В момента чета...50

  • 71 010
  • 737
# 225
Започнах Борджиите на Мишел Зевако

Виж целия пост
# 226
В момента чета "Момичето в хиацинтовосиньо" - Сюзан Вриланд.
Една картина. В 8 истории. През 4 века...

П.П. Стигнах до половината. Имах по-големи очаквания...



Скрит текст:
Мистериозна картина на Вермер свързва осем съдби през четири века. След "Картините на Лизет" писателката Сюзън Вриланд отново ни отвежда в света на изкуството в новия си роман "Момичето в хиацинтовосиньо". Преподавател от колеж във Филаделфия кани свой колега в дома си, за да му покаже картина, която пази десетилетия в тайна. Преподавателят е убеден, че платното с момиче в синьо е на Вермер. Но защо чак сега показва това великолепно произведение на изкуството? Драматичната история на картина на прочутия холандски художник, измислена от авторката, ни води от наши дни през Втората световна война до мрачните години четири века назад - когато художникът е живял и творил. Времена на Холокоста, на загуби и превратности, на наводнения и кражби, на тайни, жестокост и войни. Това са разкази за хората, които са притежавали картината и чийто живот е бил повлиян от нейното загадъчно очарование и силата й да променя съдби. Тя спасява живота на дете, купува свободата на една жена, връща любовта в сърцата на двама души. Внушава спокойствие и мир, събужда вътрешната сила на човек, подтиква към съзерцателност и вглъбеност, помага да откриеш кой си, хвърля мост през вековете.

Изключително майсторски написан, "Момичето в хиацинтовосиньо" е интелигентен и вълнуващ роман - дръзко гмурване в тайните на изкуството, в света на естетиката и мистерията. Напомняни, че животът на твореца е преходен, но произведението, сътворено от ръцете и сърцето му, е вечно. "Фактът, че нещо, създадено от мисълта на един-единствен човек, може да оцелее много повече от своя създател - да издържи натиска на времето, на природните катастрофи, небрежността и дори грубото отношение, винаги ме е изумявал, споделя Сюзън Вриланд. Понякога в музеите, докато се вглеждам в скромно парченце керамика, оцеляло от Древна Персия или Помпей, или в изящен пожълтял средновековен ръкопис, изписан от безименен монах, или в примитивен инструмент с гравирана дръжка, се трогвам до сълзи. Неизвестният живот на създателя е преходен, мимолетен, но произведението на неговите ръце и сърце се е съхранило. Йоханес Вермер е любител на символиката и качествените неща - остри линии на златна кана, искрящи отражения по стъклото на прозореца, дълбока дрямка на червен турски килим. Съчетаването на елементите от заобикалящата ни среда създава впечатление за един миг от спокойно съществуване в рамките на неговото изкуство. Мястото на действието в "Момичето в хиацинтовосиньо" е Нидерландия, а сюжетът е провокиран от любовта ми към изкуството и към хората, живели в други епохи. Имам холандска фамилия - едно малко градче в Северна Холандия се казва Вриланд. Не съм свързана по друг начин с тази страна, но съм чела много за нея и това ми помогна да си изградя връзка с този свят, да имам лично отношение към него. Съчетани, теми елементи - също като предметите, с които един художник създава композицията за картината си, доведоха до създаването на романа.
Виж целия пост
# 227
Прочетох "Сянката на вятъра" на Сафон. "Само" 4 звездички от мен. Може би тръгнах с твърде голяма кошница, знам ли, но не открих шедьовъра, за какъвто определят повечето книгата. Интересна е, запомняща се, но в началото ме объркваха всички тези детайлни истории за всяко споменато име в книгата. Накрая пък, с писмото на Нурия, сякаш Сафон преразказа цялата история. Финалът беше донякъде очакван и доста мелодраматичен. Но тъй като книгата успя да ме пренесе в любимата ми Барселона, в която съм била 4 пъти, включително и на познатите ми ронди, рамбли, пасео-та, площади (пласа Реал ми е любимо местенце), та нямаше как да не я харесам  Heart Eyes

Както и обещах в края на миналата година, започнах "Убийството на художника" от Луиз Пени. Първоначалните ми впечатления са доста добри, Пени изглежда да е сладкодумен разказвач. Дано и криминалната нишка да е издържана.
Виж целия пост
# 228
В този сняг е време за нещо топло. Ще препрочитам Даръл

Виж целия пост
# 229
Аз довърших Бабата най-после - хубава е книжката, но за мен Уве е по-добра, макар повечето от вас да са на обратното мнение. Прекалено ми дойдоха повторенията на Видях в Уикипедия и Аз не съм идиот все пак Simple Smile Вярно, че е писана от името на дете на 8 г. и все пак Simple Smile
И най-после започвам Крадецът на книги  Heart Eyes Отлагах я за новата година, за да мога да се потопя изцяло.
Виж целия пост
# 230
В момента чета "Момичето в хиацинтовосиньо" - Сюзан Вриланд.
Една картина. В 8 истории. През 4 века...

