Моля ви, помогнете! Как да постигна мир със сина ми...

  • 42 629
  • 304
Здравейте на всички родители, които се подвизават тук! Регистрирах се, за да потърся помощ, тъй като осъзнавам, че сама не мога да се справя, а проблемът се задълбочава. Отношенията с 11 годишния ми син се влошават прогресивно и започва много да ме е страх да не го комплексирам, да не ме намрази или аз да не откача окончателно. Може и всичко накуп да се случи. Извинявам се предварително, ако прекаля с писанията, но искам да съм по-изчерпателна, за да мога да получа насоки от вас, а и да го излея извън себе си, за да не се пръсна...

Синът ми винаги е бил изключително умно и любознателно дете. Още в детската градина беше като ходеща енциклопедия, с обща култура, по-богата от тази на много възрастни. Аз бях изключително горда с него, той беше лидер без никакви усилия, пръв във всичко. Съответно ние с баща му започнахме да мислим за светлото му бъдеще и го записахме на курсове с цел да се измъкне от кварталното училище и да попадне в по-добра среда, където ще има стимул да се изявява. Постигнахме го, но някъде по пътя ученето от удоволствие се превърна в бреме, желанието да е пръв също остана в небитието и детето се превърна в едно апатично същество, което се интересува само от игри на компютъра и телефона.

Сега. в 5 клас, в новото училище, учението е тотално неглижирано, той просто не желае да учи, домашните се пишат отгоре-отгоре, а за разказвателните предмети се разчита на запомненото в часа. На мен съответно ми е страшно трудно да го приема и често в безсилието си стигам до вербални обиди и дори физическо насилие. Съответно синът ми вероятно смята, че не го обичам, аз се мразя и затъвам в сериозна депресия. Понякога буквално не ми се прибира от работа, защото знам, че той пак няма да е учил, пак ще се държи нагло и аз пак ще изляза от кожата си.

Казвам си, че никакви оценки не са по-важни от това детето да се чувства обичано не само когато постига успехи, но просто не мога да се примиря с този мързел и безхаберие, защото ученето все пак му е задължение и е единственото, което се изисква от него. Той е достатъчно умен и само час на ден над уроците би осигурил висок успех и добро настроение вкъщи.

Често когато много се изнервя му вземам лаптопа и телефона, което го кара да се държи като наркоман в абстиненция и много ме плаши! Тогава пак е сърдит на целия свят и не иска да осъзнае, че при научаване на уроците ще си ги получи обратно. Продължава да не прави нищо и просто часа бурята да отмине.

Обичам детето си повече от всичко. Може би съм прекалено амбициозна, но и не искам нещо извънземно от него. Само да седне да учи. Не е по-натоварен от хиляди деца на неговата възраст. А да го оставя да не учи без да се карам ще ми бъде много трудно.

Та това е в общи линии. Една лоша майка, която повтаря лошите практики на своята майка. Не искам обаче детето ми да се отдалечава от мен и да се усеща необичано. Моля ви, помогнете ми! Може би трябва да се срещна и със специалист, макар че винаги досега съм намирала подобна идея за безсмислена. Но вече съм готова на всичко. Осъзнавам, че проблемът е в моя телевизор и аз съм човекът, който трябва да се справи със ситуацията. Но как???
Виж целия пост
# 1
На това му се вика пубертет. Иначе оценките му как са? Моята голямата винаги е запомняла уроците в училище (а и домашните й бяха отгоре-отгоре написани). Това никога не й е влияло на успеха. За компютъра и телефона съвет не мога да дам. Познавайки момчетата не може да се разчита много на разум и приказки, а на драстични мерки - взема се и се връща при постигане на цел Х. Какви игри играе? Приятелите му и те ли са геймъри? Запишете го на програмиране?
Виж целия пост
# 2
Като прочетох поста, веднага  се сетих за една прекрасна книжка - "Децата и ние" на Хаим Гинът. Мъничка, сбита, без характерните за съвременните книги от подобен тип локуми. Ако не сте я чели (или сте я чели отдавна), горещо я препоръчвам тъкмо за такива случаи  bouquet
Виж целия пост
# 3
Лоша майка ми се струва доста крайно като самоопределяне, а и като ник  Peace
Минала съм го този път с големия ми син - търпение му е майката, нерви от желязо и пак търпение. На моменти съм имала чувството, че това е друго дете, не моето.
Възрастта им е такава, пубертета чука на вратата, всичките хормони започват да бушуват. Аз в пети клас още с кукли си играех, но понякога си мисля, че ако по наше време имаше компютри, телефони и всякакви там други модерни простотии и ние щяхме да се зомбираме по същия начин, просто обществото ни е такова - консуматорско.
На моето дете му обяснявам, че няма как човек да е добър във всичко, не може всички предмети да са лесни, но просто трябва да положи усилие да се справи сам, а не да търси помощ наготово. Което му е интересно, още в училище го е запомнил, което не му е интересно си е мъка.
Ще следя темата, вълнува ме и мен
Виж целия пост
# 4
Благодаря за отговора! Последните му две оценки са 4, предишните бяха по-високи. Като цяло тенденцията е надолу. Лишаване от любимите вещи не върши работа, още от малък прави единствено това, което той прецени и не може да му се влияе нито с добро, нито с лошо. Сега като по-голям се озлобява и се стига до ексцесии. Примерно като му кажа, че няма да получи подаръци за Коледа, той отговаря, че не е и очаквал и това е. Аз кипвам от подобни неща, защото са крайно несправедливи на фона на реалността, която е, че получава абсолютно всичко, което поиска.

Играе различни игри, гледа и клипчета в YouTube. Програмиране или друг курс няма къде да вместим, а и той не иска да го занимаваме с нищо.

Пубертет е, да. Въпросът е как да преминем през него, без да се намразим...
Виж целия пост
# 5
.......
Синът ми винаги е бил изключително умно и любознателно дете. Още в детската градина беше като ходеща енциклопедия, с обща култура, по-богата от тази на много възрастни. Аз бях изключително горда с него, той беше лидер без никакви усилия, пръв във всичко. Съответно ние с баща му започнахме да мислим за светлото му бъдеще и го записахме на курсове с цел да се измъкне от кварталното училище и да попадне в по-добра среда, където ще има стимул да се изявява. Постигнахме го, но някъде по пътя ученето от удоволствие се превърна в бреме, желанието да е пръв също остана в небитието и детето се превърна в едно апатично същество, което се интересува само от игри на компютъра и телефона...........

Позната картинка в много семейства, както и в моето. Типично за презадоволените деца.

Уж по-добрата среда в у-ще, както си мислехме и ние, че ще е стимул, се оказа че не е така.Напротив - обезкуражи го, защото срещна конкуренция, други деца, които знаеха и се бориха повече от него. От тук вече и постепенно загуба на мотивация за учене /защото вече не съм винаги първи/. Отделно, не сме го лишавали от нищо, което е грешка. Знам че е трудно, но трябва да се поставят ограничения за ползване на компютъра и да има награди, за постигнати добри резултати в у-ще. Да помага с нещо и вкъщи. Хубаво е, ако детето има цел за постигане свързана с у-ще - например при кандидатстването след 7-ми клас, ако има определени предпочитания.
Виж целия пост
# 6
Като прочетох поста, веднага  се сетих за една прекрасна книжка - "Децата и ние" на Хаим Гинът. Мъничка, сбита, без характерните за съвременните книги от подобен тип локуми. Ако не сте я чели (или сте я чели отдавна), горещо я препоръчвам тъкмо за такива случаи  bouquet

Ще я потърся. До сега винаги съм разчитала на собствените си усещания и не съм се доверявала на книги. Но в тази ситуация се чувствам безсилна.

Виж целия пост
# 7
Запишете го на някакъв спорт или нещо подобно, за да не е през цялото време пред компютъра и игрите.... Не че това ще помогне за ученето на уроците, но...
Лоша майка, много е важно и ти да реагираш по-спокойно. С викове нищо не става!  Peace Поемай дълбоко дъх, понякога не коментирай, премълчавай....Ако искаш да говориш с него нека е внимателно и отдалече - да не се чувства притеснен, че водите супер сериозен разговор и ей сега ще му се скараш. Ей така междудругото уж си задай въпросите.... Тия неща при тийновете вървят. Пък и той е само 5 клас! Далеч е от същинския пубертет! Тогава е по-страшно  Peace Споделям от опит!  Wink
Овладей от сега положението, че после не става. Колежката ми с големия й син е така + че той и много лъже и става еднааааа.........  ooooh!
Виж целия пост
# 8
Ограничения има. Даже, ако питате него, е най-ограничен от всички. Аз много си говоря с него, разчитайки, че е достатъчно разумен и ще ме разбере. Нищо подобно. Сърдит ми е, че му се сърдя и е наказан, прави всичко напук.

