Моля ви, помогнете! Как да постигна мир със сина ми...

  • 42 637
  • 304
# 15 14 дек. 2016, 23:16 ч.
Цитат на: deskatta в ср, 14 дек 2016, 23:08
А когато му вземеш лаптопа, като наказание, за да свърши нещо, кога му го връщаш? Като ти мине, или като го свърши? Удържаш ли си на думата за лишаване от дадени придобивки? Като види, че не блъфираш, дали няма да ти повярва повече? Бащата каква роля играе?

Много често се оказва, че блъфираме и двамата с баща му. Няма сила на света, която да го накара да свърши нещото, за което е наказан. Казва "Ами аз вече съм наказан, за какво да го правя". На мен ми дожалява в един момент, защото той искрено страда за лаптопа си. Това ми е грешката, знам. И често аз възпирам мъжа ми да е по-строг, защото ме боли сърцето за детето. Явно и на него му вадя очите, вместо да му изпиша веждите с тази мекушавост...
Виж целия пост
# 16 14 дек. 2016, 23:19 ч.
Цитат на: « Ѕmile » в ср, 14 дек 2016, 23:06
Оценките много често изобщо не са критерий за това какво знае или не дадено дете. Не го насилвай, така става по-зле. Просто съм сигурна, че отвътре му идва да ти прави напук за всичко, което му говориш.

И аз съм сигурна, че ми прави напук. Но как да се примиря и да не го насилвам, как?
Виж целия пост
# 17 14 дек. 2016, 23:26 ч.
Представете си, че имате магаре!  Mr. Green То не иска да ходи. Седи, запънало се.

Ако го бутате ще тръгне ли напред?
Ако го биете с пръчка ще върви ли бодро напред? И ако тръгне до кога ще върви - докато спрят наказанията?
А ако му покажете, че в края на пътя има нещо желано дали няма да има някаква мотивация да потичка?  Mr. Green

Не наквавайте, а поставяйте цели и награди ако постигне целите.

Да поискате от сина си да има пълен отличен за да получи нещо желано е възможно най-лошата цел, която ще поставите и той няма да се опита дори да го постигне.
Виж целия пост
# 18 14 дек. 2016, 23:27 ч.
Нямам опит с тийн, обаче поста на Дорис ми звучи много логично.

Отделно, ако за всяко наказание, след като на теб и на баща му ви мине и не държите на думата си, детето ви е хванало цаката. Промяната трябва да дойде от Вас, а не от него. Ако вие смените тактиката, той сигурно ще смени поведението.
Естествено, че ще страда искрено за лаптопа си. Боже, та аз се поболях, докато колата ни беше на ремонт и то не за друго,  просто беше скоро купена и трябваше да се стегнат някои неща по нея.

Също така остави бащата да възпитава. Не бъди буфер между тях двамата. Естествено тук изключвам обиди, шамари, викане и такива неща.

Поинтересувайте се от чувствата на детето, от личния живот, от желанията му. Той иска ли да учи там, където е и т.н.? С насилване няма да стане нищо.
Виж целия пост
# 19 14 дек. 2016, 23:35 ч.
Аз не мисля,че майката е супер амбициозна.  Peace

Но и това, че не си изпълнява заканите също не е добре. Плюс това понякога момчетата особено, имат по-голям респект от бащите си.

Според мен тук трябва лекичко-полекичко и внимателно - да не се повтарям. Особено след като стигнали до такъв етап. И не му давайте за пример някое друго дете!  Naughty Това не върви!!! Само дразни! Но може да попитате например при някое контролно и приятеля му колко има /ако е добър ученик/, но без изречението накрая: ето, виждаш ли! как той има 6, а ти 4?  

Не разбрах приятелите му и средата в класа каква е?  Thinking Това също е много определящо.
Виж целия пост
# 20 14 дек. 2016, 23:38 ч.
Като начало, поогледайте се хубаво около него, вижте какви игри играе, от какво се интересува, влезте и вие в "кухнята", без да давате вид, пък го изненадвайте чат-пат на негов терен, без да давате вид, че е умишлено.

Добре е също така, ако младежът изпитва симпатия към близък познат или роднина, той евентуално да влезе в ролята на негов ментор. Пуберите обичат контактите с хора, които не ги третират като дечица, с което родителите трудно се справят. Ако няма - опитвайте се вие с баща му да го насочвате към по-конструктивни занимания, изкарайте го извън привичната му зона на комфорт и го тласнете в неочаквана посока, която потенциално би му харесала - уикенд пътуване, туристически преход в група, ски-училище, скаутски лагер, риболов, концерт, ваучер за тренировка с канго-джъмп, фехтовка или подобни. Нещо, което не е дълготрайно, но ще му даде възможност да излезе извън привичните рамки.

Лично за мен, лишаването и отнемането на този етап са кауза пердута. Каквото си е негово дотук - остава си. Е, има си и процент амортизация - бавен нет, повреден захранващ кабел, дето все изпада от списъка с покупки... А всичко ново е въпрос на преговори и пазарлък. Всякакви сравнения с други лица, минали периоди и т.н. също са табу, освен ако не са положителни.

И най-вече - пазите си нервите, както казваше един колега с три момчета - захапвам гумата, да не ми се изтрият пломбите от скърцане със зъби и се правя, че това лапе не е мое, а ми е дадено за временно отглеждане на обменни начала. Mr. Green

Виж целия пост
# 21 15 дек. 2016, 00:17 ч.
Напълно те разбирам как се чувстваш. Моята дъщеря е четвърти клас и имам абсолютно същия проблем. Нищо не помага, ни добро, ни лошо, ни наказания, ни поощрения, нищо. И аз като теб изпадам в крайности понякога. Просто не мога да се примиря с факта, че не иска да учи и да пише домашни. Страхувам се, че ще изтърве важен материал, който после няма как да навакса и нещата ще станат необратими.
Ходих да говоря и с класната. Попитах я какво е мнението и, как се справя според нея. Жената каза, че се справяла много добре и всичко било наред. Честно казано онемях. Тя си ходи без написана домашна, по разказвателните предмети и да е чела урока (карам я да ми го чете на глас), ако и задам въпрос, не може да ми отговори, защото нищо не и е влязло в главата.
Вече се чудя аз ли нещо не съм наред?
Виж целия пост
# 22 15 дек. 2016, 00:27 ч.
the Дорис, коментарът ти ме разплака. Благодаря ти страшно много за него, супер точен е и ми дойде като леден душ, защото изведнъж видях толкова добре описано това, което подсъзнателно съм знаела винаги, а сега изкристализира и се оказа, че е съвсем ясно и логично.

Благодаря за коментарите, ще ги чета и обмислям още.
Виж целия пост
# 23 15 дек. 2016, 00:45 ч.
Аз нямам още дете и мнението ми може и да не е правилно, но на мен ми прилича първопричината да е пристрастяването към компютъра - може да е някоя игра конкретно или определен набор от действия, които извършва онлайн. На тези неща им се казва психосоматична дрога и са факт. Казвам го от камбанарията на пристрастен, които осъзнава проблема за себе си. Аз лично се "лекувам" прекарвайки време извън вкъщи, сред природата или с друго любимо занимание, но при мен има една голяма разлика - зряла жена съм и осъзнавам проблема. За съжаление работата ми е на компютър и няма пълно откачане от това, но имам периоди на значително подобрение. Аз лично бих му взела компютъра окончателно и категорично - и то за дълъг период от време и бих говорила открито с него за неговия проблем и защо изпитва нужда да бяга във виртуалното пространство. Какво намира там?  Какво търси? Може ли да го намери другаде? Ако желае да го използва за нещо конструктивно - иска ли да програмира?
Виж целия пост
# 24 15 дек. 2016, 01:04 ч.
Все едно чета за себе си миналата година - 5 клас, момче 11г., ново училище, с конкурентна среда (математическо училище с нелесен прием). Много труден първи срок на 5-ти клас, ниски оценки, отказ да учи, инатене, компютър, телефон, оплаквания на родителските срещи от дисциплина и т.н. драма голяма ми се струваше (и все още понякога). С викане наистина не става, макар, че само така мислех, че ще го накарам да учи и да си изпълнява задълженията в училище и вкъщи. Но лека по-лека най-трудния период минава, леко се подобряват нещата втори срок на 5-ти клас (имай надежда) и сега 6-ти, но мързелът си остава, не е от типа прилежен ученик. Харесва си училището, е не сред първите, гледаме да държим средата, но и сега без контрол ми се струва, че пак ще се влошат нещата. Започва да гледа към целта след 7-ми клас да остане в училището и затова осъзнава, че трябва да е малко по сериозен и да заляга. Имай търпение, нещата ще се наредят. Дай му време. Явлението е типично, не се отчайвай, но и не го изпускай от контрол, без да е толкова осезаем. Успех! Не си сама  Grinning
Наистина както ми казваха 5-ти клас, особено пък в ново училище, е доста труден, стерсиращ за детето и за майка му Embarassed И ми прави впечатление, че когато се стигне до отнемане, и най-вече когато е внезапно, на компютър или телефон срещам голямо озлобление. Затова е добре да поставиш ограничение в ползването и да го спазваш. Щом приеме правилото да кажем на час става по-лесно. Програмирането е идея, при нас има интерес, може да опитате, например в Телерик или към училището сигурно има школа. Да впрегнем страстта в нещо разумно (дали) Rolling Eyes. И спорт - за изтощение на бликналата енергия на хормона!(и при нас е плуване, малко насила и нарядко).
Виж целия пост
# 25 15 дек. 2016, 07:30 ч.
Добро утро! Днес съм с надежда за ново начало с детето ми. Наистина оценките са най-малкият ни проблем и трябва да поработим върху отношенията, които все пак не са даденост.

bora, колко еднакво реагират доста деца! Абсолютно всичко, което описваш, важи и за сина ми. Трудна работа е да си родител...
Виж целия пост
# 26 15 дек. 2016, 10:45 ч.
Дорис е абсолютна права.
А ти - веднага изтрий този тъп ник, защото сама си внушаваш, че си лоша, а синът ти го възприема, че е той е Лош.

П.С - моят беше същият. На 12 г исках буквално да се хвърля от 6-я етаж. Ежедневно при това.
Белите коси са ми от тогава.
Лекари, психолози - нищо не помагаше.
Докато Аз не обърнах схемата.
Престанах да го натискам критикувам и изисквам.
Започнах да го подкрепям за всичко, да се съгласявам, усмихвам и тн. (П.С - сама бях, без БНД).
Започнах много да говоря с него и да споделям за себе си, за проблемите и тн.
В продължение на месец - лоша дума не казах. Стисках зъби само.
Записах го и на едни детски семинари, с уговорката - да не ходи на у-ще. Много му хареса и там видя, че не е единственият..))
И след това се оправиха нещата. Като с вълшебна пръчица.
В края на 6-и клас дойде и каза, че има ясна визия за това какъв иска да стане, да учи и тн.
Казах му, че бъдещето му е изцяло Негова отговорност.
И той си я пое.
Сам започна да учи, да ходи на уроци, кандидатсва, влезе и сега вече и по олимпиади ходи.
Към момента е уникален и чуден здрав тийнеджър.
Най-голямата ми гордост и постижение.
Виж целия пост
# 27 15 дек. 2016, 11:05 ч.
А така, Екс.
И моят опит е подобен. С тази разлика, че аз почти никога не съм давала зор. Успехът и не е кой знае какво, но си е неин. Тази година /6 клас/ сама се записа на курсове към училището по български и математика. Явно започва да осъзнава, че каквото прави - за себе си го прави.
Догодина се надявам на добър успех по български и английски, ще и намерим гимназия по неин вкус и така.

Забелязва, че в момента /5-6-7 клас/ започват да пищят амбициозни мами на деца, които до сега са ги мачкали като пластилин, получавало се е прекрасно, обаче сега има - олеле, какво стана! Съжалявам за острите думи, но си е така.

И освен това - да, 5 клас е нещо ужасно! Сменят учители, система, даже клас - всичко.  Адаптацията е трудна и има много негативи - оценки, поведение. Не си правете генерални изводи от типа: "Ако в 5 клас изкараш 4ка, ще ровиш по кофите". Дайте време на детето, попитайте го какво иска то, а не му натяквайте каквото ви се иска на вас.
Виж целия пост
# 28 15 дек. 2016, 11:14 ч.
Аз съм в същото положение. Но моят син от както е проходил е проблемен. Тоест не е пубертет. Съчувствам ти. В крайна сметка се успокоявам, че аз каквото трябва го правя.
Виж целия пост
# 29 15 дек. 2016, 11:19 ч.
Кристина, и моята дъщеря беше така - дъъълъг и бурен бебешки пубертет. Но ето, сега пък се променя положително.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата