какъв глупак съм! Казах, че  двамата ще загинем, но забравих  семейството ти. Имаш деца. Всички ще си отидат с теб. Гърците няма да се задоволят само с теб, нали така?
Дж: Страната ни си отива, куче такова. Безбожник! Казвай къде е оръжието!
Хас: Командире, свикнал съм да спя под небето в планините. Задушавам се в тази дупка. Стените ме притискат отвсякъде. Искам да кажа, действай по-бързо. Ти решаваш! Махни си ръката! Махни я!
Дж: Отвори! Не му давайте вода.
...................................
Вас: Войник!
Мъж: Командире.
Вас: Претърсете целия склад. Намерете кой е бил по улиците снощи и ги разпитайте.
Мъж: Слушам!
Вас: Чакай! Полковник Ставрос пристигна ли от Гърция?
Мъж: Да, господине.
Вас: Добре.
................................
Еш: Браво на теб, храбрецо!  Не говоря  само за взрива, ти направо ги разгроми. Даде ни лъч надежда. Всичко наред ли е, Джевдет? Защо си такъв?
Дж: Арестуваха Хасан, паша.
Еш: Казах ти да убиеш този негодник, Джевдет. Ако проговори, с нас е свършено.
Дж: Ако успея да го измъкна от тъмницата, ще ми каже къде е оръжието.
Еш: Много е опасно. А ако не успееш?
Дж: Трябва да успея, паша. Може да е последният ни шанс да узнаем къде е оръжието.
Еш: Какво значи това?
Дж: Възможно е Васили да ме подозира, паша. Дори един въпрос не ми зададе за склада.  Не ме попита даже къде съм бил.
Еш: За да отклоним подозренията на Васили, трябва да хвърлим вината за взрива върху друг. Разбра ли? Аз ще се заема с това. Но и ти ще ме слушаш оттук нататък.
Дж: Паша, да не изпускаме тази възможност. Нека накарам Хасан да проговори. Нали и Вие казахте, че после мисията ми приключва. Възванието от Амасия стигна до всяко кътче на страната ни, паша.
Еш: Ти не получаваш заповеди от  Амасия, Джевдет. Ако ние се провалим тук, възванието ще си остане само парче хартия.
Дж: Разбирам, паша. Но аз искам да се сражавам с другарите си. Искам по-бързо да свърши това страдание.
Еш: Униформата ли започна да ти тежи, Джевдет? Или  жена ти? Азизе ли е причината за всичко?
Дж: Ако това е тревога Ви, паша, аз не се отказвам. Стоя зад мисията си. Не се притеснявайте. Бъдете напълно спокоен. Приятна вечер, паша.