Извинявайте, може би пиша супер много след всеки пост, но ми е болно и се опитвам да си обясня промените, които настъпиха.  Благодаря на всички, които се включват!
Виж целия пост
# 9
Ограничения има. Даже, ако питате него, е най-ограничен от всички. Аз много си говоря с него, разчитайки, че е достатъчно разумен и ще ме разбере. Нищо подобно. Сърдит ми е, че му се сърдя и е наказан, прави всичко напук.

Извинявайте, може би пиша супер много след всеки пост, но ми е болно и се опитвам да си обясня промените, които настъпиха.  Благодаря на всички, които се включват!

О, да те всички казват така.  Laughing

А баща му как реагира? Какво казва?
Виж целия пост
# 10
Ходи на плуване. Пак донякъде насила, но за това нямам колебание, че е нужно. И мен ме е страх, че това е само подготовка за същинския пубертет... Как да овладеят нещата, как?

Мозъкът му сече много и винаги знае какво да отговори, че той да е отгоре. Авторитети не признава, от малък е такъв, всичко му е ясно, всичко разбира най-добре.

Баща му е много по-спокоен от мен, опитва и той и с добро, и с лошо, но и той удря на камък. Все пак е по-склонен да неглижира проблема, аз повече се терзая...
Виж целия пост
# 11
Оценките много често изобщо не са критерий за това какво знае или не дадено дете. Не го насилвай, така става по-зле. Просто съм сигурна, че отвътре му идва да ти прави напук за всичко, което му говориш.
Виж целия пост
# 12
А когато му вземеш лаптопа, като наказание, за да свърши нещо, кога му го връщаш? Като ти мине, или като го свърши? Удържаш ли си на думата за лишаване от дадени придобивки? Като види, че не блъфираш, дали няма да ти повярва повече? Бащата каква роля играе?
Виж целия пост
# 13
Не се притеснявайте, децата се променят в този период. Радвайте се, че е жив и здрав. Намалете малко амбициите си и може и да намерите общ език.
Аз също бях като ученичка много амбициозна и ученолюбива, нашите планираха как ще уча в Харвард едва ли не с пълна стипендия... Впоследствие завърших ВИНС-а с не особено добър успех Grinning
Не знам как бих постъпила на Ваше място, но Ви съветвам да не си го слагате толкова на сърцето. Simple Smile
Виж целия пост
# 14
В ново училище и то 5 труден клас, в по-конкурентна среда, с такива истерии от страна на родителите, че не се справя мисля че ви чака сериозен и надявам се разумен бунт.

Да, прекалено амбициозна сте и притискате детето. То възрастен човек да е пак ще ви окаже отпор и ще неглижира всичко.

Също имам дъщеря 5 клас. И да, нормално е оценките да са 6,5,4. Нормалният родител гледа общата тенденция ОТ СРОКА, а не за 2 четворки да наказва с лишаване на това, което му доставя удоволствие. Четворката не е лоша оценка.
Какво правите? Какво очаквате от детето си - само шестици ли? Вземете се в ръце и оставете детето да върви по своя път, като му помагате, а не като му казвате къде и как да стъпвате.

Да го обиждате спрете МОМЕНТАЛНО! Нито една дума и обида нямате право да му казвате. Всяка обида от майка му остава в съзнанието му и формира представата му за самия него. Това ли искате да мисли детето си за себе си? Направете игра - ако го обидите по какъвто и да е начин, нека той има право да стори същото на вас. Усетете как се чувства. никак няма да ви хареса. Все пак вие не си крещите с мъжа си, че сте идиоти, глупаци и мързеливци?

Детето ви харесва ли класа си?
Как се разбира със съучениците си? Има ли приятели?
В стария клас ако е бил лидер и умник, а сега е от масовката му е много трудно и демотивиращо.
Какво е отношението му към всеки един учител? А на учителите към него? Все пак нали разбирате, че от стерилната, обгрижвана от една учителка среда миналата година /където сигурно е бил любимец/ сега никой учител не го кара да се чувства значим и не го лансира напред? Разбирате ли колко стресиращо е това за детето ви?

Въобще оценките са ви най-малкият проблем. Вижте какво става с детето ви и спрете да се самонавивате, че той не учи и го мързи. Детето няма мотивация и вероятно не се чувства добре в училище, а вие правите и престоя му у дома ад.

С две думи - 5 клас е много труден и стресиращ клас за повечето деца. Вие като родител трябва да му помогнете да премине през това с лекота, а не да влошавате нещата.

Ще ми се разсърдите, че не ви подкрепям, но спрете да гледате бележника, а вижте какво става със сина ви ... докато все още ви позволява.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия