В момента чета...50

Приключих "Библиотеката на Въглен връх". Ето ревюто ми от ГР, където дадох заслужените 5 звездички:
Това не е просто хубава книга. Това е едно книжно бижу!
Превъзходна, изпипана докрай,заслужаваща всеки ред прочитане!
И един много голям бонус за мен - авторът въвежда героите си по същия начин,
по който го прави Стивън Кинг  !
Книгата е пълна наслада!
Адмирации към Скот Хоукинс!


Започвам "Машина за ангели" на Ник Харкауей.

Кали, ти я глътна като бонбонче тая книга  ! Но след Малазана е разбираемо

Аз съм се подкарала на исторически романи. Прочетох "Тайната нишка" - разказва за периода преди нашествието на Уилиям Завоевателя, за Гоблена от Байо. Интересна ми беше заради тези събития, иначе не е нищо уау. Сега започвам "Ерес" на С. Дж. Парис.

Херман Кох - "Вечерята".

Кали, сигурна бях 
За мен, отделно от творчеството му, е също и фактът, че в ГР отговаря лично на всеки въпрос към него. Има интересни въпроси и отговори 
Прочетох "Ритуалът", от една страна сякаш съм си взела полагаемото от този жанр и вече никак не може да ме развълнува. От друга оценявам постигнатото. Но си ми звучеше доста клиширано по холувудски.
Приключих и с автобиографията на Брайън Кранстън, първата половина ми беше скучна, но после, когато стигна до участието си в Малкълм се поразведри. А черешката беше естествено и очаквано, когато стигна до Breaking Bad 
Започнах "59 секунди" на Ричард Уайзман.

Вени, да, за 4 дена 
Хем интересна, хем и време имах - най-добрата комбинация 

Много е хубаво това, което споделяш! Чудесно е, че обръща внимание на феновете.
Ще потърся какво е писано, сигурно е любопитно.

Аз я бях отложила с половин година и я четох през лятото. Една вечер, така бях потънала, че не разбрах, че мачът, който гледаше мъжът ми до мен, евро клубен финал, завършил, започнали са дузпи и са прилючили, без въобще аз да вдигна глава от книгата -)

Любимата ми негова е това :*

Аз чета в момента няколко - една на телефона, една на киндъл, няколко в книжен вариант. И си напредвам по малко с всяка:)
1. "Спасителя" от Несбьо - почти към края съм и е от тези на автора, които харесвам. Аз всъщност май само "Червеношийката" не харесах достатъчно.

2. "Жените на викторианска Англия" - нова книжка, която още с излизането си ми грабна вниманието заради заглавието и историческите детайли и подробности, които обещава да разкрие. В началото съм, ала вече съм се потопила в атмосферата на Англия от ХIX в. и ми е приятно

3. "Забравената градина", Кейт Мортън - това е втората от авторката, която много  харесах с първата й книга - "Изплъзване от времето". "Изплъзване"-то ме остави много доволна и дори влезе в топ 5 четивата ми за тази година. Прекрасен език, дълбочина на разсъжденията и наистина запленяваща атмосфера, която изглеждаше толкова реалистично и бе така поглъщаща, че понякога ми трябваха часове, след като съм спряла да чета, за да се отърся от нея и да се върна в настоящето. А за мен това е показателно. Бях срещнала мнения, че е мудна или пък че е по-бавна, особено в първата си половина, но се радвам, че на мен това не ми дотежа в нито един момент, защото по-скоро ми изглеждаше като процес на изграждане на паяжина от фабули и характери и докато наблюдавах този процес, се наслаждавах на майсторското перо на Кейт
          "Забравената градина" обаче засега ми върви по-спокойно и нединамично, не я намирам и така запленяваща, но това е може би и защото преплетените истории са на три поколения жени и ми идва малко по-"подскачаща" във времето. Освен това, мисля, че и самият сюжет не е така интригуващ за вкуса ми, но пък пак ми харесва като цяло. Много готик атмосфера, много красив език, магия
4.  Започнала съм и "Медичите : Кръстниците на ренесанса", но тя не е художествен роман, както си мислех, а е истроически - документален текст. Липсва пряка реч и затова си я карам лека - полека, но, изненадващо, не е суха, а също много ми допада и се натъкнах на доста интересни факти в още първите страници.

Общо взето всички изброени ме оставят доволна до момента  

"Сянката на вятъра" и "Играта на ангела" са книгите, които така ме погълнаха, че буквално изгубих представа за реалността. Сякаш бях вътре в тях. С друга така не ми се е случвало май...Нямам търпение за четвърта част.

Ехееее, не съм единствената, четяща повече от една книга едновременно Моите също са три като всички са на четеца.
1. Джордж Р. Р. Мартин - Танц с дракони: тази я започнах най-отдавна. Прочела съм 31% и с това темпо ще е късмет, ако я дочета до края на януари Засега не ме грабва, но ми е по-интересна от Пир за врани.
2. Дан Симънс - Петата купа: преполових я вече, но продължавам да се дразня от редовните и предълги отклонения на автора. Опитва се да ме захапе и да прикове интереса ми и успява, ама за кратко.
3. Михаил Вешим - Английският съсед: Беше ми нужно разтоварващо четиво и това бе единственото, което измислих. По принцип бих почнала хартиена книга, но нито една от наличните не отговаряше на нуждите ми в момента. Още съм в началото, но ми е забавно. Разговорите между англичанина и съседите са доста колоритни

Изборът на третата много ме озори. Реших да хвана някоя, да почета малко и да видя дали ще имам настроение за нея. Пробвах с Черно мляко на Елиф Шафак и Хартиеното момиче на Гийом Мюсо, но нито една от двете не ми се четеше.

препрочитам Облакът Атлас и Невромантик.

и след тях мисля да прочета отново The Ocean At The End Of The Lane на Н.Геймън

сега чета из темата, търся нещо ново за четене, но искам да е такова, че да не мине и замине след като затворя последната страница, а да ме държи

Прочетох "Любовта е само дума" на Йоханес Марио Зимел. Първата половина от книгата определено ми беше скучна, но след това нямах търпение да разбера как ще свърши. Историята е интересна, но героите ми бяха много антипатични.

Сега продължавам с .

Windows of the world, Фредерик Бегбеде.
Обаче не ми върви особено, а и ми е паднало нивото на френския, та ми е по-трудно.

Прочетох Жената в капан на Юси Адлер-Улсен и по-скоро ми хареса отколкото обратното. Положителното - държа ме в напрежение повечето време и си беше page turner. Минусите - тромав, на места направо смешен език /но може да е било и от превода  /, известна преувеличеност и недостоверност в историята, епилогът е сладникав. Модерният в последно време депресиран полицай присъства и тук и не вдъхва симпатия. Добре, че авторът е вкарал асистентът сириец за баланс. 3,5/5

Започвам Госпожица Смила и нейното усещане за сняг на Петер Хьог.

А аз подхванах на Чарли Чаплин "Моята автобиография"

Благодаря ти за коментара, много и се чудих, сега ще се чете