Не искам деца

Публикувана: 15 дек. 2016, 08:26 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2017, 18:30 ч.

75 785
780

а

15 дек. 2016, 08:26 ч.

Здравейте, не съм сигурна дали проблема ми е за цяла тема, но все пак. Аз съм на 30 год. и не искам деца, знам звучи ужасно, но просто така го чувствам. Преди няколко месеца, споделих това на майка си, и реакцията и беше- пълен шок. Омъжена съм от 6 год. със съпруга ми, сме обсъждали тази тема и той беше съгласен с решението ми. След реакцията на майка ми, а и на други близки, започнах да се питам дали аз имам някакъв психологически проблем, или просто съм такъв човек.

Вчера в една обща тема зададох въпрос( не беше лично свързан с мен, а с моя близка), и получих добри съвети. Надявам се и сега хора, които са минали през подобен етап в живота си, или техни близки, да кажат своето мнение, своя съвет.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 15 дек. 2016, 08:52 ч.

Само от един друг човек съм чувала подобно признание. Предполагам, че може да са повече, но не са си го признали още пред себе си, какво остава да го признаят пред обществото. Поздравления за куража. Щом така го чувствате е по-добре да нямате деца, откалкото да имате, но да не сте щастлива от това. Децата също ще бъдат ощетени от майка, която не ги иска.

Виж целия пост

Почетен член

# 2 15 дек. 2016, 08:53 ч.

И аз не исках. Мъжът ми ме натисна. Родих на почти 35. Сега не мога да си представя живота без дъщеря си, обичам я безумно много, тя е най-хубавото нещо в живота ми. Знам, звучи като тъпо клише, но се оказа истина за мен. Не вярвах, че някога ще изпитам нещо към едно бебе и малко като на задължение гледах към него преди да се роди. После много се промениха нещата. За мен, повтарям, не казвам, че с всички е така.

Виж целия пост

Потребител

# 3 15 дек. 2016, 08:55 ч.

Планетата и без друго е пренаселена, така че - споко Peace

Peace

Виж целия пост

M

Потребител

# 4 15 дек. 2016, 09:11 ч.

Аз също никога не съм била особен фен и не съм се превъзнасяла по идеята, но подозирах, че след като всички са така въодушевени, при наличието им, значи има нещо. Всъщност няма думи, които да опишат това усещане, за това и всички думи свързани с обичта към децата са се превърнали в клишета. Само ще ти кажа, че подозирам, че не знаеш от какво се лишаваш. И това хич не е агитация, щото на мен не ми дреме за твоя избор. Мога да го кажа така - в момента живееш половината себе си, цяла една чисто нова половина, недокосната, несъзната, непредполагаема, стои и те чака. Цяла вселена, кръв от кръвта ти. За това, предполагам, казват че това е психологически проблем - нежеланието да отвориш врата, за която имаш ключ. Или страхът.

Имам една приятелка, която казва "никога не съм предполагала, че ще раждам деца, за да не ходя на работа" и така има вече три. Това е шега, разбира се, но има малко истина в нея. Пълноценната женственост минава през майката в жената, това са фактите.

Другото, което да кажа е да не се пресираш. Има много време пред теб, в което можеш да си промениш мнението.

Аз от всичко най-почитам свободния избор. Така че успех, каквото и да решиш.

Виж целия пост

а

# 5 15 дек. 2016, 09:19 ч.

Цитат на: HighSpeed в чт, 15 дек 2016, 08:53

И аз не исках. Мъжът ми ме натисна. Родих на почти 35. Сега не мога да си представя живота без дъщеря си, обичам я безумно много, тя е най-хубавото нещо в живота ми. Знам, звучи като тъпо клише, но се оказа истина за мен. Не вярвах, че някога ще изпитам нещо към едно бебе и малко като на задължение гледах към него преди да се роди. После много се промениха нещата. За мен, повтарям, не казвам, че с всички е така.

А как успя да се справиш, със самото нежелание да имаш дете. Аз харесвам децата, имам няколко племенници,и се чувствам добре с тях. Но не мога да видя себе си като майка.

Виж целия пост

Пристрастен

# 6 15 дек. 2016, 09:23 ч.

Брат ми и половинката му са на по 36/38г, заедно са от близо 19г, нямат деца, не мисля и че ще имат, просто не е тяхното нещо.
Майките и фамилиите се тръшкаха първите 15 години, после им мина Laughing

Laughing

(на моята поне й мина де, на нейната не мисля, защото е едно дете и т.н.).
Ако вие със съпруга ти сте на едно мнение, това е всичко, което трябва да те интересува.

Виж целия пост

Почетен член

# 7 15 дек. 2016, 09:25 ч.

Е, в живота се налага понякога да правим и неща, които не харесваме. Така че просто приех реалността. Бях на почти 35 години както споменах, а все пак знаех, че все някога ще се прежаля да родя поне едно. Казах си, че явно сега е моментът и така. Отделно бях благословена със супер лека бременност без оплаквания, което не ми пречеше да ми е досадно през цялото време и да броя дните до секциото. Дъщеря ми ме зарадва като реши да ми спести десет дни и да се появи по-рано то насрочената дата. После беше песен вече, нали не ми се налагаше да я нося в корема си Simple Smile

Simple Smile

Изненадах се от себе си иначе, защото колкото повече растеше, толкова повече се чувствах свързана с детето си. Сега буквално не мога да си отлепя ръцете от нея, когато сме заедно и се чудя как ние двамата калпазани ударихме шестица от тотото с дъщеря ни Simple Smile

Simple Smile

Боже, звуча като някоя лигла, каквито винаги съм мразила...

Виж целия пост

# 8 15 дек. 2016, 09:29 ч.

Не съм чела мненията.За мен,лично,решението да имаш дете е и трябва да бъде напълно осъзнато,както и отговорността след това.В този смисъл е чудесно,че си наясно със себе си.Щом и мъжът ти е съгласен с това,мнението на никой друг не ти трябва Peace

Peace

Виж целия пост

J

Ентусиаст

# 9 15 дек. 2016, 09:31 ч.

Вероятно имаш хубава работа, която обичаш и не искаш да спреш дори временно. Живееш бохемски и често излизаш с колеги, приятели и половинката. Ако е така ще ти кажа, че всичко това е до време и в един момент ще ти омръзне. Ако на този момент не искаш деца, значи просто не им е дошло времето. Може ли да не ги искаш от конкретния партнъор? Сигурна съм, че ще си промениш мнението, но трябва да се извъртят годинките.
Познавам две такива жени, когато на 30-35 не искаха да чуят за деца. Едната стана майка като буквално хвана последния влак и роди на 44, а другата се сети толкова късно, че дори инвитро процедури не можаха да и помогнат. Сега съжалява и мисли за осиновяване. Ирония на съдбата....

Виж целия пост

а

# 10 15 дек. 2016, 09:41 ч.

Цитат на: Dusty_wind в чт, 15 дек 2016, 09:31

Вероятно имаш хубава работа, която обичаш и не искаш да спреш дори временно. Живееш бохемски и често излизаш с колеги, приятели и половинката. Ако е така ще ти кажа, че всичко това е до време и в един момент ще ти омръзне. Ако на този момент не искаш деца, значи просто не им е дошло времето. Може ли да не ги искаш от конкретния партнъор? Сигурна съм, че ще си промениш мнението, но трябва да се извъртят годинките.
Познавам две такива жени, когато на 30-35 не искаха да чуят за деца. Едната стана майка като буквално хвана последния влак и роди на 44, а другата се сети толкова късно, че дори инвитро процедури не можаха да и помогнат. Сега съжалява и мисли за осиновяване. Ирония на съдбата....

Да и двамата със съпруга ми имаме,хубава работа, добри доходи, можем да си позволим доста пътувания и т.н. Това че нямаме дете, пък му позволява на него да се грижи по добре за детето си от първия брак. Не смятам, че нежеланието ми е заради половинката ми, по скоро е свързано с мен. С някакво мое вътрешно усещане. Разбира се, след години може да мисля друго, да искам дете, или както си споменала за твоята позната, да съжалявам, че не съм имала. Това за мен е ситуация, която аз обмислям месеци вече. И истината, че колкото повече мисля, по-объркана ставам.

Виж целия пост

Почетен член

# 11 15 дек. 2016, 09:48 ч.

Щом си объркана значи или наистина не искаш или просто не ти е дошло времето. Няма закъде да бързаш още, имаш няколко години за да изясниш какво чувстваш и искаш. Не е опрял ножа до кокала Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Редовен потребител

# 12 15 дек. 2016, 09:50 ч.

Ако и мъжа ти е със същото желание, значи всичко е наред. Разбери дали наистина не иска деца или просто те подкрепя и тайно се надява, защото, ако е последното, по-добре е да се разделите, за да може той да си намери жена, която да му роди деца.

Но пък не се знае как съдбата ще те изненада и дали няма да си промениш решението. Wink

Wink

Аз нито съм искала, нито не съм искала дете. От моят опит мога да кажа, че докато не започнеш да се грижиш за едно малко бебе, то няма как да си твърдо убеден в желанието си. Любовта към децата идва след започването на грижата за тях.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 13 15 дек. 2016, 09:52 ч.

Цитат на: red soul в чт, 15 дек 2016, 09:29

За мен,лично,решението да имаш дете е и трябва да бъде напълно осъзнато,както и отговорността след това.В този смисъл е чудесно,че си наясно със себе си.Щом и мъжът ти е съгласен с това,мнението на никой друг не ти трябва Peace

Peace

С това се изчерпва и моето мнение. При това аз съм човек, който има и винаги е искал деца. Но точно от позицията на такъв твърдя, че не е задължително да сме еднакви и че всеки има право на свободен избор за живота си. Изобщо не е задължително твоят избор да е като моя или като на Пенка или Генка. Щом си в мир със себе си и решението ти е споделено от мъжа ти, всичко е ОК.

Виж целия пост

J

Ентусиаст

# 14 15 дек. 2016, 09:53 ч.

Щом го мислиш, значи не си съвсем убедена в самата себе си. Особено щом мъжа ти не упражнява натиск по темата. Остави живота сам да те доведе до правилното решение. На 30 си и имаш достатъчно време да премислиш. Обикновено това се случва, когато приятелския кръг влезе във фаза "памперси".

Виж целия пост

Препоръчани теми

Връзка от двама

2 624
39

Лични и семейни отношения

Липса на приятели - съвети

513
13

Лични и семейни отношения

Страх от раздяла

3 131
129

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.