П.П. Стигнах до половината. Имах по-големи очаквания...

Скучничка си е до края. Но пък се чете бързо.

Аз ометох "Сумистът, който не можеше да надебелее" на Шмит. Изчита се за 1-2 часа, но определено не му е от най-силните творби. 3 звезди си е отвсякъде.

Вече минах средата на "Червенокосата" и мога да кажа, че наистина върви бързо, харесва ми определено, а и митът за Едип винаги ми е бил интересен, както и какво може да направи чувството за вина с целия ти живот.
Виж целия пост
# 231
В момента чета "Момичето в хиацинтовосиньо" - Сюзан Вриланд. Една картина. В 8 истории. През 4 века...
П.П. Стигнах до половината. Имах по-големи очаквания...
Скучничка си е до края. Но пък се чете бързо...
Да,защото е само 200 страници (даже и толкова няма).
За първи път попадам на автор, който пише така несвързано и отегчаващо...
Виж целия пост
# 232
Днес заради снега няма да се ходи на работа, но затова пък ще се чете цял ден  Heart Eyes

От известно време чета на Ю Несбю книгите, сега преполових "Полиция". Погледна в гугъл да видя това ли е последната книга, но сякаш не успях много да се ориентирам. Някой може ли да ми каже дали тя е последната с героя на Хари Хуле?!?!

Виж целия пост
# 233
До края на света - Елизабет Лоуел

Виж целия пост
# 234
Полиция е последната книга за Хари Хуле до момента.Все се надявам, че авторът ще ни зарадва с още няколко.
Виж целия пост
# 235
Годината отново започнах с български автор,то при мен май стана традиция.В момента чета" Медальонът" на Галина Златарева.
Виж целия пост
# 236
Има Ли Места В Рая?
Даян Шаер - млада българска писателка
Страхотна е, истински завладяваща история, от книгите които се четат на един дъх...
Виж целия пост
# 237
Сега имам малко повече време от друг път и чета усилено  sohappy Мечтан момент  Praynig
 След като първия случай с комисар Карл Мьорк ме остави 5-звездно доволна, сега съм с втората книга от поредицата - Убийци на фазани. И тя ми харесва много, почти до края съм.
Забелязвам, че разплитането на случаите върви с една идея по-бавно сякаш, но въпреки това ми поддържа интереса. Няма безсмислени описания и "пълнеж", планирам да прочета и останалите.

Успоредно чета и "Спасителят в ръжта" на Селинджър (изпуснала съм я в юношеството), ала се радвам, че дори и в началото все още, ми допада. Притеснявах се, че може да ми е минало времето за нея, но пък аз явно си харесвам циничните и мрънкащи персонажи, а и стилът е много мой, та ми е ок.

Вени , спомням си, че когато чете "Кръгът", сподели, че за теб е разочарование, най-вече защото не казва нищо ново и книги на такава тематика и по - добри сме виждали бол, а темата е много експлоатирана. Само че аз не съм чела с такъв сюжет, а много ми се дочете точно нещо свързано с информационните технологии, социалните мрежи... Художествена литература обаче, та в този ред на мисли, кои книги визираше ти и кои би ми препоръчала?  bouquet

Приемам предложения от всички  Hug


Виж целия пост
# 238
От известно време чета на Ю Несбю книгите, сега преполових "Полиция". Погледна в гугъл да видя това ли е последната книга, но сякаш не успях много да се ориентирам. Някой може ли да ми каже дали тя е последната с героя на Хари Хуле?!?!

Всъщност след Полиция има още две книги - Blood on Snow и Midnight Sun. Намират се на английски в нета.

Винаги съм надничала при вас за идеи, но отскоро с киндъл четенето стана доста интензивно и почти няма недостъпна книга.Grinning

Вчера приключих Dark Matter на Blake Crouch, която изчетох с голям интерес.

В момента чета "Пътят" на Кормак Маккарти, обаче смяната на стила на писане е рязка и не мога да реша дали ми харесва. Още съм съвсем в началото, предвид че филма ми хареса, се надявам и с книгата да е така.
Виж целия пост
# 239
Цитат
В момента чета ... 50
Навява ми някакви асоциации Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия